Беше днес. Сватбата беше днес! Бях толкова развълнуван. Събудих се и веднага се оправих. Мислех си, че има много време до събитието, но грешах. Оставаха около десет минутки. Знаех, че ако закъснея, Афродита ще ме убие и всичко ще е напразно. Бях се уговорил със собственика на църквата или там попа да ни запази всичко за около един два часа до края. Уговорих и поп, който да ни венчае. Разбира се щеше да бъде магьосник. Повечето от гостите бяха магьосници, но по настояване на Аф бяхме поканили и няколко мъгъла, които тя беше настояла да присъстват. Тръгнах към Хогсмийт, за да мога да се магипортирам. След около 10 минути успях да се появя пред църквата. Минах от задния вход и се огледах в едно голямо огледало. Бях перфектен. Ако семейството ми беше тук, сигурно щеше да ме подкрепя напълно, че съм успял да се оженя. Разбира се, Лий щеше да бъде тук и това беше всичко, което исках от семейната част. Прибрах пръчката си в задния джоб и след това я покрих, така че да не се вижда. Погледнах часовника. Започнаха да бият камбани и след това разбрах, че трябва да отида пред олтара. Прекрачих една завеса и влязох в просторната зала. Навсякъде имаше любопитни и много познати лица. Усмихнах се притеснено, но и лъчезарно и застанах на отреденото ми място. Погледнах към входа, който беше широко отворен и зачаках Афродита. Знаех, че щеше да дойде. Щеше да бъде по-прекрасна от всякога. Знаех, че ще дойде с мъгълска кола, защото така се бяхме разбрали. После трябваше да отидем до ресторанта. Сърцето ми щеше да се пръсне.

Днес беше големия ден! Най щастливия ден в живота ми. Може би, най щастливия след деня в който срещнах Джейкъб. Станах от леглото, и влязох в банята да си взема една дълга и успокоява вана, знаех че имам достатъчно време. След час, излязох от вече хладката вода, и започнах да се приготвям… Роклята, обувките, грима, прическата. Всичко това стана бързо и неочаквано.
  Наметнах пътническото си наметало и излязох от нас, запътих се към Хогсмийт за се магипортирам и аз пред църквата. Гостите вече се бяха събрали в църквата и ни чакаха. Вървях бързо, а сърцето ми биеше учестено. Веднага щом влязох в селото се магипортирах, в къщата на една позната, която беше полумъгълка. Веднага тръгнахме с една мъгълска кола към църквата.
 Колата спря, излязох от нея и влязох в църквата. Още щом влязох познати лице, се обърнаха към мен, гледайки ме любопитно и с очарование. Усмихнах се лъчезарно на всеки един от тях, погледнах право напред към края на пътеката където стоеше мъжът на мечтите ми – Джейк. Усмихнах се още по широко, и тръгнах бавно към него. Държах букета с двете си ръце които трепереха леко от притеснение.
  Щом стигнах края на пътеката се, обърнах към него.  Имах чувството че в този момент, сърцето ми ще изскочи или ще спре да бие.

-          Ти, Афродита Петрова Найт, вземаш ли Джейкъб Майкълс МакКуин за свой законен съпруг докато смъртта ви раздели?
Щом думите излязоха от устата на свещеника и се насочиха към мен сърцето ми затуптя още по силно. Целия ми живот, още от раждането мина на живота ми като лента, все едно скоро щях да умра.. Не от болест а от щастие.
  Поех си дълбоко въздух, усмихнах се още по широко, и погледна любимия ми право в очите и казах, ясно и силно.
-          Да!
Отеца, продължи с церемонията, като накрая завърши с думите:
-          Можете да целунете булката.
Бях чакала този момент, от толкова дълго време. Приближих се по близо към Джейк, обвивайки ръце около шията му. Най после докоснах нежните му устни и затворих очи, наслаждавайки се на момента. Зад нас, се чуваха ръкопляскания и подсвирквания.
 - Обичам те, любов моя.

Чаках този момент толкова време! Исках да каже прословутото "Да" и всичко да свърши и след малко се случи. Вълна на облекчение се плисна по тялото ми и след това просто се оставих на всичко, което се случваше нататък. Сложихме халките и чаках последното ".. и можете да целунете булката". Поех я внимателно, точно като кукла, направена от някакъв трошлив материал. Ръцете ми се спуснаха по тялото и', а устните ми се впиха в нейните. Езикът ми бавно си проправи път до нейния. Облизах го и след това се отделих с нежелание. Погледнах всички с ликуваща усмивка. Всички станаха и тръгнаха към нас. Кимахме и благодарихме на всички пожелания. Минаха Кристиан, Ребека и Иън, колкото и да е странно, защото той беше малолетен и щеше да създаде големи проблеми, ако си позволеше да използва заклинания. Хванах силно ръката на Афродита. Най-сетне потокът от народ се изниза и аз дръпнах леко Аф.
- Лий го няма и не знам защо не е дошъл. Ще го убия, ако това е една от неговите игрички. Да ги водим към ресторанта и да видим дали е там. Ребека ще знае за него. Той ми се стори доста странен, когато говорех последния път с него. Обясни ми, че има някакви, колкото и странно да звучи, чувства към нея.
Тръгнахме бързо към изхода и се провикнах силно.
- Влезте в тези коли долу. Те ще ви откарат до ресторанта, в който ще се забавляваме!- хванах на ръце Афродита и се чуха силни ликувания. Понесох я и я положих внимателно на една от седалките във "Ферарито", което беше украсено прекрасно.