Лондон, преди година и половина;;

Двадесет и осми август бе дата, която Савана щеше да запомни. Дали заради необичайните горещини, или заради случилото се през онзи ден, не беше много сигурно, може би само заради едното, а може би и заради всички фактори на деня. Тази подробност мисля, че щеше да се уточнява след време, когато случките вече бяха оставили своите следи в миналото на блондинката и тя можеше да говори за тях, без да бъде толкова пристрастна.
Денят още от самото началото показа, че ще бъде необичаен, макар и Савана да не бе обърнала внимание на неколкократното почукване на Мъри по малката стъклена маса в дъното на стаята. Блондинката, дори и в този момент, година и половина след този ден, не можеше да каже какво точно означаваше това почукване, но то определено предвещаваше нещо. Савана не обърна внимание и на неравномерното биене на стенния часовник, нито пък на факта, че мантиите в гардероба и' внезапно бяха намалили броя си, а магическата и' пръчка незнайно как се бе оказала в дъното на нощното шкафче. По каква причина момичето не бе осъзнало, че се случват странни неща, не бе ясно. Не бе разбрала за мантиите и пръчката, защотото в този момент от живота си Савана искаше да скъса всичките си връзки с магията и се бе отказала за момент от нея. Не искаше около нея хората да изчезват, когато си поискат, нито искаше да вижда пред себе си човек, а всъщност да не бъде изобщо той. Не искаше да се излага на опасност, защото черните магьосници все повече и повече умножаваха последователите си. Не искаше да получава странните сънища, които не предвещаваха нищо добро и въпреки всичко се сбъдваха.
За Савана животът на вещица не беше нито вълнуващ, нито интересен и тя нямаше никакво желание да бъде такава. Вървеше бавно и спокойно по една от улиците на английската столица, облечена съвсем обикновено. От джоба на дънките и' кротко се подаваше снежнобял телефон, а в ушите и' бяха поставени слушалки, от които кънтяха най-новите хитове. Савана по всякакъв начин се опитваше да заприлича на обикновено момиче, и по всичко личеше, че успява. Поне на пръв поглед, защото иначе този успех си оставаше една огромна лъжа. Маската на човек беше последната, която госпожица Евърет успя да си сложи, но съзнанието и' все още бе магически настроено и искаше или не, разпознаваше всяка проява на магия в света около нея. Забелязваше тези, които си говорят сами, както и онези, които плахо се озъртат около си, да не би да зърнат някой черен и зъл магьосник. Съзнанието и' чуваше оживените разговори на младите и малките, които с нетърпение чакаха деня, в който щяха да се завърнат в Хогуртс. Успя да забележи дори и човек, когото познаваше. Момент, човек ли казах?! Имах предвид вещица, и то доста красива при това.
На около няколко метра пред Савана вървеше съвсем необезпокоявано жена, която по време на последната или предпоследната година на Евърет се "възкачи" като учител по Защита срещу черните изкуства. Доколкото госпожицата помнеше, преподавателката и' не бе много по-възрастна от нея. Савана добре помнеше обаче, че въпросната не беше много добре настроена към нея, но повече учители не бяха, така че блондинката не можеше да я съди, или да и' се сърди.
- Госпожица Найт, ако не греша. - промърмори не много тихо Савана, внимателно сваляйки слушалката от лявото си ухо и приближавайки се към преподавателката си. Изглеждаше по-различно, много по-различно от начина, по който бе свикнала да я гледа.
- Помните ли ме? - зададеният въпрос може би бе леко реторичен, защото едва ли някой можеше да забрави Савана. Тя бе умно момиче, но създаваше много неприятности, бедите я следваха и обучението и' в замъка бе белязано от доста приключения.

» Трафалгар Скуеър, Лондон, преди година
» Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/
» Преди една година в Хогуортс
» Лондон, преди няколко дни.
» Лондон; преди 2 години

Лондон, преди година и половина;;

Лондон, преди година и половина;;

Similar topics

Similar topics