Before two weeks in the library /Hanna and Lukas/

Днес времето беше прекалено хубаво, за да имаме часове. Като всяка една сутрин станах лениво и се оправих с малко помощ от магията.

Излязох от стаята си, а в коридорите нямаше почти жива душа. Да не бях закъсняла? Или бяха решили да ни пуснат да правим каквото си поискаме? Мечти!

Огледах се навсякъде, но нищо. Сякаш бях останала единственият жив човек на този свят. Гробната тишина ми действаше и успокоително, но и от друга степен леко плашещо.

Толкова се бях отплеснала и то не само с лутането, но и с мислите си, че не се усетих кога съм се озовала на земята, държаща се за главата и гледаща недоумяващо момчето срещу мен. Грифиндорец значи? Някои от тях ми бяха толкова противни, че когато ги видех ми идваше да бъда прегазена от някой влак.

За разлика от останалите този го познавах. Лукас Касиди и до тук. Не бях някоя прехласнала се по неговата красота, за да науча целият му живот и да знам всяка една подробност, дори кога спи, яде и ходи до тоалетната. Това вече беше абсурдно.

- Какво си ме зяпнал така, Лукас? - попитах го аз, когато се изправих. Сякаш до сега никога не беше виждал някой да е в ... Къде бяхме всъщност? Огледах се наоколо и сега забелязах, че се намирахме в библиотеката.

Слънцето грееше ярко ,а навън бе топло като никога по това време на годината и на мен никак не ми се влизаше в часовете...и разбира се не влязох,но защо по дяволите се намирах в библиотеката си нямах и ни най-малка представа.Просто си се разхождах като пълния идиот,а дори не можех да вляза в забранената секция зареди зоркия поглед на строгата и стара библиотекарка.
Нещо или по-точно някой се блъсна в мен.След миг се окопитих и огледах момичето.Бе една Хафълпафка..Хана...Хана и до тук.Нямаше ме с имената ама никак.Затова само се ухилих като първия идиот на тая земя.
- Здравей и на теб. - издърпах си - възможно най-шумно - един стол и се настаних на него. - Какво правиш тук?Някак си...защо си мисля,че не ти е присъщо да висиш по библиотеките...,а и нямаш ли си часове?Бягаш от тях...ахх лошо момиче,обичам лошите момичета.Та както и да е,да се поразходим?
Скачах от тема на тема като пчеличка...някой трябваше да ми тегли ножа...ама сериозно!

Пп:Извинявай за късия пост...ама..

Беше ми смешно и колкото и да се опитвах да го прикрия нямаше как да стане. Та той скачаше на въпросите като някоя хммм ... Жабка. Какво всъщност го интересуваше, защо не съм в часовете? Или пък останалите просто бяха решили, че трябва да направят някоя магия с която да станат невидими и да не издават никакъв шум.
- Няма жива душа, а ти си единствената, която виждам! - отвърнах повдигайки едната си вежда и за миг погледнах към библиотекарката, която ни гледаше, но след това продължи да си "върши" работата, която беше да стои и да не прави нищо.
- Лошите момичета? Значи не ме познаваш достатъчно добре. - проговорих отново, като се вгледах в очите му.
- Но преди това трябва да минем покрай забранената секция. - това естествено го прошепнах. Нямаше начин да позволя библиотекарката да ни чуе и после да ни се води едно огромно конско.
Ако не искахме да бъдем хванати единият трябваше да разсейва библиотекарката, докато другият съвсем "случайно" беше попаднал на забранената секция. Дано да имаше нещо интересно или пък просто щяхме да излезем и да ... Какво изобщо щяхме да правим? Нямаше начин да можем да излезем или пък имаше?
- Хайде да се махаме от тук и да поемаме към някое забранено място. - промърморих, размахвайки пръчката си като някоя мажоретка. Бях добра в това, но нямаше да работя това.