След като беше избягал от замъка Сивиръс Снейп се разхождаше из парка на замъка и си мислеше къде да отиде, но беше повикан от Волдемор да отиде при него в къщата на крясъците. Снейп се запъти към къщата без особено желание. Завари Волдемор да се разхожда из стаята. Снейп проговори пръв.
-Господарю,съпротивата им няма да трае дълго…
-Да, тя ще рухне, но без твоя помощ -извика Волдемор -Ти си опитен магьосник, Сивиръс,мисля че вече няма значение дали участваш. Вече сме близо до победата.
-Нека аз сам намеря и доведа момчето.Ще доведа Потър при вас.Знам, че ще успея да го намеря и доведа , господарю. Моля ви!
През това време докато разговаряха Хари, Рон и Хърмаянибяха се скрили и зад стената и подслушваха какво си говорят двамата. Хари беше се скрил зад един кош до процеп. Снейп мина покрай процепа и Хари от страх да не го види беше се отдръпнал оттам.
Волдемор се изправи
-Имам голям проблем, Сивиръс – каза Волдемор
-Какъв, господарю? – попита Снейп
Волдемор вдигна бъзовата пръчка
-Защо според теб, Сивиръс, бъзовата пръчка не ми се подчинява?
На Хари му се стори, че чува съскането на змията, но това може би е била съскащата въздишка на Волдемор.
-Господарю! – каза объркан Снейп -Вие направихтеизключителни магии с тази пръчка
-Не – възрази Волдемор – Аз само правех обикновени магии и усещам, че пръчката не ми се подчинява напълно.
Волдемор говореше спокойно,но изпитваше гняв, който Хари го усети с болка в белега си.
-Не намирам разлика – отговори Волдемор
Снейп стоеше неподвижно и не можеше да отговори.Хари не можеше да види лицето на Снейп и се зачуди дали той не е доловил някаква опасност и дали ще опита да успокои господаря си.Волдемор започна отново да се разхожда из стаята.
Докато обикаляшетой започна да говори със спокоен глас
-Замислих се, Сивиръс,защо според теб те повиках по средата на битката?
Хари за секунда зърна профила на Снейп, който гледаше към змията.
-Не знам, господарю, но много ви моля да отида и да намеря момчето и да го доведа тук.
-Ти си същия като Луциус. Никой не го разбира, колкото го разбирам аз. Не е нужно да го търсиш , защото той ще дойде при мен сам.Знам кои са недостатъците му и слабостите му.Ще му бъде неприятно как гледа как умират приятелите на които държи и да знае, че това става единствено заради него.Ще пожелае да спре всичко това. Ще дойде тук.
-Но, господарю,някой по погрешка може да го убие
-Наредих изрично на моите смъртожадни да не закачат, Потър. Искам да си поговорим за теб, Сивиръс. Ти си прекалено ценен за мен
-Господарят знае, че аз му служа вярно и предано. Но нека, господарю да отида и да намеря момчето.
-Казах тине! – отвърна ВолдеморСега ме вълнува едно нещо, Сивиръс – какво ще стане ако се срещна с Потър?
-Няма съмнение, господарю че….
-Но все пак има съмнение, Сивиръс. Има..
Волдемор спря и Хари видя, че той все още държи бъзовата пръчка в ръце и гледа към Снейп.
- Защо и двете пръчки, които използвах, дадоха засечка когато ги използвах?
-Не мога… Не мога да отговоря, господарю.
- Не можеш да отговориш значи….
Болката в белега на Хари стана непоносимо силнаи за да не извика бе захапал юмрюка си.Волдемор беше се вторачил в Снейп
-Пръчката ми от Оливандър изпълнявашевсичко, което й казвах, но не искаше да убие момчето.
-Нямам обяснение за това, господарю -отвърна Снейп
Снейп продължаваше да гледа към змията без да поглежда към Волдемор.
-Използвах пръчката на Луциус, но тя се разпадна и си набавих трета пръчка – Бъзовата. Взех я от предишния й господар – от гроба, където лежи Дъмбълдор…
Снейп изведнъж погледна към него и лицето му стана бяло.Когато заговори беше стъписващо, че безжизнените очи са на жив човек
-Господарю, нека отида и доведа момчето….
-През по – дългата част на нощта, когато сме на ръба на победата, аз стоя и се чудя… -каза Волдемор едва чуто – чудя се защо Бъзовата пръчка не прави каквото й заповядвам….И ми се струва, че знам отговора.
Снейп продължи да мълчи
-Сигурно ти знаеш отговора?Ти си умен човек, Сивиръс. Беше добър и верен слуга.
-Господарю… - опита се да го успокой Снейп
-Пръчката не ми се подчинява защото, аз не съм неин господар.Тя пренадлежи на магьосника убил последния йгосподар. Тиуби Дъмбълдор. Докато ти си жив, Сивиръс, пръчката няма да ме слуша.
-Господарю! – извика Снейп и сиизвади пръчката
-Съжалявам, но нямам друг избор.– отвърна Волдемор -Трябва да стана неин господар, за да мога да убия момчето.
Волдемор вдигна пръчката и я насочи към Снейп, но Снейп беше по – бърз и безсловесно каза ” Експелиармус” и пръчката на Волдеморпадна от ръцете му, после той насочи пръчката си към змията и тяпадна надалечвцепенена.
-Какво правиш? Какво става? –попита Волдемор
-Сега ще ти кажа -отговори Снейп- Ти ме мислеше за добър и верен слуга, но аз бях верен на друг, бях верен на Дъмбълдор.Всичко бяхме планирали даже и смъртта му. Той ме помоли да го убия и аз го сторих.Винаги съм помагал на Хари Потър. Сега се махай или ще те убия.
-Предател – извика Волдемор
Той се обърна и повика змията и се магипортира.Хари, Рон и Хърмаяни чуха какво каза Снейп и много се учудиха. Станаха и тихо влязоха в стаята, но Снейп ги усети и се обърна и за пръв път им се усмихна.Повика ги при себе си и измагьоса четири стола и ги покани да седнат. Те седнаха, а Снейп седна срещу тях.
-Откога сте тук и се криете? -той ги попита със спокоен тон
-Проследихме те дотук и се скрихме зад стената и чухме всичко. – отвърна Хари. – Но ни учуди последното нещо което каза на Волдемор, че си бил верен на Дъмбълдор. Вярно ли е това?
-Да вярно е – отвърна Снейп – но ще ви разкажа всичко от самото начало
И той започна своя разказ
- Наистина бях смъртожаден и верен на Волдемор, но когато той започна да преследва родителите ти и теб аз отидох при Дъмбълдор и го помолих дави скрие някъде на сигурно. Той го стори, но имаше предател и това беше Питър Петигрю.Той ги издаде на Волдемор къде се крият и той отиде и уби родителите ти. Аз бях съсипан от мъка и отидох при Дъмбълдор и му предложих своето постоянно сътрудничество.Оттогава съм верен на него и всичко планирахме заедно даже смъртта му. Аз бях най – добрия му приятел.Той ме помоли да ти кажа, че тиси шестия хоркрукс. В нощта когато Волдемор отиде да убие родителите ти, майка ти направи заклинание за да те предпази. Проклятието рикошира и част от Волдемор се е вселила в единственото живо същество, което е намерила – в теб, Хари. И затова ти трябва да умреш за да може частта от Волдемор да умре заедно с теб. Аз ти помагах през всичките ти години, аз ти пратих моя покровител – кошута, за да ти покаже къде е скрит меча на Грифиндор. Ще ми простиш ли някога?
- Прощавам ти, директоре – отвърна Хари – Значи трябва да умра за да може частта от Волдемор да умре заедно с мен. Така ли?
- Да така е – отвърна с жален глас Снейп -Не ме наричай директоре, а Сивиръс.
Хари, Рон и Хърмаяни станаха, а също и Снейп се изправи
-Вие тримата отидете в замъка и помогнете на другите в битката със смъртожадните, а аз ще намеря Волдемор
-Не няма да те оставим сам – извикаха и тримата едновременно
-Трябва сам да го намеря, а вие трябва да намерите змията и да я убиете.
-Добре тогава – съгласиха се и тримата – Да вървим.
Тъкмо да излязат от стаята и един висок и студен глас почна да говори
-Бихте се храбро – извика силния глас - лорд Волдемор цени само смелите. Но вие понесохте тежки загуби.Ако продължите да се борите ще умрете всички! Всяка проляна магическа кръв е голяма загуба.Заповядвам на моите смъртожадни да спрат атаките. Простете седостойно с загиналите. Имате един час.А сега Хари Потър се обръщам директно към теб.Приятелите ти умряха заради теб, вместо ти да дойдеш сам при мен. Ще чакам в забранената гора след един час.
-Не го слушай – извикаха едновременно Рон, Хърмаяни и Снейп
-Време е да се върнем в замъка – предложи Рон. – Не отивай в гората
-Трябва да отида в гората – отвърна Хари – Да вървим
И те излязоха от къщата, Четиримата се запътиха към замъка.
До зазоряване оставаше по – малко от час, но беше все още тъмно.Четиримата забързаха по каменното стълбище. Беше необичайно тихо. Все още личаха разрушенията.
-Къде са всички? – Учуди се Хари
Рон влезе пръв в голямата зала,другите двама го последваха, а Хари се спря на прага.В Залата имаше много хора,които бяха оцелели в битката стояха на групи и се прегръщаха.Но имаше и много загинали, които стояха наредениедин до друг.Загиналите бяха – Тонкс, Лупин, Фред и много други.Другите трима отидоха при останалите да помагат и оставиха Хари сам.Минерва видя Снейп и отиде при него
-Какво търсиш ти тук?- попита го с гневен тон
-Дойдох да помогна в битката срещу Волдемор и смъртожадните- отговори спокойно Снейп - Аз винаги бях верен на Дъмбълдор
-Ти го уби – отвърна все така ядосана Минерва
-Да, убих го, но по негова заповед, защото му оставаше една година живот заради проклятието – отвърна Снейп
-Добре тогава,приемаме твоята помощ в битката ни срещу Волдемор. – отвърна Минерва.
През това време Хари се измъкна от залата и се запъти към забранената гора. Когато влезе в забранената гора, той се спря и извади златния снич и каза
-Готов съм да умра
После го доближи до устата си и златния снич се отвори и отнего падна животворния камък. Хари го взе в ръката си и го завъртя и изведнъж видя духовете на родителите си, на Сириус и Лупин.Той отиде при тях
-Ти беше толкова смел -казабаща му
Хари стоеше и не можеше да отговори
-Ти почти успя, остава съвсем малко- отвърна баща му – Много се гордеем с теб
-Боли ли да умреш? – Попита Хари Сириус
-Не боли, все едно че спиш – отвърна му Сириус
-Искам да останете с мен – отговори Хари
-До самия край – отговориха му те.
Хари вървеше в гората и стигна мястото на срещата.Хагрид го видя и изкрещя
-Недей Хари, какво правиш тук?
-Тишина – извика един смъртожаден
Волдемор се обърна и видя Хари, че е пристигнал
-Хари Потър, момчето което оживя, дойде да умре – каза Волдемор- Авада Кедавра
Блесна зелена светлина и Хари падна на земята,но в същото време и Волдемор беше паднал и усети, че нещо не е наред.Той се изправи и погледна към Хари и се зачуди дали е мъртъв. Нарциса Малфой отиде при него и се надвеси над него, но видя че Хари все още диша и го попита:
-Жив ли е? Драко!Къде е?
Хари проговори едва чуто
-Той е жив и в момента е в замъка.
Нарциса се изправи и каза, че Хари е мъртъв. Волдемор накара Хагрид да го вземе и всички се отправиха към замъка.Когато пристигнаха там всички бяха излезли на вън. Снейп видя, че Хагрид носи някого на ръце
-Хагрид кой ли носи? – учуди се той
Волдемор излезе отпред
-Хари Потър е мъртъв -извика той
Всички бяха шокирани от новината, Джини излезе напред
-Не, не е възможно, Хари не може да е умрял- развика се тя
Волдемор извика за тишина
-Хари Потър е мъртъв – отвърна с насмешка Волдемор
Всички смъртожадни се размяха.
-Ще се подчинявате на мен и само на мен – отсега нататък ще е така. Саморазпределете се или умрете.
Драко беше извикан от родителите си и отиде при тях. Долорес Ъмбридж се появи сякаш от нищото и тя тръгна към Волдемор и каза :
-присъединявам се към теб за да се бия рамо до рамо с всички вас. Разбрах че Снейп те е предал и аз ще го накарам да си плати за това предателство. Щеубием всички защитници и ще разрушим замъка до основи.
-Харесва ми как говориш – каза Волдемор -ела и застани до мен и заедно ще победим защитниците.
Ъмбридж застана до него.
- Някой друг иска ли да се присъедини към нас?
Невил и той тръгна нататък.
-Как се казваш младежо? – попита го Волдемор
-Казвам се Невил Лонгботъм – отвърна Невил
-Може би ще се намери място и за теб сред нас
-Искам да кажа нещо – отвърна Невил
-Със сигурност останалите биха се радвали какво имаш да кажеш. – отвърна Волдемор
-Не е важно, че Хари е мъртъв. – отвърна Невил.
Зад него Снейп тихо каза
-Спри се, Невил. Какво правиш? Какви ги говориш?
Невил се извърна и погледна Снейп в очите
- Хора умират всеки ден- извика Невил -Приятели, роднини, така е тази нощ загубихме Хари.Загубихме също и Фред, Ремус, Тонкс всички те. Но те не са загинали напразно, защото Хари живее в нас ето тук – и Невил показа сърцето си. Но ти сгреши, ние ще се борим докрай и ще победим, а ти ще умреш. А ти Ъмбридж ще си платиш за предателството и за всичко което си сторила.
Докато говореше Невил извади от разпределителната шапка меча и го насочи към Волдемор. В същото време Хари беше паднал от ръцете на Хагрид и беше нападнал смъртожадните.Волдемор се учуди, че Хари е оживял и видя как смъртожадните един поедин бягат. Но останалите смъртожадни и новото им попълнение Ъмбридж нападнаха защитниците и Хари се присъедини към тях. В същото време Хагрид видял Снейп и се опитал да го нападне, но Хари, Рон, Хърмаяни, Джини, Невил и Минерва застанаха в кръг около Снейп и извикали на Хагрид:
-Недей да го нападаш, той е на наша страна и дойде за да ни помогне в битката – развикаха му се те
-Но той уби Дъмбълдор и се присъедини към Волдемор и така доказа чене се отказал да е смъртожаден – изкрещя Хагрид. – а вие го защитавате.Снейп каза на Хари да се дръпне и излезе напред и каза:
-Да убихго, но го направих по негова заповед, защото заради проклятието му оставаше една година живот – отговори Снейп – Аз искрено се разкаях и преди Волдемор да си изгуби силата си аз се присъединих към Дъмбълдор и досега съм верен на него, въпреки че е мъртъв
-Добре тогава приемам да ни помогнеш в битката – отговори Хагрид.
Снейп каза
-Хагрид отиди да намериш брат си за да ти помогне срещу великаните, а аз ще помогна на другите
-Добре отивам – каза Хагрид и тръгна към забранената гора.
Снейп, Хари, Рон, Хърмаяни и другите влязоха в замъка
-трябва да го примамим в замъка и да убием змията – отвърна Хари
-Ще ти трябва това – каза му Невил
Но тъкмо да метне меча беше издигнатвъв въздуха и запратен навътре в залата.
Снейп беше нападнал няколко смъртожадни наведнъж и извика на Рон и Хърмаяни да намерят и убият змията.Той бързо се справи със смъртожадните ивлезе в замъка. Хари и другите също влязоха в замъка..Снейп беше видял, че Белактрикс се канеше да нападнеДжини и се затича за да помогне на Джини и застана между нея и Белактрикс и насочи магическата си пръчка към Белактрикс и я уби.После той нападна друг смъртожаден. Ъмбридж го видя и насочи пръчката си към гърба на Снейп и извика:
-АВАДА……… -но не успя да се доизкаже защото Хари беше я видял и извика експелиармус и пръчката й падна на земята.Снейп чу крясъка на Хари и извика на Моли да се погрижи за смъртожадния и бързо се обърна за да види какво става. Когато видя Ъмбридж в него се надигна омраза и гняв:
-Ах ти предателко такава ти се опита да ме убиеш и сега аз ще те накарам да си платиш за всичко което си сторила – но гневът му постепенно се изпари – не знам какво да те правя – Да те убия ли?
-Не – извика Хари – недей да ставаш убиец, Сивиръс моля те! По – добре да я предадем на министерството и те да я изпратят в Азкабан.
-Така е по – добре, Снейп – каза Моли след като беше убила смъртожадния и беше се присъединила към тях и насочи пръчката си към Ъмбриджи я върза с въжета за да не може да бяга- не ставай убиец
-Добре тогава – съгласи се Снейп – но как ще ги извикаме
-Ще извикам на Пърси да отиде в министерството и да извика министъра
-Пърси, ела тук – извика му Моли след като беше го видяла да убива един смъртожаден – отиди и извикай министъра да дойде тук.
-Добре отивам – каза Пърси и се магипортира и след пет минути се върна и беше довел министъра
-Арестувайте тази жена и я изпратете направо в Азкабан – казаМоли
-Добре да тръгваме Ъмбридж – каза министъра и се магипортираха
-Благодаря ти, че ме спаси, Хари – отговори СНейп – благодаря ти, че ме спря навреме за да не ставам убиец
-Няма проблеми, Сивиръс – Ти толкова пъти ме спасяваше – и аз съм благодарен за това – каза Хари – а сега трябва да намеря Волдемор за да мога да го унищожа веднъж завинаги
-А азтрябва да намеря Рон и хърмаяни – отговори СНейп – а ти моли и всички останали поддържайте фронта
-добре ще го поддържаме – отговори Моли
После Снейп и Хари тръгнаха в различни посоки.
Хари намери волдемор и го нападна,и те почнаха да се бият, но пръчката на Волдеморне се подчиняваше и той риташе и блъскаше Хари
Рон и Хърмаяни бяха намерили змията, но не успяха да я убият. Снейпотиде да ги потърси, но беше нападнат отняколко смъртожадни и беше леко ранен. В същото време дойдоха Минерва, Моли и Джини и му помогнаха да се справи с тях. Снейп им благодари и се затича за да може да намери Рон и Хърмаяни. Снейп победи по пътя още много смъртожадни. През това време Волдемор и Хари бяха се надвесили над пропастта…
-Нека завършим така както започнахме – отвърна Хари – Заедно!
Хари хвана главата му и двамата политнаха от парапета и западаха надолу и когато паднаха н