- Бързаш ли за някъде, малката?
Не толкова думите, колкото скования от омраза стъклен поглед, накараха момичето да настръхне.Мъжът пред нея беше толкова слаб, че приличаше на болен, с по-бледа кожа дори и от тази на момичето (а нея често я сравняваха с цвета на снега), а устните му бяха тънки и дълги,като черта преминаваща през лицето му.И в момента тази линия беше изкривена в зловеща усмивка насочена към Неси.Робата стоеше отпусната като чаршаф върху слабото му тяло, а черният й цвят се открояваше върху бледата му кожа.
Именно заради хора като него мразеше да идва на това място, но днес се беше наложило.Имаше неотложна работа, но в момента кокалестата ръка на мъжа пред нея я притискаше към стената и й пречеше да я свърши.
- Всъщност.. имам важна работа, а и трябва да се връщам в Хогуортс, така че, ако обичаш...
Опита се да се измъкне, но той я стисна още по-силно за рамото.Вече определено я беше хванало страх и искаше да се махне от тук възможно най-скоро.
- Възпитаничка на Хогуортс?Как можах да не се сетя.. А и тези униформи..колко съм глупав! - мъжа изтцъка с език, показвайки разочарование от самия себе си, но зловещата усмивка не падаше от лицето му - Но знаеш ли, може би аз бих могъл да те обуча дори по-добре..Какво ще кажеш?Няма да е нужно да се връщаш там.
Не беше сигурна, но й се стори, че с другата ръка магьосника посегна към пръчката си, което изпари всяка надежда в нея.
- И там съм си добре, благодаря.
За пореден път се опита да се измъкне от захвата му, но тогава усети студения връх на пръчката му опряна в гърлото си.Явно сега наистина беше загазила.

Мракон- али. Тук винаги цареше мрак и злокобност. Повечето същества, бродещи из този район бяха уродливи на външен вид, неприятни и подли. Трудно беше да преговаряш с тях и винаги се налагаше дълго да умуваш, за да не останеш измамен от тях. Не всеки оцеляваше в този пазар - някои губеха силите си, други всичко останало, трети дори живота си. Всеки един миг беше като последен.

За младия Блейк това не беше никакво притеснение. Нравът му бе смразяващо хладен и спокоен през цялото време. Не се страхуваше от смъртта. Надсмиваше й се и се изправяше смело срещу нея, но не беше глупак. Не искаше да пропилява живота си, предпочиташе да трови този на останалите. Затова и беше един от най- добрите черни магьосници из тези места, макар малкият брой години. Смел, непредвидим, мрачен - той беше самото въплъщение на цялата улица. Криеше в себе си всичките й тайни и рядко говореше, но думите му винаги имаха цена.

Красивият млад мъж се прибираше към имението. Не можеше да го нарече точно дом, защото там нямаше нищо, което да го накара да се почувства като такъв. Със същия успех можеше да живее и в някой кашон, или царски палат. Стъпките му отекваха строги и премерени, като самия него. Подмяташе пръчката между пръстите си, въртейки я ловко и умело, докато не съзря нещо изненадващо за тази част на магическия свят.

Една фигура. Към нея бе притисната и друга фигура, но първата беше именно тази, която му направи истинско впечатление. Беше бяла. Прозрачна кожа, призрачно-бели дрехи, които сигурно бяха пострадали от допира с мръсната тухлена стена и светлата коса, която също се доближаваше до белите нюанси, спускаща се по тялото й. Изглеждаше странно и напълно неприемливо. Момичето, което трепереше в следствие от заплахите на хилавия магьосник изглеждаше напълно неестествено на фона на всичко това. Напълно неправилно. По един странен начин му напомняше на сестра му, когато бяха малки и все още нормални.

Странното чувство на дежа ву прониза и без това студените му гърди и той съвсем тихо, скрит в тъмнината на сенките се приближи до тях. Пръстите му хванаха пръчката по- стабилно и скоро беше точно зад жалкия старец, който мислеше, че може да изкопчи нещо от нея. Извисяваше се над двамата доста повече и сянката му ги покри и двамата. Върха на пръчката му докосна тила на мъжът пред него и двамата замръзнаха.

- Не ме карай да изричам това, което си мисля. Пощади живота си и си тръгни без да правиш никакви резки движения.
Думите излизаха съвършено спокойни и с онази ледена строгост, която смразяваше кръвта на всички, с които имаше някакъв контакт. И макар гласът му да не бе по- силен от шепот хилавия магьосник реши, че живота му е по- скъп и бавно спусна ръцете си настрани и надолу. Обърна се с лице към него и очите му се разшириха. Очевидно го разпозна.

- Нямам нужда от убеждаване. Тръгвам. Извинете.. - каза той, хриптейки със своя дрезгав глас и побърза да се изниже от цялата ситуация. Блейк не се учуди - малко бяха смелчагите, които искаха да застават на пътя на пръчката му и никога н завършваше добре за тях. След като се отдалечи достатъчно ниския мъж започна да бяга, очевидно надявайки се младия магьосник да не го последва.

- Това не е място за теб. Върви си в красивия свят. - посъветва я красивият младеж след известно време на тишина. Студените му очи я пронизваха с един продължителен и съсредоточен поглед, изучавайки цялата й фигура от главата до петите за един дълъг миг, след което се обърна и тръгна по обратния път.