Here is the badass

Заглавие: Here is the badass Съб Дек 28, 2013 1:39 am

No rage, no love, no hate

There is only emptiness inside of me

Dorian Blake // 19 years //
black wizard // Чистокръвен //
Colton Haynes

...

- Чистокръвни, високомерни, студени. Мисля, че тези три думи описват най- точно мъжът и жената, които се имат за мои родители. Винаги са се интересували първо от репутацията си, после от външния си вид и след това на заден план са отношенията им помежду им, а най- накрая на списъка съм и аз – нежеланото дете.

Момичето се поколеба, но се приближи плахо до него. Искаше да го успокои, изпитваше неистова нужда да го прегърне, или да му каже нещо по- ведро, но гласът му беше по- смразяващ и от айсберг. Думите му излизаха от устните му като отровни стрели, макар и да беше изискан и изпълнен със смъртоносно спокойствие , карайки я да замръзне на място и да седне на най- близката повърхност, свивайки се вътрешно.
- Не се приближавайте госпожице Гелър.
- Да, добре.

Тя умираше да узнае повече за него. Беше любопитна за цялата му история. Дори той да не знаеше малкото й име, дори да я използваше само когато има нужда от тялото й. Тя нямаше против. Беше започнала да го чувства близък и страдаше всеки път, когато той й разкриваше нещо за себе си, защото беше осъзнала, че не е имал никак лек живот. Дориан беше жертва на собственото си детство и целия си живот, затова беше и толкова студен. За своите 19 години той беше твърде зрял. В светлият му поглед имаше мрак и потайност, там бяха скрити всичките му тайни, които тя толкова усърдно се опитваше да изкопчи от него. Макар да беше още момче – имаше поглед на възрастен. Няколко пъти се беше случвало да се срещнат из улиците и дори не я поглеждаше, макар да поддържаха това от вече половин година. Той беше мрачен, саркастичен, ироничен, често я обиждаше, макар да спазваше джентълменския тост. Засягаше я доста дълбоко с точните думи. Изглеждаше безчувствен, враждебен и празен.
- Ще продължиш ли, Дориан? Ще ми разкажеш ли всичко?
- Не мисля, че е уместно. Време е да си тръгвате.
- Дориан.. можеш да ми се довериш! Няма да те предам. Дори не знам фамилията ти. Няма да те предам.

Мъжът пред нея беше гол до кръста и стоеше на фотьойла до прозореца, пушейки нервно цигара и съзерцавайки луната. Движенията му бяха премерени, тона му, поведението му също. Той никога не изпускаше своя контрол и винаги имаше готов отговор, но в момента се колебаеше. Дали да й каже? Дали щеше да му улекне? Може би беше по- добре да не знае нищо за него. Той също не знаеше. Не го и интересуваше. Просто я използваше. Просто тяло с някаква си фамилия. Но някак си вече искаше да каже на някой, макар и на непозната. После щеше да изтрие спомените й. Пръчката стоеше на стъклената маса пред него и тя знаеше, че е във смъртна опасност във всеки един момент. Знаеше за наклонностите му към черната магия. Но въпреки всичко тя стоеше там, покрита само с чаршафа, който притискаше към тялото си и взирайки големите си зелени очи в неговата фигура.
- Добре. Но после няма да помниш нищо, знаеш го, нали?
- Знам. Съгласна съм.
- Дарън и Арабела. Така се казват майка ми и баща ми. Те бяха от висшата аристокрация. Семейството ми винаги е било заможно и богато, но това определено не значи, че е било щастливо. Може дори да се каже, че не знам какво точно е истинско семейство. Дарън и Арабела са само хора, с които съм прекарал живота си. Всичко вървеше горе- долу добре, докато не станах на девет. Тогава баща ми разкри страста си към черната магия. Не би представлявал толкова голям проблем, но той реши, че просто заклинания и пакости не са му интересни. В последствие извърши убийство, за което бе затворен в Азкабан. Репутацията на семейството ми се срина, а постъпката на баща ми постави черно петно и върху мен и върху Арабела. След като го осъдиха на смъртна присъда и тя бе изпълнена пред очите ни аз бях решен да изуча всичко това от което той бе така силно привлечен и да отмъстя за смърта му. Майка ми обаче си имаше свой начин за преодоляване. След като нямаше славата и гордостта си тя се пропи. В момента все още живее в старото ни имение и профуква и последните пари, които двамата някога са печелили за бутилки ром, джин и тем подобни.Беше си намерила втори мъж с безполезния опит да има някаква опора до себе си, което само навреди на мен и сестра ми. Негодникът обожаваше да се гаври с нея, при това приковавайки ме към стената, за да се наслаждавам, докато майка ми беше в алкохолния си делириум. След това ме пребиваше и си лягаше спокойно до майка ми, за да изчука и нея.
В крайна сметка той умря. Сестра ми се погрижи доста успешно. За всичко това лежи в Азкабан също. Не получи смъртна присъда, за щастие. Но едва ли някога ще излезе. Не ми пука особено за хорските приказки, онзи негодник си го заслужаваше. Аз й помогнах, но тя реши да поеме вината. Никога не бих си го простил, но тя имаше нужда от това.. Щетите върху нея са много по- тежки от моите и я разбирам.
Сега живея отделно. Сам. Изкарвам парите си с работа на Мракон- али. Изпълнение на отмъщения, заклинания, отвари. Черната магия е толкова по- сладка, когато я изучиш из основи.

Мъжът спря да говори. През цялото време правеше почивки, докато палеше цигарите си една след друга, но това беше края на историята му. А като се замислеше, че може да е един от нормалните. Да бъде ученик в прословутия Хогуортс. Да има съученици, да се бори за някакви си точки и титли на дома. Толкова по- различна реалност.
Не и сега. Вече нямаше възможност за нищо. Живота му бе провален още преди да беше истински започнал и нямаше връщане назад. Трябваше да го изживее и търпеливо да трови чуждите животи, докато накрая не намери края си.
Тъмнокосата госпожица се бе свила на мястото си, обгърнала краката си с ръце и се поклащаше леко. По лицето й се стичаха сълзи и все още не можеше да реши какво точно да направи. Не можеше да осъзнае всичко. Как някой би имал толкова ужасен късмет в живота си? Та той беше сам, изоставен, тормозен. И въпреки всичко с идеални обноски, хладно спокойствие. Лицето му не издаваше нито една емоция и тя бе започнала да се съмнява дали изобщо има вариант красивите му черти да се изкривят в някаква жизнена гримаса. Едва ли.
- А сега е време да забравиш.. – каза той след минута и загаси поредната цигара в препълнения пепелник пред себе си. Издиша бавно белия дим и взе пръчката си, приближавайки се със тихи стъпки като на хищник. – Обещавам да не боли.. много

THANKS ❤

*Moля да ми смените името на Dorian Blake

Заглавие: Re: Here is the badass Съб Дек 28, 2013 9:29 am

Деветнадесет годишен Черен Магьосник, преживял наистина много за годините си. Какво, няма да видиш в света на магията..
Here is the badass Wanted

Одобрен и добре дошъл smiley