"Изглежда денят за Питър би бил неимоверно странен"-биха казали някои. Поправям ги- за мен всеки ден беше странен. От както станах на девет, нищо не беше нормално. Ех, за осем години трябваше да съм свикнал със странностите на живота, който водех. Но нейсе, все се появяваше нещо, което да ме опровергае. Като например днес. Защо, по дяволите, бях пред библиотека в Дъблин? Дъблин! И то по нощница. Ей това беше един от дните, когато всичко ми беше наопаки. Какъв късмет имах само...Така де, бях пред библиотеката и замръзвах в памучната си нощница. Беше зима, за бога! И за капак, пръчката ми я нямаше. Просто чудесно...

-Ттти дддда не мммислиш, че е било мммоя иииддея? Ииии пррредстттаааава си ннняяяяямам зззаааащщщооооо ссссъм ттттуууууук.-измърмирих, треперейки на тъмнокоската, с която бяхме в Грифиндор.-Ддддобррррееее, чччееее ссссъъъъъм ииииирллллааааааааандссскккиииииии номаааад. Трррряаааабваааа да нннаааааамммеееееря саааамммооо едддиннн баааар. Ттттееее ииииирлааааандците даааават алкохооол и на мааалолллетниииии.
Огледах се, но никъде не видях барове, само библиотеката. Премигах. Библиотека в центъра на Дъблин? Ама разбира се, това беше централата на Фигура Девет. Или както аз му виках-ЛЗСЧСИ-Легион за справяне с чудосища и свръхестествени изчадия. Е, нямах какво да губя, затова започнах да вървя към библиотеката все още треперейки. Погледнах тъмнокоската зад себе си:
-Идваш ли?

-Ссссппооооррреееед мммеееен щеее е по-добре да сссииии вляаааза в библиотеката. Там ще ми помогнат. Е, няма да стане, ако не намеря тайният вход.
Крачех все по-умело из снега, докато заобикалях библитеката. За щастие психохартията ми беше в джоба на нощницата. Ох, къде беше входът, къде беше?
Щом най-накрая се добрах до задната страна на библиотеката, разчистих снега от стената и почуках. Две нвгоре, три в ляво и пет напряко по седем пъти. Тухлите потънаха и се отвори дупка, достатъчно голяма и за великан. Стълби водеха надолу. Щеше да стане мнооого интересно. Особено след като аз цъфна там.

-Да. Освен ако нямаш против, че ще си говорим с екзорсисти.
Усмихнах се. Само ако Влад си беше вкъщи...Или Ибн. Ибн беше бая маняк. И адски умен- за Украинец.
Заслизах по стълбите. Ставаше все по-топло с всяко стъпало. Накрая стигнах пред една двойна врата с прозорче по средата. Почуках(или по-скоро направо блъснах) неколкократно вратата. На прозорчето се показаха едни сини очички- сини, ама морскосини.
-Пропуск?
Размахах психохартията пред очичките с думите:
-Виталия, пусни ме да вляза!
Вратата се отвори, и аз прибрах психохартията.
-Ооооо, мистър питър Пан. на какво дължим честта?
Изгледах русото триндесетгодишно дяволче на кръв.
-Престани.
Погледнах назад към Уенди, й кимнах да ме последва и влязох в централата, която малко приличаше на онази в "Мъже в Черно". Е, не съвсем.

-Спокойно. Те са ми приятели, нищо няма да ти направят. И,-преправих си гласа-скъпа моя принцесо, добре дошла в централата наааа....Фигура Девет!
Огледах се. Всички бяха налице. Виталия разнасяше папки, Тризнаците отдаваха почит на ирландското уиски, Ибн вършеше хиляда неща наведнъж, както обикновено. Ела пак чистеше многобройния си арсенал от всевъзможни оръжия, а Дарамсин правеше малки вуду куклички-все пак беше на пет. Влад, обаче, го нямаше. Къде пък беше се защурал този човечец? Отидох до бфета и грабнах чаша горещ шоколад. Отпих от димящата чаша, а течността вътре опари приятно гърлото ми.

-Никой не те е карал да ме следваш.-вдигнах ръце.-Сама си дойде, сама можеш и да си излезеш, Е, ако искаш, може и да те разведа наоколо, тъкмо ще си проверя колегите.
Допих шоколадът си и се огледах. Май всички бяха налице. Засега.
-Оооо, шефе! Какво те довя насам?-ухили се Ибн, явно ме беше забелязал.
-И представа си няма, Ибн.
-Пак ли твоите щуротии там?
-Вероятно. Казвам ти, нищо не помня.
Ибн ме огледа от глава до пети.