Обиталището на Майкъл

Клеър слезе бързо от патрулката и изтупа дрехите си.Чак сега бе забелязала,че е цялата в козина.При този жест космите се разхвърчаха наоколо и полицая пак кимна.
- О ,ченге...моля те. - тя извъртя очи,но вътрешно се усмихна след което тръгна към вратата на малката къщурка. - Тук ли живееш?Сам?
Учуди се момичето и огледа отново сградата.Бе малка и симпатична..от онея в които ,ако живееше семейство с две деца и куче ,Клеър можеше да нарече и уютна.Но с ченгето само тук...някак това не се връзваше.
След малко русокоската навлезе в "бърлогата" на полицая.Посреща го куче на което тя се учуди.Повдигна вежда и се обърна намръщено към Майкъл.
- ИМАШ КУЧЕ? - изрече тя ядосано. - А не можа да вземеш онази пухкава топка козина?
Гнева се надигна в нея.Това не бе честно...ама никак.
- Това..това е нечестно! - не ,че можеше насила да го накара да го вземе или нещо такова.Не,че и тя бе човекът който да казва кое е често и кое не. - Ти..ти..долно,егоистично прасе!
Тя му се намуси още повече и най-нахално отиде към хола или поне предполагаше,че е хола тъй като видя,че там има диван.Седна и скръсти ръце пред гърдите си.Обаче не стоя дълго така,изправи се и се обърна намръщена и с груб тон към полицая.
- Имаш ли нещо за ядене тук?Или вие женените не ядете...и го карате на купешки неща ден за ден?

Майк паркира колата и естественно през повечето време на пътуването кихаше. Особенно когато Клеър се приближаваше към него. А момичето от това не беше много доволна, не че той самият го харесваше това много.
- Не точно. - Из цялата къща освен него имаше още една жива душа. Не беше човек, но на Майкъл му бе достатъчно за да не умира от скука когато е сам. Тази жива душа за тези малките няколко години го беше спасявал. Странна работа, на това е единственното нещо в света сигурно на което Майк може да разчита. Когато Клеър извика, стана ясно че вече са се "запознали".
- Да, Спайк. - Майк се подсмихна влизайки в къщата. Куче, от онези бойните породи. И винаги щом стане нещо те бяха виновни, те двамата си приличаха.. Може би за това се разбираха добре? След няколко минути момичето започна едвам ли не да му се кара. Какви познати думи : "долно", "егоистично", "нечестно"..мм "Прасе" това го чуваше за пръв път, нещо новичко. Устните на Майк се разтеглиха в доволна усмивка, той се излегна на дивана пред телевизора. Да, подобни думи станаха част от повседневният му живот, ден нямаше как да мине без да чуе нещо подобно.
- Присъдата ти ще се промени ли, ако ти кажа, че имам алергия към всичко с по-дълга козина от тази на Спайк? - Той я погледна за миг, а след това се обърна на другата страна и пусна телевизора. По който за съжаление не даваха нищо интересно. - И ако ми се разхождаш из къщата така с дрехи в козина, няма да се разберем. - Той поклати отрицателно глава. Нямаше намерение да продължава с кихането, да не се получи и така че в крайна сметка да се окаже в болница.
- Всичко което намериш в хладилника, освен бирата и храната на Спайк. - Майкъл повдигна рамене.

- Без бирата? - присви очи насреща му след което веднага отиде в кухнята. Отвори хладилника и изръмжа. - Ти изобщо как живееш? Тук няма нищо друго освен бира и консерви с кучешка храна...
Повдигна учудено вежди, извади една кутийка бира и затвори хладилника. Бе видяла и някакви продукти с които можеше да се направят яйца и сандвичи, но по - скоро щеше да остане гладна. И все пак бе сигурна, че ако се разтърси наоколо ще открие пакетчета пулоготови спагети и все неща ставащи за няма и пет минути. Явно ченгето наистина живееш ден за ден или по - скоро за минути.
Отвори бирата и отпи жадна глътка, после направи физиономия. Върна се при него в хола и се настани на дивана.
- Дори и бирата ти не струва, ченге. - кимна му в знак на потвърждение, но после отново отпи от бирата. Така и така си нарушаваше правилата постоянно, какво толкова да пие и малко бира. В домът на полицай, който я познаваше толкова добре. Все пак от няколко години Клеър му бе трън в очите, на почти всяко едно местопрестъпление цъфваше тя като кокиче от сняг, а той се появяваше въртеше очи и я вкарваше в така познатата кола.
Русокоската се изправи предизвикателно и се приближи към ченгето, облиза устни все още държейки с едната си ръка кутийката с бира. Огледа Майкъл отблизо и плъзна показалец по лицето му, по - скоро по брадичката.
- И значи казваш, че ако си разкарам дрехите ще мога да се разхождам в къщата ти? - повдигна вежда, приближи се още малко към него и долепи устни до неговите, но за тази цел се надигна и леко на пръсти. След няколко секунди се отдръпна и се засмя. - Забрави и си кихай на воля. На мен не ми пречиш.
Може би бе злобно от нейна страна и макар той да бе алергичен и цялата тази козина наистина да не му влияеше добре, Клеър още му бе сърдита. Защото той можеше да направи и нещо повече за онова сладко кученце, при положение, че тук отглеждаше тиранозавър... е кучето му бе готино, не можеше да го обвинява. Цяло чудо бе, че русокоската не му се е нахвърлила да го прегръща, както на всяко животно една ли не. Ммм, да. Тя бе луда, тотално и умопобъркано луда. Ако това всъщност бе възможно.

Пп: Та... преди бяхме се хванали на бас или какво..тя да го целуне хД воала..епичната целувка..не ми харесва как се получи.., а да ... нали те питах дали искаш да чуеш нещо смешно...виж кога си писал поста си и виж кога ти отговарям хД

» Майкъл
» Майкъл&Каси
» Майкъл Вазовски
» Трил&Майкъл
» Екатерина Дейвидс-Муур, имаш подарък от: Майкъл Вазовски

Обиталището на Майкъл

Обиталището на Майкъл

Similar topics

Similar topics