lost in the woods - few days ago

Вярвах бавно покрай Забранената гора и се наслаждавах на прекрасния ален залез, който караше небето да изглежда като море от огрени пламъци. Толкова приказно и романтично. Минах покрай къщичката на Хагрид и покрай огромните му тикви които той отглеждаше за Хелоуин. От тези грамадни тикви излизаха страхотни фенери с различни муцунки, но беше по добре да са неодушевени, защото Пийвс имаше навика да се вселява в тях и да изкарва ангелите на всеки един минал покрай тях.
Слънцето вече почти беше залязло, когато се обърнах в посока към замъка. Времето застудяваше а аз трябваше да се връщам в замъка, това че бях префект не ме освобождаваше от вечерния час. Вървях бавно и често потърквах ръцете си в опит да запазя телесната си топлина и да не се превърна в ходеща ледена висулка. Тъкмо да се кача по каменните стълби когато чух странен шум идващ от Забранената гора. Обърнах се и се загледах може би някой ученик беше из гората и правеше номера или се разхождаше. Но имаше и вариант това там да не беше ученик. Но въпреки всичко това, отстъпих назад и тръгнах към гората. Все пак бях от Грифиндор,и нямаше да се оставя на страха или пък да отида да кажа на някой учител. Някой можеше да ме помисли за страхливка.
Пристъпих бавно в гората и се огледах- наоколо не се виждаше никой освен голите дървета и мъглата която идваше от вътрешната част на гората. Обръщах се да се прибирам когато зърнах една качулата фигура. Извадих магическата си пръчица и я насочих към нея.
- Спри на място!

Но вместо, да спре фигурата хукна на пред към тъмните дебри на гората, аз разбира се загърбих здравия разум и хукнах след него. По пътя имаше много камъни и клони. Тичах, тичах след фигура и не забелязах един от камъните спънах се и политнах напред. паднах върху човека, съдирайки наметалото му надолу, оказа че се това е момче а по факта че не го познавах и не го бях виждала преди предположих че е от Слидерин. Станах бързо и се огледах.. Бяхме се изгубили в гората. Обърнах се светкавично към него с думите:
- Идиот такъв заради тебе се изгубих в гората!

Често всички се питат защо му е на Морган да прави глупости.Ами той самият също не бе на ясно.Понякога се оправдаваше със загубата на баща си,но това не можеше да трае вечно като оправдание.Той просто вършеше глупости на пук на всички.Включително и на собствените си желания,а в случая.Е не вършеше нещо бог знае какво.По-скоро просто си играеше,но бе хванат в крачка.

Както всички сме запознати Морган бе нелегален зоомаг,а това си бе от части проблем.Естествено Забранената гора бе в такава близост до училището,че той спокойно тренираше там уменията си.И ето,Сряда вечерта както всяка друга такава вечер той го правеше,но днес някой бе решил да наруши неговият покой.Тъкмо,когато прие нормалната си човешка форма и започна да оправя мантията си,чу женски писклив глас.Той погледна към момичето и без да се замисля побегна.Точно на обратното на това,което тя искаше от него.Не,че можеше нещо да му направи,но адреналинът му беше в кръвта,а да седи и кротко да се обяснява не беше в стила на Морган.Именно за това избра трудният вариант.Надявайки се момичето да се е отказало да тича след него той намали темпото,а секунда по-късно се усети как пада на земята,а върху него се стовари преследвачката му.Той извъртя очи с досада и осъзнавайки,че са навлезли прекалено навътре в гората се повдигна на лакти.Огледа се за накакви следи от паяци.Не искаше да вижда точно паяците.Не ги харесваше,те не го също,а късметът бе на негова страна.Той си отдъхна и се изправи а думите на русокоската го сепнаха.С типичният за Дийн цинизъм той извъртя очи и каза.

-Ами да си беше стояла в замъка идиотко.-той оправи одеждите си и прокара ръце през косата си.Не знаеше кое е това момиче,но бе сигурен,че е по-малка от него и бе префект.Ужас.Той извади пръчката си и прошепна „Лумос”,слабата светлина освети земята под краката му,а след това и дърветата.Той стисна зъби и погледна към момичето.

-Сега умната,ако искаш да излезеш от тук би ме последвала,ако ли не стой си.-той тръгна напред.Познаваше гората достатъчно добре все пак от пети клас тренираше тук.Знаеше всички възможни чудати същества и как да се оправи с повечето от тях.Някой обаче бяха проблем.

- Ако ти простако не беше нарушил училищните правила нямаше да изляза от замъка и да се изгубим из гората.
Тръснах глава и се огледах наоколо търсейки с поглед някакви странни, космати, зловещи и човекоядни чудовища или всичко което се движеше към нас и имаме пипала и каквито и да е други органи и крайници на придвижване. Последното което бих искала да видя е някакво чудовище което да се опита да ни изяде или разкъса. Тогава чух следващите му думи ми кипна. Изтичах и застанах пред него.
- Слушай какво само да се върнем в замъка, ще си платиш за това и жестоко.
Въпреки, че в обикновена ситуация не бих направела такова нещо, сега просто тръгнах след него докато вървяхме през, гората. Изведнъж нещо се чу и от едно дърво пред нас се спусна огромен 3 метров и космат паяк. Веднага щом сините ми очи го съзряха се разшириха от страх и в следващия момент изпищях адски силно и се скрих инстинктивно зад Морган. Това, да бъда момиче и то по малко от него си имаше и предимства - почти не се виждах от тялото му. Гледах как паяка бавно се приближава към нас а аз стоях като вцепенена. Изведнъж усетих как нещо докосна рамото ми, обърнах се, мислейки, че сигурно я някой учител забелязал че отсъстваме или някой от другите префекти. но щом се обърнах видях най ужасяващото нещо - огромен побелял паяк с кристални зловещи очи които гледаха право в моите. Започна да щрака с краката си все едно се опитваше да каже нещо на другия паяк пред нас който имаше значително по малки размери от този. Някак успях да преодолея страха си и извадих пръчката си, насочих я към паяка и се опитах да кажа каквото и да е заклинание но единственото което постигнах беше да го вбеся и той се опита да ме удари. Обърнах се но паднах и си ударих главата. Следващото нещо което помпя беше как се събуждам и паяка стои над мен - изпищях още по силно и го ритнах с всичка сила. Обърнах се към Морган и инстинктивно хванах ръката му, все още се страхувах да не се появят още паяци били те и малки. За да съм честна аз имам страх от паяци.
- ХАйде да побързаме. Моля те

Паяци.Това нещо бе едно от найгадните,ужасяващи и отвратителни неща,които съществуваха.Морган не можеше да ги понася като цяло.Той отстъпи назад при видя на голямото космато създание.Очите му се присвиха,а ръката му стисна по-здраво пръчката.Той усети момичето зад себе си.Момчето стисна зъби.Не знаеше какво да прави.Само ярка светлина можеше да прогони паяците,но дали в момента имаше ярка светлина освен тази на пръчката му,която определено не беше достатъчна.Той отстъпи назад и чу писъка на момичето.Инстинктивно се обърна,за да види какво става.Е тя се справяше и сама,но какво от това.Паякът зад него продължаваше да щрака с щипци,а той се обърна и извика с цяло гърло.

-Експелиармус.-големият паяк бе отблъснат назад,а той хвана ръката на момичето.В момента му се стори позната.Беше я виждал и преди по коридорите.Той се вгледа в нея за момент,Емили.Той преглътна и оглеждайки се,звук подобен на стенание се откъсна от устните му.Сякаш армия от тези космати многокраки същества идваше към тях.Той стисна ръката на Ем и прошепна.

-Надявам се да си мълчиш за това в училище.-той вдигна пръчката си към първият паяк и избутвайки момичето зад гърба си извика.

-Авада Кедавра.-за това нещо щяха да го изключат или Бог знае още какво.Нямаше да стане авроро никога,но не можеше да се остави на паяците да го изядат.Него или нея.Не,че толкова се притесняваше за момичето,просто не му се искаше да бъде замесен в нечии смъртен случай.Паякът който бе покосен от проклятие на Морган падна мъртъв на земята,а братята и сестрите му сякаш спряха за момент.Морган гледаше с омраза и злоба към създанията сигурен,че всеки момент ше ги нападна отново.Очите на Морган трепнаха към момичето и той леко стисна ръката й прошепвайки.

-На три бягаме.-той вдигна отнвоо пръчката си и се приведе съвсем леко напред.Нямаше особено много варианти за това започна да брой бавно и стигайки до три хукна.Държеше ръката на момичето и тичаше все по навътре в гората.Озовавайки се до реката той стисна зъби и я погледна.Чуваше приближаването на паяците,как щяха да се измъкнат.

-Хайде,бягай.-той пусна ръката й и обръщайки се към прииждащите същества от устните му излязоха думите.

-Протего!-няколко паяка бяха отблъснати от невидимата стена на заклинанието,а останалите отново спряха.Неприятностите и Морган...Как да не вървят ръка за ръка.

- Араниа Екзумай - извиках и сноп бели светлини минаха покрай главата на Морган и се заслепи един от стоящия пред него грамадни паяци който падна мъртъв на земята. Повторих още няколко пъти заклинанието и още няколко паяка паднаха мъртви на земята. Колкото и да ме беше страх от тези създания не исках и нямаше да допусна да наранят мен или момчето което ме спаси преди малко.
- Мисля, че ако преминем реката ще сме в безопасност. Мисля, че паяците няма да могат да ни последват през реката. Но трябва нещо да ги задържи докато преплуваме.
Огледах се, за нещо което да може да ги задържи за няколко минути. Може би клони или каквото и да е било, но в тази част на гората дървета бяха високи и стройни и нямаха почти никакви клони. Бях готова да започна наново с заклинанието за убиване на паяци, но тогава се сетих за заклинанието което Морган използваше да отблъсне паяците. Усмихнах се широко и насочих пръчката си към паяците.
- Да пробваме с Протего и после на три да скочим в водата, а пък ако оцелеем не само че няма да кажа за Непростимото проклятие, но и ще възнаградя Слидерин с 50 точки?
В мига в който казах три и двамата изрекохме заклинания и отблъснахме паяците. Отстъпих бързо назад, повличайки и Морган с себе си в ледената вода. Признавам си, че дори и не бях обмисляла възможността реката да е свързана с езерото и огромната сепия да може да идва тук, но нямах време за мислене. Започнах да плувам към другия бряг опитвайки се да се задържа на повърхността. След няколко минути вече започнах да усещам земята под краката си. Щом излязох от ледената вода се строполих на земята за да си поема въздух.
- Заклевам се, повече кракът ми няма да стъпи това забравено от бога и цивилизацията място. - засмях се леко и се обърнах към момчето което беше встрани от мен. - Как си Морган?

Той я погледна за миг чудейки се дали беше луда или говори сериозно.Той поклати глава не вярващ на това,което тя искаше да направят и правейки още веднъж магията за предпазване се хвърли след нея в реката.Водата бе ледено студена,камъните по дъното остри.Той потрепери и изплува на повърхността до нея.Проклети Грифиндорци.

-Идеално.-измърмори недоволно и излезе от водата.Той погледна към момичето и й подаде ръка.Не се заблуждавайте Морgан не е кавалер,но все пак бе направил непростимото проклятие пред нея и се чувстваше гузен и хванат в крачка.Той мина покрай нея и започна да събира сухи клонки и пръчки.Сложи ги на един куп и вдигна пръчката си.

-Инсендио-каза и пред него лумна ярък пламък.Той седна на земята и оправи мокрите кичури коса.Погледна към момичето и стисна зъби.Как се бяха докарали до тук?Той приближи ръце до огъня и се огледа.Не познаваше тази част от гората,което значеше,че са напълно загубени.Потърка лицето си с ръце и се обърна към Емили

-Сега официално се загубихме.И двамата ще закъсаме еднакво ако не се върнем сами до утре сутринта.-той сви рамене.Все пак въпреки всичко тя не бе повикала преподавател да намери Морган и да го върне,нито пък си беше в леглото след вечерният час,а Дийн бе добре запознат с правилата в това училище и много добре знаеше,че и тя и той после ще преписват някоя дебела книга в подземията.

-Има два варианта.Ще изстреляме искри за помощ или....Ще се върнем сами и ще си мълчим.Ти избери.-той сви рамене.Не се впечатляваше особено от ситуацията.Всъщност впечатляваше се от факта,че е с момиче от дома Грифиндор.Това най-много го притесняваше и дразнеше.Ако някой разбереше....Това щеше да е скандал и за двамата.Потръпна и очите му обходиха гората.

- Второто звучи по добре, защото така поне няма да се налага да обясняваме на учителите какво сме правили тук и защо не сме се върнали в училището и сме нарушили вечерния час.И ще си сместим честта да прекарваме каквото и да е време с Филч и онова ходещо мъртво подобие на котка, която се влачи след него. Да си призная имам чувството че те двамата са женени.
Стоях права и махнах наметалото си което беше вир вода като другите ми дрехи. Седнах на земята до огъня и доближих ръцете си до пламъците които се движеха игриво. Бавно започнах да се стоплям.

- На къде да поемен сега? Ако се върнем през реката ще се върнем при паяците а не знаем какво има в другия край на гората. Може да е нещо по опасно от паяците.

Протегнах се и взех още няколко клонки и ги пуснах в огъня за да го поддържаме освен за топлина и за светлина. Тази част на гората беше повече от зловеща, все още очаквах от дърветата да се появи някакво подобие на паяк или по лошо змей. Тръснах глава и се загледах в пламъците които се отразяваха в очите ми. Въздъхнах, обвих бавно ръце около тялото си и ги раздвижех леко за да не изгубя телесната си топлина. Това беше шантава вечер - изгубена в гората с момче от Слидерин.

- Дали и от тази страна на гората има паяци?
Погледнах го, зачаках отговора му търпеливо и мълчеливо. Силно се надявах изгода от тази страна на гората да е някъде близо до Хогсмит или до училището. Задържах синините си очи върху лицето му, чакайки отговора. Докато чаках, при присветна отново, че той беше от Слидерин и сигурно познаваше Данте.
- Амм, виждал ли си Данте?

С типичния интерес на Грифиндорци тя си бъбреше с него,а той..Ами Морган си е Морган.Погледна я отново с въпросителна в очите си чудейки се дали тя е на ти със здравият разум.Тя очевидно не се интересуваше особено от различията им,нито от омразата между домовете им.Тя си говореше с него и то съвсем добронамерено.Той се огледа.Знаеше,че няма паяци от тази страна на гората,но също така знаеше какво има....

-Не по-скоро върколаци,кентаври иии може би великани.-той сви спокойно рамене.Кентаврите нямаше да гинаранят,но те са създания с които дори не сиз аслужава да говориш.Звездобройци,отговарят на всичко с гатанки.Четириноги.Не негов тип.Великаните и върколаците обаче,той трепна при мисълта.Морган усети как ръкавите на одеждите му започват да изсъхват и погледна към Ем.

-Данте?-веждите му се повдигнаха въпросително и миг по-късно се разсмя.Ясно момичето имаше вземане-даване с неговият дом.Той поклати глава и изцъка с език.

-Съжалявам сладурче,аз не контактувам с него и определено не му държа свеща нощно време,за да знам къде е.-той сви рамене и започна да си играе с магическата си пръчка,въртейки я между дългите си пръсти.Очите му наблюдаваха огънят,а слухът му се бе напрегнал на максимума ослушвайки се за някакъв шум.Какъвто и да е.И в действителност долови шум.Той се обърна рязко и се огледа правейки знак на Емили да е тиха.Момчето се изправи и снижавайки се надникна зад дървото.Успокоението му дойде за миг.Не беше нито върколак,нито великан.Но дали беше по-хубаво или по-лошо Морган не можеше да определи точно в този момент.

-Грифон.-прошепна Морган и отстъпи назад,създанието можеше вече да ги е чуло,а ако беше в лошо настроение.Той се обърна към Емили и прошепна.

-В случая или го закъсахме или не.-клатейки глава той отново надникна,за да види създанието.След трети курс не се бе сблъсквал с такова създание,а тогава не бе от желаещите да го докоснат.Грифоните или хипогрифите бяха недоверчиви,величествени и по-лошото..Отмъстителни.Ако се страхуваш от тях то е в техен плюс,не в минус...А ако не ги гледаш в очите.Ауч-да наистина ще ви заболи.

- Ако не ни е усетил не сме. Ще загазим ако не спечелим доверието му. Както ни учиха в трети курс.
Не смеех да повиша тона по силно от шептене, нито пък да мърдам много, защото понякога ставах много спъната. Спомнях си часовете в трети курс за грифоните. Трябваше да сме много внимателни и да ги гледаме в очите, и да се надяваме да преценят че сме достойни и да ни се поклонят в знам на вяра, и чак тогава евентуално можехме да го погалим по муцунката или да минем покрай него. Предполагах, че второто беше по добрия избор защото не вярвах да ни позволи да се качим на гърба му и да ни отнесе в училището. Въздъхнах и станах, тръгнах бавно към грифона, който си стоеше спокойно и си чистеше перата.
Застанах пред него и го погледнах в очите без да мигна. След като минаха няколко дълги и мъчителни минути пред които се надявах да не тръгне съм мен и да ме разкъса се поклоних съвсем меко и се изправих, впих очите си в животното и зачаках реакцията му. След като видях че няма каквото и да е намерение да се покланя, започнах да отстъпвам съвсем бавно назад. Почти бях, се върнала на мястото си когато се случи нещото не виждано - горделивото и величествено животно се поклони леко и продължи да чисти перата си. В този момент бях сигурна, че мога да се строполя на земята. Не поглеждах към спътника си.
- М-мисля че ще ни пусне да минем. Надявам се по пътя да няма други от вида му.
Без да чакам който или каквото и да е било тръгнах бавно към грифона и подадох ръката си напред за да може да я подуши и го погалих леко по муцунката която беше приятно мека и пухкава. Усмихнах, се и продължих да галя животното. Приличаше на крилат кон с остри като бръснач нокти и клюн.
- Хайде ела и ти да го погалиш и да си ходим. - казах без да се обръщам. - Дали ще видим и еднорози? Винаги съм искала да видя такъв?

Морган я гледаше и продължаваше да се учудва от това момиче.Той стисна зъби докато наблюдаваше хипогрифа.Каква беше вероятността да им се случи още нещо тази вечер?А,да...Голяма.Той затвори очи и се замисли за всичките пъти в които бе идвал в тази гора.Нито веднъж не бе срещал тези същества,а ето сега буквално можеше да напише зоология на забранената гора.Той отвори очи,за да стане свидетел на поклона който хипогрифа даде на Емили.Той извъртя очи и следвайки примерът й се приближи към животното гледайки го в очите.Създанието спря да чисти перата си,когато го забеляза и вдигна гордо глава,наблюдавайки го.Морган не премигваше,даже си поемаше дъх едва,едва.Не знаеше какво ще е решението на животното,но ако то бе отрицателно от това,което бе нужно на Морган той определено трябваше да действа дяволски бързо,за да се измъкне от кинжалите наречени нокти.Но хипогрифът го изненада.Животното сведе глава и подгъна предните си крака в поклон.Морган си отдъхна и погали главата му,а очите му се преместиха на Емили.Той се усмихна при споменаването на еднорозите и се сети за Анабел.Срещата им с онези еднорози.Споменът някак си го зарадва,но той тръсна глава.Не можеше да мисли за Анабел.Все пак и Нора щеше да го убие ако разбереше,че през главата му е преминала такава мисъл.Той тръгна след Емили и преметна ръка през раменете й.

-Ако видим еднорози ще трябва само ти да си контактуваш с тях малка лейди.Аз не съм добре дошъл в техните среди.-засмя се спомняйки си чистата омраза,придружена със страх живееща в онези създания,когато се срещнат лице в лице с мъж.Морган се огледа,в тази гора определено трябваше да го прави.Ръката му все още стискаше магическата му пръчка,а някъде в далечината нещо грабна вниманието му.Луната се отразяваше в повърхността на замръзналото езеро.Той потупа рамото на Емили сочейки на там и една усмивка заигра по лицето му.Скоро щяха да се измъкнат от това място.Той спря на място и я погледна,ако скоро се измъкнеха то значи отиваха в училището.Очите на Морган пробягаха по лицето й и той въздъхна.

-Ще си мълчиш ли за това?Говоря сериозно.-някак си бе предубеден към Грифиндорци и техните „чисти” сърца.Не му се искаше да го изпее на Кристиян,нито пък да влиза в още пререкания с нейният дом и с неговият също,достатъчно му бяха проблемите заради миналогодишната му афера с Рейвънклоука.

- Казах ти вече! Няма да кажа на никой. - погледнах го сериозно. Наистина нямаше да кажа на никой, защото в противен случай и двамата щяхме да загазим. Аз щях да си изгубя значката префект, а него щяха да го накажат. Да не говорим, че наказанието нямаше да е едно от най леките които са сполетявали ученици нарушаващи правилата на това училище. Двамата тръгнахме към лунните лъчи които се отразяваха в повърхността на езерото. Скоро щяхме да се приберем и да се надяваме че никой нямаше да усети липсата ни.
- За какво ми е да казвам на когото и да е било? - вървях назад и го гледах в лицето. - Ако кажа ще загазиш не само ти но и аз. А и съм сигурна, че да прекарваш каквото и да време е Филч е едно от любимите ти неща. Освен ако не си влюбен в него.
Засмях се от сърце. Това беше просто невъзможно. Бях сигурна, че абсолютни всички ученици в това училище го мразеха и биха се обеденили за да го изгонят от училището. Лично аз мечтаех да ми се отдаде възможност да изритам госпожа Норис пред прозореца на някоя от кулите. Беше ми много интересно дали това зомби ще оживее.
- Чудно ми е дали госпожа Норис ще оживее ако някой случайно я ритне през прозореца на някоя от кулите. Имам теория, че това не е нормална котка а котка зомби която е влюбена в собственика си!

Той се засмя заедно с нея,но поклати глава.Така е всички мразеха Филч,но не повече от колкото той мразеше тях.Все пак жалкият тип бе с магьосническа кръв,но нямаше никаква магия в себе си.Буквално.Той не можеше да направи просто заклинание за превръщане на кибрит в игла,камоли нещо по-сериозно.Морган обаче не беше на ясно с чувствата си към този човек.Не знаеше дали го съжалява или просто го ненавижда.И в давата случая не даваше пукната пара за него и наказаният му,а още по-малко за котката.Той погледна към Емили и с усмивка направи признание,което не бе правил на друг.

-Вече съм го правил,но наистина тази котка не умира.Всъщност теорията ти,че е зомби е може би много вярна,но все пак..Съжали Филч..Той не е виждал друга дупка през живота си освен тази на котката си.Жалкият старец е толкова загорял и бесен,че си го изкарва на нас,сякаш ние сме виновни за това,че е немощен.-Морган изцъка с език отново и се засмя,докато клатеше главата си.Всъщност той не веднъж бе ритал тази котка.Даже се бе опитал да запали опашката й.Нещо,което за малко да се получи,но уви един от преподавателите бе достатъчно близко за да прекрати забавлението му.

Морган може би беше добър от части,но злобата и насладата от тези забавление му беше по-приятна от течен шоколад.Дийн бавно вървеше до Емили,а очите му се разхождаха из гората.Сигурно минаваше един след полунощ,никой не ги търсеше или ако ги търсеха определено нямаше да ги намерят тук.В действителност ако ситуацията не беше започнала толкова трагично може би в момента Морган щеше да се забавлява повече.

Засмях се щом чух признанието и теорията на Дийн. Наложи ми се да се подпра на близко стоящото дърво за да не падна от смях. Сцената беше много смешна но и отвратителна. Но все пак кой знае може би Филч е зоофил. Вече започвах да съжалявам котката. На вън времето беше приятно прохладно което не беше нормално за месец Октомври. А да не споменавам, че наближаваше и Хелоуин. Това беше деня в който Пийвс надминаваше себе си и създаваше по големи ядове отколкото за през всички дни взети заедно. На този ден Филч буквално стоеше на тръни.
- Нямам търпение за Хелоуин. Чудно ми е какво ли ще измисли тая година Пийвс. Чудно ми е как ли след всяка година директора не го гони. Сигурна съм че Филч има цял шкаф с папки в които подробно е описал всички провинения на Пийвс, от както се е родил досега.
Продължавахме да се разхождаме, вече се виждаше края на гората и замръзналото езеро. Изглеждаше като поле от диаманти създадено от отраженията на луната и звездите. Поле от тънък лед. Засмях се отново.
- Искаш още веднъж да се изкъпем? Тоя път в езерото сигурна съм че тук водата ще по топла от реката

Морган се обърна към нея,а в очите му за пореден път се четеше съмнение в здравият й разум.

-Искаш да кажеш да се съблека,за да влезем и да плуваме в...Езерото.-той посочи езерото и повдигна вежди.-В това?!-попита отново и се засмя.Да..Грифиндорците определено бяха побъркани.Той не можеше да повярва,че тя говори сериозно.Как си го представяше.Та вътре имаше какви ли не създания,а сепията им бе най-малкият проблем.Духове,езеряни и гриндилоу...О това,това определено не бяха забавни неща.Но очевидно момичето бе сериозно в думите си.Той стисна устни и погледна към замъка който се показваше пред тях.

-Нали съзнаваш,че след по-малко от 10 часа започват учебните занятия?Че попринцип трябва да се мразим и още повече,че ако някой ни види изхвърчаме?-той се обърна към нея и въздъхна.Беше правил много,много глупави неща,а това...Е това може би бе най-глупавото.Той свали мантията си,оставайки само по риза и панталони.Обърна се към Емили отново и през смях каза.

-Сигурна ли си?Възможно е да е ледено студено...А и определено няма да се появят водни кончета...-той поклати глава и въздъхна.Как можеше тези неща.Именно тези неща да се случват на него.Представи си реакцията на Нора...Ооо,да тя еше да го убие или да убие Емили..Поклати глава.Не,че бе направил нещо с момичето де или имаше такива намерения,но ходи обяснявай.Той въздъхна и погледна към замъка,чийто светлини бяха изгаснали.

- Знам. А и няма да влизаме много на дълбоко че да ни нападнат каквито и да е същества. А и сепията е дружелюбна. Веднъж ми даде да докосна едно от пипалата й и не ме ужили.
Засмях и вързах косата си на хлабав кок. Събух обувките си и скочих в водата. Признавам си, беше студена но все пак беше поносима. Гмурнах се и заплувах в езерото. Изплувах и му помахах да влезе в езерото. Вече започвах да свиквам с температура на водата и тя стана още по приятна.
- Споко, никой няма да ни хване. Не за първи път идвам за среднощно къпане в езерото. А и щом в влака не ни усетиха с Данте... - веднага, щом изръсих това запуших устата си но вече беше късно. Погледнах на другаде. Бях се изръсила и предполагам че той се досещаше какво сме правели. Гмурнах се отново и след няколко минути изплувах, кока се беше развалил и сега косата ми беше прилепнала по лицето и прикриваше зачервените ми страни.
- А и след като излезем от езерото, всеки си отива по дома за няколко часа съм и никой няма да заподозре нищо. Нито учителите, нито приятелите, нито гаджетата. Отпусни се и се наслади на водата.

Морган се засмя чувайки думите й.Той свали ризата си.Не искаше да я мокри и нея,особено след като бе изсъхнала.Остави я на земята при обувките си и пръчката си и скочи във водата.Доплува до момичето и изплувайки на повърхността я огледа.В действителност бе с доста приятна визия.А и беше забавна.Морган огледа езерото и игнорирайки студа на водата.Попринцип той обичаше да плува.Често посещаваше езерото до имението на семейството му,но не и с таква...Компания.

-Данта,а?-той поклати глава с престорен ужас и изцъка с език.Някак си не му се побираше в главата защо тези двамцата са направили нещо подобно..Но какво пък.Всеки е правил..Лудурии във влака,а някак си Морган не искаше да научава за тези,които тя и Данте бяха правили.

-Ти си една лоша Грифиндорка,осъзнаваш го нали?Предаваш името на дома си контактувайки толкова с нас.-Морган се засмя отново и се потопи във водата.Не виждаше нищо в тази тъмнина.Съвсем леки очертания,които бяха достатъчно размазани заради самата вода.Дийн заплува по-надълбоко и се издразни на мисълта за Тримагическият турнир.Честно казано той беше убеден,че можеше да участва и дори да спечели ако участваше...Но естествено,ако се бе родил след..Сто години?Да.Последният такъв турнир бе извършен прекалено скоро...С прекалено трагичен край.Той изплува отново на повърхността и погледна към Емили.Това момиче щеше да влезе в списъка му с приятели.Въпреки,че нямаше да я провъзгласи за такава.

- Не само аз, предавам идеалите на дома си. - засмях се и заплувах съм него.Щом се доближих достатъчно, замахнах с ръка по повърхността на водата около мен и го изпръсках с вода.
- Амм.. Морган недей да казваш на никой за това с Данте.Не беше нищо сериозно.
Погледнах, за миг надолу, но побързах да вдигна погледа си в случай, че е решил да си отмъсти за пръскането преди малко. Отпуснах се назад и по гръб в водата. Загледах се в небето и звездите, беше тихо и спокойно. Замислех се за случката с паяците от по рано. Той преспокойно можеше да ме остави да стана вечеря за тях, но не го направи. Не че не му бях благодарна но все пак ми беше любопитно, защо не ме беше оставил. Надигнах се рязко, и в лицето ми се разби струя вода. Засмях се и го изпръсках отново.
- Хей, не го казах по рано защото бягахме. Но мерси, че не ме остави на паяците. Повечето хора на твое място биха го направили и накрая щях да стана хубава, руса храна на паяците. Дали ще има кифлички с шоколад на закуска?

» After four days !
» i'm not a little girl anymore, but you are still taking care of me; before 2 days, Hogwarts.
» Old street № 368 seven days ago
» Three Days Grace
» Time of death...2 days ago

lost in the woods - few days ago

lost in the woods - few days ago

Similar topics

Similar topics