Анна стоеше все така изненадана . Как се бе озовал той тук , но може би това беше тъп въпрос тъй като е Слидеринец . Бела за миг се замисли какво всъщност държание заслужаваше той . Но не след дълго реши да се прави все едно е забравила всичко от учебната година и мача по Куилдич . На онзи мач играта бе ожесточена и то на макс всеки се стараеше да спечели но както винаги нашата Бела не се предаваше дори и да пострада . Всяко едно движение , действие дори помръдване можеше да бъде последното и решаващо . Но Рейвънклоуци за пореден път печелиха . Може би това ги накара да смятат Слидеринеците за още по-жалки и злобни но колкото и злобни да бяха те загубиха . Не играеха в екип заслепени от желанието за победа я загубиха . Точно преди края на играта всичко се въртеше към тяхна победа . Но както Бела казва “Не казвай хоп преди да си скочил .” това бе точната фраза за тяхната загуба . Ако не се бяха възгордели и опитали да покажат на публиката колко могъщ и велики са нямаше да загубят . Това все пак бе игра в която концентрацията е най-важното нещо дори и на най-добрия летец . Но да оставим тяхната игра на страна Бела не и пречеше това , че са победили . Точно обратното пречеше й това , че не можеше да направи каквато и да било без отговорност . Червенокосата колкото и гадна да беше и дори да имаше близък до характера на Слидеринците тя не можеше да е гадна ако не я предизвикат . В момента се чувстваше зле и нямаше намерения да показва злобата , омразата и ненавистта си към останалите .
-  Морган ? Ти какво правиш тук ? - попита учудено Анна . Колкото и преди да си падаше по него не би могла да забрави нещата , които направи . И не можеше сега с мила и нежна усмивка да го посрещне в любимото си скривалище и да заяви колко много се радва да го види . Честно казано само той й липсваше в момента . И особено ако беше пак в едно от киселите му настроени направо щяха да се разберат перфектно . Дори повече от перфектно . В един момент се усети , че държанието й не беше кой знае коло мило и добро но нали все пак говореше с русокос Слидеринец дори да беше само с въпроси . На моменти се чудеше защо не го беше разпределила гадната говореща шапка в Рейвънклоу но отговор не намираше . Той не беше толкова зъл за колкото го смятаха е не беше и ангелче но ако знаеш как да се държиш , какво да говориш и как да правиш всичко нямаше да имаш проблеми с него . Нашата Бела знаеше това много добре но като изключим него останалите от дома му бяха с доста опънати отношения с нейния дом и тя нямаше право да предава дома си заради някакво увлечение а пък и никога не е признавала чувствата си дори и да има някакви .
- Всъщност радвам се да те видя . - каза доста тихо почти не чуващо . Рядко признаваше каквото и да било но това в никакъв случаи не означаваше , че лъже . Тя мразеше лъжата повече от всичко останало . Леко гузна усмивка се появи на лицето й като огледа мястото около себе си . Не знаеше кой ли друг познаваше това място и го навестяваше но знаеше , че никой няма право да го прави обществено . Наистина не разбираше какво прави Морган тук . Той не си падаше по такива места на , които няма магьосници и дори животни . Бела видя светлина зад едно от дръвчетата и тихо се приближи към него като направи знак на блондина да дойде с нея ако желае . Не знаеше какво има но определено щеше да разбере . Всъщност там се оказа , че има еднорог който най вероятно не е за това място . Анна приближи леко но не прекалено нямаше намерения да пречи или притеснява животното . Точно за това направи няколко крачки на зад като подкани Морган да се отдалечи и той .
- Как ли се е озовал тук ? - попита учудено тя . Това не беше точния въпрос но не обичаше тишината а в момента не искаше да захваща отново треските за дялане от преди . Точно за това се опита темата им на разговор да е за даденото самотно животинче . Знаеше , че ако започне пак онази тема всичко ще излезе извън контрол и точно за това го погледна с въпроси в очите като се опита да прикрие странното си дори притеснено държание .

Бела стоеше все така разсеяна но та тя винаги си беше разсеяна ако трябва да сме честни . Не можеше да повярва или по-точно и се стори странно той да идва на такова място за да чете . Та неговия дом и по-точно курс правеха само щуротии в буквалния смисъл на думата . И определено не предпочитаха да четат вместо да тормозят някой от по-малките курсове . Но да речем , че думите му са истина . Въпреки , че Бела подставяше всяка дума под лупа сега смяташе да си го спести и по-късно да провери . Всъщност тя си беше такава не вярваше на нищо и никой освен ако не го е видяла и чула със собствените си очи и уши . Понякога дори се чудеше сама на себе си как може да е толкова недоверчива но това е част от характера й а тя не се променя или поне не е намерила точната причина за да го направи . Прекалено наивни и глупави й изглеждат лесно доверчивите се момичета . Но да оставим това на страна той е тук за да чете и тя му попречи . Странно как успява да е винаги на най-неподходящите места в най-неподходя момент . Бела погледна отново изумителното създание пред себе си а след това и Морган стоящ зад нея . Не можеше да приеме факта , че дадения еднорог има малко и го е зарязал някъде в “гората” за да си обикаляпросто ей така .
- Не мисля , че има малко той изглежда уплашен и не сигурен . - каза тя  като погледа й срещна неговия . Все още не бе станала от тези , които говорят с животните но определено познаваше състоянията им . А този еднорог не беше от най-спокойните , които е виждала до сега . Животните бяха единствените същества но , които тя се доверяваше безгранично . Но не мислеше , че м момента той би й се доверил . Докато се беше замислила за животното пред себе си усети прекалено голяма близост от страна на Морган стоящ зад нея а не след дълго усети ръката му върху нейната . Отмести поглед и извъртя глава така , че да срещне погледа му . Мислеше , че това не е редно и поклати отрицателно глава . Въпреки , че тя правила и норми не спазваше . Самата тя не знаеше какво иска иначе щеше да го получи .
- Няма да се довери и на мен но ще опитам . - каза несигурно Бела и тръгна на пред с тихи и малки стъпки . Знаеше , че еднорога е стресиран но не знаеше защо също така знаеше , че не е редно да е в близост със съученика си от Слидерин но отново не знаеше защо все още е тук . Можеше още в началото да си тръгне без да каже нито дума колкото и неучтиво да бъде това . Но но нещо я държеше тук и точно за това щеше да остане въпреки , че държанието и на двама им е налудничаво . Не след дълго тя се намираше на около две-три крачки от животното но то усети прекалено близкото й присъствие и отстъпи на зад . Това й беше достатъчно за да се върне на зад и да не го тормози с присъствието си повече . Върна се при Морган и с тъжна физиономия извъртя поглед .
- Казах ти . - прошепна тихо и недоволно . Въпреки факта тя опита и опита й бе не успешен . Знаеше , че трябва да го остави спокойно а когато се успокои то само ще вдигне глава  ще и даде шанс да се доближи на достатъчно близко  . Виждаше напрегнатото му държание и точно за това реши да остави и него на спокойствие .
- Попречих ти на четенето за това …. ще си вървя . - измърмори тя дори и да не искаше да го прави . Отмести поглед и се зачуди дали да се върне на дървото или да отиде при еднорога и да жертва себе си като пострада . Но не знаеше какво да прави . Всъщност каквото и да направи пак ще е без желание . За това реши да не притеснява животинчето а да се върне обратно на нейното си място . Обърна се и погледна на зад .
- Приятно четене . - каза с възможно най-фалшивата си усмивка която е правила някога . Ни знаеше защо но се чувстваше добре в компанията му а отбягваше точно това . Правеше лошо на себе си . Само защото е инат и смяташе , че всичко това е нередно и не правилно . Нямаше намерения да го прави като себе си и точно за това бе по-добре да се прави на разсеяна , че не чувства нищо но всъщност не беше така . Трябваше да седне и да обмисли доста добре нещата и да говори с него , защото нещата така не вървяха на нищо добро . Правеха се на разсеяни и двамата а в същото време не смееха да изкажат мнението , чувствата , мислите и всичко свързано с тях . Чувстваше се още по-странно и от преди той да се появи а сега дори не знаеше защо . Извади от чантата си един лист и молив . А не след дълго започна да рисува нещо дори и тя не знаеше какво ще стане . В такива моменти искаше да излее нервите си на някой или някъде но само листа с молива я успокояваха . Не бе измислила какво да рисува но незнайно как се получи някакво подобие на онзи еднорог останал при съученика й . Силно се надяваше ако изобщо той дойде да смее да изкаже нещо за да сподели и тя какво чувства .

Бела се бе втренчила в листа пред себе си без да помръдва нито милиметър от графита опрян в полу изрисувания лист . Нямаше желание дори да рисува . Подобието на еднорог получило се на листа пред нея бе едно вдъхновение и нищо друго . Бела видя до себе си едно синьо-зелено животинче , дори не знаеше какво но и заприлича на миловидно и постави ръката си пред него за да се покатери . То бе някакво влечуго , подобие на хамелеон . За миг се замисли колко лесен бе живота през очите на животните като изключим това , че са убивани , мъчени и използвани за тестове на някой магьосници . Малкото сладко животинче се покатери на ръката й а тя го вдигна и остави високо на дървото там поне бе в безопасност от стъпкване на някой чифт ботуши . Мира не й даваше еднорога и мисълта за това , че мястото му не е тук и , че тя трябваше да му помогне не зависимо как . Прибра листа и молива в чантата си и я прехвърли през рамо а след това закопча якето си тъй като бе захладняло или пък не точно просто тя стоеше на едно място и й бе станало хладно . Анна тръгна на някъде най-вероятно към изхода на местенцето . Това място в този ден не й бе донесло нищо добро . Чудеше се защо не седнат да поговорят като нормални хора а се правят на хлапета . Продължи на пред по пътечката и отклони към мястото на , което бе еднорога . Самата тя не знаеше какво я връща там дали еднорога , дали Морган или и двамата едновременно . Никой не знаеше какво точно я връщаше там . Дойде й сила да говори с него или искаше да общува с животното ? Не се знаеше но тя вървеше на там . За момент погледна към небето то се бе зачернило най-вероятно нямаше да е хубава вечер . Докато правеше крачка по едно от стръмните хълмчета чу силно викане и то негово . Не може така да вика като все едно е сам , не се знаеше колко митични същества и хора имаше тук освен нас . Продължи на там и тъй като беше доста близо забърза крачката си но се надяваше да не се подхлъзне и утрепа за пореден път . Сега само това оставаше да си счупи крак по средата на гората и да не може да се върне . Видя го стоящ там сам на същото място , изглеждащ някак си отчаян или пък не . Не знаеше тя как стоят нещата .
- Не викай Мо , няма нужда бях на близо . - каза съвсем тихо когато бе на крачки от него . Не знаеше защо го прави ако бе останал да чете и не я търсеше нито пък викаше може би щеше да му е по лесно и на него и на нея . Така и Джаред  и Нора щяха да са доволни . Чувстваше се излишна в цялата тази група . Те бяха едно цяло предпочитащи да се забавляват като Слидеринци а не като нормални ученици . Бела се усмихна доволно и си пое глътка въздух . Той не можеше да говори но тя можеше и щеше да го направи , защото мразеше такива маскировачни номера .
- Виж сега мразя тези игри . Знаеш го много добре . Не усложнявай нещата още повече . Това не е редно нито по правилата на Хогуортс . Ако училището заговори отново и домовете ни разберат ще стане повече от нелепо . Аз съм от дом , който меко казано не понаса твоя нито вие нашия . Това е предателство а и твоите приятели никога не биха ти го позволили . Не ме разбирай погрешно не казвам , че не искам а , че е редно . Тук има правила , които трябва да спазваме иначе сме оут нито ти си учител нито аз за да принудим всички да мълчат .- изказа мнението си на бързо и тръгна отново към еднорога стоящ малко по-далече от преди . Приближих с доста по-смели крачки тъй като еднорога не изглеждаше толкова притеснен както преди . Този път еднорога сведе глава и позволи на червенокоската да постави ръка върху пухкавата му козина . Бела знаеше , че той няма да я нарани и най-вероятно животното също го усещаше .
- Ела той няма да те нарани не е като някой хора да нараняват и измъчват нарочно . - изрече думите си с малка доза тъга но не защото се чувстваше зле а защото бе наранена по същия начин преди време . Тя знае , че той не е толкова глупав за да забрави как е постъпил и какво е направил и знаеше , че ще се сети какво има в предвид Анна . Надяваше се да осъзнае какво и е причинил а сега се опитва да говори отново с нея но защо за да я нарини отново или за да се извини и когато учебната година почне отново те да са двамата непознати а на следващия мач пак да са един срещу друг и да се гледат с омраза и жажда за победа , отмъщение и възмездие . Знаеше , че се държи грубо но това бе единствения вариант защото нови обиди нямаше да понесе и при следващ опит да я наранят някой ще пострада много жестоко дори да се наложи да я изключат .

Нещата не стояха така както тя искаше не бяха толкова лесни и прости но все пак няма нищо лесно в този скапан живот . Бела мразеше оправданията , маските и увъртанията . Обичаше да сложи картите на открито и да се видят как стоят нещата . Очевидно той не беше на този принцип и може би за това тя не трябваше да изказва всички онези дум след като не я разбираха . Тя остана все така спокойна до животното и не показваше нито грам промяна в състоянието си след думите му . Нямаше намерения да прави селски постановки като намразва Нора или пък съсипва живота им . Не , че ако имаше желание и възможност не би го направила де но това е друга тема . Когато той педложи да съобщят за еднорога тя не тръгна след него а остана на мястото си . Темата не бе приключена и тя не му беше казала всичко , което иска . Разбира се няма да остави милото животно на произвола на съдбата но нямаше и да мръдне от тук преди да изкаже мнението си . Само колко се бе променил или пък не точно той си е бил винаги такъв просто много добре се прикрива и опитва да е слят със Следеринците .
- Съжаляваш за нещо , което направи с такава усмивка ? Защо ли ми е трудно да повярвам ? А не си ли се запитал защо ви мразят ? И не слагай всички под общ знаменател познавам нормални и от вас въпреки , че тези са рядко изключение . Аз не мразех никой не зависимо от кой дом е до момента в , който не решихте да се направите на много по-велики но както сам видя нищо не се промени аз запазих нивото си и съм отново чиста в очите на другите . Не , че ме интересува мнението им но все пак е важно какво смятат учителите за нас . И да запомни не те мразя просто с тези изказвания ми ставаш антипатичен колкото и трудно да ми е да го повярвам .Само колко примерен си станал та не се ли носеха слухове за дома ти , че не зачитат плавила а ти сега ми обясняваш какво не е редно ? Коя беше тази Нора .... а да онази надутата мислеща се за всичко как можах да забравя . И да може би е от твоя дом но това не означава , че сте един за друг . И защо реши да ми говориш точно за нея нима смяташ , че тя ме интересува ? Ами грешиш ако мога да я удавя в една капка вода бих го направила . Аз не съжалявам за нищо освен за едно , че на онзи мач не ви съсипах още по-коварно . Няма нужда да съжаляваш за това , което преживях аз то ме направи още по-силна психически и за това ти благодаря . Сега вече разбирам защо директора казваше да ви игнолираме но да не пречи да останем “приятели” . – Бела се усмихна въпреки , че в този момент и се искаше да го убие но не тя не беше такава . Знаеше какво даправи и как . Но сега по странното беше дали ще ги остави да си живеят живота на спокойствие или ще се опита да ги съсипи при първа възможност . Лично според мен нямаше да е с милата си страна дори и да ѝ се искаше . Щом имаше желание нека върви и извика някой от Министерството на магията но тя нямаше да отиде с него .
- Тогава се радвам за вас и ви желая наистина да сте щастлива двайка слидеринци . Какъв е смисъла до ходим и двамата ? По-добре отиди ти а аз ще остана тук . А пък и за да си правят експерименти с него трябва да минат през трупа ми . – заяви някак си обикновено и отклони погледа си от него . Дори и той да не беше с лице към нея тя знаеше , че не е редно а пък и той сам го потвърди . Пожеланието ѝ определено не звучеше като нормално и мило . Както винаги използваше прекалено много сарказъм и малко хора разбираха речта ѝ . Но нея не я засягаше особено . Правеше каквото си иска и когато си иска но най-важното беше , че знаеше как да се прикрие за да не е разкрита . Като се замислеше може би бе станала прекалено зла и жестока но ако не си жесток как ще оцелееш сред толкова злодей ? Точно за това нашето момиче си се чувстваше съвсем на място . Дори да чуваше какви ли ну глупости за себе си нея това не я засягаше и то ни най-малко .
Бела определено не беше от този тип момичета , които завижда . Но като каже , че дадено нещо е нейно значи е така друг вариант няма и ако някой се опита да ѝ го вземе става просто страшно подписва сам смъртния си договор . Колкото и добричка да изглеждаше тя не беше такава . Най-точно казано нож с две остриета . Но повечето магьосници това не го знаеха . Точно за това я смятаха за кротка и добричка . Тя беше такава но до момента в , който не се навлезе в нейна собственост или не се провалят нейните планове след това съвсем не беше ангелчето за , което я смятаха . Сега тази Нора си бе навлякла доста сериозна конкуренция и въпреки , че Анна е от смирените домове нямаше да остави нещата така и щеше да си отмъсти . Да тя беше доста отмъстителна и злопаметна личност . Дори да отлагаше всичко за края този край все някога идваше и след него започваше едно нова начало за личността на която е отмъстила . Не казвам , че на Морган ще му се размини еле пък ще мине между капките на гнева ѝ но неговото мъчение щеше да бъде много по-късно доста след това на Нора .

Бела стоеше все така замислена , нервна и отчаяна от себе си . Самата тя не можеше да си обясни какво изобщо правеше и защо ронеше сълзите си за някой на , който изобщо не му пука за нея а крои планове за бъдещия си живот с някаква долна подмазвачка . Не можеше да си обясни защо до сега изобщо не и пукаше за онази а сега ако се появи пред очите ѝ най-вероятно ще е мъртва не зависимо с кой от влачещите се след нея Слидеринци е . Днес чу всичко , което знаеше дори малка част нямаше за която да не знае но защо се разстрои заради .... него или гнева насъбрал се в тялото ѝ ? Знаеше само две неща сигурни на сто процента онази не е по-добра от нея и Бела щеше да си отмъсти на двама им . Смяташе да си тръгне просто така само защото не искаше да избухва в плач и нямаше да го направи . Надяваше се Мо да се върне бързо с някой от Министерството на магията и да върнат еднорога на мястото му дори и да ѝ допадаше това животно мястото не бе подходящо за него . За миг се замисли за онази Нора и нещата , които знаеше и най-вероятно щяха да ѝ свършат работа за да си отмъсти . Но жалко не знаеше нищо чак толкова полезно . Но се сети за един източник от , който щеше да получи информация за госпожицата . Просто си нямаше на идея с кой влиза в пререкания . И двете се мразеха взаимно силно казано . Анна наистина не мразеше никой дори и нея прости и бе станала повече от антипатична дори до такава степен , че веднага щом завърши училището можеше да я заличи от земята . Това не бяха типични мисли за едно Рейвънклоука но както винаги тя имаше две лиза и два характера . С нетърпение чакаше да дойде последната учебна година и нейния край . Тогава всичко щеше да се оправи . Бела щеше да си намери забавление Мо най-вероятно щеше да я преследва заради това , че е убила неговата не заменима Нора и всичко щеше да е на ред . Той би страдал за случилото се с онази , нея нямаше да я има а Бела щеше да живее доволна че е постигнала целта си . Мислите на Аннабел бяха прекъснати от мигновено отдалечаване на еднорога . И първия въпрос попаднал в глава ѝ беше „Мамка му какво пак става ?” но миг по късно видя как еднорога избяга и се скри а когато завъртя главата си на страни видя рис до себе си . В първия момент тя се стресна  „О да само това ми липсваше да бъда изядена от рис и еднорога , който останах да пазя да стане на парчета .”но остана неподвижна като се опитваше да разбере намеренията на новопоявилото се животно . Всичко беше странно да не би на близо да имаше зоологическа градина и животните незнайно как да дотичват при нея ? В един и същи ден на едно и също място две коренно различни животни и тя между тях . О да колко невероятна гледка беше само . Някой ѝ бе казал „Ако обичаш животните , отнасяш се добре с тях и не се плашиш те няма да те наранят .” точно това направи и тя остана така все едно нищо не е станало въпреки , че еднорога вече го нямаше а риса си примъкваше към нея . По очите ѝ все още имаше влажни следи но какво от това . Повдигна ръката си и прокара пръти през козината на риса . Колко се доверяваше на животните само дори повече от на себе си . Бел направи една до някъде ведра усмивка но в действителност тя не бе такава . Просто се опитваше да не пренася гнева и тъгата си на останалите в случая животни . Бел стана от мястото си и се премести обратно на онова дърво на , което седеше в началото на деня ѝ . С надеждата , че на еднорога нищо няма да му се случи а тя можеше да излее гнева си като отново направи експеримент с уменията си по рисуване . Извади листа и молива и започна да прави нещо без точно определена цел какво ще е или по-точно без история на експеримента ѝ . Нарисува някакво лице покрито от дълга коса но това не ѝ хареса за това смачка листа и го подмушна в чантата си а след това започна да рисува друго . Но какво щеше да се получи дори самата тя не знаеше . В момента се питаше дали ще може да издържи без да смачка онази в училището и дали не е по-добре след началото на учебната година тя да направи някой изцепка и да бъде изгонена . Дори това да ѝ коства много вероятно бе единствения вариант . Не осъзнаваше какво толкова им пречи на тези проклети Слидеринци , че някой от учениците не са чистокръвни като тях . Ами много би ѝ било интересно какво щяха да правят ако разпределителната шапка я беше преместила при тях . Може би тогава Бела щеше да се самоубие . Въпреки , че характера ѝ наподобяваше на техния тя не бе такова същество като тях . Не след дълго картината ѝ бе готова момиче наподобяващо на нея разделено на две половината част бяла и нежна а другата челна и груба е тази картина вече ѝ харесваше . Остави отново скицника на мястото му и се усмихна вере доволна но нещо в нея все едно тъжеши . Дори лъчезарната ѝ усмивка не можеше да прикрие тъгата . Не след дълго реши да се върне за да провели дали Мо случайно не се е върнал ако изобщо имаше такива намерения . Но съвсем неочаквано се озова стъпи на нещо доста хлъзгаво и се озова на земята . Крака ѝ изпука и най-вероятно бе счупен а на нея само това ѝ трябваше в този кошмарен ден .

Ах Бела как може да си толкова спъната ? Това момиче не можеше да ходи на правото без да подритне и най-малкото камъче а пък сега в гората то се знаеше , че ще направи нещо . Но какво толкова нищо не е станало най-много да си е счупила крака все пак не е мъртва . Едно счупване не е нищо особено . Анна поклати отрицателно глава а всъщност вътрешни и идваше да се изсмее на тъпото си нараняване . Това да го бе планирала нямаше да стане . И все още не осъзнаваше как така се подхлъзна и падна . Опита се да стъпи на крака и изправи но безуспешно . За жалост явно ще прекараше нощта тук на открито между какви ли не животни и със навехнат или изкълчен крак но определено не беше счупен тъй като можеше да го движи . Събра вежди и направи недоволна физиономия само това и липсваше . Аннабел се бе отчаяла от деня и себе си най-вече . За момент се замисли какво да направи за да пропусне първия срок на последната учебна година но не измисли нищо реално за да я спаси . Реши , че ще бъде малкото сладко момиченце чакащо всеки следващ час . Да бе да дори аз не мога да го повярвам . Анна и добра все едно огън и вода на едно място . Единствените неща , които обичаше това бяха мачовете , баловете и часовете по Aритмантика а да не забравим награждаването на домовете . Училището след година ще ѝ липсва дори и учителите също най-вероятно и малка част от съучениците ѝ но за момента искаше да дойде края и да се махне . В този момент незнайно от къде се появи Мо . Дори и да не признаваше в момента той бе едно от малкото ѝ спасения . В първия момент се учуди как я е открил после помисли за еднорога и на края как толкова бързо се появи .
- А нужно ли е ? Знаеш , че съм си такава и явно не всички животни ме обичат както еднорога и един случайно появил се рис . – усмихна се но този път не на сила . Беше ѝ смешно как може да е толкова зле . Бела започна да се смее като полудяла може би ако някой я видеше сега щеше да си каже „Това момиче не е добре с навехнат крак а се смее до сълзи .” но това не е нищо ново за нея все пак тя е такава и няма как да се промени не може да ходи по права линя .Бел погледна Мо и нещо я накара съмнението ѝ да се развихри отново но реши да го пренебрегне . Не разбираше къде е чантата му и защо смяташе да я носи на ръце след като тя можеше да ходи с малко повече усилия . Но да не убиваше голямото му желание обви врата му с ръце и една доста лека дори незабележима усмивка огря лицето ѝ . Пое си дълбоко дъх тъй като и бе нужен в тази прекалена близост с Морган но се овладя и започна да мисли за друго . Къде беше раницата му след като тръгна с нея за Министерството а сега се връща без нея и с пръчка в ръка . Интересно тук обяснение тя не намираше за това реши да попита както винаги а не да си играе на разгадай къде и какво е станало .
- Мо може ли да ти задам един въпрос но без нерви моля те ? Когато се раздели с мен раницата ти беше на рамото и до както разбрах трябваше да отидеш до Министерството но могията за да съобщиш за еднорога . Нали така ? И защо сега се връщаш без раница и казваш , че трябва да я вземем ? Къде си бил ако не е тайна и защо си оставил раницата си без контрол ? А какво стана с еднорога ?Не си мисли , че ти държа сметка просто искам да знам какво е станало . – изказа се на бързо тя като не знаеше как ще приеме въпросите ѝ . Може би щеше да я излъже и това както винаги да я нарани . Нямаше намерения да се карат пак защото те само това правеха и не говореха изобщо спокойно и нормално . В момента сигурно я мислеше за ужасно смотана . Почувства се неловко но какво можеше да направи все едно една лъвица да я накараш да ходи на две лапи това е мисия провалена . Докато мислеше за всичко това се усети на къде всъщност беше тръгнал да я носи .
- Не ... не ме води в лечебницата нищо ми няма . Трябва да се върнем за да проверим как е еднорога , защото на близо имаше рис и го прогони .  – каза тя с надеждата да го накара да спре но и това най-вероятно нямаше да се получи . Наистина искаше да знае всичко . Сега осъзна що за любопитна всъщност беше . Вървяха през повече от половината гора и най-накрая намериха раницата му . Анна смяташе , че вече я няма . Но той помнеше къде я бе захвърлил . Думите откъснали се от устните му след като взе чантата си по някакъв начин учудиха Бел . Нима той смяташе , че ѝ трябва чак заклинание за един леко навехнат крак ? Не .. не това беше чиста глупост . Но загрижеността му ѝ допадаше . Тя знаеше , че той не е като останалите но въпроса бе защо той не го осъзнаваше и падаше на тяхното ниво ?
- Няма нужда от заклинания и магии не си подритвай последната година и то най-малко заради мен . – тя знаеше , че тези нейни думи не са толкова мили но какво да се прави това бе самата истина . Ако тя искаше да се махне за на ги гледа с Нора то той имаше за какво да стои там . В момента се чувстваше повече от странно . И знаеше , че точно така не трябва да се появяват в лечебницата защото някой щеше да ги види а като се знаеше онази що за стока е пак щеше да му вдигне скандал . Стигаше само да разбере , че са се срещнали за да полудее при мисълта за Аннабел . Това разбира се би било доставило огромно удоволствие да гледа как тя се побърква но тогава и Мо щеше да е потърпевшия а той не го заслужаваше , защото дори тогава нямаше да си отвори очите . Но тя не можеше да направи нищо всъщност можеше номерата на кучка ги знаеше но нямаше намерения да ги ползва . Бе решена да го остави да си се заблуждава , че обича онази и че тя е най0подходящата за него а едва когато разбереше истината може би Бел нямаше да я има . Пое си отново въздух и отпусна глава на рамото му .

Бела бе останала с правилни впечатления за това , че отговор няма да получи на въпросите си . Но само едно не разбираше защо държанието и  на двама им се променяше във всяка една секунда . Не искаше да слага фалшиви маски и да прави неща за , което после ще съжалява . Но също така не можеше да направи и това  , което иска или по-точно не че не можеше а не беше редно . Под редно разбираме нещо , което не би навредило на никой . Самата тя не знаеше кое точно е редно и правилно нито пък какво искаше . Всъщност знаеше какво иска но нямаше намерения да го получи с курвенски номера . Тя обичаше да прави всичко сама не зависимо какво трябва да жертва . Това , че може да се държи повече от кучка е не оспоримо но защо да го прави , какъв беше смисъла и какво щеше да спечели ? Да тя определено но знаеше какво става с нея . В главата ѝ се въртяха какви ли не мисли за това какво ще прави в бъдещето и как ще изкара последната година . Но някак си тези мисли не ѝ се отразяваха добре . Знаеше , че след края идва едно ново начало , но какво щеше да бъде нейното най-вероятно като мразена черна магьосница . Тя не можеше да бъде обикновена нито пък да се държи мило само за да я харесват останалите . Тя беше такава каквато е и не можеше да се промени заради другите . Всъщност можеше но тя не го искаше и нямаше да го направи . Искаше да живее нормално без никой да ѝ казва какво да прави и някой да не я тревожи за нищо . Тя си падаше малко вълк единак и искаше да постигне всичко със собствения си труд . За когато стане нещо на въпрос тя гордо да може да каже „Исках и го направих сама !” . Анна чу думите на Мо за еднорозите и се замисли от къде пък е разбрал , че са стадо като при тях имаше само един единствен и то уплашен . А след като риса се бе появил дори и него го нямаше . Тук определено ставаше нещо , което тя не разбираше и се правеше извън знанието ѝ .
- Как разбра , че са стадо Мо след като самия ти видя онзи уплашения и то сам ? Нещата ми се струват някак си странни . – появата на риса , прогонването на еднорога , мигновената поява на Мо след като тя падна , раницата му оставена толкова далече , факта че не бе довел никой от Минестерството на магията и най-вече това как той се опитва да заобиколи отговорите на въпросите ѝ . Самата тя знаеше , че той ѝ няма доверие но поне да ю кажеше истината а пък тя разбира се не би я използвала против него . Когато стигнаха една доста красива поляна далече от гората Анна усети , че е успяла да накара Мо да не я води в лечебницата . Въпреки факта , че в ръцете му се чувстваше сигурна тя все още искаше да си остане тук а не да ходи в лечебницата .
- Морган благодаря за загрижеността но наистина ми няма нищо . И нямам намерения да ходя в лечебницата това е най-противното ми място и не бих стъпила там дори и да умирам . Наистина се чувствам добре все пак това е просто едно навяхване успокой се . – не знаеше дали наистина той се бе притеснил но това упорстване някак си не ѝ допадаше ако имаше нужда да отиде в лечебницата нямаше да го спира да я заведе . Дори и да мразеше това място наложеше ли ѝ се щеше да го посети за пореден път . Всъщност тя не искаше никой да ѝ помага още повече най-малко той . Нямаше намерения да ѝ се натяква как са я спасили или нещо подобно . Точно за това нямаше да отиде там или поне не сега . Ако до ден два не се оправеше щеше да отиде сама . Анн огледа мястото около себе си като отпусна тялото си на зад и се опря на лактите си . Бела мразеше да е задължена на някой още повече на него . Просто предпочиташе да изтърпи тази болка без да приема помощта му . Тя просто си беше такава колкото и да си падаше по него преди дори тогава не му угаждаше и не правеше това , което той каже . Рядко се случваше да са на едно мнение и може би в такъв случаи не се отнася за тях двамата а за някой друг . Лицето на Аннабел изглеждаше някак си бледо . Но това не означаваше , че е зле и умира . Всъщност ако някой друг я види би си казал „Виждал съм по-живи и усмихнати лица на погребение и то мъртвец .” но това нея не я засягаше . За момент между тях бе настанала тишина и това по някакъв начин натоварваше Бела . Тя мразеше тишината и още повече , че с него се виждаха толкова рядко и то на саме а сега когато има възможност да говори . Да му каже толкова много неща и да признае толкова много грешки тя мълчеше . Когато той заговори все едно я спаси от собствения ѝ затвор . Опитваща се да пребори мислите и чувствата си тя се бе отчаяла повече от нормалното .
- Просто остани тук с мен това ми стига . Нито едно от онези нещо предлагани в лечебния магазин няма да ми помогне така като ти . – след като се сепна и замълча чак тогава бе осъзнала какво е казала не , че това не беше самата истина но нали тя беше ледената кралица криеща чувствата си и се опитваше да го нарани . Какво беше това признание от нея дори самата тя не знаеше . Нямаше намерения да се прибира в тях не и днес . Не би понесла да остане отново в затвора си между четири стени а не можеше да остане и тук за нощта , защото така самата тя се предлагаше за вечеря на някой хищник . Но той можеше да си върви тя нямаше право да го държи на сила . Той имаше много по-важни неща за вършене от това да стои тук с нея в тази неловка ситуация .
- Всъщност .... можеш да си вървиш най-вероятно имаш много по-важна работа от това да стоиш тук с мен . – усмихна се дори тъгата да се четеше в очите ѝ а миг по-късно отдели погледа си от неговия и извъртя глава на страни като се загледа в природата около себе си .

За миг тя се загледа в очите му и въпреки всичко , което ѝ беше причинил тя пак намираше нещо различно в него от останалите Слидеринци . Тя знаеше , че грубото държание и всичко в раздел злоба не са присъщи на него или поне не толкова колкото се прави . Много добре знаеше , че ако не беше чистокръвен нямаше да се озове в този дом . И проклетата шапка го осъзнаваше но въпреки това го прати там . За миг се замисли как всъщност миналото и семейството му предопределят живота и бъдещето му . Но не разбираше това всъщност никога не го е разбирала . Един единствен път баща ѝ се ле опитал да ѝ каже какво да направи и как но не му се беше получило особено тъй като тя бе избягала от тях . Просто никога не е разбирала как може някой изживял живота си да определя този на някой друг . Все едно да я принудеха да бъде мила , нежна и добра . Това нямаше как да стане ако тя не искаше . Но явно Мо нямаше тази воля сам да взима решенията за живота си и бъдещето му . Самата Бела искаше да е в Рейвънклоу и точно за това е в този дом . Въпреки предсмъртната молба на баща ѝ тя да се бори с зъби и нокти за Слидерин и винаги да им помага тя нямаше такива намерения . Колкото и грубо да бе постъпила като не беше изпълнила молбата на баща ѝ тя не се чувстваше виновна или зле за нещо . Това е нейния живот и тя решаваше как да го живее . Знаеше , че Морган също е твърдоглав и точно това беше една от общите черти на характерите им . Въпросът му я върна в реалността . Сега тя трябваше да се държи сякаш нищо не ѝ пука .
- Има значение Мо , защото смятам че ме лъжеш а много добре знаеш колко много мразя лъжите . И така без да ми обясниш как разбра не мога да съм спокойна . – извъртя нервно очи и отмести погледа си от лицето му . Много добре знаеше , че той нещо крие и нямаше намерения да се прави на разследвачка а смяташе да го научи от него . Но това не означаваше , че ще упре пръчката си в гърлото му  с думите „Казвай какво криеш иначе .... иначе си загазил !” . Всъщност въпреки всичко изживяла заради него тя нямаше да го нарани никога колкото и злобна да беше . Би отмъстила на всеки друг но не и на него . Само той знаеше как да я натъжи само с една дума но също така знаеше как да оправи настроението ѝ само с едно действие . Изправи се до седнало положение като огледа терена около тях . Все пак това си беше Анна дори да нямаше никой тя бе длъжна да провери . Поставяше всичко под лупа . Анна усети влиянието си над него , защото когато тя бе около него той се държеше странно . Точно както преди време а това я доведе до мисълта ,  че и неговото въздействие върху нея беше повече от огромно . Но защо , защо трябваше да се държи като глупачка ? Защо не можеше да сложи край и да го забрави , да забрави всичко свързано с него и да се държи вси идно са непознати ? Отговора беше много прост но тя не искаше да си го признае нито да го осъзнае . Бела никога не би отказала малко време с него но не би се примирила и да е на всяка една позиция от първата . Самата тя знаеше , че чувствата ѝ все още са на лице и колкото да се преструваше добре тя го знаеше а най-вероятно си личеше и от километри , но за щастие по неговото държание явно не го и забележил . За момент се замисли защо се отказа толкова лесно от него преди но тя знаеше защо . Гордостта ѝ бе прекалено голяма за да продължи до го преследва и да си го върне . Отново се беше потопила в мислите , спомените и миналото ѝ до момента в , който Мо отново не заговори . Явно днес наистина се представяше като нейния спасител . Думите му я накараха да се усмихне но съвестта ѝ не го позволяваше . Само при мисълта , че ако се разбере той пак ще е на змея в устата някак си не ѝ се връзваше .
- Радвам се да го чуя но ... знаеш какво рискуваш нали ? – тя знаеше какво щеше да последва ако някой разбереше но както преди така и сега не ѝ пукаше особено . Просто не живееше за хорското мнение и слуховете , които пускаха . Но той не беше такъв не беше като нея . И тя нямаше как да го промени а дори и да имаше не би го направила , защото тя го харесваше такъв какъвто е . Той внезапно се изправи и отдалечи а след това заговори . Определено тя не разбираше какво иска да ѝ каже и какво изобщо правеше . Поклати положително глава пред думите му за чантата и еднорога . Нормално беше да и е любопитно и не яно но реши да не го прекъсва след като беше решил да ѝ каже . Когато каза , че тя е първия човек който ще разбере за нещо Бел просто остана все така учудено вгледана в него . Не разбираше какво толкова ще ѝ каже , което дори приятелите му да не знаят но осъзна , че това определено е някоя тайна и тя нямаше да я издаде дори и да я заплашваха с живота ѝ . Аннабел можеше да пази тайни и точно това щеше да направи и с неговата . Колкото и трудно да ѝ беше тя не би могла да го предаде . Бела наблюдаваше всичко случващо се пред нея и оставаше все повече без думи . Да не би той да беше зоомаг ? Отговора на въпроса ѝ се появи сам когато той се стовари на четири крака с вид на рис . Рис ли ? Да не би той да бе прогонил еднорога по-рано ? Да това определено не можеше да си го обясни . Но не направи нищо а просто се усмихна . Нямаше намерения да го упреква или нещо подобно . Риса или по-точно Морган отново се приближи към Бела а тя просто стоеше все така с една доста тъпа усмивка . В глава ѝ се въртяха какви ли не неща и въпроси но за тях по-късно . Отново се трансформира в нормалния си вид и остана все така близо до нея . В този момент тя не знаеше какво да каже или направи ? Признаването му , че е зоомаг я учуди но и зарадва явно ѝ имаше доверие за да го направи . Но тежката въздишка не ѝ харесваше кой знае колко . Той седна срещу нея а тя остана все тока без да казва нито дума . Не защото нямаше какво да му каже а просто защото за първи път през живота си обмисляше всяка една нейна дума . Той ѝ напомни отново , че само те знаят за това а тя отново поклати глава . Сега нещата ѝ бяха станали ясни . Когато той бе тръгнал към министерството ядосан не е отишъл а се е появил пред нея в форма на рис , прогонил е еднорога а след като тя отиде да рисува той го е проследил и така е разбрал , че са стадо . Е сега вече нещата се нареждаха . Тя го беше обвинила за прогонването на еднорога а той всъщност му беше помогнал . Ето това за пореден път показваше , че той не е този идиот на който се правеше . Бела отново прокара една лека усмивка по лицето си и го погледна виновно .
- Мо това ... не знам какво да кажа но бъди сигурен , че няма да те издам на никой . Аз ... съжалявам , че те обвиних за прогонването на еднорога ... ти всъщност си му помогнал . Но въпреки това човешката ти форма ми повече допада . – тя бе приела нещата съвсем нормално . Това наистина беше странно очакваше се да стане дори и трудно и да го направи на две стотинки като се развика отново с думите „Ти ме излъга ! Как можа ? ” и някакви такива  но не тя наистина бе приела нещата съвсем нормално .

Бела бе постигнала целта си и мистерията се беше разплела . Тя се радваше , че той ѝ се беше доверил но някак си се едно още нещо я тормозеше някъде там дълбоко в нея . Бела скръсти крака и повдигна глава към небето . Времето вървеше все по-бързо и по-бързо в компанията на Морган . Самата Анна не знаеше какво ще прави . Скоро ще трябва да му каже просто едно „Чао.” или „До скоро .” и да се прибираше куцешком в нейния затвор . Но тя реши да игнорира тези мисли , което я нараняваха и просто се усмихна . За кратко усмивката ѝ бе истинска и тя се чувстваше наистина добре . Точно когато Бела събра смелост да каже на Мо нещо той отново заговори . Анн го изслуша и някак си и се стори доста странно . Наистина той днес говореше неща , които може би никога повече няма да ги чуе .
- Мо ... няма за какво да ми благодариш . Знаеш мястото си в живота ми и никога не бих ти предала . Каквото и да ми разкриеш за себе си аз вече имам едно мнение за теб и то не може да се промени с каквото и да било . Ворган би ли ми обяснил защо се правиш на един кретен за да се слиеш с останалите от дома ти ? Аз знам , че ти не си като тях и пред мен тази маска на идиот е ненужна , защото не работи . Нима смяташ , че бих те наранила ако знам истинската ти същност ? – това обиди по някакъв начин червенокоската . Колкото и да бе изгубила надежда тя смяташе ,  че поне малко я познава но явно това не беше така . Моментално усмивката ѝ изчезна и на неино място се появи един тъжен и може би упрекващ поглед . Само как можеше да променя настроението си толкова бързо . Анна се намръщи и го погледна тъжно –
- Толкова малко ли ме познаваш Мо ? Толкова добре ли се преструвам за да повярваш дори и ти ? – попита загледана в очите му тя като се надяваше поне от погледа ѝ да разберат как стоят нещата . Тя можеше да разчете винаги погледа му но той явно не го и интересуваше какво се случва с нея . Бела се замисли какво щеше да стане ако обявеше война на съвестта си и продължеше да се бори . Но стигна до извода , че няма смисъл след като ще се бори само тя а той се е примирил и живее живота си добри така както е в момента . Тоест тя да е далече от него . Направи се , че все едно нищо не е чула от думите му които я засегнаха и сложи една фалшива усмивка . Когато той извади от чантата си едни бонбони и ги изсипа на една черна тениска тя наистина не знаеше що за игра е това . Но реши да се пробва и да жертва . Разгледа всички бонбони и си хареса една жълта но преди да я вземе и изяде го погледна недоволно .
- Кой предложи той заложи . Ти си пръв . – каза тя и остави отново избраната от нея бонбона . Нямаше намерения да е първа но имаше намерения да го победи . Коментара му за чантата я учуди още повече . Да не би да е използвал магия за уголемяване на чанта . Е да определено той е луда глава и нямаше да се учуди ако това е така .
- Значи би ли бил така добър да ми оставиш чантата си за нощта тъй като нямам намерения да се прибирам . Ако ми намериш една палатка ще е перфектно и ще те обичам още повече от колкото сега .  – засмя се и му смигна закачливо . Наистина нямаше да се прибира . Погледна отново небето и видя най-ярката звезда . Това беше нейната любима . По някога стоеше с часове на прозореца и я наблюдаваше . Извади телефона от чантата си но тук нямаше сигнал тоест дори и да станеше нещо няма как да се свърже с никой . Погледна какво друго носи в чантата си и тя не беше кой знае колко пълна . Даже почти бе празна само скицника заемаше голяма място . Прокара ръка по косата си и се замисли за измислената от Мо игра . Всъщност не обичаше игрите но сега би силно решена да го победи въпреки  ,  „е не знаеше правилата и не я беше играла тази игра . С нейния курс не си падаха по игрите . Но днес както вече се виждаше явно бе ден на изключенията . От този ден има доста за запомняне . Като например обясненията , извиненията и признанията . Също така ето сега играене на някаква си ролетка която наистина не знаеше как се играеше . А до края на вечерта на какво ли щеше да се подложи . И какво ли щеше да и причини тази жълта бонбона ? Нищо не знаеше но въпреки това бе решена да играе . Поне показваше смелост дори и да не победи .
- Да не би да си решил след като завършиш да ставаш гадател на бонбони ? – засмя се тя и го изгледа странно . Представяше си как той ще гледа на бонбони . Да бе да това беше все едно тя да седне и да пише музика . Не възможно .

Думите му за пореден път я накараха да се отчае . Ами и тя имаше кръвожаден в семейството се опитал се да управлява живота ѝ но без успешно . Защо се опитваше да минава с тези клиширани оправдания ? Това ,  че се изискваше от него дадено нещо не означаваше че бе длъжен да го изпълни .
- Мо не си го казал но го намекна . И в моето семейство имаше един от вас но той не успя да ме подмини на властта си . Просто ти нямаш тази воля и смелост като мен . Никой не може да ти каже какво и кога да направиш това е твоя живот и можеш да го живееш както си искаш а не те да ти налагат желанията си . Или с други думи да живееш живота , които те не са могли . Това е тъпо и не е нужно да го правиш . Розбирасе ако не си от добрите подчинени слуги на семейството си . Как искаш да виждам подтекста в думите ти ката ти преди изказа толкова болезнени за мен думи а в същото време не съм сигурна , че ги мислеше .  – вероятно отново се държеше супер грубо с него но това беше самата истина и тя трябваше да му я обясни . Някой трябваше да му отвори очите и той да се осъзнае що за магьосник е а не на какъв се прави .
- Това , че си живял в такова семейство не означава , че трябва да си като тях а точно обратното . И ти ли искаш след време децата ти да те смятат за някакъв идиот , който не знае да обича ? Това ли е мечтата и идеята ти за бъдеще ? Това , че си бил лишен от обич и подкрепа трябва да ти подскаже , че трябва да си коренна противоположност на тях . Но след като си се примирил явно си доволен от състоянието . -  Бела взе жълтата бонбона и я постави в устата си . Не смяташе , че любимия ѝ цвят ще я предаде . И точно така и стана . Вкуса бе на лимон . Нещо , което тя не обичаше и то изобщо но беше поносимо . Направи гадна и намръщена физиономия а след това разклати глава .
- Лимон кисел като мен . – заяви доволна тя като очакваше неговия избор . Огледа добре другите но не знаеше кой да си хареса . Имаше един лилав но не мислеше , че е най-подходящия избор . Тя повдигна вежди и извади един огромен шоколад от чантата си . Всъщност тя не излизаше без шоколад . Обожаваше тази храна и не се разделяше с нея . Начупи го на квадратчета и го остави на средата на тениската . Той поне можеше да премахне гадния вкус на лимон в устните ѝ .  Все още не можеше да си обясни как може той да позволява някой да командва живота му , че що за живот е това ?
- Всъщност не си мисля нищо в момента . Тези твои изказвания ме отчаяха още повече . Дори да се правя , че не забелязвам нещо аз виждам всичко . Знам как стоят нещата с теб и семейството ти . И ако се питаш от къде ще ти кажа само , че има големи предатели от Слидеринците . Всъщност Мо знам какво е баща ми се опита и аз избягах , избягах от родния си дом но не му се подчиних . Точно преди да умри говори с мен и знаеш ли какво ми каза ? Последните му думи бяха молба да съм в Слидерин и да не ги оставям . Но както виждаш сам аз не съм в дома ти и никога няма да бъда . Ако шапката ме беше пратила във вашия дом щях да направя така , че да ме изгонят от училището . И ето дори предсмъртната му молба не изпълних . Но ти не би направил това . Ной вероятно в момента ме мразиш за действията ми но това съм аз . Едно момиче , което не се подчинява на никой ! Морган тях може да ги няма , може да я игнорираш майка ти . Ти не си сам за да нямаш подкрепа и да не можеш да се справяш и без нея . Но въпроса е друг дали не ти е по-добре в уюта , който имаш така ? Е тук ми се иска да не е истина но не знам вече наистина не знам какво да мисля за теб . Казваш , че не искаш да я има а в същото време си постоянно при нея и се подчиняваш на нейните заповеди . Това наистина е тъпо . – тя наистина се държеше прекалено грубо с него и казваше истината която виждаше през своите очи . Може би това ще го засегне или обиди но тя трябваше да му го каже . Не можеше да го излъже за да се чувства той добре . Хората са казали „Истината боли . ” е това беше истината . Но той не я разбираше . Беше негов ред да избира бонбон . Това , че няма да ѝ каже плана си за бъдещето не я учуди след като той почти нищо не ѝ казваше но пък и тя не споделяше така , че са квит .
- Не ме учудваш , че няма да ми го кажеш . – вече очакваше всичко от него и каквото и да стане ще е подготвена . Та той беше толкова странен . Може би сега пак щяха да се скарат заради думите изрекла преди малко . Но той твърдеше , че му е слабост а това не беше така или не всъщност може и да беше . Не се знае . Но ако тя не се беше отказала толкова лесно нещата нямаше да са такива . Жалкото е , че не намираше смисъл да се бори след като той няма това желание . Може би след време ще се засекат отново и тогава всичко ще е заличено . Хората казват , че времето ликува но тя не вярваше в това не и докато той беше пред погледа ѝ в училището . Не и докато тя не си отмъстеше . Чак тогава щеше да забрави всичко случило се . И ако някой смята , че тя няма да отмъсти значи жестоко се лъже . Отмъщението спрямо него няма да е пряко а чрез други Слидеринци . Мразеше този дом повече и от проклетия си живот .