Замръзналото езеро

Езерото е замразено от хилядолетия насам.
Никой не знае какво точно се е случило - след една дълга и тежка зима то просто повече не се е размразило.

Колко беше приятно да си навън, на въздух. Не понасях да съм затворена в проклетия замък. Вярно, там беше ущтно, но понякога ми писваше да стоя на топло. Исках да потичам малко, с вълците. Майор тъкмо се учеше да си убива плячка.
Успях да се измъкна от час по Билкология под предтекст, че отивам при Хагрид. Да, наистина се отбих при Хагрид но само за да си взема кънките, които бях скрила.
-Хайде, Майор.-кимнах на вълчето и двамата се опътихме към замръзналото езеро. БЯх го открила още първата си година, и винаги идвах да се пързалям тук. Хагрид неизбежно ми даде няколко сандвича от белка, които аз нямаше как да не приема.
Отидохме до езерото и аз обух кънките. Плъзнах се по леда и се усмихнах. Започнах да се пързалям леко и плавно, докато Майор ме гледаше от брега. Бях си напълно сама, но не и самотна.

Гост

Иън стоеше сам в общата стая на дом "Грифиндор". За пореден път си умираше от скука. Току - що бе прочел поредната книга и нямаше какво да прави. Реши да отиде до библиотеката и да вземе още няколко книги, с които да се занимава по - късно. Младежът набързо събра всички книги, които трябваше да връща и излезе от стаята. Няколко мига по - късно той вече беше в библиотеката. Остави книгите, които трябваше да върне и започна да обикаля наоколо в търсене на нови интересни книги. След като си избра няколко книги той излезе от сградата на училището. Днес щеше да чете навън.
Попринцип Грифин мразеше да излиза навън. Мразеше да общува с хора и мразеше да прави нещо, което не обича. Грифин рядко излизаше от стаята си, но днес беше изключение. Днес той искаше да излезе за малко и да прекара малко време на въздух.

Стигна до замръзналото езеро. Седна на земята и се подпря на едно дърво като постави книгите до себе си. Бръкна в джоба си и извади една цигара. Извади пръчката си и направи заклинание, с което да запали цигара.
"Магьосник, който пуши." каза си той и се засмя.

Знаеше, че може да си навлече неприятности, но в момента не му пукаше. Разтвори една от книгите и се зачете. След малко той затвори книгата и извади една тетрадка с празни бели листа. Винаги я носеше със себе си, в случай че му дойде музата.
Момчето извади перо и мастило и започна да пише. Не спираше да пише, докато не усети чуждо присъствие. В първият момент игнорира въпросното присъствие, но след малко любопитството му надделя. Леко се обърна на ляво и видя вълче. Галахър се усмихна и продължи да пише, без да осъзнава, че с вълчето имаше и момиче.

Завъртях се и продължих да се пързалям. Бях щастлива- като някоя свободно рееща се волна душа, и се разсмях. Сама на себе си. Да, знам, странно е човек да се смее безпричинно.
Майор ме гледаше странно.
Кънките ми сами се движеха по кристалния лед, докато описваха причудливи форми. Бях се научила на едно езеро близо до вкъщи-естествено, с много счупени крайници.
Огледах се за вълчето си. Допързалях се до брега и събух кънките, обувайки ботушите си и навличайки мантията си. Загърнах се плътно в шалът си, и взех кънките си.
-Майор!-повиках.
Щом чу гласа ми, вълчето изскимтя и дотърча при мен. Клекнах и погалих сивата козина, усмихвайки се нежно.
-Как си, хубавецо? Ще ходим ли на лов?
Погледнах към езерото. Майор растеше бързо и вече беше малко над коленете ми. С това темпо скоро нямаше да съм в състояние да го крия вече в раницата си. Трябваше да помисля къде го оставя, така че съвсем да не подивее.

Реджиналд вървеше бавно, преплел пръстите си с тези на Ади и се чувстваше на седмото небе. Беше странно, че един човек можеше да му влияе толкова много.. и то позитивно. Е, най-важното бе, че беше много щастлив и не искаше този момент да свършва. Никога.
Решиха да отидат някъде по-надалеч и на по-забутано място, където щяха да са далеч от останалите ученици. Реджиналд реши да я заведе на замръзналото езеро. Нямаше как да я изненада, тъй като Ади знаеше повечето места, особено скришните, но просто искаше да я заведе на приятно място.
- Приятно е, нали? - попита Редж, вдишвайки свежия чист въздух.
Изведнъж чу познат мъжки глас. Обърна рязко и очите му се разшириха. Джеймс. Онзи идиот, който го е унижавал безброй пъти и вероятно глупакът, наговорил всичките тези неща на Алия за Реджиналд. По дяволите. Защо този момент трябваше да бъде прекъснат?

Разхождаше се безцелно из гората, тъй като нямаше какво да прави. Партитата бяха скучни, алкохолът евтин, а и Алия се бе изгубила някъде и нямаше представа къде е. Затова Джеймс реши да прекара нощта разхождайки се, пушейки и размишлявайки.
Изведнъж чу гласове и смях. Явно не беше сам. Последва мястото от където идваше шумът. Не беше сигурен дали трябва да се показва още -- или дали си струваше. Видя русокосо момиче, което му беше познато. Когато тя се обърна, той веднага я разпозна. Ади. Една от бившите му приятелки. Доколкото си спомняше, той и изневери и тя го намрази оттогава.
Но тя не беше сама. Имаше още някой с нея.. някакво момче. Джеймс се вгледа внимателно веднага разпозна момчето. Реджиналд Хейстингс. Точно него искаше да види сега, особено след онези неща, които чу. Беше му бесен.
- Я виж ти. - провикна се той, привличайки вниманието и на двамата. - Книжния плъх решил да се покаже. - думите му бяха последвани от самодоволна усмивка. - Много си смел напоследък, Хейстингс. Чух какви ги вършиш. И знам защо го правиш.
Джеймс бе наясно, че Реджиналд изпитваше някакви чувства към Алия. Не знаеше дали това продължава и до днес, но определено нямаше да го остави на мира.
- Здравей Ади. - обърна се той към момичето с нахалната си усмивка, но след това направи фалшива разочарована физиономия - Сериозно? Излязла си навън с това? Е, явно раздялата ни не ти се е отразила добре. - думите му бяха последвани от поредната самоуверена усмивка.

Момичето вървеше усмихнато до Реджи.Очите и грееха докато правеше някое грациозно завъртане и целуваше момчето.Просто не можеше да повярва на късмета си.Да не говорим,че той я заведе и при замръзналото езеро - място където лятото като чели не съществуваше.Там имаше малко езеро чиято повърхност винаги бе покрита с лед.Нещо на което Ади винаги се бе чудела.
Към тях се присъедини още някого.Джеймс.Или още казано бившия на Ади,който явно бе решил,че тя не му е достатъчна и разбира се и бе изневерил.Нищо ново под слънцето.
Русокоската го изгледа злобно.Мразеше това момче от дъното на душата си,а тя рядко бе способна да мрази някого.
- Какво искаш? - попита го грубо.Още по-малко щеше да търпи той да обижда Реджиналд.Все пак единия от тях двамата я правеше истински щастлива и това не беше сградата с мускули пред нея.Джеймс бе пълна противоположност на момчето от Хафълпаф. - И,ако искаш да знаеш.Той е повече мъж от колкото ти някога ще бъдеш.
Изрече тя на грифиндорецът,надигна се леко на пръсти и целуна страстно Реджи.Нямаше си и на идея защо го прави,бе и пределно ясно,че Джеймс просто ще се засмее и дори няма да го погъделичка ревност,той бе такъв..не бе мъж за една жена.Бе като лъвовете,колкото повече ами толкова повече.
- И повявай ми,раздяла ни е най-доброто нещо което някога ми се е случвало...след това. - тя кимна към момчето до себе си и се усмихна уж чаровно,но в красивата и усмивка имаше и нещо опасно,отмъстително.

Реджиналд сведе главата си, отбягвайки погледа на Джеймс на всяка цена. По дяволите, беше ядосал Джеймс. И този път беше замесил Алия, което вероятно го ядоса повече от обикновено. Но най-лошото бе, че замесваше Ади в тази ситуация. Не искаше да я товари с проблемите си, тя не заслужаваше това.
Изведнъж Джеймс отново проговори, но не на Реджиналд, а на Ади. Те се познаваха? За какво по дяволите говореше той? Реджиналд стоеше като закован на мястото си - отне му няколко минути да разбере за какво става въпрос.. Те са излизали? Ади, прекрасното жизнерадостно, позитивно и мило момиче и.. Джеймс, онзи надут идиот, който му вгорчаваше живота толкова много години.
- Ади? - прошепна той, поглеждайки към русокоската.
Но тя просто се надигна на пръсти и целуна Реджиналд страстно. Целувката го успокои за момент, но определено му вдъхна увереност. Все пак, не трябваше да преминава границата, тъй като не искаше да ядосва Джеймс прекалено много. Знаеше на какво е способен и честно казано не искаше да минава през всичко това. Хвана ръката на Ади и препле пръстите си с нейните. Това го успокояваше, а сега трябваше да бъде спокоен, за да не каже нещо глупаво нещо което не трябва.
- Нямам представа за какво говориш, Джеймс. Остави ни на мира.

Джеймс наблюдаваше втренчено Реджиналд за известно време. Следеше всякакво негово действие и го гледаше право в очите. Знаеше, че така се изнервя. Искаше да му стане възможно най-некомфортно. Но това бе само началото на това, което Джеймс планираше. Всъщност, всичко зависеше от тях и колко по-точно ще го изнервят.
Настъпи тишина за няколко секунди, докато Ади не я наруши. Погледът на Джеймс се премести бавно от Реджиналд на Ади. Устните му се оформиха в самодоволна и нагла усмивка, а веждата му се вдигна многозначително нагоре.
- Блонди, я се успокой. - каза Джеймс, а след което се засмя за кратко - А ти, Реджи, спри да се криеш зад приятелката си. Страх ли те е или какво?
Знаеше, че тя ненавиждаше когато той я наричаше така. В момента целта му беше да изнерви и двамата.. особено Реджиналд, докато момчето не му дадеше причина да действа. Освен това някои скорошни събития също бяха предизвикали гнева на Хейл върху Хейстингс.
- Може да се самозаблуждаваш, че си щастлива с Реджиналд, но това няма да за дълго. А и едва ли ще го харесваш толкова, когато му насиня лицето.
Ади и Реджиналд се целунаха, а Джеймс въздъхна и изсумтя.
- Не съм дошъл да ви гледам как се натискате. Дойдох да говоря с Реджиналд.. по приятелски, нали? - устните му отново се оформиха в самодоволна усмивка, а Джеймс пристъпи по-близо към Реджиналд - Не се сещаш за какво ти говоря? Значи я преживя, така ли? Най-сетне реши да я преживееш? Е, браво. Но знам какви си ги вършил.. дори след като ти казах да не припарваш до нея. Досети ли се за кого ти говоря, Реджи? - попита Джеймс със подигравателна нотка в гласа си.
Джеймс знаеше, че Реджиналд се досеща за кого му говори. Вероятно вече изпитваше чувства към Ади? Или се опитваше да преживее Алия? Джеймс не бе сигурен, но трябваше да изкара всичкия този гняв върху Реджиналд.

Малката стоеше и ги наблюдаваше.Това което правеха хич не и харесваше.Явно имаха свой си спор,но Джеймс имаше предимство - тялото му.Бе доста по-висок и по-масивен от Реджи и честно казано Ади леко се притесни.
Направи крачка напред,но знаеше,че това е глупаво.Не искаше да кара Реджи да се чувства като...дамата в тяхната...връзка?Е може би щеше да се наложи,защото тя наистина мразеше Хейл и стига да можеше би му счупила носа.
- Внимавай. - предупреди го Ади,но за жалост не можа да докара онзи студен глас то по-рано. - Ако му направиш нещо...не ме интересува как и на каква цена,но ще се погрижа за твоето лице "хубавецо".И след това не знам коя ще реши да те погледне.Макар,че ми е чудно как могат и сега да те гледат...ти си ужасен човек.
Поклати глава,а на лицето и се изписа отвращение.Наистина мислеше това което казва.Да,може и да е била с грифиндореца,но бе разбрала,че всичко което говорят за него е лъжа.Той бе като един паяк,който измамно приканва жертвите си и после ги оплита в паяжината си...и ги изяжда.Или по-скоро зарязва.
- По приятелски викаш.Та ти нямаш приятели,осъзнай се! - обърна му гръб и дръпна хафълпавеца за да тръгнат.Подшушна тихо на Реджи,едно "Не му се връзвай.Чуди се как да те предизвика" и се надяваше да я послуша.

Реджиналд не отговори и запази мълчание за известно време. Лицето му не показваше никакви емоции. В момента той не се интересуваше от себе си и това, което му предстоеше. Страхуваше се този глупак да не направи нещо на Ади. Очевидно и те не се разбираха помежду си, а Ади бе готова на всичко да защити Реджиналд. По дяволите, той беше този, който трябваше да я защити. Липсваше му нужната смелост, но любовта му към Ади заслепяваше останалите му сетива.
- Знам, че ми говориш за Алия. - отвърна Реджиналд и внимателно наблюдаваше реакциите на Джеймс - Не знам изобщо защо те слушах.. Защо се страхувах от теб. Оставях те да ме мачкаш, да настройваш всички срещу мен.. особено Алия и го правеше, защото знаеше, че имам чувства към нея. Е, съжалявам, Джеймс. Аз съм щастлив с Ади и ти няма да провалиш моето щастие. Игричките ти приключиха.
Не можеше да повярва, че току-що му противоречи така... толкова смело и нетипично за него. Любовта променя хората, нали? Е, живото доказателство беше тук. Ади хвана ръката на Редж и го подкани да си тръгват. Може би това бе най-разумното решение сега. Особено гледайки физиономията на Джеймс.. Явно не бе свикнал да му противоречат. Реджиналд бе забелязал, че обикновено хората изпълняваха това, което той им каже, защото се страхуваха. Е, Реджиналд реши да спре да се страхува. Заради Ади.

Джеймс не можеше да повярва, че чуваше тези думи от устата на Реджиналд. Онзи мълчалив страхливец, който винаги гледаше да отбягва неприятностите.. особено Джеймс, който се считаше за голяма неприятност.. му говореше по такъв нагъл и смел начин.
Джеймс стоеше на мястото си, а гневът го обземаше все повече и повече. Стисна юмрукът си силно и започна бавно да се приближава към двойката пред него. Русокоската грабна Реджиналд и понечи да го изведе от мястото, очевидно бяха решили да се измъкнат от този спор, но нямаше да им се размине. А фактът, че бяха заедно го вбесяваше още повече.
Той хвана Реджиналд за рамото и рязко го извъртя така, че лицето му да е пред неговото. Във сините му очи се четеше единствено гняв.
- Ама ти много смел си станал бе, Реджиналд. Искаш да се правиш на смел пред приятелката си ли? Искаш да я впечатлиш? Е, няма да стане. Защото си неудачник. И ще съжаляваш, че позволи да ми говориш по този начин. - хвана го за яката на блузата с двете ръце и леко го повдигна, тъй като Джеймс бе леко по-висок от него.
Реджиналд понечи да си отвори устата, за да каже нещо, но Джеймс нямаше намерение да му дава този шанс. Стисна юмрукът си и силно удари лицето на Реджиналд. Не успя да го нарани много, тъй като уцели скулите му, но определено щеше да поправи това. Понечи да нанесе друг удар, когато усети някой да хваща ръката му и да крещи името му. Кой по дяволите смееше да го прекъсва? Не бе Ади, тъй като тя беше точно зад Реджиналд.
Джеймс се обърна, все още ядосан. Пусна Реджиналд и хвана ръката на този, който посмя да го прекъсне. Но когато видя Алия да стои пред него, изражението му умекна и той пусна ръката й.
- Алия, какво правиш тук?

Алия се оглеждаше докато напускаше замъка скришом. Когато се увери, че никой не я наблюдава, тя се запъти към Забранената гора. Бяха й казали, че Джеймс се е запътил натама, а и бе сигурна, че това е мястото, където щеше да го намери. Попринцип идваше тук, когато бе ядосан. Вярно, гората бе огромна, но не можеше да е стигнал толкова далеч, нали? Рано или късно, щеше да го намери.
Вървя за известно време, докато изведнъж не чу глас. Всъщност, не беше само един - бяха няколко. И се.. караха? Алия реши да види какво по-точно става и се запъти към мястото, откъдето беше чула гласовете. Колкото повече се приближаваше, толкова повече се уверяваше, че хората, които бяха там се караха.
Когато стигна до мястото видя нещо, което съвсем на очакваше. Джеймс, очевидно много ядосан, хванал Реджиналд. До тях имаше друго русо момиче, което Алия не познаваше, но бе виждала няколко пъти по коридорите. Какви по дяволите ги вършеше Джеймс? Трябваше да го спре, преди да направи някоя глупост.. още една. Той вече веднъж удари Реджиналд. Алия хвана ръката му преди той да има шанс да нанесе друг удар. Джеймс грубо хвана ръката й и се обърна, но когато видя, че беше тя, се успокои.
- Джеймс, какви ги вършиш? - попита чернокоската, като една въздишка се отдели от устните й. - Полудя ли?
Погледна към Реджиналд и изведнъж се сети за.. онази вечер. Макар и да беше пияна, тя помнеше повечето от нея. Можеше да се каже, че се чувстваше леко зле, че наговори всички тези неща и то без причина, но предпочете да не повдига темата. Както и да е, сега по-важното нещо бе да успокои Джеймс. Обърна го така, че да я погледне в очите.
- Трябва да се успокоиш, чуваш ли? Не прави някоя глупост отново. - това, разбира се, не му беше за първи път. Но не винаги Алия беше там, за да го спира.

Всичко се разви толкова бързо.Джеймс просто обърна Реджи и го удари в лицето.Красива брюнета изникна като че от нищото и зае да успокоява грифиндорецът,а Ади притеснено се обърна към другото момче.
- Добре ли си? - попита го и докосна леко лицето му.Щеше да му остане синина,най-малкото.Това я ядоса,Джеймс бе толкова...безчувствен.Какво намираше в това да си изкарва яда на върху нещо живо?Толкова ли голямо удоволствие му доставяше.Тя винаги бе намирала тези му деяния за ужасни.Понякога и се искаше да го убие,буквално.
- Укроти гаджето си,ако обичаш. - изсъска Ади и дръпна Реджи настрани.Поклати глава.Изобщо не и харесваше състоянието на лицето му.Но и не смееше да го докосва много за да не го заболи. - Трябваше да си тръгнем по-рано.Изобщо не трябваше да му отговаряш.
Скара му се тя и погледна злобно към каращите се грифиндорци.И двамата познаваше добре,и двамата не и бяха особено на сърцето.Просто далеч не бяха нейния тип...приятели.Ако те изобщо имаха приятели.Цяло чудо,че не бяха Слидеринци.
- Сериозно,нека се махаме от тук. - изрече тихо тя и го целуна леко по устните.Защо ли се чувстваше виновна?Може би защото бе предизвикала Джеймс?Бе толкова глупава...самата тя не биваше да му отвръща. - Съжалявам,съжалявам...

Всичко ставаше толкова бързо, че Реджиналд дори не усети какво се случва. Изведнъж усети юмрукът на Джеймс върху лицето си, който го удари толкова силно, че изгуби равновесие. Приготви се за следващия удар, но той така и не дойде. Какво стана? Защо не го удари? Усети ръцете на Ади как го придърпват настрани. Започна да се осъзнава и се огледа и видя, че Алия бе дошла. Гледаше за известно време, беше доста изненадан, но гневът започна да напира в него.
Реджиналд отвърна на целувката на Ади и събра лицето й в шепите си.
- Не си виновна ти, Ади. Виновен съм аз.. че му позволявам да прави това.. да съсипва живота ми. Трябваше да те защитя по-рано, а аз стоях като пълен неудачник.
След тези думи Реджиналд се изправи и се приближи към Джеймс, който в момента беше успокояван от Алия. Трябваше да си признае, беше благодарен, че тя се появи и го спря. Кой знае какво щеше да му стори Джеймс.. Реджиналд извади пръчката си и я насочи към Джеймс. Не бе сигурен каква магия да използва, или дали изобщо да прави нещо.. Не знаеше какво изобщо прави. Адреналинът в него бушуваше в момента.
- Ще съжаляваш за всичко, което си ми причинил. За всичко. - извика Хейстингс, все още държейки пръчката срещу момчето - Ще съжаляваш, че посмя да говориш на Ади по този начин и, че си ме унижавал всичките тези години.

Джеймс стоеше и не казваше нищо. Просто се вслушваше в думите на Алия и правеше това, което му бе казала току-що. Вдишваше и издишваше, опитваше се да се успокои. Смръщи се на някои от коментарите, които Ади отправи към него, но не каза нищо. Искаше му се това да беше останало просто между него и Реджиналд - не искаше да замеся никой друг, тъй като бе ядосан единствено на Хейстингс. Щеше да е много по-лесно, ако Реджиналд се бе станал толкова близък с Ади, която не се страхуваше да му противоречи, и ако Алия не бе дошла да го спре. От една страна, беше добре, че тя дойде и го спря. Самият той не знаеше какво би направил.
- Спокойно, няма. - измънка Джеймс. Вече се бе успокоил и гневът го нямаше. Поради някаква причина, Алия не му вярваше особено и все още го наблюдаваше с притеснена физиономия. А Джеймс просто искаше да се махне оттук. - По-добре да тръгваме.
След това бавно започна да върви, очаквайки Алия да го последва, но изведнъж чу глас. Обърна се и видя Реджиналд, насочил пръчката си срещу него. Джеймс просто се изсмя и се приближи към Реджиналд, докато не беше на някого крачки разстояние от него.
- Хайде де! Давай. Какво чакаш? - Джеймс повдигна вежди очаквателно и разпери ръцете си настрани, за да покаже че няма да прави нищо - Направи нещо. Магия. Удари ме. Направи нещо преди да дойда аз, защото този път няма да ти се размине така лесно!

Алия погледна към русокоската, която тя отправяше коментари към Джеймс. Очевидно тя бе приятелката на Реджиналд, и доколкото си спомняше, ходеше с Джеймс за известно време, но връзката им не продължи дълго. Коментарите я подразниха, но Алия нямаше никакви намерения да се дразни или заяжда в момента. Джеймс продължаваше да я уверява, че вече е спокоен и няма да прави никакви глупости повече.. за сега, но порави някаква причина, Алия не му вярваше. Все пак, когато той предложи да си тръгват, тя вече се увери, че всичко е наред. Понечи да го последва, но изведнъж видя как Реджиналд се изправи и започна да говори. Скоро след това, вече беше извадил пръчката си, насочил я срещу Джеймс. Хейл, разбира се, не отстъпваше и се приближи към Реджиналд, отново заплашвайки го. По дяволите, можеше ли изобщо да не мисли какво прави? Дори когато имаше пръчка насочена срещу себе си.. Нали уж беше край на спора? Защо правеха всичко това? Алия, естествено, нямаше как да стои отстрани и да не прави нищо. Застана между двете момчета с лице към Реджиналд, напълно игнорирайки Джеймс зад нея, който очевидно не беше доволен от действията й.
- Достатъчно! - провикна се тя - Разкарай тази пръчка оттук - каза, или по-скоро изкомандори Алия, сочейки с очи към пръчката на Реджиналд - Всичко приключи, защо продължаваш? - Джеймс понечи да я избута и да отиде към Хейстингс, но Алия не му позволи. - Престани! Тръгваме си. Стига толкова.
След тези думи бутна Джеймс, подканвайки го да тръгва пръв, но все още стоеше посредата, между тях, тъй като не знаеше какво можеше да се случи.

Страхотно,направо страхотно.
Ади хвана Реджи и го дръпна настрани.Не искаше да започват битка,искаше да си ходят.Просто не им бе тук мястото.
- Моля те,нека си тръгваме. - промълви тя и застана пред него,обви ръце около лицето му и внимателно го накара да я погледне.Сега ,ако Джеймс искаше нейното момче,щеше да му се наложи да мине през нея,което не бе особено трудно препятствие. - Просто се обърни,остави го.Не му обръщай внимание.Аз съм добре,ти си..е сравнително добре.
Погледна отново лицето му.Обърна се леко назад и виждаше как Джеймс сякаш се двоуми.Е по-добре беше да послуша Алия и да се изметат в някой бар.Да си търси там някой с когото да се бие.
- Хайде.Нека не правим от мухата слон.Може да стане по-зле и го знаеш.А аз не искам това. - тя понечи да вземе пръчката му. - Колко ще ти е приятно да лежиш 1 седмица в болничното крило?
Гледаше го като майка която се кара на детето си,но в погледна и се четеше онова "Всичко е за твое добро" и наистина бе така.Просто знаеше,че ако Реджи нападне Джеймс и тя самата щеше да се намеси,а тогава сигурно и Алия щеше да извади своята пръчка и нищо чудно скоро да се стигнеше и до някое непростимо проклятие.

Замръзналото езеро винаги ме е привличало - има нещо наистина вълшебно в това една зима водата просто да замръзне така, че никога повече да не се размрази. Но не трябваше да се учудвам, не беше нещо странно за място като Хогуортс. Вече нищо не трябваше да ме изненадва.
И все пак успяваше...очевидно.
Замръзналата повърхност блещукаше под лунните лъчи. Ако не друго, мястото поне беше невероятно успокояващо, ако игнорираме факта, че беше в средата на Забранената гора. И да, беше вечер, а аз се разхождах там сама. Но наистина имах нужда да бъда малко сама, да отпочина, да спра да мисля за всичко, просто малко да си отдъхна от натоварените дни.
Стоях на ръба на езерото - така и не бях опитвала да стъпя върху леда, не ми стскаше. Така че просто стоях и гледах, наслаждавах се. Вечерта бече приятна, не студена, не топла, просто приятна. И щеше да е още по-приятна, ако не се чуваха зловещите пукоти и шумове от дърветата зад мен. Пръзката беше готова в ръката ми, така че не трябваше да се притеснявам, но когато чух изпукване на клонка непосредствено близо зад мен, скочих на крака и надигнах пръзката, готова да запратя заклинанието.
- Кой е там? - попитах, защото можеше да се окаже, че е някой от кентаврите. А последното което исках беше да си навлека стадото на кентаврите за врагове.
А после осъзнах, колко глупаво звуча. Може би нямаше никой и нищо, а аз стоях като идиот с вдигната пръчка и очи, присвити внимателно, следейски всяко тъмно петънце между дърветата.
И очевидно бях или права, или луда, защото нещо сред дърветата помръдна и излезе от тъмнината, и, по дяволите, не беше кентавър.

" Край" - Рок остави учебника по "история на магията", който бе чел през последния час. А предните два пък беше писал домашни. "Имам нужда още една разходка и почивка. По "грижа за магическите създания" ще уча после"
Взел това решение ученикът стана от стола. Погледна към Томи обаче хъскито спеше изморено от предната разходка, а и после, докато собственикът му се занимаваше с домашните си, добре си поигра. Затова Рок го остави и излезе от общата стая, а после и от Кулата на Грифиндор. На излизане се размина с 2 петокурсничкички. А вън отдели малко време в размисъл накъде да отиде. Избра Замръзналото езеро. И веднага тръгна натам. Когато пристигна се загледа в озаряваната от лъчите на залязващото слънце ледена повърхност. Гледката бе много красива. Впрочем той не идваше за пръв път. Но след малко нещо помръдна измежду дърветата. Рок веднага извади пръчката си, защото в Забранената гора не се знае, на какво можеш да налетиш. Оказа се момиче. Касиопея Лестрандж, също от Грифиндор, но от 7-ми курс.
- Здрасти - каза Рок.

Главата й кънтеше. Кънтеше толкова заплашително,че на моменти се чудеше какво по дяволите правят онези малко човечета,живеещи в нея? Миналата нощ й се губеше. Отлично знаеше,че бе избягала преди два дни,за да иде на мъгълски купон ,но! Но преди да си кажете 'Моля? Лестрандж и мъгъли?' трябва да разберете,че в по-голямата част от живота си тя бе живяла сред мъгъли и не можеше така лесно да захвърли приятелствата им,а и сега й бяха по-интересни от всякога. Винаги бе знаела,че не е като тях и все пак нищо в тях не я караше да ги мрази с такава огромна страст.. поне все още. Беше наясно ,че ако те разберат за нейния вид,за другите,за надарените.. тогава щеше да ги намрази много. Те нямаше да разберат нейния вид.. пропит с магия и много ,много истински приказки. Та.. мъгълския купон. Не завърши никак добре,ама никак! Беше решила,че е време да изпробва 'забранените' им средства.. онези,на които викат 'наркотици' и защото беше решила да се прави на герой ,изпробва най-силните. И сега нямаше никаква идея как се бе озовала.. пак в Хогуортс? Не. Около Хогуортс. Забранената гора. Нейното любимо местенце.. Бе само по черна рокличка,стига до малко над коленете й с тънки презрамки и по-дълбоко деколте. Изведнъж,съвсем неочаквано,чу познатия глас на момче. Обърна се бързо назад и видя,че един от шестокурсниците,момче с което преди бяха нещо като приятели,когато бяха значително по-малки, я гледаше с насочена към нея пръчка.
- Спокойно,каубой.. няма да се бием. Моята.. моята е някъде в Хогуортс. - опита се да звучи много убедително,а след това му се усмихна,при което главата й отново за пулсира. Усети,че държи нещо в ръцете си и когато погледна надолу,видя своята пръчка. - Хм.. тя била тук. - бе единственото нещо,което успя да смотолеви и пак се усмихна глупашки към Рок. - Не сме се виждали отдавна.. тоест.. говорили. Жалко,а? - наистина за нея бе жалко,защото мразеше да губи хора без някаква особена причина,а напоследък това бе най-големият й талант.

- Жалко наистина - съгласи се Рок прибирайки пръчката си, която не беше извадил с идеята за битка освен ако такава не се наложи, нещо доста вероятно на мястото, където се намираха, а за всеки случай.
Всъщност защо не бяха говорили от дълго време? Все пак като по-малки се разбираха и то добре. Ами наличие на други занимания, разбирайте домашни, уроци, изпити и съответно липса на време в училище или на контакти извън него. Както и разминаване, поне частично, за пълно не е сигурно, в интересите им. Нашето момче например не си падаше по купоните, докато тя вероятно да, ако се съдеше по облеклото й. Е да тези причини, особено първата и третата малко трудно биха могли да се причислят към спадащи в графа "основателни" но..
- Е, сега можем да наваксаме - предложи той, докато сядаше на земята, същевременно правейки знак на момичето да последва примера му. Впрочем не пропусна да насочи макар и за кратко поглед към деколтето й. - Как мина купона?