Хогуортс преди 3 години

Е, очакваше се след първата си година тук да съм свикнал с всичко, но определено все още не можех да се отпусна на пълно.И огромна част от това се дължеше най-вече на факта, че не познавах никого тук, освен брат си, който за разлика от мен беше приет и обикнат още от мига, в който бе разпределен в Слидерин.Но и да не беше в този дом, картинката щеше да е абсолютно същата.А аз? Кроткият Кийън, който все гледа да не се намира в центъра на вниманието си седи отстрани и гледа безмълвно всички.Никой не захващаше разговор със задръстения близнак, който прилича на Кристофър само по външност.Е, определено нямаше аз да ги заговарям, не беше в стила ми да си прося разговори.
Денят беше хубав, времето приятно, затова реших да убия свободното си време на двора с някоя книга.Обичах да чета, нещо, което на Крис не му се нравеше особено и го правеше само ако беше крайно наложително.Често пъти не можех да го трая, но ако си приличахме по всичко... това още повече би ме изнервяло.
Настаних се на единствената свободна каменна пейка в двора и кръстосах крака по турски.Поех дълбоко от свежия хогуортски въздух, както обичах да го наричам, и обходих с поглед всичко наоколо.Ученици насядали по двама или по трима на другите пейки, говорейки си за нещо, може би клюки, може би уроци, знам ли... По пътеките, разсичащи яркозелената трева, минаваха други ученици, от време навреме профучаваше и по някой забързан професор.
-Ех... - въздъхнах и отворих книгата."Камъкът на Сълзите част 1", това казваха огромните букви по корицата. - Е, дано да си интересна... в противен случай ще ти намеря удобно място да събираш прах с години, докато някой друг не те намери.
Началото ми хареса.Доста ме увлече и неусетно докато разлиствах, първите няколко глави вече бяха минало.
Чух стъпки, които отекваха доста повече и се открояваха от на останалите.Отборът по куидич на Слидерин се задаваше насреща ми и играчите весело разговаряха за нещо.Забелязах, че единия ме посочи и присви леко очи, след което всички останали проследиха накъде сочи показалеца му.Аз се смръщих леко и се върнах към книгата си, но след секунда края на една метла се отпусна върху страниците ми и запрати книгата на земята.
-Я вижте!Другото Крис! - провикна се този, който преди малко ме сочеше и се изсмя.
-Да, задръстената версия на Еванс. - добави друг.
-И къде е вашият скъпоценен Крис? - попитах тихо, след което вдигнах четивото си и го изтупах. - Мислех, че вече е в отбора, но така като гледам не сте успели да го отлепите от някое момиче.Прав ли съм?
Разбира се че бях прав.Познавах брат си от... буквално от самото начало.Бях напълно наясно, че тези тъпаци почти няма с какво да го впечатлят.В това отношение доста си приличахме.
-Той поне се занимава с момичета, а не с книги. - изкоментира заядливкото и всички се изсмяха хорово. - И все някой ден ще бъде в този отбор, давам ти думата си.
-Не се и съмнявам...
-А ти ще си останеш гушнат в книгите и ще се движиш като вълк единак.
-Ще видим. - отсякох и прелистих поредната страница.
-Какво каза?! - изрепчи се учудено "водачът" на глутницата слидеринци.
След като му отговорих с пълно игнориране, той се врътна и заедно с целия отбор се запътиха... надявах се някъде, където да им приземят летящото самочувствие.
-Тъпаци... - изсумтях и се усмихнах леко.
Нещо, по-точно някой се настани до мен.Изобщо не погледнах кой е, дали е момче или момиче, но с периферното си зрение забелязах цветовете, които носеше.Жълто и черно.Хафълпаф.
Може би ако игнорирам съществото до себе си, няма да ме прекъсне от интересните приключения, в които се спускаше главния герой.

Анджелина вървеше усмихната към библиотеката.Върна една книга в която се говореше за всякакви магически растения и животни.На пръв поглед съвсем обикновена,но много допадна на нашето момиче.Макар и да не бе това което тя обичаше да чете.
След десетина минути тя се озова в Голямата зала където вече се събираха хора за обяд.Но тя не бе там за да яде,а търсеше някого - Теа.Но не я виждаше наоколо.Намръщи се и излезе на двора оглеждайки се навсякъде.Никъде не виждаше своята малка работлива пчеличка.Не,че имаше за какво да се притеснява тук в "Хогуортс" ,но Теа бе малката и сестричка,а от друга страна Ан бе същинска майка квачка.
- Хей,Теа! - провикна се някакво момиче към нея.
- Грешка.Анджелина е.Но ,ако видиш Теа ми я прати. - каза нашето момиче и продължи напред по двора.И така и попадна на една доста интересна сценка.Знаеше,че в училището има още няколко двойки близнаци.Повечето винаги се падаха заедно по домовете,но имаше двама братя - единия от Рейвънклоу,а другия от Слидерин.И точно в момента няколко "мъжаги" от отбора по куидич на Слидерин се заяждаха с момчето от Рейвънклоу.Ан изгледа сцената намръщена.Сигурно това,че са в различни домове отдалечаваше двамата братя,помисли си тя.
След като слидеринци се оттеглиха ,Анджи се настани до него на пейката.Той четеше книга и тя леко започна да следи изреченията с поглед.Докато не свърши главата.Звучеше интересно...макар,че не разбираше за какво точно иде реч.
- Извинявай...ти си Кийн нали? - в замъка нищо не оставаше скрито покрито,а Ан имаше навика да помни имена и хора...понякога обаче ги бъркаше когато и дойдеше в повече. - Не бих искала да се натрапвам...,но видях сцената със слидеринци..
Тя направи физиономия.Змиите често дразнеха и нея и сестра и.Но на Ан по-скоро и пукаше за малката и искаше тя да е добре пък с нея самата можеха да правят каквото поискат.Дори и на шиш да я опекат.
- Какво четеш? - нашето момиче обичаше да чете,но не каквото и да е.Определено книги - такива с приключения и магия.Някак си и допадаше.
- Теа? - чу отново.Понякога направо и писваше.Как никой не можеше да различни нея и сестра и.И как по дяволите никой не търсеше нея?!Толкова ли по-зле беше...
- Не.Не е Теа.Но ,ако я видиш и кажи,че съм тук . - изрече тя отново и въздъхна. - Поне теб и брат ти ви различават...
Промълви тя на момчето от рейвънклоу седящо до нея.

Затворих рязко книгата, когато момичето ми зададе въпрос и се вгледах за няколко секунди в заглавието на корицата.Погледнах към хафълпафката и се опитах да се усмихна.Най-вероятно съм заприличал на човек в отчаяна нужда от психиатър или на протеже на Жокера.
-КийЪн. - поправих я с лека нотка на раздразнение, но лицето ми не ме издаде слава богу.Рискувах да отблъсна и единствения човек, който се държеше мило с мен... който въобще ми обръщаше внимание всъщност. - Банда идиоти без работа, които преживяват плюейки всеки, който не им се нрави. - отвърнах на коментара й за слидеринците.
Изглеждаше доста приятна личност.Мисля че съм я виждал из коридорите и в голямата зала.Дълга, руса коса, сини очи и бледа кожа.Имаше харизматично излъчване и определено хората забелязваха присъствието й.
-Какво четеш?
-Оу... - погледнах отново към четивото и й го подадох. - Разказва се за един мъж, който има тежката съдба да избави света от един тиранин.Има магии, битки и такива неща. - Този път се усмихнах съвсем искрено и топло.Дори това ме озадачи за секунда, но пропъдих тази досадна мисъл и се вгледах в русокоската. - Просто ме влече.
Докато тя разглеждаше книгата, едно момиче се провикна към нея търсейки някаква си Теа.Определено не й хареса, съдейки по реакцията й.
-Не.Не е Теа.Но ,ако я видиш и кажи,че съм тук .
Понечих да се засмея, задето я бъркаха с някакво друго момиче, но веднага след това ми светна и се ударих мислено по челото.Глупак! Знаех си че има нещо познато в нея, помнех хората, които ми правят впечатление и сега се сетих с какво ме бе впечатлила тя.Имаше сестра-близначка.И двете бяха в Хафълпаф, нищо чудно че ги бъркаха постоянно.
-Поне теб и брат ти ви различават...
Изсмях се гръмко и погледнах в очите й.
-О, да.Да знаеш, много е забавно да те наричат "другото Крис".По дяволите, нямаш си представа просто.Но... предполагам ако не бяха различните цветове на робите, нямаше начин да ни различат. - Напрегнах малко мозъка си. - Щом не си Теа, трябва да си... Анджелина?
Поех отново книгата си и я оставих настрани.
Времето се задържа сравнително приятно след онези сребристо-зелени гръмоносни облаци, които се опитаха да ме засегнат.Добър опит.Засмях се мислено и забих поглед надолу, както правех винаги.
-Е, как да те наричам? Анджи? Лина?
Повдигнах вежди очаквателно и несъзнателно разкрих зъбите си с поредната усмивка.Какво ми ставаше?

Русокоската се усмихваше топло и чаровно на момчето от рейвънклоу.Малко се бе изчервила когато бе объркала името му,но...е като и дойдеха в повече имената бъркаше.
Кийън
Анджелина отметна леко коса назад и се замисли над думите му.Да.."другото Крис" определено не бе много хубав прякор.Както и на Ан не и харесваше да и казват постоянно Теа.Това да имаш близнак си бе нож с две остриета.
- Е как да те наричам?Анджи?Лина? - попита той.Нашето момиче се засмя и леко поклати глава.
- Както искаш...и Теа дори става. - тя направи физиономия - Все пак и двете сме жълти пчелички и сме като две капки вода.Единственото което ни различава е,че моята коса ще почне да посивява тринадесет минути преди нейната...
- Ами аз на теб?КийЪн? - и тя някак си наблегна на края на името като целеше то да изпъкне.
Разговора им бе прекъснах от една черна котка която гонеше голяма сова.Моарейн простена.Тази черна котка бе нейна...совата бе тяхната семейна "птичка" която с Теа имаха от известно време.
Бу скочи в скута на хафълпафката,а совата кацна на рамото и с цел да и даде писмо,но лакомото животинче на четири крака започна да използва стопанката си като катерушка и искаше да докопа птицата.
- Стоп! - заяви тя.Сложи котарака на земята,погали совата по главата и взе писмото.След малко птицата излетя,а Бу метна злобен поглед на синеокото момиче. - Извинявай...за това.
Тя погледна отново към книгата му.
- Звучи интересно.След като я прочетеш би ли ми я заел? - тя дари новия си другар с лъчезарна усмивка,а в очите и грееха звездички.Беше същинско ангелче в този момент.Е ако не и винаги.Бе добра с почти всички и това привличаше хора на нейна страна,но и някои я презираха зареди тази доброта което тя просто не разбираше.

Очевидно нямаше претенции как да се обръщам към нея, затова си избрах Анджи.Звучеше готино и в същото време сладко.Определено не бих отказал да я имам за приятелка.Беше супер енергична, забавна, откровена и мисленето й се доближаваше доста до моето.
Може ли да те осиновим?Да се размениш с Крис?Моля те, кажи "да"!
След краткия монолог в ума ми, изслушах коментара за сестра й и се засмях.
-Ами аз теб?КийЪн?
Стиснах устни за да сдържа напиращия смях, когато Анджи натърти накрая на името ми.Знам, името ми е странно и трудно за произношение, да не говорим за фамилията... и на всички им беше трудно се научат да го произнасят правилно.Но Анджелина всъщност се справяше бързо.И все пак... произнасяше го толкова интересно, че ме напушваше смях от начина по който си издава челюстта напред за да каже "Ъ".
-Ами, ако те затруднява "Кийън"... можеш да ме наричаш "Кий" или просто "К".
Или "другото Крис", допълних саркастично на ум.
Не се сдържах и се засмях на поредния й опит да го каже.
-Съжалявам!-извиках през смях и сложих ръка на устата си.-Нямаш идея колко е забавно това отстрани.Ако имаше такова име щеше да се пръскаш от смях.Гарантирам.
Две животинки секнаха смеха ми.Бяха сова и котка, която се опитваше да хване "пощальонката".Чух как Анджи въздъхва смутено, сякаш знаеше точно за какво става въпрос.Е, оказа се че знае.Птицата кацна на рамото й, а котето се метна в скута й, опитвайки се всячески да се докопа до пернатото, чиято единствена цел беше да даде писмото на момичето.
-Стоп!-отсече Анджи и протегна ръка към котката, като изпъна длан пред муцунката на животното.Совата излетя веднага щом момичето пое писмото от човката й, а котката недоволно изгледа стопанката си.-Извинявай... за това.
-Хъ?-Бях се загледал в животните и едва чух какво каза Анджелина.-Оу... не, не.За какво?-засмях се и предпазливо доближих ръка към главата на косматата топка в скута на хафълпафката, с надеждата че няма да ме одере.-Всъщност това беше забавно.
Книгата се хлъзна от бедрото ми и резкият ми рефлекс да я уловя уплаши котката на Анджи.Животното се сепна и зае отбранителна позиция.
-След като я прочетеш би ли мия заел?
-Разбира се!
Усмихнах се и настаних книгата на пейката.Този път няма как да паднеш, скастрих я на ум и отново се обърнах към Анджи, която милваше мъркащото създание в скута си.
-Как се казва?-попитах и отново протегнах ръка към животното и погалих главата му с показалец.-Моят Шадоу е улична превъзходна.Изглежда все едно някой го е хванал за дясното ухо и го е потопил в черна боя, защото само на върха на ухото си има няколко бели косъмчета.
Подсмихнах се и докоснах студеното и мокро носле на котката.

Анджи галеше Бу който мъркаше доволно.Е поне и той да е доволен веднъж,помисли си тя.Чу въпроса на Кийън и се обърна към него с усмивка на лице.
- Бу. - подсмихна се тя.Да,името на котката й бе много странно.На совата обаче още повече. - А "ходещата вечеря" на Бу-онази прелест е семейната ни сова.Сър Пони.
Русокоската уформи кавички при думите за ходещата вечеря и леко се изчерви при споменаването на името на Сър Пони.И тя и сестра и бяха малки когато кръстиха совата така.Но пък и тя като чели нямаше нищо против това име.Та все пак си имаше и титла за която някои биха си мечтали - сър.
- Колко сладко! - представи си неговия котарак.Сигурно би било божество.Но те така или иначе котките се мислят за богове. - Искам да го видя.Сигурно е голям красавец.
Бу пак и метна убийствен поглед.
- Любов моя знаеш,че си единствен в моето сърце. - заговори тя на черното животинче в скута си което замърка доволно. - Мм да,моя принц си ти.
Имаше навика да му говори такива неща и то със смешен бебешки глас и да го лигави.Затова и той бе станал тотален урод на моменти.
- Иначе супер!Нямам търпение да прочета книгата.Искаш ли да се разходим? - в двора вече се бяха насъбрали доста ученици ,а Анджелина не обичаше така.Задушаваше се просто.Колкото и да харесваше да е сред хора понякога просто и идваше в повече.Радваше се,че не е като в един мъгълски филм където около двадесет души деляха кораб с дължина седемдесет и пет метра...това,че те се намираха в огромен замък си бе благословия! - Хей..ти си втори курс?!Или се лъжа.
Ако бе втори курс то значи бе с една година по-малък от нея,но не и пречеше.Някои тук не обичаха да дружат с хора които не са техния курс,но за нашето момиче в това просто нямаше смисъл и бе пълна глупост.Защото ,ако всеки общуваше с всеки то всичко щеше да е по-лесно и щяха да си помагат,но някои като Слидерин не обичаха да помагат.
- Как така ти и брат ти сте в различни домове...имам предвид,че повечето близнаци са в един дом,но... - тя леко се изчерви отново и наклони глава към земята.Не искаше да го обиди с нещо,но просто бе любопитна.Замисли се какво ли щеше да е,ако те с Теа бяха в различни домове...,ако малката и сестричка бе влезнала в Слидерин...тогава сигурно баща им нямаше да може да диша в тях от техни караници,все пак някои Слидерин не се търпяха,но малката и пчеличка не бе такава.Тя бе умна,мила и послушна.Точно като кака си.Заради което ги бъркаха и толкова често.Но честно казано май Теа бе с тринадесет минути по-сладка и красива от Ан.

Бу?Наистина интересно име.Поне не беше някакво клиширано и предвидимо, като на моя котарак.Засмях се леко на начина, по който Анджи обяви названието на "Сър Пони".Беше смешно, но... момичешка му работа.Никога не бих могъл да ги разбера.

-О, да.Сладък е.Няма що.-измъмрих.-Особено, когато ляга буквално на главата ми и ме събужда с петлите, докато ме рита, намествайки се.Винаги, независимо какво, трябва да е на възглавницата.Вече се замислям дали да не му намеря собствено легло и да започна да го наричам Лорд Шадоу V.
Засмях се забелязах как Бу реагира на коментарите на стопанката си.Усмихнах се и погледнах към момичето, опитвайки се да изимитирам физиономията на любимеца й.
-Любов моя знаеш,че си единствен в моето сърце.

-Предлагам да ти покажа Шадоу, когато твоя ревнивко не е наоколо.-прошушнах на Анджи.
Дворът започна да става доста пренаселен.Явно беше започнала обедната лудница, както обичах да наричам времето, в което почти всички ученици в замъка имаха свободно време.Всички шаваха насам-натам с учебници в ръце и по двама, трима или повече в групички.Да, определено в момента дворът заприлича на задръстено кръстовище.Само кимнах, в отговор на въпроса на Анджелина и двамата се отдръпнахме към по-безшумно място... и малко по спокойно.
-Да, втори курс съм.И все още се чувствам като заек.-завъртях очи и просто млъкнах, защото по незнайна причина си глътнах граматиката.Не знаех какво да кажа повече.Бяхме превърнали този разговор в ТВ предаване, в което водещият - Анджелина задава въпроси на участникът - Кийън за пари.
-Как така ти и брат ти сте в различни домове...имам предвид,че повечето близнаци са в един дом,но...

-Ъх... ами... - почесах се по врата и направих типичната си замислена физиономия. - Ние сме коренно различни.Никой не би могъл да ни определи като братя, ако не бяхме еднакви.Питай тъпата разпределителна шапка, щеше да ми засмуче главата, докато дори не успя да се докосне до тази на брат ми и вече крещеше "Слидерин".
Сведох глава и се усмихнах кисело.Да, изобщо не беше справедливо.Сигурен съм, че ако бяхме в един дом нещата биха били коренно различни.Но за нищо на света не бих отишъл в Слидерин.Няма начин.
-Това още повече ни отдалечи. - продължих. - Имам предвид, че не се разбирахме и преди това, а сега различните домове ни подтикват да се съревноваваме, а като знам какви сме твърдоглави и двамата, ако сериозно се скараме бихме могли да сринем Хогуортс със земята.
Засмях се леко след последните думи, но всъщност беше вярно.Бяхме като котараци, биещи се за територия.Никой не отстъпваше, дори по-умния, за който всички ме смятаха.Твърдоглавие, ето единственото друго нещо, което споделяхме освен външния вид.

Пълния двор остана зад тях докато вървяха по хълмовете от където се виждаше забранената гора.Накрая Ан се спря при един огромен дъб и се настани под сянката му,а черния и котарак дотича бързо при нея.Момичето погали животинката и се облегна на ствола на дървото гледайки момчето от "Рейвънклоу".Бе наклонила глава на една страна и го изучаваше.
- Понякога се чудя...какво ли щеше да е,ако аз и Теа бяхме в различни домове. - произнесе тихичко тя.Извади магическата си пръчка и леко я размаха. - Авис.
От върха на пръчката излетяха няколко птички.Наскоро ги бяха научили на тази магия и Анджелина се ухили до уши,че е успяла да я направи.Много обичаше да прави някакви такива магии.Беше и приятно и забавно,а и птичките бяха толкова сладки.Една от тях даже кацна пред Ан и я гледаше любопитно с малките си черни очички.Но не след дълго отлетя.
- Радвам се,че с нея сме в един дом. - призна русокоската. - Нямаше да издържа,ако трябваше да я гледам в "Слидерин".Това би ме убило.
Не искаше с нищо да засегне момчето пред себе си,но думите просто си излизаха от устата и.Затова и тя просто се изправи като се усмихна чаровно и се заозърта наоколо чудейки се къде могат да отидат.
- Имаш ли идея къде може да отидем,КийЪн? - и тя отново натърти на последното оплитайки си езика с това трудно име. - Кий...К...хм..интересно име между другото.
Тя се завъртя пред него и погледна надолу към подножието на хълма.От тук се виждаше и къщурката на Хагрид,пазача на ключовете и дивеча в "Хогуортс".Той бе много добър и засмян.Ан го бе видяла за първи път когато слезе от влака за първата си година тук.Той отговаряше за традиционната разходка с лодка на първокурсниците.
- Но моля те...,ако имаш идея за място то нека да няма много хора. - тя повдигна рамене. - И по възможност да няма Слидеринци.Те хапват такива като мен за закуска.
Русокоската направи физиономия,а тези и думи отново я върнаха към паниката "Къде е сестра ми?!" и се замоли да не е в ръчичките на някой слидерин защото от там дори Ан въоръжена до зъби с какво ли не нямаше да може да я измъкне.

Последвах Анджелина, пъхнал ръце в джобовете си.Гледах във въображаемата права линия на земята, както винаги, опитвайки се да вървя точно по нея.Слушах внимателно разсъжденията на хафълпафката и от време навреме кимах одобрително.Разбира се, че да си в един дом с член на семейството си е много по-добро отколкото да сте разделени.Особено за близнаците това беше доста трудно и несправедливо.С Крис бяхме заедно цял живот, а сега сякаш две невидими ръце ни хванаха и ни откъснаха един от друг.Но, хей... шапката си знаеше работата.Вехто парче плат, с голяма уста, може би по-старо и от света.
-Имаш ли идея къде може да отидем,КийЪн?

Засмях се и загледах как Анджи се оглежда насам-натам.Направих същото и не след дълго намерих мястото.По-точно нямаше нужда да го търся.
-Ъм, хей. - измънках и отидох до дървото, след което погалих кората му с ръка. - Защо не тук?Атмосферата е хубава, както и този дъб, а и от тук минават по двама-трима ученици на всеки пет минути, което, повярвай ми, си е невероятен рекорд.
Седнах и се облегнах на дебелото стъбло.Потупах мястото до себе си и се усмихнах на Анджи.
-Е, според думите ти със сестра ти се разбирате много добре. - подхванах тема и отпуснах глава назад.Затворих очи и вдишах дълбоко. - Късметлийки.С Кристофър постоянно се драчим за какво ли не.Но предполагам, че момчетата винаги сме по-буйни от момичетата.Не искам да ме разбираш погрешно... Нито мразя брат си, нито смятам момичетата за невежи.Просто се опитвам да разбера нещата, които превръщат ежедневието ми в постоянна игра на въпроси без отговори.
Ето, пак се започна.Дами и господа, добре дошли на ежедневното ток шоу "Размисли и страсти с Кийън вон ле Еванс".По принцип почти не обелвам дума пред някого, защото в повечето време не знам какво точно да кажа, но влезе ли ми някаква подобна муха в главата и човек не може да ми запуши устата.И философиите продължават, докато някой буквално не ми запуши с ръка устата в опит да ме прекъсне.

Момичето дари другаря си с поредната усмивка и седна до него на земята.Тук наистина бе хубаво и приятно.Тя се облегна леко на него като се надяваше той да няма нищо против.
- Вие момчетата наистина сте по-буйни.Но повярвай да имаш сестра също не е лесно.Може би,ако нещата бяха различни в нашия живот и дори да бяхме в едно дом ние сигурно също нямаше да се понасяме.
Смъртта на майка им бе променила всичко за тях.Особено за Ан.Тя на практика се опитваше да заеме мястото и като майка и домакиня за да се грижи за хората които обича и то от съвсем малка.Мислите и заплуваха към миналото в опити да извикат образа на майка и в съзнанието и.Но без успех.Бяха минали толкова години...Ан вече не я помнеше така добре като преди.Всички казваха,че тя и Теа много приличат на майка си и все пак...о как само и липсваше.
- Кой от вас е по-големия? - попита тя Кийън. - При нас мисля,че разбра,че съм аз.
Тя се огледа наоколо и въздъхна.Понякога в "Хогуортс" бе толкова скучно,а понякога деня беше толкова запълнен,че не ти оставаше време дори да дишаш.
- Бях дочула,че вие от рейвънклоу не се интересувате от нищо друго освен оценките и точките си,но ти не ми изглеждаш такъв.Приятна личност си.
И Ан наистина мислеше това.Тя лъжеше много рядко,но ако това станеше то определено бе благородна лъжа защото тя прибягваше само до такива.
Прокара ръка по черната мека козина на животинката легнала отново в скута и.
Главата и бе толкова празна и така натежала едновременно,че момичето просто се чудеше какво да направи или каже.
- Като изключим слидеринци,харесва ли ти тук?

» Не чак толкова отдавна. На път към Хогуортс
» Хогуортс,преди 3 дни
» Хогуортс; След две години
» Хогуортс, някъде около 22 Юли
» Из "Хогуортс - това не е краят"

Хогуортс преди 3 години

Хогуортс преди 3 години

Similar topics

Similar topics