"Хогуортс" пред няколко месеца

Озера седеше на една пейка в двора и пушеше поредната цигара.Ужасен навик,но не можеше без него.Все още бе рано и учениците спяха по стаите си.Затова и той си позволяваше тази никотинова наслада.
- Изгаси тая цигара! - заяви дядо му минавайки покрай него.Не беше истина как новото и старото се премесваха тук.Докато Кристиан - млад и облечен с риза и панталони седеше и пушеше като за световно,дядо му с дълга брада,шапка и лилава мантия стоеше пред него намусен.
- Е стига де.. - подсмихна се Кристиан,но директора просто се намуси насреща му.
- Учениците всеки миг ще се събудят!Не искам да те виждат с тази глупост.Само на лошо ги учиш.
- Всъщност не е така.Уча ги на трансфигурация ЗАЩОТО не пуша пред тях.Твоя забрана не помниш ли?Остави ми няколко минути да си се напуша на спокойствие защото все още няма никой...дори тези които тренират куидич не са станали.Сега старче,ако обичаш...
Стария директор се отдалечи оставяйки Кристиан с неговата любов - никотина.

Старк не можа да сподави кашлицата си, като по този начин привлече вниманието на младия си колега, който очевидно не бе усетил присъствието му до този момент. Е вече беше излишно да се спотайва измежду дърветата, а и слънцето скоро щеше да се вдигне достатъчно на високо, че да не му позволи да се крие в сянката на гората. Затова и мъжа пристъпи бавно напред, като се усмихна само за секунда, изключително фалшиво, но не и лицемерно. Беше нещо от сорта на мързеливо „добро утро”, тъй като едва гледаше, камо ли да говори. И все пак успяваше да слухти, както винаги.
- Няма почивка за теб – бъзна го закачливо Тони, като се приближи бавно към пейката, готов да се разплуе отгоре й. Само да се облегнеше и щеше да заспи.
Тъмнокосия най-накрая стигна целта си, като внимателно докосна дървената мебел, преди да седне. След като се увери, че беше достатъчно чисто и сухо, се настани спокойно и прилежно приглади тъмния костюм, който бе облякъл. Завъртя порцелановата чаша в ръката си и след като пое от божествения й горещ аромат, си позволи да отпие една малка глътка от кафета. Както и очакваше, кофеина убиваше аромата на уискито, което беше добавил, но за щастие не и вкуса му. За разлика от Озера, този тук си бе взел поука и винаги се прикриваше, като избягваше скъпия им директор … не че всички не знаеха за любовта му към алкохола, но докато не започнеха да му мърморят и той си кротуваше.

Нова дръпка,още една..цигарата беше към края си.Колко жалко.Точно когато всмукна отново към него се приближи една позната фигура.Е те всички тука си се знаеха.Бяха си свои хора.Озера се подсмихна на Старк и изгаси цигарата си докато събеседника му отпиваше от "кафето" си.Кристиан бе наясно,че колегата по Астрономия не пие чисто кафе и винаги си го подправяше с нещичко.Но какво от това - те,хората с зависимости трябваше да се подкрепят.
- Нито за теб.От рано,а? - извади нова цигара и предложи на Антъни да си вземе.Нашето момче погледна към небето където слънцето тепърва изгряваше. - Последни сили преди работния ден...
Дръпна силно и издиша няколко кръгчета.Крис нямаше и на идея защо дядо му е толкова против тези цигари...,ако някой искаше и сам щеше да пробва.И без това повечето тука бяха с поне един родител мъгъл който сигурно пушеше.
- Ако нашия скъп директор пробва това...може и да си промени решението.Кой знае. - повдигна рамене Озера поглеждайки цигарата си.

Старк погледна объркано към кафето си, като се чудеше дали „рано” бе точната дума. Може би щеше да бъде, ако той беше спрял, но според него бе по-скоро късно. Определено бе доста късно да прави каквито и да е опити да спира вредните си навици. Дробовете му си бяха добре увредени, така че нямаше за какво да се бори, освен може би да скрие някоя друга бръчка, която нервите и денонощното пиене образуваха. Но какво пък … и така си се харесваше. Щеше да излъже, ако отречеше, че е изключително самовлюбен, така че без колебание извади една цигара от кутията, която му бе подадена, готов да поглези душичката си.
- Не ставай смешен – скастри го сериозно Тони, като внимателно запали цигарата си и чак след като изпълни дробовете си с гъстия дим, продължи разговора – От колко години го карам да спре да носи тия рокли. Ако някога го видя да пробва цигара доброволно, се заклевам, че ще спра алкохола.
Смеха му се разнесе из притихналия двор, а учителя извърна поглед към колегата си и му се усмихна весело. Кой каквото ще да казва … алкохола му влияеше много добре. Никой до сега не се бе оплакал, че е прекалено строг, взискателен и тн. Беше весел човек, който обичаше да се шегува, макар и понякога да прекаляваше, но в повечето случаи учениците му бяха доста добре настроени към него. Слушаха с интерес разказите му, тъй като често забравяше, че всъщност трябва да преподава урок, а и щом получеше некой прехласнат поглед от закачлива ученичка, започваше да преувеличава с подвизите си.

Кристиан се засмя на думите на Антъни.
- Съвсем вярно мой човек. - и дръпна щедро от цигарата си. - Но май сме двама-трима които ценят модата...защото едва ли не скоро и поли щяхме да носим.
Изцъка Кристиан и прецени,че пушенето толкова рано не му влияе добре.Всъщност пушенето НИКОГА не му влияеше добре и точно затова му харесваше.
- Дочух нещичко,че общата стая на Хафълпаф била при бъчвите до кухнята.Много ще ти отива да си им отговорник...на бъчвите де. - Кристиан изпуши цигарата и се изправи.Прозя се като сложи ръка пред устата си. - Да отиваме ли в голямата зала?Че и аз трябва да пийна нещо..
Е и Озера нямаше предвид,че ще пие тиквен сок или кафе.Искаше нещо силничко.Беше млад,започваше от рано...чудеше се кога ли ще му открият рак?!Нищо чудно скоро да са с друг директор.Ама и той бе един оптимист.
- Трябва да ми забъркаш едно от твоите . - младежа кимна към чашата на колегата си. - И трябва да пратя някой да отиде до мъгълските градове...,че бебчетата ми са на свършване...

Младия продължаваше да си говори, но нашия хубавец все още се чудеше какво предпочиташе – бъчвичките или хафълпафките. Не бяха кой знае какво … момичетата там де, но пък това си беше наистина сериозна дилема. Е, да вземем например Рейвънклоу. Коя от коя по-умна и начетена. Пък да не говорим как умело флиртуваха, правейки се на невинни. Ако можеше за тях да отговаря, щеше всяка вечер да проверява женските спални. Така де, нали беше храбър, щеше да ги пази.
- Напоследък предпочитам да наглеждам твоите – просто не можа да се сдържи, а ехидната усмивка на лицето му подсказа за какво говореше – Чисто закрилнически – побърза да се оправдае, макар и да не вложи никакво старание, а по-скоро лека доза сарказъм.
Дръпна си за последен път от цигарата и макар да бе изгоряла едва до половината, я погледна само за секунда и бързо я хвърли на земята. Не можеше да каже, че беше пристрастен към цигарите, тъй като пушеше само докато си пийва, но сега като се замислим … това май не бе много добър извод. Въпреки това не му обърна голямо внимание. Изправи се тромаво и настъпи горящия фас, а след това сложи ръка зад кръста си, протягайки се. Тихото пукане на стари кокали се дочу съвсем леко, а щом се изправи като хората, нашия герой се усмихна бодро, сякаш това бе десетата му чаша кафе.
- Лидия може да ти помогне – продължи все така закачливо, споменавайки една от ученичките му – Научих я на утринните си котейли.
Не беше злобар, ама веднъж почнеше ли, просто нямаше спирачки. Алкохола го правеше доста забавен, но и в чести случаи несъобразителен. Сякаш пък Озера много се интересуваше какви ги върши Старк.

Смях напуши Озера макар,че това което правише Старк с ученичките не бе кой знае колко да смях.
- Е "Рейвънклоу" не се дават лесно. - смигна му заговорнически отговорника докато вървяха към Голямата зала - "Хафълпаф" са си друго нещо...,но до сега не са ми хващали окото.А и са ми много добрички,но мисля,че това е по твоята част.
Навлязоха в голямото помещение което бе още празно.Храната обаче вече бе наредена.Скоро щяха да пристигнат и учениците.И щеше да започне и деня.
- Знам,че чисто закрилнечески ги наблюдаваш моите и не се съмнявам,че ще ги опазиш от всичко друго освен себе си. - Озера обаче нямаше какво да се бърна в живота на Антъни.Нито бе директор,нито заместник директор така,че...пък и май половината училище знаеше,че Старк си пада по по-големичките красавици от домовете и те с радост флиртуваха с него.Май Кристиан трябваше да земе някой и друг урок,че да не си умре самичък...кой знае.

Добри или лоши, кротки или буйни, нежни или страстни … какво значение имаше? Тони ги харесваше всякакви и трудно отказваше, когато нещо му харесаше наистина. Е да, много по-приятно бе, когато се захванеше с някое високо интелектуално същество, което знае какво и кога да каже, за да го впечатли. Макар и малките да не го осъзнаваха, умната жена винаги е най-секси. И все пак, нашето момче си падаше по онези притеснени девойки, които винаги се притесняваха дали усилията им са достатъчни, за да впечатлят един опитен мъж като него. А дори не осъзнаваха, че единственото нещо, което трябваше да направят, бе да му се усмихнат. Младостта им ги правеше така прелестни и неустоими.
Старк тръсна глава, сякаш се опитваше да изгони напиращите спомени. Огледа се внимателно и чак сега осъзна, че вече се намираха в залата, но как бяха стигнали до тук … нямаше спомен дори. Въпреки това не повдигна въпроса, а продължи да слуша приятеля си, който с всяка секунда му пускаше нова закачка, но това въобще не пречеше на подпийналия до весело настроение учител.
- От мен отърване няма – каза някак гордо Антъни, като огледа подозрително масата на учителите, докато най-накрая не спря погледа си на винцето … за момент сърцето му спря, когато си помисли, че този така нужен за него еликсир липсва – Царевица? – възкликна объркано и доста недоволно – Ама ние тука да не сме някакви пилци?

Озера се засмя като се настани на един стол.
- Е явно стареца ни е сложил на диета. - заяви Крис и се огледа леко намусен.Огледа се,но погледа му единствено се спираше на масите на учениците.На тяхната учителска маса нямаше почти нищо което да му хареса на човек. - Но това не е честно...какво ще можем да ядем ние от тук?
Заяви той и се изправи като тръгна към кухнята.След миг отново се върна в голямата зала с усмивка на лице.Настани се до колегата си и взе две чаши като му подаде едната ,а после му даде и едно листче хартия където всъщност бе записал поръчаните на духчетата ястия.
- Само размахай пръчка и изречи името на някое от тези... - включително там имаше и малко имена на алкохоли и газинарни напитки чието място дори не беше в училището,но Кристиан си имаше начини. - Това вече е друго,а?Храната ни ще е готово съвсем скоро...
Очите му просветнаха закачливо.
- И на коя от "Рейвънклоу" си метнал око?Или този път си решил да не е от моя дом... - след тези думи той си поръча от мъгълската кока кола.Какво търсеше тя тук - това си го знаеше само той.Отпи щедра глътка и поръча към чинията си сандвич.Да..от всичко на тази земя той поиска точно сандвич и то наблъскан със всичко дори и с пържени картофи...,но и без това все още нямаше никого,че да го винят,че яде това...макар,че кой би му казал нещо?!Сандвича беше убиец.

Тони гледаше объркано листа, но сънените му очи просто не можеха да фокусират достатъчно добре буквите, че да го прочете … а може би проблема бе в не чак до там малкото количество алкохол, което вече беше погълнал. Въпреки това разбра какво му обясняваше приятелят му, затова смачка леко листа, но преди да го направи на топка, го прокара по кръста си, докато не се озова в задния му джоб. Щеше да се занимава с него когато може.
- Знаеш, че винаги съм предпочитал умните жени – отбеляза съвсем сериозно, като се отпусна на една пейка и прокара уморено ръце през лицето си, а после и пръсти през косата си – Момичетата от твоя дом се превръщат в жени много по-рано. Има нещо в тях … не мога да ти го обясня, но съм сигурен, че колкото и да се правиш на света вода ненапита, най-накрая ще видиш това, което и аз виждам. А и ние сме мъже … едва ли ще издържиш дълго.
след като осъзна колко сериозно бе започнал да говори, направо му се прищя да се удари един шамар. Да не би да почваше да изтрезнява? А може би днес имаше нужда от друго приятно събуждане. Дали наистина не остаряваше или още ревеше като бебе за онази, която така безцеремонно го бе изоставила. Преди година две още щеше да е в леглото и да се закача с някоя ученичка, а в момента се намираше в тази огромна зала, закачайки се с мъж … разбирате защо това му се стори малко обезпокояващо, нали?

Офф. Напоследък не ми се получава особено добре, но в моя защита – събудих се преди по-малко от час :D

Крис се замисли над думите му.Да...той донякъде имаше право което бе много странно.Озера отпи от бокала и огледа стаята мислейки си за учениците които скоро щяха да нахлуят тук.
- А може би вече те разбирам... - изрече той като имаше предвид един определен човек и то точно от неговия дом.Въздъхна и изведнъж му се отяде.Облегна се на директорския стол с физиономия на лице. - Понякога ми писва от всичко това...да не говорим,че жените постоянно мрънкат за нещо.
Това си бе нааапълно вярно.Дали защото им се е счупил нокътя или за да им се повиши оценката..макар и при второто да вдигнаха поли и да показваха крака..и други части.
Изведнъж докато Озера гледаше вратата някак си главата му сякаш се изправи.Погледна объркано към колегата си и премигна.
- Това място не ми влияе добре...май и никога не е.

» Два месеца по-късно
» Преди няколко месеца. Продължаваме да нарушаваме правила.
» Преди година и няколко месеца на вилата в Барбадос
» Преди няколко месеца из Хогсмийд
» Забранената гора (преди няколко месеца)

"Хогуортс" пред няколко месеца

"Хогуортс" пред няколко месеца

Similar topics

Similar topics