Двамата с Данте вървяхме към гарата и бързахме да стигнем към влака.. Това пътуване щеше да е невероятно и приятно.. От време на време спирах и го целувах.. Щом влязохме в гарата се огледахме дали няма да ни видят мъгъли и минахме бързо през бариерата.. Влачехме количките си през уличката и търсихме свободно купе.. Въпреки че беше още рано вече имаше хора..
 Накрая намерихме една свободно купе по средата на влака.. Данте ми помогна да си кача багажа в него.. След като влезе затвори вратата след себе си и седна изморен на седалката.. Явно двата куфара го бяха изморили... А и до колкото виждах, моя куфар беше много по голям от неговия и сигурно по тежък..
 Седнах на краката му и го целунах нежно по устните.. Усетих как ръцете му се обвиха около тялото ми и ме притиснаха към него.. Отърках се хубаво в тялото му и продължих да го целувам..
- Измори ли се бебчо? - погалих тялото му и седнах до него.. - Може би ти трябва почивка..

Новата година... Ново начало за всички ни.. Тази година щеше да бъде специална за всички.. Двамата сДжейк стояхме на една от масите които бяха разположени в близост до влака.. Аз гледах как влака се пълни с ученици и смях, и как родителите им ги прегръщат и целуват за довиждане.. Беше прекрасна и трогателна гледка..
- Не е ли красиво? - обърнах се към него и го попитах. Той само кимна и изпи студения си чай.
 След още няколко минути, двамата станахме от масата и се насочихме към учителското купе.. носех кошницата с спящата си котка в нея.. Погледнах към Джейк който се мъчеше докато носеше и двата големи куфара... След като се качихме, в влака отидохме до купето.. Отворих вратата и влязох сядайки на седалката.. След малко и професора седна до мен.. Усмихнах се и поставих кошницата на масата след което се свих до красивия млад мъж до себе си.. 
- Отдавна не съм пътувала с влака. - въздъхнах и се загледах към прозореца.. - Ти всяка година ли пътуваш в влака мило?

Най-сетне началото на новата учебна година. Малко ми беше притеснено как ще ме приемат учениците и как да се държа с тях, но не ме притесняваше това. Притеснявах се как ще се виждаме с Аф. Все пак не знам как щях да издържа без нея. Реших, че този път ще пътувам с Експреса, защото повече време щеше да отнеме и повече хора щях да видя. Може би дори и Афродита щях да зърна. Огледах се. Беше пренаселено. Майки, изпращащи децата си. Бащи, търсещи децата си, малки братя, ревящи за децата си, които им бяха братя или сестри. Направо всичко се концентрираше около един предмет- децата. Не можех да понасям тази лудница. Как можеше да е така. Просто не мога да си обясня. Не можеше ли майката да остави цифката на сина си и да му махне и всичко да си продължи тихо и спокойно, но не- тя трябваше грижливо да я замаже на лицето му, казвайки поредната лъжа-" О,миличко! Ще ми липсваш". Тръгнах бавно към вратата на вагона и тогава ми се счу нещо. Обърнах се с една доволна усмивчица и видях красивата Афродита. Парфюмът и се разнасяше наоколо и завладяваше всеки мъжки поглед. Кристално сините и' очи покоряваха дори и най-каменното сърце, а тялото и'...ох... тялото и' възбуждаше дори и старците, на които им трябваше виагра. Усмихнах се. Явно не ме беше видяла. Леко се обърнах и рязко я награбих. Тя се стресна, но явно се осъзна. Целунах я продължително и след това се отделих от нея. Почуках с пръчката си върху куфара и' и моят и нейният тръгнаха след нас.
- Липсваше ми, богиньо...
Време беше да се настаним във влака. Минавахме по коридорчето, което не мога да се сетя как се наричаше и влязохме в учителското купе. Настанихме се на едно закътано място и седнахме. Не можех да се наситя на красавицата, която сияеше пред мен. Беше прелестна. Гласът и' беше като меден звън на камбани или може би като песен на най-прекрасните пойни птички, или може би и двете заедно.
- Не обичам да пътувам във влакове. Прекалено е пренаселено.- отвърнах и на фона на Афродита, моят глас прозвуча сякаш бях взел долно до.- Искам да те питам..Ние гаджета ли сме или не точно?
Ръката ми се плъзна по нежната и' кожа, а пръстите ми е преплетоха с нейните. Харесваше ми този начин на обмен на докосвания. Усетих приятелят ми там долу да се понадига, но сега беше още рано за онова.

- ТИ искаш и да сме заедно?
    Погледнах го, и погалих лицето му.. Всичко в него ми беше липсвало. Обърнах се към него и го прегърнах като се притиснах към него силно. Наистина исках да сме заедно.. Да наистина щеше да е трудно да сме заедно особено през учебната година но щяхме да намерим начин.. Надигнах се леко и го целунах.. Тези устни ми бяха липсвали... Много даже..
 Плъзнах ръка по неговата и очертах с пръст вените които вървяха по цялата му ръка, през вратът. Наведох се и го целунах по врата, знаех че е много чувствителен там и че ще му хареса.. Честно казано много обичах да го гледам усмихнат или с притворени очи.. тогава изглеждаше много невероятен..
- Е къде се губи през това време? - Погледнах го и погалих още веднъж лицето му.. Вгледах се в очите му, и се усмихнах..

Чувствах се на върха на щастието. Не отделях очи от нейното тяло и лице. Беше толкова перфектна. Усетих как тя седна в скута ми и това ме накара да полудея. Просто не можех да се удържам. Пръстите ми започнаха да чертаят някакви безформени фигури по гърба и'. Притиснах я до себе си и усетих тялото и' и гърдите и', които се притиснаха към тялото ми по моя вина. Усещах как бие сърцето и' и сякаш това беше моето. Ръцете ми се плъзнаха надолу и обхванаха дупето и'. Започнах леко да го масажирам, а тя целуваше врата ми. Любимата ми част. Направо ме подлудяваше. Усетих сякаш бях фойерверк и всичко в мен избухваше. Усещах се толкова възбуден, че сякаш можех да проникна в нея през дрехите. Исках да премахна всичките пречки и да я имам тук и сега. Да я обладая както див звяр се нахвърля на нищо неподозираща малка сърна. 
- Аф.. Подлудяваш ме.. Не мога.. повече..ддда се сдържам- промълвих тихо в ухото и', като леко захапах долната част накрая. В ръцете ми тя беше като кукла на конци. Беше се разляла по мен и чакаше да я събера. Не тук, не сега- помислих си, но другите ми мисли надделяха:Защо не тук?Защо не сега?
Изправих се рязко и я допрях до прозореца. Вече бяхме тръгнали и бързите фигурки на неопределени неща минаваха покрай нас с шеметна скорост. Още по-силно я блъснах в прозореца и едната ми ръка се промъкна под мантията и', а другата премахваше долната част от дрехите ми. Не можех повече. Трябваше да действам и то сега. Нямаше как.
- Не мога!- казах ясно и дочух леко стенание от нейна страна, което ме възбуди още толкова и ме накара да продължа и да ускоря процеса.

Вече нямах никакво търпение. Желанието и страстта ме изгаряха до такава степен че чак болеше.. Исках го сега! Тук и сега и изобщо не ми пукаше, че някой може да ни чуе или да влезе.. Стоях притисната между него и прозореца. Усетих как ръката му мина под мантията и започна да изучава тялото ми.. Докосването беше толкова приятно и желано.. Успях някак да разкопчая мантията..
 Започнах да целувам вратът му, с малки нежни целувки.. Засмуках кожата под ухото му оставяйки ярко лилаво петно.. Усмихнах се при тази гледка.. А и ми беше чудно как ли щеше да я скрие.. Може би щеше да използва грим... При тази мисъл ми идваше да се засмея.. Но просто слях устните си с неговите за една страстна и дълбока целувка.. Облизах долната му устна захапвайки я леко.. Плъзнах дланта си надолу по тялото му стигайки до тънките му.. Усмихнах се и я притиснах към издутината в тях.. Раздвижих ръката си бавно нагоре и надолу няколко пъти, гледайки към лицето му.. Знаех че му харесва, отдръпнах ръката си и се притиснах по силно към него..
- Ох.. скъпи искам те! - простенах в ухото му. - Сега!

Усещах я до себе си. Изведнъж влезе някакъв учител и ни видя как се натискаме до прозореца. Почти бях извадил малкия приятел, а Афродита за малко да беше останала без сутиен. Почувствах как на Аф и' стана неудобно. Беше смешна картинка. Бяхме замръзнали и от двете страни- учителя седеше и ни зяпаше, а ние зяпахме него и очаквахме да започне да се подиграва. Бях стиснал русокоската и усетих как тя мърдаше, опитвайки да си намери място. Учителя се плесна по челото и излезе. Отпуснах хватката и я оставих долу да стъпи, защото я бях полу-вдигнал и седнах на диванчето. Загледах се в дърветата, които шеметно минаваха покрай нас и насочих поглед към Афродита. Беше се появила лека руменина на лицето и' и сега се оправяше. Облегнах се и замахнах с пръчката към близката врата. Тя се затвори и усетих Аф как се намества до мен. Прегърнах я, но само толкова, защото ако я целунех щеше да стане лошо.
- Нали не ми се сърдиш? Просто не можах да ти устоя.- попитах и усетих нещо топло в скута ми. Не, не беше онова, което си мислите, че може да е, а просто беше една котка. Мда.. Котката на Аф. Погалих я и след това се отпуснах назад, опитвайки се да забравя неприятното прекъсване.

- Това беше толкова унизително.. - гледах надолу.. - Ами ако той се раздрънка, как ще го обясняваме.. 
 Джейк ме беше прегърнал, а аз не можех да си намеря място от притеснение.. Не че преди не ме бяха хващали да се натискам с някой но това просто си беше... Какво ли щеше да каже директора като разбере.. Ами ако учениците разберат.. Какъв пример им даваме.. Нищо чудно някой да вземе да повтори нашите действия.. Ужас. Още малко й щях да изпадна в нервна криза заради това. Но тогава чух приятно и медено мъркане и погледнах към скута на Джейк.. Там стоеше малкото ми съкровище.. Моята прекрасна Злодеида.. Протегнах ръка и я погалих. Беше толкова пухкава и бяла като снежна топка.. Това беше една от най-лоялните котки, никога нямаше да ме предаде или изостави.. Беше много гальовна въпреки злобничкия си характер.. Погледнах към Джейк който се беше отпуснал назад.. Усмихнах се леко и го целунах по бузата.. Въпреки случилото се, не можех да му се сърдя дълго..

Афродита Найт написа:

- Това беше толкова унизително.. - гледах надолу.. - Ами ако той се раздрънка, как ще го обясняваме.. 
 Джейк ме беше прегърнал, а аз не можех да си намеря място от притеснение.. Не че преди не ме бяха хващали да се натискам с някой но това просто си беше... Какво ли щеше да каже директора като разбере.. Ами ако учениците разберат.. Какъв пример им даваме.. Нищо чудно някой да вземе да повтори нашите действия.. Ужас. Още малко й щях да изпадна в нервна криза заради това. Но тогава чух приятно и медено мъркане и погледнах към скута на Джейк.. Там стоеше малкото ми съкровище.. Моята прекрасна Злодеида.. Протегнах ръка и я погалих. Беше толкова пухкава и бяла като снежна топка.. Това беше една от най-лоялните котки, никога нямаше да ме предаде или изостави.. Беше много гальовна въпреки злобничкия си характер.. Погледнах към Джейк който се беше отпуснал назад.. Усмихнах се леко и го целунах по бузата.. Въпреки случилото се, не можех да му се сърдя дълго..

Подсмихнах се и я погледнах. След това станах от мястото си и тръгнах да обикалям купето. Погледнах нагоре и въобще се чудех какво да правя. Исках да правим секс с нея, но просто не беше момента, явно, защото всеки можеше да влезе, а сега само това оставаше. Онзи ни беше видял и сигурно разказваше на света за нас и как сме се барали с Афродита. Веднага една мисъл се промъкна към мозъка ми и се приготвих да изпълня желанието, което напираше в мен, а именно да убия преподавателя. Погледнах към Аф и в мен се надигаше гняв, ярост, която беше неконтролируема. Знаех, че го искам мъртъв.
Сега промълвих тихичко и едва доловимо:
- Ще го убия!
След това полетях като хала през вратата на купето към другите вагони. Чух си името зад мен, но не се обърнах, защото знаех, че тя ще се опита да ме спре. Извадих пръчката си и усетих леко парене в Черния знак на ръката ми. Минах покрай една малко групичка от ученички, но явно те не ме познаваха, защото тази година ми е първа. Видях преподавателя да си говори с едно дете.
- Ей ти!- провикнах се и той се обърна. След това се приближих бързо и го притиснах до стената с едната си ръка, а с другата държах пръчката, която безмилостно се заби в корема му.- Сега ще умреш!
Усетих ръката на Аф и знаех, че ако го направя, ще ме тикнат в Азкабан, но не ме интересуваше.

Затичах се след него когато разбрах какво иска да направи. Минах покрай ученичките и хванах ръката му. Дръпнах го към себе си и измъкнах пръчката от ръцете му.
- Джейкъб осъзнай се! - прошепнах му тихо. - Не прави глупости, не и заради този идиот тук.
 Обърнах се към учителя който възразяваше в момента:
- Извинете проф. Найт но поне аз спазвам морал, за разлика от вас. Ще говоря с директора за това.
 Щом чух заканите му се засмях от сърце.. Нищо нямаше да стане дори и да говореше с Крис.. Той на тема морал беше по ужасен и от нас.. Дори и по перверзен, но не смятах да казвам това на колегата ни. Обърнах се към насъбралите се ученици и тропнах с крак:
- Какво гледате? Прибирайте се по купетата си! Или искате да получите наказания преди дори да сте пристигнали в замъка.
 Обърнах се към учителя който гледаше невярващо, и към Джейк който всеки моменти сигурно щеше да го удари.. Дръпнах Джейк отново тръгвайки към купето ни. Малко преди да се отдалечим от досадния учител.
- И за вас съм заместник директор Найт.

Не можех да се сдържам. Правех го заради Афродита. Щях да го пребия, ако не беше тя. А после ми се правеше на голямата работа. Последните думи, които ги каза със злоба ме накараха да се върна, но Аф беше отново между нас.
- Внимавайте, професоре. Може да се видим в някой тъмен коридор и когато това стане, ще ми се молите да не сте се раждал- процедих през зъби и тръгнах с блондинката. Бях брутално набутан в едно купе и се започнаха лекциите. Облегнах се назад и се опитах да не я слушам. Лекцията сигурно беше продължила около половин час. Успявах да доловя само няколко думи като: "Азкабан,бебе,медуза,секс,дъртак,простак,умъртвяване,диментор,гол,проститутка". Подсмихнах се при мисълта за това и после свързах някои от думите в изречение: В Азкабан има секс с бебе,дърак, приличащ на медуза, и простак, а дименторите се събличат голи като проститутки, докато гледат умъртвяване. Добре се получи, да. Започнах да се смея, а погледът на Аф беше изпепеляващ.
- Добре. Може би малко прекалих, но той ще си получи заслуженото. Обещах му нещо, а когато обещая го спазвам. Да не мисли, че се е измъкнал!
Той мина покрай нас и се подсмихна злобничко. Афродита не внимаваше, за това взех пръчката и' и извиках Конфринго. Половината вагон беше разтърсен.

- Какво по дяволите? 
 Не осъзнавах нищо, а действията на Джейк бяха толкова бързи че не видях нищо, но тогава последва силен трус и залитнах падайки върху него. От начало помислех, че някой напада влака но после се обърнах ивидях към другия професор който беше в безсъзнание..
- Какво?
 Погледнах към Джейкъб объркано и чаках обяснение, но в това време замахнах с пръчката и поправих щетите по влака. Върнах се при него и седнах в скута му, не ми пукаше много че сме да пода. Наведох се и го целунах.
- как разбра че иска да ни нарани?

Подсмихнах се. Нямаше да ни нападне. просто исках да го изхвърля от влака. И това не беше професор. Чакай малко. Аф беше права. Щом тя не го познаваше, това означаваше, че или е нов или не е професор. Погледнах към тялото му и видях черния знак на ръката му. Явно беше използвал многоликова отвара. Избутах от себе си Афродита и тя падна на земята. 
- Бомбарда Максима!- последва пореден взрив, по-силен разбира се и сега половината вагон беше на дупки. Вратата беше разбита, а мен и "професора" ни нямаше. Жече летяхме близо до влака. Бях нещо като черна сянка, която летеше с адска скорост. Кацнахме на земята и промълвих тихо нещо. Онзи се събуди и промълви:
- Ако не изпълниш това, за което си дошъл, Ребека ще изпълни останалото.
Изведнъж се чу шумолене и Аф беше докретала до нас.
- Авада Кедавра!- зелен лъч светлина и убих смъртожадния.- Афродита, трябва да се върнем на влака. Имам чувството, че си в опасност.
В гласът ми имаше нотка на притеснение и се надигнах. Лумнаха пламъци на мястото на трупа. Прегърнах я и се магипортирахме близо до влака. След това полетяхме към дупката. Поправихме малкия кратер и успокоихме децата. В този момент започна да вали дъжд. Влязохме в едно от близките свободни купета и затворихме вратата. Обегнах се на прозореца и се замислих.

- Кой ще иска да ме нарани?
 Обикалях напред и назад в купето, потрепвайки нервно с пръсти.. Това което се беше случило току що ме шокира меко казано. Досега не бях виждала Смъртожаден да убие друг смъртожаден.. Чудех се какво ли щеше да се случи с Джейк сега.
- Джейк да не би сега да преследват и теб?
 Отидох до него и плъзнах длан, по лицето му. Нямаше нито една драскотина, усмихнах се и продължих да обикалям из стаята нервно. Накрая се свлякох на седалката и се облегнах назад затваряйки очи. Исках да се успокоя и когато отворя очи това да не се беше случвало. Искаше ми се Джейк да лежи дом не и да се оплакваме че няма да можем да се виждаме често заради часовете.. Но знаех, нямаше да стане това.. Реалността нямаше да се промени..
- Джейк? - той си обърна към мен. Изглеждаше много секси. Прехапах устни и почнах да се хиля като идиот

Не отговарях на въпросите и'. Бях се загледал в прекрасната природа, която сега едва се виждаше заради дъжда. Облегнах се на стъклото и продължих да си мисля нещо, когато сладкия глас на Афродита ме извади от мислите ми. Погледнах към нея. Въобще не беше смешно. Тази година щеше да бъде рисковано, но въпреки това трябваше да остана в Хогуортс. Дори и да бях влюбен и да имам момиче до себе си, аз си оставах смъртожаден и нищо не променяше това. Нямаше и аз да се променя. Нямаше навсякъде да има еднорози и феи, защото аз бях такъв. Изправих се и прегърнах Афродита. Усетих как тя се отпуска. След това заговорих с монотонен глас:
- Аф.. Искам да си много внимателна тази година, защото ще бъде рисковано. Не казвай на никого. Дори не споменавай, че сме заедно. Ако ни видят заедно, добре, но ако някой ме види с теб е свършено, защото мен има кой да ме измъкне от Азкабан, а теб- не. Дори и да опитам няма да успея. Моля те, бъди внимателна. Най-важното е да не говориш с Ребека! Просто тя е дошла тук по задачи, а не за да си пие кафето или нещо подобно. Ребека е много опасна. Кой знае. Може да има още смъртожадни в Хогуортс. Запомни едно- смъртожадният си остава смъртожаден. Не се доверявай на такъв никога!
Допрях я до мен още по-силно и усетих сърцето и, биещо с моето.

- Добре професоре. - казах глухо докато слушах лекцията му. Да щях да изпълня това което искаше но нямаше да го правя с желание.. Не бях дете на две годинки все пак.  Но както и да е използвах възможността да се свия в него.. Това чувство беше приятно и упокояващо. Претърколих се върху него и го целунах. - Поне тук няма кой да ни прекъсне.
  Погалих лицето му и се замислих.. Не всичко беше идеален сън, разбира се, че щеше да има и пречки но бях сигурна, че ще ги преодолеем заедно.. Чертаех разни фигурки по вратът и бузата му.
- Хей, какво ще кажеш някой път да отидем до забранената гора. Там има една скрита пещера пълна с лунни камъни. Мисля, че никой не знае за нея освен мен и Крис. А той сто процента, не е казал на никой за нея.. Дори на дядо си.
 Подсмихнах се, и го погледнах чакайки отговоря му

Погледнах я. Само аз ли бях притеснен или тя криеше притеснението си? Не беше за криене. Беше си направо страшно така. Погледнах настрани и се заозъртах. Не ми се правеше нищо друго в този момент, освен да бъда до нея и да я чувствам близо до себе си.
- Звучи страхотно..- отвърнах и я целунах по бузата, след това продължих да я целувам по врата, а после по устните. Исках само да се целуваме и това да продължава докато не стигнем до Хогуортс. Леко наклоних глава, за да ми е по-удобно, а после продължих с целувките. Езикът ми проникна и се настани при този на Аф, след което започна да танцува игриво. Ръцете ни се свързаха. Отделих се леко от нея и я попитах:
- Чакай малко.. Да не би ти и Кристиан?
Как така само те двамата знаеха. Странно. Дали? Или не? Надявах се да греша.

Ммм тези сладки устни и този палав език.. Обичах ги. Но щом той се отдръпна и ме попита за мен и Крис просто не издържах и се засмях от сърце.. не разбирам как дори можеше да си го помисли. Аз и тоя дебил.
- Не разбира се! Ние сме приятели. А и освен това преписвах на някои изпити от него. Все пак той е умен.
  Хванах ръцете му и ги задържах над главата му. Целунах вратът му и се подсмихнах.
- Освен това той харесва по млади момичета. - засмях се и тогава съзнанието ми изникна спомена как той валяше една ученичка от 7 курс.. - Как можа да си го помислиш! Аз и Крис. По скоро ще целуна госпожица Норис или ще се облека като шут и така да отида на даскало..

Данте. написа:

Emily Princess Salvatore написа:

Двамата с Данте вървяхме към гарата и бързахме да стигнем към влака.. Това пътуване щеше да е невероятно и приятно.. От време на време спирах и го целувах.. Щом влязохме в гарата се огледахме дали няма да ни видят мъгъли и минахме бързо през бариерата.. Влачехме количките си през уличката и търсихме свободно купе.. Въпреки че беше още рано вече имаше хора.. 
 Накрая намерихме една свободно купе по средата на влака.. Данте ми помогна да си кача багажа в него.. След като влезе затвори вратата след себе си и седна изморен на седалката.. Явно двата куфара го бяха изморили... А и до колкото виждах, моя куфар беше много по голям от неговия и сигурно по тежък.. 
 Седнах на краката му и го целунах нежно по устните.. Усетих как ръцете му се обвиха около тялото ми и ме притиснаха към него.. Отърках се хубаво в тялото му и продължих да го целувам.. 
- Измори ли се бебчо? - погалих тялото му и седнах до него.. - Може би ти трябва почивка.. 

Стигането до влака не се оказа такова каквото Дан си го представяше.Вместо да е много,много наситено с целувки и подщипвания то по-скоро бе с една две целувки и много влачене на куфари.Щом обаче преминаха на магьосническия перон и си намериха купе ,Данте се усмихна.Седна колкото да си почине след което придърпа блондинката към себе си.
- После на теб ще ти трябва почивка бебче. - избута я на седалката леко грубо с дяволита усмивка на лице.Дръпна пердетата на тяхното купе и се настани върху момичето.Устните му се впиха в нейните,а ръцете му се плъзнаха по красивото и тяло.Погали гърдите и след което и бедрата и.Вдигна роклята и като я погали от вътрешната страна на бедрото.Стисна крачето и и допря издутината в панталона си до нея.
- Искам те малката.

- Твоя съм. - простенах, и го придърпах, към себе си целувайки го страстно. Пръстите ми, се плъзнаха по ризата му и бавно разкопчаха всяко едно от черните копчета.. след което я оставех да падна на земята. Целунах вратът му и засмуках силно кожата, оставяйки ярко виолетово петно. Повторих това действие още няколко пъти, докато му помагах да махне роклята ми. След като и тя се оказа захвърлена на пода, обвих крака около кръста му и се изместих така, че да стоя седнала в скута му. Продължавах да го целувам отново и отново докато разкопчавах дънките му.

Афродита Найт написа:

Ммм тези сладки устни и този палав език.. Обичах ги. Но щом той се отдръпна и ме попита за мен и Крис просто не издържах и се засмях от сърце.. не разбирам как дори можеше да си го помисли. Аз и тоя дебил.
- Не разбира се! Ние сме приятели. А и освен това преписвах на някои изпити от него. Все пак той е умен.
  Хванах ръцете му и ги задържах над главата му. Целунах вратът му и се подсмихнах.
- Освен това той харесва по млади момичета. - засмях се и тогава съзнанието ми изникна спомена как той валяше една ученичка от 7 курс.. - Как можа да си го помислиш! Аз и Крис. По скоро ще целуна госпожица Норис или ще се облека като шут и така да отида на даскало..

Подсмихнах се при думите и' и всичко друго изчезна. Погледнах я и я целунах по устните отново. Измъкнах се от хватката и' и я придърпах към себе си. Усещах топлината, която лъхаше от нея. Парфюмът и' беше фантастичен и ме караше да не се владея. Отдръпнах се за момент и погледнах през прозореца. Видях, че в далечината беше застанала жена с руса коса, а над нея беше Черния знак. Какво по дяволите?! Това да не беше?! Имаше ново убийство?! Кой ли беше мъртъв?
- Аф...Погледни там- и и' посочих да види фигурата. Колкото и бързо да беше погледнала фигурата изчезна, а Черния знак не можеше да бъде закрит, така че си оставаше горе и поне него тя можеше да зърне.

Щом зърнах Черния знак, веднага разбрах какво се е случило. Ново убийство, кой ли беше този път.. дали беше поредния мъгъл или този път беше магьосник. Не че можехме да направим нещо за него вече. А близките му, те щяха да бъдат съсипани. Но в днешни времена никой не беше в безопасност. Дори в Хогуорст не беше толкова безопасно както беше по времето на проф. Дъмбълдор. Въздъхнах и отвърнах поглед от черния череп, не можех да гледам това повече.
- Горкия човек. Тази година май няма да има посещения до селото, ако убийствата продължават така. Мисля, че родителите ги е страх да ги пуснат да идват тук.
 Въздъхнах и седнах, на седалката като избягвах да поглеждам къч Черния Знак. Зачудих се дали Крис, е вдигнал вече защитните заклинания на замъка. Миналата година нямаше такива, но и миналата година нямаше такива. Загледах се в нищото като накрая го фокусирах в една точка.

Отидох при гара Кингс Крос на перон 9 3/4.Колко спомени ми навяваше?След това видях едно свободно купе,но имаше някакво момиченце
-Здравей.Свободно ли е?
Тя кимна в отговор.
След това си сложих мантията и пристигнах като поне стигнах с тестролите.

Дойде времето да дойда за влака.Намерих купе,където седеше една първокурсничка и попитах
-Свободно лие мястото?-попитах аз
-Да.А вие кой сте?-попта тя
-Учетеля по билкология.Името ми е Алгол Розие.
-Добре.Аз се казвам Мариела Лъвглуд
-Хубаво име.Хайде отивам при машиниста,а ти дотогава си облечи мантията
След като стигнахме отидох при тестролите и отидох в училището.