Болницата

Заглавие: Re: Болницата Нед Сеп 29, 2013 8:41 pm

Джейк остави синьото си bmw на паркинга за персонала и влезна в болницата. Към него веднага подлетя симпатична брюнетка, една от медсестрите.
- Д-р Джейкъб. Ето ви документацията, опитах се най-бързо да направя всичко.
- Благодаря, справяш се отлично. - Той се усмихна и взе папката с документи. Изкачи на бързо няколко стъпала мина по коридор и се оказа пред стаяс надпис "Д-р Джейкъб. Хирург." Отвори вратата и влезна. Остави хартията на масата, съблече черното си яке, остави и очилата на масата. Върху ризата облече бялата си престилка. Завъртя се и излезна от стаята.
Когато се върна в ръцете му имаше кафе и още много хартия. Отпи от кафето и се настани зад масата с невероятно много папки. Отвори една от току що донесените и започна да оглежда диагнозите. Всеки от тези хора имаше нужда от помощ и то колкото по-бързо толкова по-добре. Всичко това беше един огромен проблем..
В кабинета му влетя медсестра.
- Д-р Джекъб, току що постъпи една жена без съзнание.
- Аз съм хирург не бърза медицинска помощ, ако се забравили случайно. Има един надпис на вратата който ще ви избоде очите. - Джейк повдигна глава от листовете хартия и погледна медсестрата хладно.
- Вие сте единственният лекар в болницата в момента.
Да, това че подраняваше за работа бе вярно, но го правеше само за да успее да оправи купчините хартия. А не да върши работата на другите. Джейк стана от стола, без да успее дори да си допие кафето. Дори не беше по неговата част, ама съвсем.
- Хайде показвайте къде е. - измърмори той и тръгна след медсестрата. Все пак нямаше да оставя човека да се мъчи, макар че без съзнание.. Не усеща нищо и без това.
Джейкъб влезна в синьо бяла стая, една от всичките из огромната сграда. На леглото лежеше красива, млада, русокоса жена. Джейк се доближи до леглото и провери пулса, беше наред.
- Опитахте ли се поне да я вкарате обратно в реалността? - Попита Джейк, но след като не получи никакъв отговор реши че той беше ясен. - Дайте нишадърен спирт. - Някои медсестри за нищо не ставаха, тези елементарни неща и децата ги знаеха. Когато Джейк получи малко кафеникаво шишенце го постови за малко под носа на жената и щракна няколко пъти с пръсти. Трябваше му в съзнание, макар че така изглеждаше невероятно секси.

Заглавие: Re: Болницата Пон Сеп 30, 2013 8:47 pm

Елизабет усети някаква ужасна миризма и се смръщи.Отвори очи и леко се дръпна от източника на ужасното зловоние.Боже господи...наистина бе ужасно.И цялата стая в която се намираше миришеше ужасно.Смръщи вежди и се огледа.Къде по дяволите се намираше?В нещо бяло и синьо с легло и шкафчета...и някакъв мъж до нея и до него някаква жена.
- Къде съм? - попита и повдигна вежда.Не помнеше почти нищо.Само,че се бе скарала с някой на Мракон-али,прилагали си бяха леки заклинания и ,че тя се бе телепортирала..и до тук. - И какво правя тук?Как попаднах?
Жената и бе обяснила,че се намира в блница и някакви хора я били докарали тук след като се изпречила пред колата им.
- Хора?Кола?Не помня нищо такова... - тя се намръщи.Значи се намираше в мъгълска болница и бе докарана тук от мъгъли...Очарователно. - Е аз съм добре..ще си ходя.
Тя се надигна и целия свят и се завъртя.Добре,че леглото беше наблизо за да седне отново върху него.
- Ох! - боже какво и бяха причинили тея мъгъли. - Проклети хора!
Жената я изгледа възмутено.
- Не ме гледай така! - изръмжа Елизабет и я погледна със студените си сини очи. - Може да си изнесеш задника навън преди да ти направя нещо за което ще..не всъщност няма да съжалявам.
После се обърна към лекаря,ако така бяха при мъгълите.Изглеждаше сладък.
- А ти си?Д-р Джейкъб,Хирург. - прочете тя картончето му и направи физиономия.Нищо от написаното не и говореше нищо. - Казваш се Джейкъб?Кой по дяволите си пише на такива неща само първото име?Някои хора са откачени.
Тя полегна отново на леглото.Въобще не би трябвало да е тук.
- И кога ще мога да си ходя Дре? - под "Дре" тя имаше предвид онова "д-р" което май означаваше доктор.Не бе запознала много,много с болниците дори в своя свят,а камо ли в мъгълския,но бе учила Мъглознание в училище и назнайваше нещичко.

Заглавие: Re: Болницата Пон Сеп 30, 2013 9:39 pm

Джейк внимателно наблюдаваше реакциите на жената докато медсестрата и обясняваше случилото се. Тъкмо и хирурга да стане по-наясно с всичко това. Жената се опита да стане, неудачен опит не беше нищо чудно в това и състояние.
- Добре, дайте ми това и сте свободни. - Той взе от ръцете на медсестрата бланката, в която трябваше да се впише състоянието на болната в тази ситуация. Определено не се бяха харесали с медсестрата, и Джейкъб не ги харесваше. Затова я отпрати, да си върши работата. Макар че да си върши работата беше силно казано. - И да, предайте че щом идвам на работа по-ранно. Това не е защото си нямам цяло бюро отрупано с хартия която няма да се попълни сама. - Той се усмихна. А медсестрата излезна. След което погледа му се премести върху свестилата се госпожица която нещо не беше доволна от това. Казах ли че е по секси в без съзнание. Джейк започна да попълва информацията за жената, щом се е захванал с тази работа ще си я довърши.
- Ако ще ви е по лесно да го приемете, ще приемем че Джейкъб ми е фамилията. - Каза той, без да откъсва погледа от листа в който записваше че не помнеше това какво се бе случило и че се чувства замаяна. - Колкото може-би и тъжна новина да е това за вас. Всички сме хора - хомо сапиенс. - Джейк отново погледна жената. - Проследете движението на пръста ми, моля. - Помоли госпожицата той и започна бавно да го предвижва на ляво и на дясно следейки очите на жената.
- Това си зависи само от вас. - Отговори Джейкъб на въпросът и. - Например ако ми кажете името си обещавам че ще стане по-бързо. И да ми отговорите на още няколко въпроса. Боли ли ви главата? Странни шумове освен моят глас чувате ли? Спи ли ви се? - Джейк беше готов подробно да записва отговорите на въпросите си.

Заглавие: Re: Болницата Вто Окт 01, 2013 10:45 am

"Тоя за кой се мислеше?!"
Питаше се наум Елизабет докато гледаше намусено доктора.Джейкъб му била фамилията...мъгъли.Въобще не бяха наред тея хора.
- Говорете за себе си. - изрече тя на думите му за хомо сапиенс.Все пак ,ако питате нея тя не причисляваше мъгълите към нещо тооолкова нормално.Понякога се чудеше как диша един въздух с тях.
Той я помоли да следи пръста му.Тя го послуша макар,че това бе много тъпо.Защо му бе да прави това?И да знае още сто и едно и едно неща за нея.
- Добре де няма ли нещо което да ми дадете и да се оправя и да си ходя?ИМАМ РАБОТА! - черните магьосници никога не спяха.Министерството на магията също,затова и тя трябваше да се покрие бързо след всичко това.Не,че сигурно я бе видял някой магьосник и все пак.Тя се намръщи.От къде на къде трябваше да му отговаря?А това,че той само си пишеше нещо там на някакъв лист я изнервяше.Идеше и да му го избие от ръцете и да му тегли едно непростимо проклятие,но сега не трябваше да бие на очи.Особено пред мъгъли,в мъгълска болница.
- Елизабет.Елизабет Джонас. - изрече с леден глас.В света на магьосниците това име говореше нещо на някои хора,но на други не.Все пак тя не бе Волдемор,но можеше да стане като него...е по-красива разбира се.Та както и да е...това име щеше да е едно просто и обикновено име за една мъгълка?! - И да....леко ме боли.Освен вашия противен глас?Не.Слава на Богу.И не...е може би малко.
Може би бе мааалко злобна,но тя си бе такава от няколко години насам.Тепърва нямаше за кога да става мила.Пък и не харесваше много,много мъгълите.Особено като знаеше,че благодарение на двама такива е тук.Защо по дяволите им е трябвало да я блъскат...,ако не бяха тя нямаше да е тук и така...
"Проклети мъгъли!"

Заглавие: Re: Болницата Вто Окт 01, 2013 8:53 pm

Джейк се усмихна. Да говори за себе си? Е добре, той си бе наясно че е еволюирала маймуна.
- Не за съжаление, не съм магьосник. - Отговори Джейк на жената, като през цялото време записваше реакциите и и описваше това как се чувства. Дано след това някой му го разчете. Не пишеше много красиво, пък и в хирургията не се изискваше много писане. - Е, добре може-би само малко. - добави той към току що казаното, след като се усети. Не обичаше да лъже. Джейк не беше от свещенните съвършенни хора, съвсем той мамеше много, но мамеше честно. А за магьосника наистина си бе излъгал, за това и побърза да се поправи, макар и да не е испозвал магия от поне петнадесет години. Но да връщаш хора от онзи свят си е магия до някъде, така че не беше нищо особенно.
- Елизабет Джонас? - повтори доктора и откъсна поглед от листа който попълваше като погледна Лиза. Огледа я веднъж и още веднъж. Да не се бяха виждали преди? Помнеше отчетливо че и беше чувал името някъде. Но къде.. Можеше да се закълне че не я е виждал, щеше да я запомни иначе. Джейк поклати с глава. - Сигурно се бъркам. - Промълви той и отново се загледа в листа, но не виждаше нищо. Беше потънал в мисли, опитваше се да се сети къде и е чувал името, при това не толкова отдавна. Пък и разговорът трябваше да засяга и него иначе нямаше да му се набие в главата. Сигурно е объркал нещо, макар че..
- Имам хубави новини, положението не е толкова зле, за сега. Ще трябва да ходите на рентген за да се убедим че всичко е наред. - Джейкъб остави бланката която попълваше и погледна Елизабет. Да ходите, нямаше да се получи. В нейното положение имаше вероятност да загуби координация, а ако припадне по коридорите.. Няма да е много хубаво нито за нея нито за другите. Пък и кой знае какво още ще си счупи. Тогава ако нямаше да е против.. - Хванете се за вратът ми. - Да, беше си наумил да я занесе до там..

Заглавие: Re: Болницата Пет Окт 04, 2013 12:45 pm

"Ти магьосник?Как ли пък не!"
Елизабет се засмя на ум,а външно просто извъртя очи.Този човечец леееко и лазеше по нервите и нищо чудно да го направеше на салата скоро време.Да не говорим,че и дрънкаше за някакъв си скенер и също така и предлагаше да я занесе до там.Тя ококори очи.
- Я си го... - мислеше,че няма нужда да довършва.За нищо на света нямаше да даде на това чудо което наричаше себе си доктор Джейкъб да я вдигне на ръце и занесе където и да е било.По-скоро щеше да се изправи срещу Министерството на магията крещейки ,че се предава. - И сама ще се справя!
Надигна се,но стаята просто се завъртя пред очите и,а тя използва близкото нощно шкафче за да се задържи на крака.От него се прехвърли на един прът от който видяха някакви си дорбички,но той се плъзна по пода и Елизабет "полетя" с него докато не се притисна към стената до вратата.
- Виждаш ли!И сама мога! - заяви тя гордо и започна да се подпира на всичко наоколо с цел да стигне до онова нещо наречено рентген и да му тегли един-два,ако смееше да я опипа.Всъщност какво бе това рентген?Човек?Метла?Или някой трол?Нещо и говореше,че не е нито едно от трите. - Ъъъ...какво е рентген?
Реши се да попита тя "добричкия" доктор-магьосник.

Заглавие: Re: Болницата Пет Окт 04, 2013 9:35 pm

Джейк се отдалечи от Елизабет, скръсти ръце и започна да я наблюдава. Не беше кой знае колко удачен опит.

- О да, не се и съмнявах. - Изрече хирургът и поклати неодобрително с глава на заявлението и. С такова темпо нямаше да стигнем далеч. Как си го представяше да се подпира на всяка крачка щом и се завърти свят? Така и до утре нямаше да стигнем, а тя май бързаше.
-Рентген ли? Един дракон, на който лекарите предават непослушните болни. За превъспитание. - Джейк се усмихна и се доближи до Лиза.
- Май, бързахте госпожо. Е, така ще е много по бързо. - И без да слуша каквито и да е отговорки и без да обръща внимание на несъгласието и. Той внимателно но достатъчно бързо че да не му се изплъзне я повдигна излезна от стаята и я понесе към кабинета с рентгена.
Докато носеше съпротивляващата се Елизабет я погледна няколко пъти повтаряйки името и. И си спомни къде и беше чувал името, но не беше напълно сигурен..

Заглавие: Re: Болницата Чет Окт 10, 2013 4:45 pm

"Дракон?ТУК?Този не е наред!"
Помисли си Ел,а очите така се бяха изцъклили,че очните и ябълки заплашваха да напуснат орбитите си.Прехапа устни и се замисли какво НАИСТИНА е рентген защото не и се вярваше мъгълите да имат дракони.
Преди обаче да го попита или да направи каквото и да е,той я вдигна на ръце и понесе на някъде.Тя започна да му се съпротивлява,но нищо,той бе по-силен.
- Пусни ме! - това и стана,но чак когато стигнаха някаква врата.Вътре имаше много метални неща.Едни огромни,едни малки. - Въобще не приличат на дракони..
Ели се усети и задъвка долната си устна.Знаеше,че трябва да млъкне защото мъгълите нямаха такива неща...и нищо чудно този тук да я помисли за луда..,но тя не беше ли?
- И какво трябва да правя? - е от нея всъщност не се изискваше много и след цялата процедура тя започна да иска вече да се прибира. - Не,че не сте гостоприемни,но...аз искам да се прибирам.Кога щем е пуснете?
Не,че смяташе много,много да слуша дре Джейкъб,но нещо и говореше,че той няма да я пусне да си отиде скоро.

Заглавие: Re: Болницата Чет Окт 10, 2013 8:42 pm

Не преличали на дракони значи? Странно защо Джейк си беше мислил точно обратното. Нещо се беше залъгвал значи. Май не е нито за хирургия, нито за това което правеше в момента а по скоро за психиатрията. Ама не като лекар.
- Просто легнете. - Отговори и той и се облегна на една стена докато чакаше да направят рентгена. Трябваше и да я занесе обратно. Де да му бяха плащали и за това.
- Кога ще ви пуснем? Еми като видим рентгена и ако обстоятелстава не са чак толкова прекрасни две седмици, може повече.. Ако всичко е наред около седмица. Макар че всичко си зависи напълно от вас госпожице. Ако има кой да следи да не припаднете по улицата и да се върнете тук обратно, може и по-ранно да ви пусна. Но шанса не е голям. - Той се усмихна чаровно, едва ли Елизабет беше очаквала точно такъв отговор, тя определено бързаше някъде. И не беше най сладкият вариант седмица, камо ли две.
Рентгена скоро беше готов, той взе и го прегледа. За нейно щастие всичко беше добре, много по-добре от колкото можеше да бъде
- Имам добри новини седмица. - Каза Джейкъб заключително. Той остави рентгена, щяха да го пъхнат в папката заедно с това което беше писал за Елизабет преди малко. - Е, мадам. Къде ще отидем сега? Обратно в стаята да си говорите с медсестрата. Или в моят кабинет? Обещавам че моят противен глас ще го чувате доста рядко. - Той се засмя, трябваше да измисли какво да я прави. Дали да я остави тук или ...

Заглавие: Re: Болницата Чет Окт 10, 2013 9:46 pm

В крайна сметка отидоха в кабинета му,като той я занесе до там.Ели бе оставена на един страхотно удобен дивана,а дре-то се настани зад едно дървено и масивно бюро отрупано с още по-масивна хартия.Ели го наблюдаваше известно време,а после прецени,че се чувства по-добре и се понадигна.Този път изчака всичко да си дойде на мястото преди да се изправи.Джейкъб и бе съобщил добри новини - че няма да стои тук дълго и това и хареса.И то доста.Надяваше се обаче,че все някой от така наречените и приятели...или по-скоро познати ще се погрижат за нейното бебче и ще му дадат храна.Бедничкия и Баскервил.
Русокоската се изправи на крака и тръгна да се разхожда из кабинета.На един рафт видя една ръка или по-скоро скелет на ръка.Бе виждала такава в един магазин на Мракон-али.Приближи се и докосна скелетираната ръка,а тя изведнъж хвана китката на Ели.
- Какво по... - изръмжа тя и посегна към тялото си с цел да намери магическата си пръчка която трябваше да е наметалото и...което го нямаше.Посегна към ботушите - и там я нямаше. - Къде са ми нещата?
Изкрещя тя на доктора като се обърна към него.Изтръгна ръката си от скелета и с залитане се приближи към бюрото.
- Къде ми е...палтото. - да може би трябваше да го нарече палто макар,че очевидно приличаше на огромна черна мантия...като на Червената шапчица...,но черно. - И от къде по дяволите такъв като теб има това!
Тя посочи дяволската ръка която бе нещо си за крадци и глупости.Не помнеше какво и бе казал продавача на магазина тогава...,но и не я интересуваше много.Повече я интересуваше в момента кой е този доктор,от къде има тази магическа вещ,защото мъгълите далеч не бяха чак толкова умни за да измислят нещо такова...
- Кой си ти?

Заглавие: Re: Болницата Пет Окт 11, 2013 10:14 am

Джейк занесе Елизабет в кабинета си и я остави върху един диван, който не беше по-зле от леглата в тази болница. Самият др Джейкъб седна зад маса отрупана с хартия и започна да я попълва. През цялото време той наблюдаваше Лиза, която стана и започна да се разхожда из кабинета му. Расхождаше се с леко клатушкане за това Джейк беше готов да остави химикала и да хване залитащата Елизабет, нямаше намерение отново да я вкарва в съзнание. Изведнъж тя изрече недоволно и започна да задава сумати въпроси.
- По бавно, имам чуството че съм си ударил аз главата а не ти. - Той поклати недоволно глва като продължаваше да пише. - Личните вещи на всичките болни са на съхранение в болницата, щом оздравеете и сте готови да си тръгнете те ви се връщат. Палтото предполагам също е там. - Джейк не беше много запознат с това, оставаше и да знае какво точно правят с личните вещи на болните и тогава вече наистина щеше да се чуди какво е тук, медсестра или хирург. Защото май беше първото.
- Такъв като мен? - той повдигна глава облягайки се на стола си и за малко да разсипе кафето което сутринта така и не успя да изпие. Той взе чашката с напитката и огледа Елизабет сякаш преценявайки какво точно да и отговори. - Хм, някои казват че съм я отрязал на един от моите пациенти, други че е някое мой роднина.. И така показва че иска помощ. Други смятат че е просто играчка с механизъм. Аз пък твърдя че съм я купил от вещица. - Той се подсмихна и стана от стола, заобиколи масата и се доближи до прозорците. - Избирай си което поискаш. - Довърши той и изля кафето в цветята. И без това не ги харесваше. Смачка вече празната чаша кафе и я изхвърли в кошчето.
- Аз ли? Доколкото си спомням, Джейкъб - хирург. Макар че последно време не съм сигурен в това. Той се обърна и погледна Лиза преценявайки защо започна с такова количество въпроси. На много хора разбрали че това е не просто ръка им се е развивало въображението че да измислят какви ли не митове и легенди. И без това никой тук не ме харесваше особенно. Но чак толкова много въпроси.. На пръв поглед тези въпроси бяха нещо обикновенно, но като се има предвид какъв наистина беше Джейк. Но за петнадесет години той се беше научил да гледа точно през този "пръв поглед". Точно за това той се опитваше в момента да различи дали бе само любопитство или в болницата е попаднал този който по принцип не трябва да е тук..

Заглавие: Re: Болницата Пет Окт 11, 2013 11:59 am

Ели го погледна и смръщи вежди.Този се мислеше за Бог явно.
- ИСКАМ СИ НЕЩАТА! - заяви тя твърде с леден тон.Приближи се към него. - В ман...в палтото ми има нещо което ми трябва!
Тя реши да седне на стола от противоположната страна на този на дре-то с намусена физиономия.Ако нещо се бе случило с пръчката и ,то Бог и е свидетел,че щеше да намери проклетите мъгъли и да я молят да са мъртви...удоволствие което тя няма да им достави.
- Пък и имам куче!Трябва някой да го нахрани! - сега всъщност се усети,че не помни дали Баскервил е бил с нея на Мракон-Али.Най-вероятно не...или го е оставила там?А АКО ГО Е ОСТАВИЛА ТАМ?! - Бедничкия ми Баскервил...
Изрече тя на глас и се изправи като отиде към прозореца.Осъзна,че не се намират много високо,но само като погледна надолу и всичко отново се обърна пред лицето и.
"Проклети мъгъли!"
Облегна се на стената и погледна доктора.
- Та значи твърдиш,че си взел това чудо от вещица,а?Сега да не кажеш,че си и магьосник който се крие сред хората? - е всъщност Ел знаеше,че имаше и такива,но повечето все по нещо се отличаваха от мъгълите,а тоя тук...тоя приличаше на тотален скучен мъгъл,каквито бяха повечето. - Не се обиждай,но си приличаш на мъг...човек.На обикновен човек.

Заглавие: Re: Болницата Нед Окт 13, 2013 5:15 pm

От гърдите на Джейкъб се откъсна въздишка и той отново седна зад бюрото си.
- Добре щом е толкова важно.. - Той взе слушалката на телефона който стоеше върху бюрото му и набра един номер. Разбра се с една от медсестрите да донесат личните вещи на болната и я сложи обратно.
- Баскервил? Доста интересен домашен любимец си имате. - Той се усмихна, нямаше дори и да пита дали няма някой който да го храни. Защото дори и да е имало най-вероятно той вече ги е изял, а ако не ги е изплашил достатъчно че да не искат да го видят повече.
- Добре няма да го кажа, ще си замълча. - Отговори той на Лиза като отново започна да пише по хартията. Имаше наистина много за разпределяне по рафтове в шкафовете. След поседните думи на Елизабет се почука и Джейкъб излезна от кабинета, оставяйки болната вътре. Беше дошла медсестрана с нейните вещи. А те бяха наистина странни като се има в предвид в каква болница бяха. Вместо стандартният набор от мобилен телефон и ключове. Тук главното беше дървенна пръчка и и хубаво сгънат плат който не преличаше особенно на палто. Нямаше как да не се забележи че и на медсестрата това и направи голямо впечатление. Той взе личните вещи на болната и влезна обратно в кабинета.
- Естественно че приличам на обикновенен мъгъл, иначе ще се окаже че съм пропилял петнадесет години напразно. - Изрече той след като затвори вратата на кабинета си след себеси.

Заглавие: Re: Болницата Нед Окт 13, 2013 5:37 pm

Този човек я изнервяше все повече и повече.Преди да каже каквото и да е било той напусна кабинета си при почукването.
- Глупав,идиот! - заяви тя.Седна отново на дивана ,а не след дълго вратата се отвори отново.В стаята влезе дре-то и държеше един бял плик с нещата и.А нейната красива тисова пръчка лежеше върху черното и наметало.Тя ококори очи,но нямаше нужда да обяснява.Това тя разбра от следващите му думи от които тя остана потресена.Той...той бе магьосник.
- Ти си магьосник?! - изрече и седна на дивана или по-скоро направо падна на него.Този въобще не приличаше на магически тип....,но по негови думи целта му е била да бъде като мъгълите. - Но защо ти е да си като тези проклети мъгъли?Тези проклети същества?
Тя се изправи.От главата до петите си личеше,че Елизабет не одобрява начина му на живот.Не одобрява това,че той се е криел сред мъгълите и е искал да бъде като тях.
- Кой си ти НАИСТИНА? - тя погледна към ръцете му. - Мога ли да получа нещата си?Или трябва да си ги взема на сила.Но бъди наясно,че моята пръчка няма да ти се подчини.Твърде е лоялна към мен.
Смигна му закачливо,но вътрешно кипеше.Не можеше да повярва,че до себе си имала магьосник през цялото това време,а тя го е мислила за мъгъл...нищо чудно утре да я тикнат в Азкабан зареди такова невнимание.Ако някой разбереше къде е и коя е...не можеше да си го позволи.

Заглавие: Re: Болницата Нед Окт 13, 2013 9:16 pm

Проклети? За петнадесет години Джейкъб вече се смяташе повече за мъгъл от колкото магьосник. Вече сигурно бе забравил как се държи пръчка, а магията му най-вероятно щеше да е по зле от колкото на първокурсник. Когато в технологията на мъгълите беше доста преуспял. Още в ученическите си години му бе много интересно да чете и изучава това как живеят мъгълите без магия. И честно казано не беше толкова сложно. Имаха си за тази работа доста технологии които им помагаха не по зле от магията.
- Има си причини.. - Той се подсмихна и и подаде вещите и. - Ако щеше да ми е нужна едва ли щяхме тук да се срещнем. - Увери я той и седна обратно на стола зад бюрото си.
- Аз съм др Джейкъб - хирург. Който днес вкарваше в съзнание една доста недоволна пациентка. - Той се усмихна и погледна Лиза. След тези новооткрили се факти май ще си тръгне по ранно от колкото би трябвало наистина. Съобразявайки се освен с нейните изисквания но и с тази малка граница между мъгълите и магьосниците. Той взе листчето в което попълваше състоянието на болната и го скъса. Най-добре щеше да е ако не остане нищо.

Заглавие: Re: Болницата Нед Окт 13, 2013 9:37 pm

Елизабет вече бе повече от потресена.Когато се опита да се приближи към него отново и се завъртя свят.Явно бе прекалила със своеволията и ,ако бюрото на дре-то не бе толкова близо то тя щеше да се изръси на пода.
- Боже! - изръмжа.Погледна листчето хартия което бе скъсал.На него пишеше за нея.Тя се намръщи.Обърна се с залитане и извади наметалото си.Прибра пръчката си в ботушите и облече черната пелерина. - Да си тръгвам значи?
Е честно казано не се чувстваше много добре.От време на време и се виеше свят и то доста.Пък и сега като знаеше,че той е магьосник...не умираше толкова много да се махне от тук.Нищо,че бе върл привърженик на онея проклети мъгъли.
- Ако умра по пътя...вие ще сте виновен,докторе! - заяви тя и размаха пръст пред лицето му,тъй като и се струваше твърде голямо усилие това да извади пръчката си. - И какво?Дори няма да се погрижиш да се прибера жива и здрава?Не,че това е възможно..зареди твоите дружки мъгълите.Не мога да повярвам,че предпочиташ тях пред собствения си вид!Въобще чистокръвен магьосник ли си?

Заглавие: Re: Болницата Нед Окт 13, 2013 10:17 pm

Джейк кимна когато тя попита дали да си тръгва, макар че я пускаше с огромно нежелание, съвсем не му харесваше състоянието и. Той се засмя когато тя каза това за умирането по пътя.
- Значи се постарай да не умреш. - Отвърна той и се усмихна. Е, не е имало случаи за умиране от леко мозъчно сътресение, така че нямаше голяма опастност. Освен ако не падне по пътя, в което имаше повече истина.
- Колкото и да не ти се вярва, да. - Отговори Джейк на Лиза на въпроса за това дали е чистокръвен. Той погледна часовника. Времето съвсем не му се радваше, вобще никога нямаше време и тези купища хартия все оставаха да лежат до следващия, по следващия или по по следващия ден. Както и днес, нямаше да успее да направи нищо с тях днес. - Това го каза ти не аз, забележи. - Отбеляза др Джейкъб на думите и за това че предпочита мъгълите пред магьосниците, просто при мъгълите бе по-безопасно. Най-безопасното скривалище беше това пред носа на враговете ти.
- А за това още можем да поспорим. - Джейк грабна ключовете от колата си и ги пъхна в джоба на дънките. Махна бялата престилка и облече черното си яке. - Мадам ще проследя да се приберете жива и здрава. - Той отвори врата на кабинета за да може да излезне. След като излезнаха я затвори. Но факта че ходеше като човек невероятно загубен в пространството не му допадаше. Той за трети път днес я повдигна на ръце и така я занасе чак до колата си където я пусна вече на задната седалка на bmw-то.

» Около болницата

Болницата

Болницата

Similar topics

Similar topics