За септември месец времето беше изключително студено, но какво можеше да се очаква от този студен, но красив град. Смит пооправи пуловера си с надеждата да спре студа някак, но нямаше особено голям ефект. Потърка дланите си една в друга и съзря "Hard rock", от много време не беше идвал тук, но и нямаше много време. Влезе в кафенето и тръгна към касата, когато видя позната физиономия. Той се върна две крачки назад и застана пред момичето:
-И ако това не е гордостта на Грифиндор - Алисия. - засмя се той и момичето го погледна. От две години тя беше момичето на което бе хвърлил око. Но му се струваше твърде надута за да се заиграе с нея, но високите блондинки с перфектни мерки му бяха слабост, а и сега беше края на лятото, какво можеше да стане. Смит се усмихна дяволито и се настани до момичето, махвайки с ръка на сервитьорката, която доприпка веднага:
-Едно дълго кафе, моля... И каквото дамата пие. - Оуен се усмихна на Алисия и се настани още по-удобно, време беше играта да започне.

-Вече съм си поръчала, сладурче. Но разбира се, че можеш да седнеш, не е като масата да е заета...от мен. - саркастична блондинка, любимите му, а и в добавка от Грифиндор, които принципно мразеха Слидерин, запознанството щеше да е интересно. Смит се усмихна и заговори:
-Щом не си ме изгонила досега, значи си сама, следователно.. Здравей. - дяволитата усмивка плъзна по устните му, а погледа му по лицето й, красиви очи и още по-красиви устни, които сякаш се молеха да бъдат целунати. Оглеждането на момичето беше прекъснато от потреперването на масата, Смит се обърна и се сепна при вида на сервитьорката, не че беше грозна, но Алисия определено беше богиня в сравнение с него. Оуен благодари на момичето и взе чашата с кафе в ръката си:
-Е какво прави красиво момиче като теб само, нали няма да ме изненада някой ревнив приятел... ценя си лицето. - засмя се той и надигна чашата с горещатата и горчива черна течност към устните си, и бавно отпи голяма глътка.

Хм, поредното арогантно момченце със завидна хубост. А денят беше чудесен..
Алисия се подсмихна на късмета си и се наведе към непознатия: 

- Аз нямам приятели. - усмихна се широко и втренчи поглед в очите му.

Опитваше се да му внуши: "Бягай, опасност, махай се веднага, тичай, ако искаш", ноо къдрокоското се беше заковал за стола си и не мърдаше. Блондинката въздъхна и сгъна вестника, за да започне да си прави вятър с него. След това кръстоса крака и започна да изучава чертите на събеседника си: широки рамене, бяла кожа, изваяна челюст, пухкави и сочни устни, лице като от билдборд, разрошена коса...

Къде е уловката?

- Не че не се чувствам специална, че знаеш името ми, но ти пък кой си? 

-Ооо, толкова красиво, невероятно момиче да няма приятели, не го вярвам, къде е двуметровия приятел който хората бъркат с твой охранител? - засмя се Смит. Блондинката го изучаваше внимателно с поглед, а на него това му допадаше заради това я остави да гледа, като се усмихваше чаровно на любопитния й поглед. - Не че не се чувствам специална, че знаеш името ми, но пък кой си ти? - попита тя, а медният й глас сякаш огласи мястото, или поне на него му се стори така. Смит се изтегна на дивана и се намести по-близо до нея, като се заигра с един кичур от косата й, като се направи че го поставя на мястото му, и се усмихна дяволито:
-Тайна. - пламъчета заиграха в очите му и той се дръпна назад. - Ще трябва да си много послушна, за да ти кажа името ми... също така да прекараш деня с мен. - Оуен си придаде вид на незаинтересован и се облегна на канапето, отново отпивайки бавно голяма глътка от черната наслада. Чудеше се какво ли си мисли русокоска, но пък ако знаеше нямаше да е интересно, той се подсмихна и огледа лицето й, спирайки се на всяка малка извивка.

-Мога просто да попитам някого кой си. - заяви тя и понечи да стане от масата, но Смит улови ръката й и се изправи до нея, прокарвайки другата си ръка по кръста й:
-Но къде е забавното в това. - нацупи се той и я стрелна с поглед, опитвайки се и погледа му да е тъжен, но беше твърде заинтригуван от русокоска. Изведнъж си пое дълбоко въздух и пусна момичето, като седна на дивана. - Признай си, че ти е интересно, мила. - усмихна се дяволито той и потупа мястото до себе си:
-Хайде де, постой малко с мен, няма да те изям... мисля... Пък и какво лошо може да се случи, аз лично се сещам за някои доста хубави неща, които биха могли да излязат... например аз и ти от кафенето, но това по-късно разбира се. - засмя се Смит и погледна Алисия, която се виждаше, че се колебае, и кой би я винил, Оуен умееше да убеждава хората и да получава каквото иска.

Алисия наистина се колебаеше. Което и да беше момчето пред нея, интригуваше я доста. И я привличаше. И едновременно с това я отблъскваше с нахалството си. О, да, щеше да си го получи.

Русокоската се усмихна подло, но на него по-скоро му се е сторило мръснишки. Като се има предвид нагона му, в момента най-много да се фантазира въргаляне върху същата тази маса в кафенето, където той я чакаше да се настани. 

- Добре, може би мъничко... - сви рамене тя и седна до него.

Погледите им се срещнаха, като нейните очи в момента се топяха и искряха, излъчваха нежност и невинност, а усмивката ѝ се разливаше по цялото ѝ лице.

- Всъщност може и да не е мъничко .. - наведе се тя към него и прокара пръсти по шията му, като усети как той потреперва под тях.

- Всъщност... - спря се тя и прошепна тихо, за да може само той да я чуе - може и наистина да се получи нещо забавно - и леко близна месестата част на ухото му. - Нещо забавно като....

В този момент вдигна ръката си, която все още държеше вестника и го шамароса по лицето с него.

О, да, щеше да си го получи. Много тъпкано.

Смит беше спрял да я слуша още в момента в който лицето й бе на милиметри от неговото, а пръстите й погалиха шията му. Кожата му настръхна моментало, тя не си играеше. Шепнеше му нещо и той се наслаждаваше на гласа й, когато изведнъж нещо се стовари върху лицето му и той отвори очи. Алисия държеше вестник в ръката си с който явно го беше ударила:
-Русокоске, няма да се разберем така. - подсмихна се Смит и издърпа блондинката върху себе си, като със свободната си ръка издърпа вестника от Алисия и го захвърли на другата маса. - Не съм бясно куче, което има нужда от опитомяване, русокоске, не хапя... - Смит я погледна и се приближи до ухото й, прошепвайки - ...много. - той се засмя и се пресегна за кафето си, отпивайки няколко глътки:
-Пък и ще ти хареса, обещавам. - намигна й Оуен и остави чашата на масата.

"Не бил бясно куче.. По-скоро разгонено", помисли си тя.

Почти със сигурност, ако този не се представеше в скоро време, щеше да получи не вестник в лицето си, а стол. Алисия се подсмихна на мисълта. Облегна се назад и въздъхна. 

Добре, този ѝ се натресе. Прекъсна ѝ усамотението. Вече я опипа няколко пъти. О, и говореше с недомлъвки, предимно мръсотии. Започна да ѝ се приисква наистина да имаше ревнив приятел наоколо. Какво хубаво можеше да излезе от това?

- Какво предлагаш? - извърна глава към него и зачака.

-Какво предлагаш? - тя изстреля въпроса толкова бързо колкото и вестника в лицето му. Смит се намести по-близо до нея и я погледна внимателно:
-За начало предлагам, кафето което ти взех и което ти остави непокътнато... - Оуен въздъхна. -... компанията си, някоя разходка иии името си. - усмихна се победоносно той и се приближи още повече към нея. - Не е задължително да са в този ред. - Смит й намигна и погледна към сервитьорката, която не спираше да ги гледа, може би завиждаше на Алисия... или пък на Оуен... кой знае. Смит се усмихна и погледна русокоска:
-Защо толкова се притесняваш от мен? 

-Защото аз съм, момче, а ти прекрасно, малко момиченце. - подсмихна се той и прокара ръката си по кръста й. След това отмести косата от рамото й, и бавно се приближи до врата й. Усети как блондинката се напрегна в очакване, устните му бяха на милиметри от красивия й врат. Той вдигна главата си леко нагоре и нежно прошепна в ухото й:
-Оуен.. Оуен Смит, приятно ми е. - Смит се подсмихна и се отдръпна от момичето прокарвайки ръката си по крака й, като след това бързо я отмести върху масата, за да не си навлече някой друг вестник в лицето. - Сега доволна ли си, красавице? - попита Оуен повдигайки леко едната си вежда, а усмивката отново се разля по лицето му.

- Невъзпитано е да пускаш ръце на непознати, Оуен. - каза твърдо тя и се отмести леко назад. 

След това спусна ръкавите на пуловера си, за да не види как е настръхнала от допира му. Наистина трябваше да се укроти някак... Ако не с вестник, то с вериги... Умът ѝ изведнъж заработи на такива обороти, че може би и той можеше да долови честотата им. Трябваше да се разсея, нямаше да позволи на това момченце да ѝ влезе под кожата.. или някъде другаде.

- Дистанцията е хубаво нещо - заяви Алисия - Създава копнеж..провокира фантазията.. или просто те пази от шамари.

Русокоската се засмя леко. Едва ли това е било първият му вестник в лицето.

-Дистанцията е хубаво нещо..Създава копнеж...провокира фантазията... или просто те пази от шамари. - заяви русокоската и се засмя, а Смит се почеса леко по брадичката и погали леко врата на блондинката. Той се приближи близо до нея и прошепна:
-Да, но ако не ти беше харесало, вече нямаше да си тук, а аз щях да имам отпечатък от ръка на лицето си. - засмя се той и нежно целуна врата й няколко пъти, като всеки един момент очакваше шамар, но вместо това дочуваше учестеното й дишане. Жертвата беше попаднала в капана, и на Смит това му харесваше. Щеше да е интересно когато годината започне и те се видеха отново в голямата зала. - Нали така? - попита Смит и се отдръпна от момичето. Беше му интересно дали ще последва шамар, въпреки учестеното й дишане, или тя просто щеше да си замине...

Оуен зарови пръсти в косата ѝ и прилепи устни към врата ѝ. Не че не го очакваше, но онова, което я изненада бе колко приятно всъщност бе усещането.
Минута след като се бе отдалечил от нея, тя дойде на себе си и започна да се държи като същата арогантна кучка, която той завари в кафенето, когато влезе:

-Сладурче, не може просто така да нахълтваш и да целуваш хората. - отсече тя и го погледна вледеняващо. - А и това не е начинът да ме спечелиш.. било то дори и за следобеда.

Алисия обиколи кафенето с очи и забеляза сервитьорката, която стоеше зад бара и точеше лиги. Сигурно дори бе направила локва зад плота. 
Изведнъж русокоската изпита необходимостта да притежава Оуен, да го обсеби напълно. Поне само за деня. Но нима той не провокира всяко едно сетиво у нея - чувствена наслада, жестоко раздразнение и дори дяволско желание?

- Кажи ми още за себе си. - стрелна го тя изведнъж с котешките си очи.

Личеше си, че беше намислила нещо.