Лятото и следователно ваканцията беше в средата си. И денят, поне според прогнозата се очертаваше да бъде слънчев. А Рок обмисляше как да го прекара. Тери и Анди бяха излезли по работа, а от мъгълските му приятели двама бяха във Франция, другите..е и с тях нямаше как да се види в момента. От друга страна  Томи прояви желание да излезе на разходка, така че момчето реши да го изведе. Готово. И възнамеряваше  да го заведе в Хайд парк Тъкмо щеше да провери нещо в един магазин в близост. Излезе от къщи, хвана такси и то го закара до целта му. Рок плати на шофьора и слезе от колата. В магазина нямаше каквото търсеше. После момчето и хъскито му влязоха в парка и тръгнаха по алеите. По някое време тъмнокоското забеляза познато лице и с Томи тръгнаха натам. Лицето бе на Сирена Сънсет - негова съученичка и приятелка. 
 - Здрасти - засмя се грифиндорецът стигайки до нея.

Беше поредният горещ летен ден който, ако не бяха студените напитки и сладоледа, нямаше посмъртно да издържа. Никога не съм била от типа които обичат горещината. А факта, че Хогуортс е сред гората, където е хладно само добавя точки към антипатията ми към топлото. Да не говорим и, че Общата стая на Слидерин е в подземията- няма нужда да споменавам, че ако не беше камината и магията за топлоизолацията щеше да е кучи студ. Бях си уговорила среща с една от моите мъгълки-приятелки, но се оказа, че в последния момент родителите й я накарали да гледа братчето си- нищо ново под Слънцето. Станах от масата в кафенето и зърнах неприятно позната фигура. Зак Ричардс. Бивш съученик, харесваше ме в трети клас. И, с огромния ми късмет, още ми дудне на главата през лятните ваканции. Даже след като му казах, че е досаден и ми се иска да имах магическа пръчка, за да го накарам да изчезне(не, че нямам, но не си заслужава всичките проблеми и изгонването от Хогуортс) той продължава. За пореден път ми дрънкаше за успехите си в отбора по футбол. Ха! Да се пробва с куидича и тогава да се фука! Казах, че отивам до тоалетната. Тръгнах натам, после завих и излезнах от кафенето. Затичах се към парка- първото място, за което се сетих. Не беше толкова тъп, щеше да му отнемв малко време, за да му светне, че съм се махнала. Като стигнах до целта си, спрях и задишах тежко, борейки се да си наваксам изпуснатия въздух. Тъкмо да продължа да вървя и някой се обади зад мен с весел смях:
- Здрасти.  - изкарах си акъла, че Зак може да ме е настигнал, като почудо, но като се обърнах видях не кой да е, а Рок Хауърд- мой приятел от Хогуортс. Спомням си, как в първи курс се срещнахме и остановихме, че всъщност е цяло чудо, че не сме се срещали, защото живеем близо един до друг.
- Рок! Мерлин, изкара ми ангелите!- възкликнах и с леко движение на ръката я поставих на гърдите си. После му се усмихнах. Само дано не е разбрал, че не бях просто изненадана, а направо уплашена, че "някой" ме е настигнал. - Как си? 

- Добре  съм - усмихна се Рок в отговор на въпроса й как е. Неволно или пък не се запита как ли щеше да прекара деня ако не бе дошъл тук. Дали щеше да тренира? Особено ако Тери или Анди си бяха в къщи? Вероятно. А ако се беше видял с някой от от мъгълските си приятели? Били Бакстър например бе запален по компютрите и видео игрите и можеше да поиграят. Впрочем и самият Рок имаше плейстейшън в стаята си. Останалите? Можеше да отидат на кино. Или просто да се помотаят. Въобще имаше различни варианти. Обаче сега няма  смисъл да ги..обсъждаме. 
- Ами ти как си? - на свой ред - запита момчето, а хъскито изджафка дружелюбно.

Дишането ми се нормализира, най-сетне, и можех да говоря спокойно, а не отсечено докато се боря за въздух, както по-рано. Усмихнах се още по-широко. Наистина се радвах да го видя, от около шест години се заканвам да го питам за номера му или къде живее, за да се виждаме през лятото, но все го отлагам, а дори и да се престраша- вземем, че забравям или не намираме време за разговор с дни. Все пак, той е Грифиндор, а аз- Слидерин. В различни домове сме, а и самия факт, че по принцип не би трябвало да се разбираме подпомага да не успяваме да се виждаме- обикновено програмите правят така, че тези два дома да не се засичат много-много. Предполагам, че така е най-лесно за преподавателите. Е, и за повечето ученици.
- Още съм цяла, след всичките опасности в Хогуортс...сигурно това трябва да значи, че съм добре. - пошегувах се. Беше лесно да се шегуваш с Рок, не е като с някои други- да се притесняваш, че няма да те разбере и да те гледа критично. Чух как нещо изджафква и погледнах надолу, при краката на събеседника ми- красиво, синеоко хъски. "Да, Рок ми бе споменавал, че си има кученце."
- А това трябва да е прословутия Томи, нали?- погалих животното зад ушите и то радостно започна да маха с опашка. Винаги съм харесвала животните и за радост- по-голямата част от тях имат същите чувства към мен. - Добро куче, добро...- сигурно звучах тъпо, но как да се сдържа! От влизането ми в Хогуортс не съм се доближавала много-много до кучета, заради котката ми Аура, а Мист (мъжката ми сова) също не им е фен. Томи леко ми близна ръката и се засмях. - Надявам се това да значи, че ме харесва като приятел, а не като закуска. - казах, поглеждайки към грифиндореца.

- Той е - усмихна се Рок, когато слидеринката  попита дали малкото хъски е кученцето му, Томи. - И те харесва като приятелка. Като стана дума...- Двамата със Сирена се познаваха  от първи курс и  в противоречие на отколешната традиция, която повеляваше грифиндорци и слидеринци да не се разбират още от тогава бяха приятели.  Обаче още не си бяха разменили адресите или телефоните. Е, вярно че в Хогуортс нямаха кой знае колко време да се видят и поговорят за по-дълго. Особено напоследък, когато и уроците и домашните им бяха станали по - трудни подготвяйки ги за ТРИТОН.
 - Ще ми дадеш ли телефона и адреса си?

Е, това беше леко неочаквано. Но си беше приятна изненада. Хубаво е човек да знае, че и на другия му се иска да се виждате. Станах от земята и затърсих химикалка и лист. Намерих само химикалка. Без дори много да му мисля хванах ръката на Рок, обърнах я с китката нагоре и написах номера и адреса ми. 
- Ето, заповядай. - усмихинах му се. Тъкмо щях да го попитам за неговите и усетих странното чувтсво, все едно някой ме гледа. Погледнах зад гърба си и зениците ми се разшириха. ''О не, о не, о не..." Рязко се обърнах към Рок с малката надежда да човека който ме гледа да си остане там където е.
- Сирена! - дочух как  Зак крещи името ми.
- Проклятие...- прошепнах си и стиснах очи, все едно ако не виждам другите и те няма да ме видят. Усетих потупване по рамото. Може малко по-силно, от колкото трябваше да бъде. Въздъхнах и отворих очи и видях брюнета, който бе висок горе-долу колкото грифиндореца. 
- Защо изведнъж хукна? - попита ме той.
- Зак, моля те, махни се...
- Кажи ми! - "Пак ли..." Знаех, че това няма да свърши скоро.

"Като в началното училище" - помисли си развеселен Рок. И там учениците понякога пишеха с химикал по китките. Само, че не по чуждите, а по своите. И не адресите и телефоните си ами "пищови" с уроците. Между другото и той веднъж-дваж  направи нещо подобно обаче използваше "солнички". И сега след години пак го видя и даже усети върху собствената си ръка. Но по-важното е, че Сирена също искаше да се виждат и извън училище. За жалост в подобна ситуация често се явява някой натрапник. Ето и сега, Рок тъкмо вадеше от джоба си  бележниче, където да й напише  своите адрес и телефон, когато натрапникът се яви. Някой си Зак. Слидеринката  така го нарече. Висок горе-долу колкото нашият герой и също като него с тъмна коса.
- Сиси, той притеснявали те?