Приближаваш се по-близко към тази тъмна улица,а сякаш си в транс и нещо те контролира,но в един момент осъзнаваш,какво правиш,но е вече твърде късно озоваваш в неговите ръце,а той е те стиснал здраво.Опитваше да вземеш пръчката си,но тя вече в ръцете му.Почваш да викаш,но не можеш да издадеш звук.

Отново имах възможността да прекарам денят при майка си. Беше толкова спокойно и приятно в книжарницата. Единственото , което малко ме дразнеше бе факта, че тя през няколко минути беше , нагоре-надолу по стълбите. 
В един момент голяма тълпа нахълта в книжарницата. Всички бяха много ентусиазирани да закупят новите учебници , които тъкмо бяха дошли. Опитах се да ги игнорирам свивайки се в един от ъглите на вторият етаж , но поради многото работа ,която майка ми имаше ме помоли да изляза навън да се разходя докато приключи наплива от хора. Обикалях магазините без да влизам в тях. Оглеждах витрините за нещо което да ми хване окото но уви.Нищо не харесах. Наоколо чувах гласчетата на малките магьосници, които за първи път идват тук и са толкова ентусиазирани, че правят глупости почти през цялото време. Спокойно, улицата няма да избяга или да изчезне, освен ако някой не направи някоя заклинание. Забелязах няколко познати лица на мои по-големи съученици от Хогуортс, аз им кимнах , но те май не ме видяха. По едно време усетих леко нажежаване в джоба на мантията си. Пръчката ми се бе събудила. Но какво толкова стана? Огледах се наоколо и чух познат глас
- Рейвънклоу, искаш ли си пръчката?  
Погледнах надолу по улица, към малката отсечка която водеше до Маракон-Али.Беше едно от момчетата които бях виждала в училището, но никога не бях говорила с него . И нямаше защо. Той беше от Слидерин. Самият дом в който се боях да не попадна преди 5 години при разпределението. Какво правеше той? Доближих се внимателно стискайки пръчката си при видях  едно от момичетата от моят дом  , Шарлът, което бе с една година по-голяма от мен да стой почти парализирана с опряна пръчка до вратът й ,а момчето явно се наслаждаваше на ужаса който бе изписан в очите и.  Пръчката ми започна да искри. Явно те усещаше същото каквото и аз. Започна да се чува леко ръмжене. Магическата ми татуировка се бе събудила отново. Не беше момента. Наоколо имаше много хора. 

- Така е добре - реши Рок оглеждайки се  в огледалото в цял ръст как му стои новата грифиндорска мантия.
 Мадам Молкин кимна в знак на съгласие, с Анди платиха и излязоха. Отвън чичо му си погледна часовника
 - Имам среща с Май и трябва да тръгвам. Ти ще се оправиш тук.
 - Няма проблем - отвърна момчето. - Прати й поздрави.
 Взеха си довиждане с дай пет и мъжът се магипортира. Сигурно се се чудите коя е Май. Японска вещица, чистокръвна, но нямаща нищо против мъгъли и гадже на Анди. Рок пък тръгна към книжарницата. В нея работеше майката на Кисарел Елементум - негова съвипусничка от дом Рейвънклоу и една от най-близките му приятелки. В книжарницата обаче беше препълнено с ученици купуващи новите си учебници. А пък приятелката му я нямаше. Рок плати своите учебници и излезе.  Нямаше какво друго да купува и реши да се разходи по "Диагон-Али" и разгледа. Нищо не му хвана окото. Даже и в "Магийки Шегобийки". По някое време, тъкмо минаваше покрай уличката водеща към "Мракон-Али", той впрочем понякога се отбиваше и там чу Киса да крещи
- Казах да я пуснеш
 Естествено Хауърд веднага насочи вниманието си натам. Приятелката му бе вдигнала пръчката си, а наблизо един познат само по физиономия слидеринец, напомням че Грифиндор и Слидерин традиционно не се разбираха още от скарването на основателите си. Друг въпрос е, че и самият Рок  имаше вероятност да попадне при змиите понеже Разпределителната шапка се колебаеше  между и четирите хогуортски дома. Та слидеринецът беше допрял своята пръчка до врата на едно момиче.
 - Чу я - намеси се Рок вдигнал своята пръчка