Име:
Ридиана Тейлар
Години:
16 годишна
Кръв:
Чистокръвна
Семейство:
Кейт и Нейтан Тейлар
Лик :
(Личността която ще ползвате като лик.Не трябва да е аниме.Погледнете списъка със заети ликове.Когато не влизате 1 месец ликът вече се счита за свободен.) + Снимка
Характер:
Говоря малко.Обикновено съм спокойна личност,освен когато ме ядосат.Не избухвам лесно, притежавам търпение, за определени неща.Прекалено съм енергична понякога,определено не съм меланхолична личност, макар че създавам с вида си грешно впечатление.Предпочитам компанията на хора, с които да говорим за книги и музика.Чета почти навсякъде, понякога това ме разсейва от света и родителите ми се ядосват от това. Умея да се вписвам лесно в среда, определено съм контактна.Понякога говоря в трето лице, защото така е по забавно.В мен живеят две личности, едната е примерната, амбициозната, добрата ученичка..., а другата е тази, която може да захвърли всичко и да се впусне в поредното приключение, да излезе на вън и да не се прибере цяла нощ и да си изтърпи последствията на сутринта.Обича повече студа отколкото топлината.Свикнала е да бъде независима.
История: Идва от морето.Живяла е цял живот на брега.Най - първия и ясен спомен от детството е как тича по плажа, а морето мие нозете и.С бяла рокля е, а бриза носи дългите и руси коси.От малка обича музиката и книгите, защото една от бавачките и и е чела доста под съпровода на цигулки или китари.Въпреки, че обожава да слуша музика не умее да пее и да свири на музикален инструмент.Талантите на Ридиана са рисуването и танците.Майка и някога е била балерина. Родителите и често пътуват и не са много близки, мака че тя знае,че те много я обичат и дават всичко за нея.Кейт и Нейтан Тейлар не са от най - грижовните родители, но съумяват да съчетават понякога (макар и рядко) задълженията си в професията и да се виждат един път седмично на вечеря с дъщеря си.Възпитанието на Ридиана е оставено напълно на домашните помощници и гледачките.След 14 си година Ридиана отказва да бъде отглеждан от чужди хора и поема нещата в свои ръце и заживява сама в дома си, като баща и се съгласява и намират компромисен вариант като по често се прибират, преди да я пратят при баба.След две години прекарани почти на път, тя получава писмо, в което разбира, че е приета да учи тук.Това я прави от части щастлива.Взима багажа си, който никога не е бил разопакован и тръгва към перона, за да успее да хване влака си.
РП:
Вече в куфара ми дрънкаха най - различни нужни джунджурии.Едва се бях дотътрила до стаята си и бях оставила огромния куфар.Бях поспала и след това трябваше да се приготвям за вечеря.Нямах никаква представа, къде се намираше мястото, на което ни бяха казали да идем, затова просто се доверих на инстинкта си и потока от ученици и тръгнах нататък.Влязох в огромна зала, а навсякъде имаше хора.Тръгнах по редиците, определено беше странно първите 10 минути докато осъзная, че трябва да седна някъде и да и изчакам реда си за да седна и шапката да разпредели окончателното ми място в училище.Знаех, че това е важно и исках да най - доброто.Постарах се да изпразня главата си и да я напълня само с положителни мисли и тогава чух в залата да се произнася името ми.
-Ридиана Тейлар. - произнесоха името ми отчетливо.Качих се и седнах на един стол, а жената постави на главата ми Шапката.
-Нека те попитам няколко въпроса. - произнесе тихо думите си Шапката,в известен смисъл ме обвзе притеснение, но поклатих глава.-Ако можеш да приготвиш отвара каква би била тя, нека не овъртаме и давай точно отговори.
-Ммм... може би за сила..понякога се нуждая от такава.- бях несигурна, не ми харесваше.
-А какво искаш да знаеш за историята?
-Искам да знам за великите дела. - усмихвах се.
-Какво най - много желаеш да учиш тук?
- Не обичам да се ограничавам.
-Имаш 4 бокала и имаш само един избор.
-Виждам течност със сребристи отблясъци избирам нея.
-Отговаряш сигурно, а кое съществото, за което искаш да знаеш повече?
- Върколаци може би.
-А дарба?Дарба искаш ли да имаш??
- Искам да знам какво си мисли Шапката .. четене на мисли, винаги съм мечтала за тази.
- Опиши се с няколко думи.Искам да знам какво се върти в твоята глава дете.
- Аз съм израснала на брега на морето.Харесвам книгите и музиката.Харесвам шумните компании и динамиката, харесвам да се предизвиквам да съм смела.Говоря малко, предпочитам да действам.Не се смятам за пример за подражание, макар до сега да съм била перфектна и максималистка.От едната крайност в другата така е по интересно.
- Какво е желанието ти, къде искаш до отидеш най - много.
- Оставям да вземеш решението вместо мен, доверявам ти се напълно. - затаих дъх и зачаках.