Harmony Mckenna. 24 years old. The half-blood princess. fc: Caitlin Stasey.
Казвам се Бевърли Хармъни Маккена. Може да ме наричате Бев, ако искате да ме чувствате по-близка. Повярвайте ми, не искате, а аз търся неклиширан начин да ви обясня защо. Ангъс ми повтаря, че животът ми не е клише и никой всъщност не живее така, но никога няма да ме убеди. Едва ли съм единствената смъртожадна, която обожава ябълков пай, Мерилин Монро и прекарва всяка петък вечер в компанията на кучето си, пиейки вино и гледайки черно бели комедии.
Казвам ви. Не съм единствена. Ако продължавате да ми твърдите обратното, значи сте зли и искате да ме накарате да се самоубия. А няма да го направя. Светът не може да живее без моят сладък глас и желание да променя света на модата. 60-те години. Ярки цветове... И матово черно, разбира се. Класа. А хората на мрака са загубени без мен.
Не можете да разберете. Знам и не ви съдя. Повярвайте ми, не съдя никого.
Мога да ви разкажа историята все пак. Не съм егоист, че да ви спестя нещо по-добро от световните бестселъри.
Майка ми е била мъгълка. Баща ми чистокръвен уважаван магьосник. Не знам как са се влюбили. Мама не говореше за него, дори името му не ми каза. Наясно съм само, че фамилията му била Хармъни и затова съм я получила като второ име. Иначе нося Маккена, моминското име на мама. Отраснах в Кливланд. Покрайнините, в къща на три етажа с веранда и всичко. Люлка от гума в задния двор. Къщичка на големия дъб. Приветливо местенце. Мама е решила да се преместим там, когато съм била на две, иначе съм родена в Лондон. Горе-долу по същото време разбрала какъв е татко и веднага избягала. Намери си мъж, американец- Джони някой-си, който й уреди къщата и стана мой пастрок. Джони имаше две деца от предишния си брак- Майк и Ник, близнаци. Живях с тях 10 години и бога ми- по-лигави същества няма! Не се разбирахме особено, но аз като единственото и особено отракано момиче командвах парада. Може би дори се страхуваха от мен, по-точно страхопочитание. Не ги съдя, бях велико дете, от най- обичаните, онези, които не са съвсем деца и се оправят с живота по-добре от възрастните. Имах много интереси, гледах стари филми, четох древногръцки поети и бях мажоретка в началното училище. Живеех в неведение каква съм всъщност и се радвах на спокойно и луксозно детство, макар и с хора, които така и не възприех за семейство.
Бях на 10-11, когато започнаха да стават странни неща. Когато по средата на 11 си година намерих цял чувал скътани писма разбрах всичко. Майка ми бе вложила всичко, за да скрие същността ми, но магията вече бликаше от мен и ето, че се бе появило училище, където щяха да ме научат да я контролирам. Отне време да убедя мама. Всъщност не мисля, че я убедих, а просто се отказа от мен. Отидох в Хогуортс две години по-късно и започнах от първи курс, отрочето на 13 при 11 годишните. Сама в чужда страна, която уж е моята родна, при някаква втора братовчедка на мама, която тя уреди да ме приюти, за да не и се налага да зарязва прекрасния богат живот на нормална домакиня в Америка. И боже мой! Имаше пръчки, имаше летящи метли, имаше всевъзможни същества. Кой нормален човек би зарязал това, за да бъде нормален? Не и аз, мамо, не отново!
За мой късмет тази братовчедка се оказа млада медицинска сестра, която също бе имала афера с магьосник, така че нямаше нужда да се крия. Бе забавна, добра и красива. Можеше да ми даде голямо възпитание и да ме превърне в британски ангел, но тя просто ме остави да си избирам пътя сама. И в Хогуортс аз се приспособих бързо, като нямах търпение да се прибирам за ваканциите. Обожавах да правя магии и бях толкова развълнувана, че съм магьосница. Минах от първи курс направо в трети и така почти си наваксах. Бях умна. Имах потенциал. Гордост на Грифиндор- получих тази титла от много учители. И ето че на 14 се влюбих в най-лошото момче на Слидерин. То ми говореше разни неща. Как защита срещу черните изкуства му бил любимия предмет, но повече го интесерували самите изкуства. Как майка му казвала различни молитви вечерта. Как всичко красиво било тъмно. И такива неща. Ясно ви е вече, че ми повлия. И така, това бе първата ми любов, която завърши няколко месеца по-късно с няколко нечестни проклятия, но остави вечни белези в съзнанието ми. Аз започнах да крада книги от забранената секция на библиотеката и да чета за черните изкуства. Забравих за малко за неоновите дрехи под мантиите и носих само черно. По нататък е история. Знаете как човек открива повече и повече и изведнъж разбира, че е свършен. И така намира призванието си.
Аз се радвах, че съм свършена. Завърших с отличен. Очакваха от мен да работя в министерството или да бъда аврор. Но ето че на 19 аз бях далеч по-смела и амбициозна. Станах смъртожадна. Не беше трудно да открия как. Тайно още от 14 годишна знаех за средите им, а се оказа, че майката на онова момче е доста важна клечка. На 16 вече познавах доста. Просто никой не знаеше. Най-необичайната и буйна сред редиците им съм. Нося ярко виолетово и боядисвам ноктите си в зелено. Наполовина съм мъгъл и си личи как съм отраснала- не се отричам от никое мъгълско забавление. Не ми пречи и да се отричам от хората. От доста се отървах. Трябваше да напусна къщата на братовчедката, защото тя се омъжи, роди и се син и... ами, не исках един злодей да им разваля семейното щастие, не и тяхното. Преди получавах писма от мама на нейния адрес, но накрая тя спря да ми пише, така че нямаше значение. Зарязах дома си в мъгълската част на Лондон. Сега живея незаконно. Не съм убивала никого лично, със собствените си ръце, но съм се борила срещу много. Аз съм човек, който уважава злото и смята, че именно поради тази причина може да победи доброто. Никой не би ме разпознал като чудовище. Но държа емоциите си толкова близо до повърхността, че когато те избият, тогава се вижда цялата ми същност. Като ураган съм и толкова се харесвам. Нямате си и представа.
Казах ви. Това е светът, необичаен и оригинален по своему. Обаче има различни истории дори и сред различното.
Какво друго да ви кажа? Била съм мъгълски модел. Когато дойдох в Лондон си намерих такава работа, за да помагам на единствения човек от семейството, който ми остана. Което ми напомня... Къде ли е татко? Дали някога се е опитвал да ме потърси, но просто не е можел да ме открие? Бих го потърсила, но той е от праведните. Няма да се зарадва да ме види. Мама пък би се хванала за главата, ако ме види сега с тъмната пелерина, спуснатата качулка и високите черни токчета. За пръчката и забранените заклинания да не говорим. Но какво ми пука? Вярно, понякога е трудно, изтощаващо, пълно с кръв и драскотини. Но си струва, поне не е скучно. Важното е, и че аз се чувствам специална, повече дори откакто открих Хогуортс. Пък и всички знаят какво ми е специалното. Няма по-опасно от млада жена с усет към уникалното, която знае как да запрати човек в стената без да разлее и капка вино от чашата си. А понякога дори не ми трябва пръчка за първото. Има предимства от това да си живял 11 години в покрайнините на града и да се е налагало да се прибираш сам през горите. Тц, Америка, ако бях останала там, щеше да избухне в цветовете на дъгата, а после да бъде превзета от мрак. Представете си как от увеличена до край яркост всичко минава до черно и бяло, като в старите филми. Красиво, нали? Класика, бих казала аз.
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.
