Беше изминало доста време, от както не я бяха призовавали и ето защо, сега Корделиа стоеше невярваща на очите си, когато черната сова донесе писмото. Ръцете на жената затрепериха като листи, понесени от дъха на вятъра, докато развързваше панделката, с която бе загърната свитъка. Чу се тихо изпукване и зелен на цвят дим се понесе във въздуха. Писмото определено бе предназначено за нея, защото тази магия означаваше, че само и единствено нейната особа можеше да плъзне очи по съдържанието на това мистериозно съобщение, ако някой друг бе посегнал да отвори писмото, то най - вероятно щеше да избухне в пламъци оцветени в същия цвят като дима от преди секунди.
 - Това не е на добре.- измърмори под носа си белокосата жена и след като си пое дълбоко дъх разгъна писмото. Очите и зашариха по изписаните думи, а веждите ѝ бавно започнаха да се приближават една към друга, устните ѝ се изпънаха, докато не образуваха една линия, докато не изчезнаха от лицето ѝ, все едно някой бе посегнал да изтрие с гума устата на Кора. 
Не ѝ допадаше това, което пише. Ама въобще. Написаното говореше само за неприятности, при това доста големи такива. Смъртожадните я пращаха на разузнаване, защото искаха да притежават предмет, толкова желан, че ги гореше силно отвътре за него. Оказа се, че най - после бяха хванали следите на човека, който държеше въпросното съкровище и който се измъкваше толкова ловка през годините, че някой би си помислил, че е намазан с масло, за да се измъква така лесно от всяка една ситуация.
Брендън Хърт - крадец, ценител, добър вълшебник и още по - добър манипулатор, ловко избягваше зоркия поглед на тъмните магьосници, които след като му бяха предложили да се присъединя към тях го бяха набелязали, защото той най - безцеремонно бе отказал предложението и не само това, а и бе откраднал предмет, който Смъртожадните възнамеряваха да си възвърнат и след това да го заличат от лицето на земята. Най - хубавото беше, че никой нищо нямаше да забележи, тъй като въпросният мъж нямаше близки или пък много контакти, а и дори да имаше то те бяха под чужди имена. 
Всъщност информацията, че Брендън Хърт е действителното име на този човек също бе под дълбоко съмнение. 

Ето как госпожица Верласкес прекара седмици наред в следене. Естествено, това бе една доста трудна задача. Тя трябваше да стои на далечно разстояние и да внимава да не направи грешна стъпка и да бъде забелязана, защото иначе всичко отиваше на вятъра и щеше да провали всичко, а това означаваше да разочарова "семейството" си. Така че, Кора пристъпваше бавно, дебнеше из сенките, когато можеше се приближаваше до мъжа, но се стремеше да не осъществяваше контакти с него. Тя не бе от хората, които трудно се запомнят заради външния си вид, а не можеше да си позволи в такъв напрегнат момент, първо да бъде следена зорко и второ, да коства да си развали прикрието, защото ако се разчуеше, тогава щеше да стане лошо. Работеше в Хогуортс от доста време и се целеше да намери пролука в защитата им, а ако плъзне новината, че има взимане - даване със Смъртожаднието това щеше да е фатално за мисията, на която беше.
Хубавото бе, че точно тази дама бе професионалист, също като целта си, така че тя тактично следваше ходовете на жертвата си, анализираше, записваше си, вадеше си изводи и най - после бе достигнала до желаното. Корделиа бе открила начин как да се вмъкне в сегашната квартира на крадеца и знаеше точно кога той ще отсъства от дома си, така че бе изпратила писмо, за да ѝ бъде изпратено подкрепление. Човек, който се славеше с репутация на ненадминат ликвидатор, но не бе взел страната на Смъртожадните. Той беше отцепен от тях, но въпреки това, те често прибягваха до услугите му, защото знаеше как ловко да се справя в напрегнати ситуации, каквато бе настоящата.
И сега Кора отново чакаше. Покритие от горе до долу в черен плат, който да хвърля сянка на лицето ѝ, като приличаше повече на диментор, от колкото на човешко същество. Тя стоеше в една тъмна уличка, сливаща се с тъмнината и чакаше срещата си с човека, който щеше да участва в кражбата. Не знаеше как изглежда, не знаеше името му, не знаеше дали въобще ще дойде, но не помръдваше от мястото си, изпълняваше стриктно заповедите, които ѝ бяха дадени, докато вътрешно се разкъсваше. Слабата ѝ страна бе, че не можеше да причини болка на друго човешко същество, а за убийство дори не можеше да стане дума и това бе причината да ѝ бъде изпратено подкрепление. Верласкекс беше скрит коз и добро оръжие, което черните магьосници предпочитаха да притежават и използват, така че се бяха примирили с нейната Ахилесова пета, а когато се предвещаваше да стане напечено, изпращаха някой с нея, който да може да свърши мръсната работа.

Напрежението се усещаше във въздуха, сърцето ѝ бе свито и едвам туптеше в гърдите ѝ, всеки път, когато вдишаше мириса на смърт.