Maybe that's what happens when a tornado meets a volcano?

Поредния скучен Куидич мач. За нейно огромно разочарование Слидерин отново падаше,но.. поне падаше с огромна елегантност. Всички играчи се държаха като победители,така сякаш всички в стадиона им принадлежаха,докато Грифиндорците запазваха своята до болка дразнеща скромност и не се опитваха да омаят публиката с ново заучени номера. Тя и Алекс бяха скарани.. отново. Казаха и,че е за последен път,че повече няма да се виждат,че това е края и че.. не могат да се понасят,ала това не бе никак лесно и не до там вярно. Беше им трудно да не се виждат и от начина по който тя гледаше когато някое момиче се лепваше за него и по начина по който то пукаше кокалчетата на пръстите си щом Оливър седнеше до нея, (а в интерес на истината нашия герой Оливър предпочиташе малко по..различни ласки,но това бе строго пазена тайна,която се надяваме че и ти ,читателю ще запазиш) показваше,че не бяха чак до там 'свършили'. Ем усети ръката на Лорейн върху своята,стискайки я съвсем лекичко ,така сякаш всеки момент щеше да се разпадне. Алекс участваше в мача ,който наблюдаваха и тя не можеше да свали очи от него и от начина по който той се закачаше с една от съотборничките си
- Не си заслужава,Ем.. не гледай към него. - а колко бе лесно да се каже,колко бе лесно просто така да раздаваш съвети без да изпитваш дори една прашинка от това,което другия чувства. Но.. Ем се усмихна гордо и я погледна,стисна ръката й,а с другата си я потупа лекичко,кимайки. 'Права си..' бе единственото което сметна че трябва да смотлеви,след което отдръпна ръцете си от нея и се загледа в Грифиндорския отбор. Може би бе време да продължи напред? Трябваше да забрави за онези общ живот за който си мечтаеха с Алекс след завършването им.
Мачът свърши както се очакваше - Слидерин загубиха,а Грифиндор спечелиха,а разликата? Само една точка. Веднага щом отборите започнаха да се сливат с тълпата ,която ги очакваше усети как един от Грифиндорския отбор я хваща за ръката и я обръща към себе си. Бе с гарваново черна коса,а очите му.. небето би завидяло от този син нюанс,който имаха. Не спираше да й говори колко е красива и как се надява да може да излязат на по една греяна медовина в Хогсмийд малко по-късно и без много да обмисля Мери се съгласи. Малко след като онзи я остави,усети нечия друга ръка,която започна да я тегли навътре към личните съблекални,вече знаеше,че е Алекс.
- Какво си въобразяваш че правиш?! Пусни ме веднага! Пусни ме! - беше му ядосана за толкова много неща и в същото време изпитваше други по-силни чувства ,който се опитваше да удави всяка секунда,всеки ден.. ала не ставаше.

Хората са казали, че ако в една връзка няма препятствия и караници то тя не е истинска и не е силна. Явно в случаят на Мери и Алекс беше така. Въпреки, че двамата се караха много и след последната караница си бяха обещали повече да не се събират той просто не можеше да откъсне очи от русокосото момиче което беше запленила сърцето му. Всеки път щом виждаше някой друг да стои около нея или да хване ръката й му се искаше да му откъсне ръката.
А днешния чат между Слидерин и Грифиндор не го правеше по спокоен. Оня Оливър не се отделяше от момичето му. На Колинс му идваше да слезе долу при тях и да го цапардоса с всичка сила с метлата си па дано му дойде на момчето акъл в и без това плоската глава. Това момиче там долу облечено неприлично секси беше само негова и на никой друг това би трябвало да е ясно на останалите.

Мачът свърши с загуба за Слидерин, а слидеринеца слезе на земята и реши да намери момичето което постоянно гледаше но тогава забеляза, че някакъв от Грифиндор я дърпаше към себе си и говореше нещо за някакво излизане в следващата събота. Как ли не само през трупът му щеше да се случи това излизане. След като си размениха няколко юмрука е по скоро юмрука на Алекс се срещна с лицето на грифиндореца той дръпна русото момиче към себе си. Щом се озоваха в съблекалните заключи с магия вратата и я погледна. Искаше да се увери че не е пострадала от дърпането му. Погали лицето й нежно и въздъхна.
- Ти си моя Мери Делакор. Не знаеш ли колко много те обичам.
Усмихна се леко на неразбиращото й изражение. Хвана нежно ръката й и я целуна след което целуна и бузата й. Не беше сигурен дали тя искаше да му се отдаде тук и сега но скоро щеше да се разбере. Докато я гледаше почна да целува ключицата й а после и вратът й. Спря се по дълго на вратът й като остави няколко синьо лилави петна по нежната кожа с цвят на мляко.

Защо винаги беше толкова объркващ? Защо просто не можеха да останат разделени? Или пък просто да останат заедно? Дали щеше да я има тази тръпка,която тя изпитваше сега,ако не бяха такива? Знаеше колко трудно можеше да откаже на тези целувки.. неговите. Всеки друг ,който се доближеше до нея сякаш бе.. изтъркана песен. Докато той,той винаги беше свежата мелодия от която имаше нужда за да се усмихне поне веднъж през деня. Кожата й веднага настръхна,щом усети как устните му се разхождат по ключицата и вратът й. Мери уви едното си краче около него ,а дланта си прокара по косите му ,като съвсем леко дръпна главата му назад,за да може да го погледне.
- Ужасен си. Ужасен. - след което впи жадно устни в неговите ,а тялото си прилепи плътно към неговото,така че да усети почти всяка част от нея която в пламваше една след друга,секунда след секунда. - Обичам те. - прошепваше тихо,измежду целувките му. - Надявам се магията да издържи... - след което го бутна към пейката,заставайки пред него. Бавно разкопча горнището си и след като стана само по сутиен и пола седна в него и самата тя започна да целува вратът му. Беше прекрасен за нея,дори такъв.. уморен след дълга игра. След няколко секунди,започна да сваля и неговата тениска,а устните й продължиха да целуват гръдния му кош ,така сякаш целуваше за пръв път.