Да не повярваш беше се прибрал у дома. Да, ще приемем този замък за негов дом. Все пак и такъв скитник като него трябва да си има дом. Макар, че ако някоя дама го пита къде живее, ще и отговори с въпрос, къде живее тя. И вероятно точно нейният отговор ще стане домът му за тази нощ. Като цяло Сав много рядко идваше тук, в замъка на майка си. Честно казано, тук му беше скучно, а и не пасваше съвсем на обстановката. Много хора, облечени в скъпи дрехи, се разхождат замислени, напънати от много скучна работа, за която им плащат много. А Сав, дори и в скъпи дрехи не приличаше на тях. Не приличаше и на принц, какъвто би трябвало да бъде. Освен ако идеалът на момиченцата не се е преобърнал с главата на долу. Имаше ли такъв шанс? И точно от всичко това магьосника бе избягал при Смъртожадните. Поне го снабдяваха с по интересна работа от тази с която се занимаваха повечето приближени към майка му - Арвен. Някой може да го помисли за луд, ако знае в каква лукса има шанса да живее и в каква мизерия бяга. Обикновенно хората се опитват да минат по обратният път, нали? Но тази мисъл съвсем не интересуваше седящият по хавлия, върху скъп фотьойл, татуиран мъж. Мъгълите или магьосниците,  знаещи кой е или не, но ще продължат да го виждат в забутени и жалки подобия на хотели, които гъмжат от наркомани и ефтини проститутки. О, не само не мислете, че опитва стоката там. До това ниво не беше спаднал. Но тези места, като че ли най-добре описваха душевното му настроение. Да този човек и душа имаше, скътана някъде в най-отдалеченото ъгълче на това тяло и виждате в какво стътояние е тя.
Но съвсем не подобни мисли витаеха из главата на татуирания мъж, седящ върху скъп фотьойл и направил усилието след вана да закачи една хавлия на бедрата си. Отпийвайки топло кафе, едва ли вобще някакви сериозни мисли посещаваха главата му. Както споменах, скапваше цялата система на произходящото в пределите на този замък. Особенно сега, когато така съсредоточено гледаше в екрана на плазмата пред себе си.
- Давай, давай, давай! - Се раздаваше гласа му из стаята на фона на шума от оръжията които сменяше едно след друго. - Ха! На ти! - Продъжлаваше той след всеки нов убит.
- Влез! - Надвиквайки звуците от играта се провикна мъжа, когато някой почука на вратата на спалнята му.
- Господин Лестранж... - Започна новодошлият.
- Айде бе! Тичай по бързо! Кой те е учил да тичаш? Да не са ти ампутирали единия крак... Костенурка такава... - Го прекъсна Хротгар, като каквто знаеха тук Саваж. Всъщност още дори не беше отразил влезналият. Без да откъсва погледа от екрана, той здраво стискаше джйстика, така сякаш от това зависеше живота му. И чак когато на екрана бе изписано "Game Over" се обърна към, човека който прекъсна играта му.
- Да? - Принца повдигна въпросително вежди, поглеждайки към мъжа стоящ на вратата - един от всичките мъже и жени които се грижеха за този замък и за обитателите му. Този беше от вторите.
- Кралицата ви помоли да слезнете в тронната зала. - Кратко, ясно. Сав направи кисело изражение и се облегна върху фотьола. Пресегна се за остатъка от цигарата, дръпна веднъж и пак я остави в пепелника. Въздъхна тежко. Да отиде в тронната зала означаваше, че или ще водят някакъв сериозен разговор или тя от много работа бе прехвърлила върху него среща с някой.
- Смокинг...- преди принца още да си бе довършил изречението този срещу него му протегна изгладен костюм. Сав се подсмихна. - Напомни ми някой път, че трябва да ти увеличим заплатата.

След десетина минутки Хротгар в смокинг и папийонка на врата слизаше по стълбите към тронната зала. Изражението на лицето му съвсем не излъчваше радост. Майка му отново бе прехвърлила върху него задачата да приема невероятно важни, по тяхно собственно мнение, персони. Които отново или щяха да просят пари или да расказват за някакви невероятни нови планове, което щеше да спадне до просене на прави в крайна сметка или ще се жалват за нещо. Ама, че скука. Мислят си, че са толкова велики, че Кралицата задължително ще трябва да ги дари с вниманието си. Как пък не! Днес тя остави тази работа на сина си, с който нещата няма да им тръгнат. А утре...вероятно тя просто няма да ги отрази. Но Лестранж знаеше как да се позабавлява. Толкова се нервеха, когато говорят за както те мислят нещо сериозно и никой не ги отразява. Да точно това смяташе да направи.
Мъжа стоеше пред огромните врати на тронната зала и се оглеждаше.
- Ей ти... да, да ти. - Той извика момиче, стоящо близко до него. Тя поливаше цветята. - Можеш ли да ги играеш шахмат, табла? - Добави разклащайки дъската събрана на две. От вън шахмат от вътре табла - удобно. Момичето го гледаше като препарирана. Да вярно, когато ги наемаха на работа никой не беше включвал "играене на шахмат с принца". А трябваше. Но тази красавица съвсем пък...сякаш си глътна езика. - Не? Добре продължавай... - Дали ще е достатъчна за нея мисълта че Сав няма да и пречи с присъствието си за да продължи работата си на спокойствие. Имаше два варианта или този смокинг вобще не му отиваше или му отиваше прекалено много.
- Аз мога. - Обади се от противоположната страна женски глас. Сав се подсмихна и отвори вратите на тронната зала пред момичето поканвайки я вътре. - Не преставаш да ме изненадваш. - С нея се познаваха от доста време и всъщност той я беше довел тук, работата и не се отличаваше особенно от тази каквато работеше преди, но тук плащаха пъти повече. Всъщност Саваж и плащаше.
- Белите са твои, ти си първа. - магьосника побутна към нея заровете. Да щяха да играят табла.
Прекрасен начин да не отразява някой с кого е трябвало майка му да се срещне. Вече предвкушаваше, как този мислещ се за незаменим човек в този свят, ще се пъне да расказва нещо а принца Лестранж ще обръща повече внимание на играта и момичето-икономка срещу себе си. Ммм...

- Какво? Две шестици...Ти се шегуваш с мен. Пак ме би! От къде такъв късмет?
- Само четири на три е...
- Ооо, не. Искам реванш! Само ми напомни да не играя с теб табла за пари. - Момичето се засмях и пак започна да нарежда белите си фигурки. Мъжа я беше освободил за работа от днес. Пиеха вече по второ питие и дори не знаеха колко време е минало. Мда, Саваж разваляше цялата система в този замък. Дори не седеше и близко до двата трона расположени в края на огромната зала. Макр, че не бяха предназначени за него. Единият беше за майка му другият за баща му. Хротгар и близо не седеше там, а и не претендираше. Бяха си намерили удобни фотьойли и масичка където и се бяха настанили. Сякаш се намираха не в тронната зала ами някъде... на съвсем друго място.
Магьосника тъкмо отпиваше от питието си, когато през вратите влезна някой. Той вдигна очи от таблата, за да огледа този "щастливец" с когото сега щеше да се гаври и за малко да не изплюе обратно в чашата това което беше тръгнал да пие. Сав се задави и се закашля. "Леле, Мамо... златна си!" Кое, кое а това не го беше очаквал. Във вратите стоеше невероятно красиво момиче. С вдигната в красив кок коса и с една от тези рокли, които като паснат на една жена и вече искаш да я свалиш. Така добре подчертаваща тялото и... Мъжа се изправи, правейки знак на икономката с която бяха играли табла да се отдалечи. И преди още гостенката да е успяла да го забележи, вече държеше ръката и в своята и се накланяше за да дари нежната и ръка с целувка.
- Хротгар Лестранж на вашите услуги. С какво мога да ви помогна, прекрасна госпожице?


пп. има вероятност да откриеш невероятно смислени изречения или думички на места.. Не съм го проправял