it's the God that heroin prays to

it's the God that heroin prays to Tumblr_nblrtzweJm1rhu6eno4_r1_250

Лили Ифигения Арабеск

Преди шестнадесет лета и шестнадесет завъртания на Земята обратно около Слънцето, в един ден, който нито беше зимен, нито пролетен, а от онези преходи, в които се излива толкова дъжд, че дори мислите ти подгизват, е, в именно такъв ден се роди малката Ифигения. Тя, горката, нямаше късмет да е очаквано бебе, нито желано, или планирано и това ясно можело да се види, след като няколко минути след раждането и, майка и я изоставя пред приют за кучета, увита в зелена хавлиена кърпа. Поне е имала благоприличието, да я сложи точно на прага, за да не я вали дъжда. За Ифигения все още не е известен факта, че и двамата и биологични родители са мъгъли, но това няма кой знае какво касателство със сегашния и живот, тъй като опако на очакваното, което може да се случи на дете, намерено изхвърлено и изоставено, я осиновява семейство от магьосници, в което чистокръвието можело да се проследи векове назад. Така нашата героиня се оказва в центъра на събития, които едва ли са били предречени за нея. Светът на магията и вълшебството се е превърнал в неин дом, макар че не е била изпратена в него при първопоявата си. Затова и може би в нея винаги се е криело чувството на непригодност и непринадлежност. Но това беше нещо като малка тайна, която тя криеше в себе си. Подобни изблици на слабост и пубертетска емоционалност не и бяха присъщи и тя отказваше да ги удостои с внимание.

-Лили! Лили, излез, вече на никого не му е смешно!
Гласът на по-големият и брат се носеше като слаб, едва доловим пукот. Всичко около нея беше приглушено, дори съзнанието и отказваше да работи в пълноценните си обороти. Тя чуваше, че я викат, но не знаеше как да отвърне, знаеше, че иска да отиде при тях, но не можеше да се сети защо. Стоеше, свита на кълбо, с брадичка, опряна в коленете и и се молеше някой да я намери, защото тя не можеше да отиде при тях сама. След това съзнанието и отказа напълно и тялото и се превърна в неконтролируема за нея материя. Ушите и писнаха с най-високите децибели, които пробиваха мозъка и с хиляди игли, а пищенето ставаше прогресивно все по-силно, докато накрая не и се стори непоносимо и точно в кулминацията му всичко изведнъж спра и утихна. В умът и все още беше мрак и макар и единственото, което и подсказваше, че не е мъртва е това, че осъзнаваше, че все още е жива. Тогава се оказа насред открит океан или море. Всичко около нея беше безкраен хоризонт вода, без нито един признак на живот под каквато и да е форма. Лили се носеше като найлон по повърхността и се чувстваше също толкова безтегловна. Небето над нея вече се размиваше с топли цветове, което означаваше, че вече е залез и скоро всичко отново щеше да потъне в мрак. Шумът на вълнуващото се море достигаше до ушите и и за пръв път това не накара тялото и да се скове от панически страх. Напротив, сега това я успокояваше и именно това я накара да осъзнае, че е една от халюцинациите, които я навестяваха от време на време. Но дори това не я уплаши. Тя се носеше по течението и се чувстваше по-свободна и спокойна от всякога. Но това не беше нормално, халюцинациите и не действаха по този начин. Те бяха жестоки, ужасяващи и смръзяващи кръвта кошмари, които изглеждаха повече от реални. Лили осъзнаваше, че нещо трябваше всеки момент да се случи, но дори това не накара сърцето и да трепне от уплах.
-Лили, Лили, Лили!
Някой я викаше, гласът сякаш пълнеше цялото пространство около нея. Опасно много и напомняше за гласа, който я викаше, преди да се пренесе в илюзионния си свят.
-Лили, събуди се!
Не, Лили не искаше. За първи път Лили се чувстваше на върха на съзнанието си, свободна, щастлива и в хармония с всичко и всички. Зачуди се дали някои от онези наркотици, за които майка и и разказваше, че мъгълите използвали в техния свят, предизвикват такъв отклик на душевността.
Изведнъж гласът, който викаше името и стана толкова силен, че всичко около нея започна да се тресе. Небето се смрачи и облаците се сгъстиха като при буря. Морето зашумя свирепо, а вълните се разбиваха една в друга. Който да искаше да я изкара от хармоничната и нирвана, определено успяваше.
-Лили!
Гласът на брат и вече беше истински осезаем. Тя отвори очи и отново беше в задния двор на къщата им, играеща на криеница с братята си. Лицата им носеха идентични разтревожени и уплашени физиономии и на нея и се прииска да им обясни, че този път нямаше нищо страшно.
-Пак ли халюцинираше?
Тя кимна, макар и този път да не беше страшно, тялото и отново беше изтощено до краен предел, почти нямаше мускул, който да не пулсира от умора.
-Искаш ли да влезем при мама?
Тя кимна отново. Пренесоха я вътре и всички започнаха да се суетят около нея, както правеха всеки път след подобен случай. В други случаи това я караше да се успокои, но сега Лили искаше повече от всякога да се върне на онова място, колкото и да се плашеше от вода тук, в реалния свят. Тя не каза на никого, но това беше първия път, в който получи халюцинация и и хареса.

След това Лили спря да получава халюцинации. Сякаш с тази последна приятна такава, съзнанието и и се извиняваше за всички предишни пъти, в които се е чувствала беззащитна и ужасена. И тъй като всички тези неприятни спомени Лили свързваше с първото си име, реши, че има прекрасно второ такова, което може да постави началото на живот без психически разстройства и ментални дефекти. Не след дълго получи и своето писмо от Хогуортс и реши, че това решително поставя край на всички несгоди и несрети, които съпровождаха детството и. Е, поне така се надяваше.

face : Emily Browning

Test:

Spoiler:

Добре дошла в дом Рейвънклоу сигурен съм, че тук ще се чувстваш в свои води

Одобрен и добре дошъл smiley