Емери,както обикновено,не можа да спи през цялата нощ. И не,не защото момичето до нейното легло имаше навика да по хърква,а пък момичето срещу нея обожаваше да говори на сън,съвсем не. Мислеше си за Алекс. Бяха се скарали отново и този път тя бе виновна. Бяха се скарали за някаква дреболия,но навика им да правят от мухата слон бе ненадминат. Емери имаше страшно близки отношения с Джакс,момче от Рейвънклоу. Русоляв,със възхитителни сини очи и.. ужасно огромно его. Принципно Делакор мразеше натегачите,но Джакс бе страшно мил с нея,споделяше й неща,които не би споделил на никой друг и не искаше от нея нищо в замяна. Въпреки,че Емери бе на 16 тя бе преживяла толкова много до тези години,че се чувстваше така сякаш бе изживяла всички й полагащи се години. Бе седнала прекалено близко до него,а и от доста време прекарваше повече с него,от колкото с Алекс. Може би бе защото я бе страх да се  обвърже наистина сериозно,защото до сега винаги бе изоставяна,дори от собственото си семейство. Въпреки че майка й и баща й все още бяха заедно тяхната любов отдавна бе изстинала и тя никога не можа да се докосне до значението на тази дума като дете. Сега искаше да даде всичко което можеше на Алекс,да го накара да се почувства обичан,но се страхуваше че някак си щеше да го отблъсне от себе си ако му покажеше прекалено много от себе си,той щеше да я остави. Това бяха страхове,които идваха в комплект с нея и малко по малко той трябваше да свикне с тях.  Сутринта бавно започна да се спуска над мрачната нощ и още при първи лъчи Емери изскочи от леглото си,взе си душ,оправи се и грабна куфарчето си. Няколко дни щяха да прекарат в Лондон,мъгълска столица известна със своята невероятна красота и архитектура. Естествено  през повечето време всички щяха да щъкат навсякъде,само не и там където трябва и Емери смяташе да се наслади на времето там.Когато всички влязоха във влака тя започна да търси купета с по-приятни лица,тъй като нямаше намерение да пропилява времето си в разговори за училище и отвари и астрономия. И тогава погледа й срещна неговия,тези шоколадови очи,които можеха да те потопят в едно необятно шоколадово море,усмивка,която със сигурност трудно би се забравила и която изчезна щом видя нея. Погледна я продължително,а след това отмести поглед. Емери се намуси и продължи напред по пътя си. Седна в едно от средните купета и забута слушалките в ушите си,пусна музиката на макс. Песента която слушаше бе Hozier - Sedated,бавно затвори очи и като че ли сънят най-накрая дойде при нея.
'Мамка му!' - чу се изведнъж,като далечно ехо,достатъчни силно обаче за да сепне Емери. Бавно и сънено се изправи,а след това излезе от купето,опитвайки се да разбута насъбралата се тълпа. Когато стигна до центъра видя,че именно Алекс бе в центъра,а в другия край бе Джакс,които бе готов да удари Алекс.
- Стига! - извика Емери и застана между двамата. Погледна първо Алекс,чиято вежда кървеше,а след това и Джакс,чиято устна не изглеждаше в добро състояние. - Да не сме в детската градина? Престанете и двамата! Джакс,махни се. А вие какво гледате? Марш по купетата преди да ви превърна всички в жаби! - докато викаше ядосано се почуди къде ли бяха техните любими учители. Бавно се обърна към Алекс,понечи да докосне леко веждата му,ала той изчезна от погледа й скоропостижно. Мери въздъхна и се върна в купето си,а след по-малко от 10 минути влака пристигна в Лондон,а тя взе набързо куфара си и слезе незабелязано от влака. Когато отново съзря Алекс се затича към него и хвана ръката му,издърпвайки го настрани.
- Спри.. моля те.. не ме отбягвай. Говори с мен.. много мразя когато мълчиш така.. - през цялото време се опитваше да спре гласът си от поривите му да потрепне,да се пречупи. Трябваше да бъде силна. Този път успя да погали бузата му, Извади една кърпичка от малката си чантичка и почисти засъхналата по нея кръв. - Наистина ли бе нужно цялото това шоу във влака? - попита тихичко след това,без обаче да поглежда очите му,просто съсредоточено премахваше и последните следи от кръв.

Мери се бе сгушила съвсем леко в Колинс,докато с другата си ръка закачаше катеричката,която не спираше да се катери по нея. Самата тя бе израснала в чистокръвно семейство,чиято линия можеше да се провери чак до 17 век и фамилията й бе част от свещените 28 семейства,а това ще рече ,че от ранна възраст й е било втълпявано,че трябва да мрази  всеки друг различен от нея. Нечистокръвни,мътнородни и най-вече мъгълите. И беше така от начало.. докато не започна да разбира,че вероятно би изпуснала прекрасни хора,много по-добри от някакви си чистокръвни надутковци. Това я бе отчуждило от семейството й,което естествено й лепна прякора 'кръвен предател',но тя бе намерила своето семейство в лицето на нейните приятели и.. естествено Алекс. Когато родителите й разбраха,че е във връзка с някой от семейство Колинс щяха да позеленеят от яд. Естествено изпратиха й много червени писма - тъй наречените конски,ала тя не си направи труда да отвори нито едно,защото вече бе чувала всичко. Нямаше да се откаже от Алекс.

- Нека сега да минат тези момиченца и да те загледат.. след това ще останат без очните си ябълки. - каза съвсем спокойно  миньончето,докато заметна част от кестенявата си коса,зад раменете. После погледна към Колинс,които правеше някаква физиономия и Мери веднага се усмихна - Какво? - промълви с много по-нежен и невинен тон,след което се засмя и поклати глава.

Харесваше й това място.. нищо чудно,че толкова мъгъли обичаха да идват  в Лондон,въпреки че в мястото нямаше магия,сякаш бе магическо. Естествено ако се изключеше ужасната воня идваща от колите,които бяха замърсили въздуха до крайност - всичко бе идеално. Когато минаха покрай абатството Уестминистър,Мери се спря и го загледа. Толкова много крале и кралици на мъгълите бяха коронясани там. Дори имаше доказателства,че някои от тях са практикували магия.

- Алекс? Защо не ме заведеш в двореца Уиндзор? Винаги съм искала да го видя? Дори може да преспим там? Казват,че имало духове! - гласът й бе станал по-енергичен,по-жизнен. Тя бе чела за тези места,за така наречените мъгълски забележителности и личности и й се струваха много по-интересни от колкото магическите книги. След няколко секунди ,миньончето започна да поставя леки целувки по дължината на вратлето му,чак до ушето му. Беше им много трудно да се срещат в Хогуортс,тъй като бяха в различни домове,но щом имаше екскурзии бяха неразделни.