All time and space...

Заглавие: All time and space... Съб Яну 03, 2015 4:32 pm

Коледа най - досадното време от годината. Винаги когато идваше всички пощуряваха да се състезават чия елха ще бъде по - украсена. За капак всички се тъпчеха и наливаха като за последно. Размяната на подаръци особено дразнеше Монтгомъри. Е, все пак единственото което получаваше за коледа от баща си бе един хубав пердах. Просто не умееше да празнува и въобще не знаеше какво е това коледен дух. Единственото което знаеше, че с удоволствие би съсипал нечий друг празник. Определено това го караше да бъде щастлив. Все пак не му се искаше да бъде сам, но и май нямаше кой знае какъв избор с кой да празнува. Единственият човек в цялото училище, който не го дразнеше бе Елодия, но след скандала им те не бяха разменили и думичка. Може би беше време да си оправят отношенията. Все пак тя му липсваше, а не бе предприел нищо по въпроса. Дали щеше да е добра идея да вземе някакъв подарък? Е, може би за някой друг да, но специално за Дия - НЕ! Така може би бе и по - лесно за него. Просто отиваше и вземаше своята стара приятелка с едничка цел да съсипят нечии празник. Трябваше само да я открие. След кратък размисъл реши да прерови подземията. Елодия често обичаше да се шляе в тях. Облече се набързо и излезе от стаята си. Докато обикаляше безкрайните коридори в главата му се въртеше какво би казал щом я намери. Тя надали щеше да се трогне от извинения или хленчене, но от друга страна можеше да я предизвика още повече ако изръсеше нещо грубо. Да, определено трудно се угаждаше на Дия, но наистина трябваше да се сдобри с нея. Имаше нужда от нейната подкрепа, защото тя единствена знаеше някои от тайните му. Всъщност тя знаеше много повече за него, отколкото Ади. Този малък факт озадачаваше и самият него. Изведнъж пред него се мярна някакъв силует. Дали беше Елодия? Е, имаше само един начин да разбере, просто като тръгне след фигурата. Само след миг се оказа замесен в някаква игра на котка и мишка. Питаше се само кой кого гони, защото мистериозния силует сякаш умишлено го вкарваше по - надълбоко в подземието. Монтгомъри продължаваше да го гони уверено. Все пак това бе територия на Слидерин и надали някой друг би се осмелил да се разхожда просто така тук. В един момент имаше усещането, че почти е стигнал до силуета, но той просто се изпари. Коридорите се сменяха един след друг и слидеринецът имаше усещането, че не той е преследвача, а е преследвания. Дали трябваше да си извади пръчката или просто го гонеше параноя. За негово съжаление, това нямаше значение:
- Вцепени се! - Чу се от някъде гласът на приятелката му и Монтгомъри усети как заклинанието го удря право в гърба, като се блъсна в стената. Болката беше страхотна, но това не го изненада. Все пак Елодия имаше славата на много талантлива вещица, но точно сега му се искаше да не е. Е, все пак реши поне този път да се държи като слидеринец на място. Стана предпазливо изтупвайки дрехите си от праха:
- Здравей, мила Дия, как я караш? - Опита се да прикрие болката си с равен и спокоен глас. Ах, това заклинание, какво я прихващаше? Все пак целта беше изпълнена и той бе успял да я намери. За нещастие все още не знаеше какво да каже за да се сдобрят. Не можеше просто да се моли, Елодия можеше да е всякаква, но първо си оставаше слидеринка и като такава молбите при нея не важат. Е, все пак беше коледа, а всички твърдяха, че по коледа стават чудеса...

Заглавие: Re: All time and space... Съб Яну 03, 2015 5:09 pm

Коледа..много от учениците се бяха прибрали за ваканцията по домовете си, но Елодия реши да си спести това "удоволствие". Разбира се след като бяха ваканция можеха да излизат когато си поискат и точно преди малко се бе върнала от една своя разходка. За щастие или нещастие бе посрещнала коледата с Григор и сега размишляваше над спомените си. Крачката и трополяха по каменния под на подземията, а от ехото което имаше се чуваше сякаш някой трол бродеше из коридорите. Само една мисъл разваляше настроението и. Проклетия Мъри, как само и се искаше да и падне пред погледа и си получи заслуженото. Но не, бе сигурна че в момента момчето изобщо не се замисляше за нея, много ясно че не мислеше за нея. За цялото изминало време от кавгата им той не я бе потърсил, а в момента сигурно се наслаждаваше на сладката Адинка, след като и бе подарил подаръка за Коледа. Преди той не празнуваше този празник като нея и го ненавиждаше, но нищо чудно сега да бе станал един от любимите му.
Елди чу шум, явно още някой бродеше по коридорите на подземията. Проследи от къде идваше шума и изчака да види, кой щеше да и прави компания в този прекрасен ден. Мъри...гадта му мръсна, бродеше коридорите сякаше си търсеше изгубеното достойнство. Слидеринецът също усети компанията и, но Дия реши да си поиграе с него, преди все пак да го изиграе.Криволичеше по коридорите, а той я следваше като кученце. Тук тя имаше предимство над него, подземията и бяха любимата част от замъка и ги знаеше както знаеше колко милиментра са ноктите и. Ту наляво, ту надясно тя успя да се скире така от него, че да го издебне в гръб и да изпрати заклинанието си по него.
-Вцепени се!- Дам, това беше новия и начин да му каже здрасти, щом той бе избрал да не е на нейна страна. Мъри се строполи на земята от болка и тя му се усмихна злобно, макар че той бе с гръб към нея и нямаше как да я види..Аха явно все пак бе останало някакво самоуважение в него, не искаше да покаже, че го боли изправи се и и се усмихна, не много сполочливо де.
- Здравей, мила Дия, как я караш? - Мила Дия?? Моля, що за обръщение, Елодия отново насочи пръчката си срещу него
- още едно такова обръщение и този път, вцепени се ще ти се струва като галене от перце-изсъска му тя. - Какво правиш тук, да не би Адинка да те е оставила сама в замъка?

Заглавие: Re: All time and space... Съб Яну 03, 2015 5:39 pm

Разбира се, че трябваше да повдигне темата за Ади. Определено нямаше да ги запознава, при никакви обстоятелства. Наистина ли вярваше, че самият Монтгомъри можеше да празнува подобен празник? Нима го виждаше на една маса с глуповата усмивка да се тъпче като прасе. Е, казвайки подобно нещо само му показа, че му е още бясна за малката им караница. Вярно, че самият той някак си не можеше сам да си обясни как бе станало всичко това. Ади определено не се вписваше някак в графата предпочитани партньори за слидеринци. Е, поне неговата приятелка може би имаше някакво бъдеще за разлика от всяка от отрепките на Дия. Все пак нямаше намерение да обсъждат интимните си животи, имайки се предвид, че Ади е единственото момиче с което някога е бил. Тоест през останалото време трябваше да седи и да слуша за всяка една афера на Дия, но това определено го дразнеше. Наистина мразеше да слуша подобни истории, защото тя му беше приятелка и всеки път потръпваше щом разбереше, че е оставила поредния да се възползва от нея. За щастие той никога не беше споделял това с нея. Не искаше и той да се бърка в нейният живот. Тя просто му беше най - добрата приятелка и този факт го радваше. Разтърка инстинктивно натъртените си ребра и се обърна към Елодия:
- Въображението ти май е доста добро... - Започна Монтгомъри. - ... Щом успя да си ме представиш как празнувам днес. Все пак си мислех да го празнуваме заедно, скъпа Дия, както ние си знаехм. - Просто трябваше да се държи като истински слидеринец и всичко щеше да е наред. Опита се да се усмихне, но щом показа зъбите от един рукна малка струйка кръв. Определено приятелката му се беше постарала да го посрещне гостоприемно. Намигна дяволито и придоби доста интересен вид. С кървящи зъби, целият мръсен и намигащ. За миг приятелката му повдигна леко повдигна, но бързо я свали. Все пак не му се беше разминало толкова евтино, защото последва канонада от шамари:
- Ах, ти глупав шемет! - Елодия явно се бе размекнала, защото го шамареше, а не пращаше заклинания по него. - Как можа да направиш такова нещо и то точно с хафълпафка? - След още няколко шамара поспря за момент. Е, цигарите оказваха влияните и тя бе уморена. Монтгомъри си благодари на ум, че се беше сетил да научи и нея:
- Е, може да си кретен, но си моя кретен! - Любезно подхвърли Дия. - Какво предлагаш, многознайко?
- Мислех си за нещо забавно, но ми е нужна малко помощ за приятен празник. - Отвърна Монтгомъри и най - сетне свали ръцете си с които се пазеше само преди миг. - Винаги съм обичал коледа с теб. - Чудото бе станало. Беше се сдобрил с приятелката си и скоро щяха да прекарат празника както те си знаеха. Едно беше ясно, някой щеше да си изпати много жестоко, но кой...

Заглавие: Re: All time and space... Съб Яну 03, 2015 6:37 pm

-о да ще се забавлявам на тази Коледа, но не съм сигурна, че и ти ще и се насладиш- в стила на Ел беше да преиграва, да прави драми и бели, а всяка себеоважаваща се дама не изневеряваше на стила си, затова ако Мъри мислеше че ще му се размине толкова лесно, много се лъжеше. Дори той не можеше да е толкова специален за нея щом веднъж вече бе решил че може да си играе с нея. Слидеринката го придърпа в уж приятелска прегръдка и използва разсейването на приятеля си. Пръчката и бе насочена в ребрата му, даа точно тм където се бе ударил преди малко. Завъртя я върху кожата му, за да може хубавичко да я усети. След което допря устните си до ухото му и прошепна някакво заклинание. От пръчката и започнаха да излизат малки светкавици, които се впиваха в кожата му и го караха да се гърчи от болка. Ел го пусна и той се свлече на земята. Пръчката и отново замахна към него и ново заклинание се струполи над него. Трябваха и няколко мига, за да го огледа добре и да съжали за стореното от нея. От устните му се стичаше кръв, очите му бяха кървясали, ръцете му придържаха ранените места..Господи та това бе най-добрия и приятел как можеше да му го причини само от някаква женска злоба...Моментално свали пръчката си и отиде при него. Отблизо бе по-зле дори, започна да нашепва заклинания и следите от нараняванията бавно започнаха да изчезват, а той да добива нормален вид. Единственото което бе останало бяха усните му, но когато насочи вниманието си над тях, макра и кървясали желанието и да го целуне се появи..сякаш невидима сила я привличаше към тях..Не не можеше да го направи след изпълненията и от предните няколко минути. Набързо излекува и тях и се отдръпна от него
-аз...такова, извинявай. Малко се поувлякох.

Заглавие: Re: All time and space... Съб Яну 03, 2015 7:00 pm

Малко се увлякла? Малко да се увлечеш означаваше да ритнеш по дебелото дупе някой първокурсник от Грифиндор. Определено беше успял да я раздразни доста прилично. Дали да сложеше още малко сол в раната и да я попита какъв подарък е приготвила за него? Не, определено не. Все пак май Дия беше забравила, че доста го бива в отварите. Може би малко разхлабително щеше да се отрази доста добре на слидеринката. Така да се каже да се отпусне малко и да изкара всичко от себе си. Е, все пак празника имаше чудесно начало. Едвам се бе видял с приятелката си и се оказа натъртен и разкървен. Просто прекрасно. Изведнъж в съзнанието му изникна образа на Дия като Снежанка. Чудно картинка, децата със сигурност щяха да я заобичат. Все пак кой не обичаше да му викат, да го бият, че за изпроводяк и някое заклинание. С малко мъка успя да се надигне. Е, поне със сигурност това беше неговата приятелка. Момичето с което споделяха толкова много спомени. Кому беше нужно да вдигат този скандал и да развалят толкова много отношенията си. Макар и да умираше от болка, той се радваше. Отново можеше да разчита на Елодия и това значеше много за него. Да, определено се беше размекнал вътрешно и нямаше нужда да го показва и външно. Изплю насъбралата се кръв в устата му и се обърна към слидеринката с дяволито изражение:
Е, предполагам вече свърши с празничното ми посрещане? - Поне не беше изгубил саркастичното си чувство за хумор. - Мисля, че коледа има нужда от Снежанка като теб и дядо Коледа като мен, нали? - Идеята му беше пределно ясна. Просто щяха да откраднат всички подаръци до които можеха да се докопат и после просто да ги разменят или да изхвърлят нещото от кутията и да оставят само нея. Целта бе една, никой да не получи това което иска за коледа...

Заглавие: Re: All time and space... Съб Яну 03, 2015 11:20 pm

Традицията си беше традиция все пак нали? Радваше се, че Мъри не бе реагирал чак толкова зле на избухването и. Със сигурност ако бе някое друго момиче доста щеше да си го отнесе, всъщност никое друго момиче не би посмяло да се опълчи на Мъри, макар на него да му се отдаваха повече отварите, отколкото заклинанията, но и в това си го биваше. Елди му се усмихна, но този път усмивката и бе искрена, не престорена.
-Хайде, скъпи ми дядка, да разплачем някой първокурсници. -слидеринката се затича напред сякаш беше малко момиченце пред голяма розова торта и то сякаш цялат бе за нея. В Хогуортс от няколко години имаха традиция, близо до входовете на домовите помещения се поставяха елхи, за да може да се изпращат подаръци и от други домове. Разбира се, скъпият им директор се бе опитал да сложи защитни заклинания, но Дия и Мъри бяха страшен екип и за тях те бяха детска игра. Чакаха ги четири затрупани с подаръци елхи и то с ограничено време, тъйкато тази година бяха решили да се правят на сърдити и изоставяха от графика. Започнаха от кулата на грифиндор, мястото бе тихо, а тяхната елха както обикновенно изобилстваше от подаръци..Подменяха опаковки, чупеха играчки, сменяха картички, понякога дори когато си харесваха нещо си го прибираха за себе си. не че не мижеха да си го позволят, но така бе по-сладко.
-Хей, какво правите-толкова се бяха улисалу в съсипването на коледата, че изобщо не бяха усетили момчето, което сега стоеше с насочена срещу тях пръчка-ще ви изкажа, махнете се от подаръците ни-очевидно бе заблуден първокурсник мислещ се за велик.Елодия извади и своята пръчка
-по-спокойно дечко нищо на никой няма да казваш- след две секунди и едно махване на пръчката и, първокурсника се бе оказал с залепен език, така че да не може да говори.Измагьоса въже и се зае да се бори с момчето-помогни ми-повика тя приятеля си
-добре-отвърна той свивайки рамене-вцепени се-заклинанието мина на сантиметри от Дия, но покоси натрапника. Елодия омота въжето така че той да не може да мърда когато бъде исвободен от заклинанието, след което разопакова някакъв подарък и с хартията опакова момчето, за финал юу сложи и панделка- не е ли просто идеален-каза тя и го избута под елхата.-нека шибаните грифиндорци го смятат за предопреждение-усмивката озари лицето и.-Хайде имаме още много работа.- Двамата продължиха към кулата на рейвънклоу където също съсипаха повечето подаръци, а после стигнаха и до покойте на хафълпаф. За техен късмет повече не се натъкнаха на ученици, макар че щеше да е яко да оставят по един ученик като подарък...
Бяха към края си, когато Дия се сети нещо, някъде из всички тези подаръци се намираше и този за момичето на Мъри, но той разбира се не се издаде коя е, затова реши да си направи малка шега с момичетата от дома. Във всяка кутия, която бе за момиче тя измагьоса специална купчинка подаръци същояща се от повръщано,мишки, хлебарки, паяци и къде без любимите червей. Разбира се го направи таймо от Мъри, който сигурно нямаше да хареса шегата и след като и беговата светица бе замесена, но не се сдържа да не се пошегува..
-как мислиш, дали твоето момиче ще си хареса подаръка?

Заглавие: Re: All time and space... Нед Яну 04, 2015 2:15 pm

Защо всичко накрая опираше до Ади? Монтгомъри никога не обелваше дума за отрепките на Дия, но слидеринката упорито човъркаше тая тема. Да, беше с Ади и какво от това? Наистина ли не можеше просто да се радва за него или просто да си мълчи. Без дори да го показва, слидеринецът можеше да каже с какъв тип се събира понастоящем Елодия. Бас държеше, че е злоупотребил с черните изкуства и в момента е издирван за да полежи малко в затвор, но разбира се е твърде голям страхливец да си понесе вината си и сигурно се криеше в миша дупка. Е, с какво такъв тип бе по - добър от неговата Ади? Разбира се с нищо, но малката язовка се бе превърнала в голям трън в очите на Дия. Нима това беше ревност, нима Елодия се страхуваше да не изгуби приятеля си. Това бе смешно даже и да си го помисли. Монтгомъри наистина я уважаваше и ценеше. Определено му се искаше двете да се разбират, а защо не и някой път да се помотаят заедно? Разбира се, младият Маккой нямаше намерение все още да ги запознава. Познаваше твърде добре Дия и знаеше на какво е способна. Със сигурност щеше да стане огромен скандал, който можеше да прерасне дори и в катастрофа. Реши, че е най - добре да не обсъжда нищо свързано с Ади:
- Какво ще кажеш да не обсъждаме връзките си и просто да се забавляваме? - Обърна се към Елодия и я погледна право в очите. - Виж, липсваше ми компанията, но от кога моя личен живот стана интересен? Мислех си, че ти е скучен. - За момент остана втренчен в нея и в съзнанието му изникнаха всякакви спомени. Един детски в който той и слидеринката лежат на поляна и лениво бърборят за това какви искат да станат като пораснат. След това допира с нейното тяло когато се бе стоварил върху нея. Друг спомен за първата им пакост заедно и наказанието, което трябваше да отнесат. Това бяга само част от спомените които нахлуха в главата му. Сам не можеше да повярва колко много история имат помежду си с нея. Е, двамата наистина извървяха страшно много път заедно, а и щяха да продължат да вървят. Монтгомъри се усмихна леко и отново се наведе над купищата с подаръци. В този момент погледа му се прикова върху малка изографисана кутийка. Трябваше просто да я отвори и да провери съдържанието. Вътре се показа доста красив златен пръстен. В главата му веднага му се зароди идея за шега с която да си го върне за посрещането в подземието.
- Ще се омъжиш ли за мен, любима! - Младият Маккой падна театрално на колене, като се опитваше да прикрие смеха си. Е, не много успешно, защото само след миг се разсмя от сърце падайки чак по гръб. Дия от своя страна също не успя да сдържи смеха си и само след секунда двамата вече се заливаха от смях...

Заглавие: Re: All time and space... Сря Яну 07, 2015 10:32 pm

Да не я обсъждаше..толкова различни ли бяха мъжете, че им бе толкова трудно да разберат женската ревност. Дори не знаеше коя е, а вече я мразеше. Това определено не беше здравословно за нея, но пък не беше здравословно и да го целува..онзи път. Мъри продължаваше да тършува кутийте, но на нея вече не и бе толкова интересно, просто искаше да се прибере в стаята си и да се излегне или пък да намереше утеха в обичайните си занимания като алкохол и мъже и да забрави за Мъри. Метна един подарък към елхата, а на лицето и се бе появила недоволна гримаса, точно в този момент слидеринецът реши да я изненада.
- Ще се омъжиш ли за мен, любима!- Бе коленичи пред нея,а в ръцете му имаше златен пръстен. Явно изражението и, му се беше сторило много смешно, защото момчето избухна в смях..поредната му шега разбира се.. тя на свой реши също да се включи в шегата.
-О, не мога да повярвам- започна да пищи, като хилядите лигли от кура им, а за по-голям ефект дори добави подскоци и раковамахане с ръце, сякаш не можеше да си одържи радостта.- И то точно на Коледа, боже колко романтично. О боже, о боже- пискаше ли, пискаше. Накрая уви ръце около врата му- Нямаш идея, колко щастлива ме направи милооо- Спря за малко писъците си и впи устни в неговите. Това беше втората им целувака, а момчето със сигурно не бе очаквал точно това когато реши да се пошегува с нея. Елди се усмихна самодоволно, можеше и да го приема на шега, но малко по малко щеше да го привлече към себе си. Дори нямаше да усети как е станало. Това е да си жена..злобата ти няма край...Когато целувката им свърши, тя взе пръстена от ръката му и го сложи на безименния си пръст.
-Еха дори ми става перфектно-изкоментира тя.-Представи си какъв шок ще е когато подателя на подаръка го види на ръката ми- шегата от преди малко беше приключила и тя оглеждаше новата си придобивка- И кой подяволите подарява пръстен на коледа?- Сериозно, що за подарък? Някое момиче можеше да се излъже, че токувиж си има някой мераклия..

Заглавие: Re: All time and space... Сря Яну 07, 2015 11:08 pm

Чуден ден. Монтгомъри никога не можеше да разбере коледа. Всички полудяваха просто и нищо нямаше смисъл. Дали и Дия полудяваше, но от кога? Слидеринецът набързо превъртя цялата хронология в главата си. Първо трябваше да умира от угризения, защото бе разделен с Ади и това доведе до скандала с най - добрата му приятелка. След това успя отново да спечели малката язовка, но доста време дори не говореше с Елодия. Следващото действие, Монтгомъри се луташе в лабиринта на подземието да намери приятелката си и беше посрещнат с атакуващи заклинания. Няколко часа по - късно, отново получи целувка от Дия. Определено нещо му се губеше. Огромно парче от пъзела бе изчезнало някъде. Ако го имаше щеше да го сглоби. Мозъкът му пропусна, шегата на приятелката му, защото беше зает да обмисля всяка възможност. Дали щеше да експлодира ако продължеше, реши да не рискува и просто да попита:
- Какво изтървам, Дия? - Поне звучеше нормално, с неговият скучен и обикновен глас с лек ирландски акцент. - Първо ме нападаш и без малко да ми потрошиш ребрата, а сега ме целуваш? - Единствената реакция от нейна страна бе лека усмивка, защото отнякъде се чуваха стъпки. Лошото беше, че не бяха на един човек, а по - скоро на цяла банда. Надали щяха да останат много очаровани от постъпката на слидеринците и затова двамата побързаха да се скрият някъде. За тяхно щастие на близката стена зад едно от знамената имаше достатъчно голяма ниша в която да се съберат. След миг двамата се озоваха лице в лице натъпкани в една малка дупчица. По лицето на Дия отново се появи някаква усмивка и с едно движение успя да захапе врата на Монтгомъри, като в същото време си заби ноктите в гърба му. Изведнъж коленете на слидеринецът омекнаха. Никога досега не беше изпитвал нещо подобно. Усещането не можеше просто да се опише с думи. Единственото близко бе първата му целувка. Все пак това продължи кратко, защото стъпките и гласовете се отдалечаваха. Вече можеше да излязат и с голямо усилие на волята, младият Маккой се отскубна от Дия. Наистина имаше нужда от това парче от пъзела, защото нямаше идея какво се случва:
- Е, би ли ми отговорила? - Инстинктивно ръката му хвана захапаното място. Откъде Елодия знаеше, че това би му харесало. Той самият не знаеше. Все още с омекнали колене се втренчи с изпитателен поглед в приятелката си. Какво се случваше и защо? За миг всичко бе изгубило смисъл и логика...

Заглавие: Re: All time and space... Сря Яну 07, 2015 11:44 pm

"Понякога нещата, които най-много искаш, не се случват,

а тези, които най-малко очакваш, се случват.

Не знам - срещаш стотици хора и никой от тях не успява да те докосне.

И тогава срещаш някого, който променя живота ти завинаги."

Какво изпускаше ли? Ами много неща, неща който Елодия никога не би му признала, ако не бе наложително. Неща, който дори самата не разбираше, камо ли да ги споделя на някой друг, особено на него, особено сега...

Умът и не можеше да го побере. Тя беше привлечена от Мъри, от най-добрия си приятел. 16 години и никакви следи от чувства и в момента, който той спомена друго момиче бам всичко, което сърцето и криеше излезе наяве.

-Нищо Мъри, няма нищо. Всичко си е на мястото.-изпелтечи тя- Нали ме знаеш..обикновенните игрички- допълни, защото и самата тя не можеше да се обеди с "нищото" си.-Не се чувствай по-специален от другите, знаеш ме правя го с доста момчета..мъже-Лъжи, лъжи...но нямаше да му каже, не това щеше да си остане нейната тайна. А пък все пак и за нея беше нещо ново, не можеше да му го изтърси. Реално, Мъри не беше момче за нея. Той беше умен, добър (доколкото можеше да е добър един слидеринец), той просто не беше задник като другите и със сигурност можеше да обича, нещо което тя старателно избягваше още от малка. Любовта правеше хората слаби, насочваха вниманието си към един човек и щастието му и се разсейваха, а после същия този някой ти разбиваше сърцето. За какво ти е тогава?-Какво не ти ли хареса? Останах с впечатление, че ти донесе някаква наслада..-Тя щракна демонстративно със зъбики и му се усмихна лукаво

Заглавие: Re: All time and space... Чет Яну 08, 2015 3:41 pm

Обикновените игрички...

Това внесе още смут в съзнанието на Монтгомъри. Принципно му беше известно, че Дия си беше мъжемелачка. Все пак се предполагаше, че има някакъв тертип. Колкото по - долен толкова по - добре. Така казано, слидеринецът също попадаше в тази категория. Е, ако човек наистина се замисли, определено младият Маккой попадаше в тази графа без проблем. Имайки се предвид всичките усилия които положи да е с Ади, а сега вратът му беше просмукан от Елодия. Чудно, да си долен колкото приятелите на Дия. Може би непозната жена бе права, Монтгомъри надмина дори Джеймс. Тези мисли само го вбесиха. Той се бореше да възвърне доброто име на фамилията си, а в следващия момент беше на едно ниво с простолюдието. Погледна отново към Елодия. По лицето й продължаваше да играе някаква пъклена усмивка. Това само допълнително раздразни Монтгомъри и за кратък момент, слидеринецът изкрещя всичко, което мислеше:
- Обичайните игрички? Какво и аз ли съм вече една от отрепките ти? - Защо дявол да го вземе, Дия го беше принизила толкова? Вярно в последно време отношенията им бяха силно охладнели, но все пак. Опита се да се успокои. С голямо усилие на волята успя да се овладее. Трябваше да има разумно обяснение на всичко, което се случваше. Потъна в дълбините на своето съзнание в опит да намери нещо, което можеше да обясни случващото се. За негово нещастие всичко бе едно и също. Нямаше обяснение за абсолютно нищо. Единствено и само Елодия можеше да му даде някакво обяснение. Е, тя вече му даде, но наистина не му се нравеше Дия да го смята за просто някаква отрепка:
- Мисля, че трябва да си поговорим! - Сам се изненада колко спокоен прозвуча гласът му, имайки се предвид, че само преди минути бе крещял с пълно гърло. - И да права, наистина ми хареса, но не е там работата. - Опита се отново да възприеме Елодия както я възприемаше винаги. Не можеше да повярва колко му беше трудно това. Изведнъж тя не бе неговата най - добра приятелка, а някакво лично желание. Може би наистина полудяваше, но за миг искаше да я сграбчи и самия той да я целува по врата. Определено умът му съдействаше на Дия. Въпреки всичко се надяваше да има някакво разумно обяснение, защото просто не знаеше какво го очаква. Не можеше просто така да се целува с нея когато му скимне, нали? Загледа се в Елодия с надеждата за отговор и разумно обяснение, но вътрешно дори не си бе и помислял, че ще получи такова...

Заглавие: Re: All time and space... Нед Яну 11, 2015 12:11 am

"Хм..този нокът изкривен ли е или така ми се струва..дали не е по-малък от другите."
Дам..приятелят и можеше да се пали колкото си поискаше, но това не означаваше, че ще привлече вниманието на слидеринката. Тя опорито отказваше да го погледне, като съсредоточено наблюдаваше ноктите си, сякаш чакаше да забележи милиметровите им растежи за деня. Лично според нея, Мъри сериозно трябваше да изпусне парата, сериозно кога за последен път това момче се бе забавлявало истински. Постоянно мислеше, се трябваше да направи нещо и то само ако е включено в графика му, нищо спонтанно. Жалко, че за толкова години като приятели не беше прихванал нищо от нея. Кога ли щеше да започне да се радва на живота и щеше ли изобщо Елди да доживее този момента..едва ли. Сигурно в момента размишляваше колко грешно бе това което направи ..Ама как така, нали са приятели, сега какво ще стане...глупости, глупости и пак глупости. А можеше да е толкова лесно и прост...тя го харесваше, на него очевидно му харесваха целувките и (че как иначе) и така щяха да си живеят мирно и кротко в наслада.
Кой залъгваше, дори нея я бе срам да си признае, че тя Елодия Джоунс, развратницата на курса известна със свойте предпочитания към батковци, така да ги наречем, може да хареса някой на нейните години и то не кой да е ами Мъри. Тези мисли жегнаха Дия, не това не биваше да става..сигурно просто си въобразяваше, нормално все пак пак бе оплескала нещата и човешката и част искаше нормални отношения и няаква сигурност, а не изродите с който беше. Ядоса се сама на себе си, какво правеше тук. Вместо да си губи времето да обяснява на Мъри, че просто и се е приискало да го целуне, можеше да си намери някоя нова жертва и просто да забрави споровете.
-Не мисля, че има какво да си говорим повече по тази тема, Мъри-усмихна му се злобно тя.- Когато спреш да бъдеш такова дърво и отпуснеш парата ми се обади..тогава може би ще си говорим- Направи няколко крачки на пред, а токовете на обувките и огласиха коридора. Отиваше към стаята си, затворена и далеч от Мъри..

Заглавие: Re: All time and space... Нед Яну 11, 2015 1:05 am

Лудост, всичко беше просто лудост!

Всичко, което някога Монтгомъри си представяше за отношенията си с Дия просто рухна. Всичките години на разбирателство просто изчезнаха. Единственото, което усещаше слидеринецът бе пулсиращото сърце в гърдите му. Бас държеше, че ако нямаше гръден кош, то просто щеше да пробие кожата му и да падне на пода. Определено Елодия знаеше как да го побърка. Все пак какво искаше да каже с това, че е дърво. Просто всяко нещо трябваше да се планува за да има някакъв резултат, защото иначе нямаше как да му излезе края. Е, този път реши да играе на играта. Обърна се и бясно се затича след приятелката си. Миг по - късно вече я бе хванал за раменете притискайки я към стената. Очакваше някаква съпротива, та може би и ново заклинание, но тя отново го изненада. Дия внимателно обви ръце около врата му и си положи краката на кръста му. Младият Маккой се чувстваше извън тялото си, досущ като страничен наблюдател на случващото си и определено харесваше това което виждаше. Все пак един път захванал да играе на играта нямаше как да се върне назад. Монгомъри заби страстна целувка по врата на Елодия и миг след това отново усети как ноктите на момичето танцуват по гърбът му. Да, полудяваше, но на кой му пукаше? Все пак повечето хора бяха на мнение, че това е само въпрос на време. Само след момент целият свят спря своето съществуване. Единствено Монтгомъри и Елодия бяха останали на тази планета. Жадуваше за нея, ароматът, който се носеше от нея допълнително го влудяваше. Сам нямаше идея какво се случва с него, но не му пукаше. Той бе с Дия и в момента не можеше да отдели устни от нейните. Последваха минути на бурни и страстни целувки преди слидеринката да се отдръпна от него отново хапейки го за вратът. Младият Маккой простена от удоволствието, което изпита при захапката. Тогава най - неочаквано отнякъде се появи гръм от ясно небе:
- Ами Ади? - Долови шепота на Дия в ухото си. Усети как коремът му се преобръща. Нима отново беше направил нещо с което да я нарани? Погледна към приятелката си с поглед, който едновременно показваше изненада, неразбиране и пълна погнуса. Отврати се от себе си, защото отново бе на път да разбие прекрасното сърце на своята любима:
- Аз... Аз ... Аз ... - Нямаше идея какво да каже в тази ситуация. Погледна отново към Елодия и тя му отвърна с заговорническа усмивка:
- Е, оставям те, докато се осъзнаеш! - В гласът на момичето се долавяше някаква непозната нотка. Какво искаше от него? Все пак преди цяла вечност го беше нарекла дърво, а след това двамата се гърчиха в опияняваща страст. Колената на Монтгомъри отново омекнаха, но този път болезнено. Нямаше сили да седи прав и се стовари седнал на земята гледайки в една празна точка. Този път Елодия наистина си тръгна и за "довиждане" го докосна по лицето. Слидеринецът дори не потръпна. Изведнъж светът се бе стоварил върху главата му и го бе смазал. Мислите му го връхлитаха една след друга, като всяка беше по - луда от предишната. Стоя седнал с часове, загледан в нищото и замислен за всичко... Всичко беше отишло по дяволите и нямаше връщане назад...

» Summer time
» Time of death...2 days ago
» ..It's been a long time coming since I've seen your face...
» There is no time for friendship, Aaliyah and Anelya.
» Time flys away... It's winter now and we're back from where we started

All time and space...

All time and space...

Similar topics

Similar topics