След месец на улица Мракон - Али

Мрак се спускаше на вечно дъждовния Лондон като обгръщаше както мъгълската така и магьосническата част на града.Улиците на Диагон-Али бяха тихи и пусти с изключение може би само на една. На Мракон-Али мъж облечен в черно палто и черни дрехи крачеше по паважа с не особено весело изражение. С ръце в джобове той обхождаше района и се оглеждаше подозрително постоянно все едно търсеше нещо или по-скоро някой. Извади магическата си пръчка в ръка и се спря за момент като облиза устни и проговори все едно на някой невидим дух.
- Вече можеш да излезеш! Знам че си тук! - провикна се той грамогласно взирайки се в мрака. - Да не си мислеше, че няма да усетя жалкия ти опит да махнеш знака. Та аз ти го сложих!
Григор беше бесен и това си лечеше от разстояние по погледа в очите му. Там имаше странен оттенък. Пламък на гняв и ярост, смесени в едно като опасен коктейл който беше напълно непредсказуем. Точно в този момент можеше да се случи всичко и той бе способен да направи нещо ужасяващо.

Наръчник " Как да сринеш живота си най-бързо и лесно", автор Елодия Джоунс.
Бяха минали колко..две седмици от срещата с Мъри и месец от срещата с Григор, а в момента слидеринката не искаше да вижда абсолютно никой от двамата. Разбира се Мракон-али не беше перфектното скриварище, Григор можеше и да се навърта някъде тук, но спешно трябваше да намери една специална съставка, за една специална отвара. Ходеше предпазливо, оглеждайки всеки човек или магазин, а самата тя се бе наметнала с дълга черна мантия, от която се виждаше само лицето и. Едва ли имаше по-безрасъден човек от нея, първо беше съсипала бебешкото си приятелство с една проклета целувка и ревността си и второ беше се опитала да махне проклятието си, което и беше треснал Григор, поредния мъж от томболата и за утрепки, както бе казал Мъри. Този път се беше опарила от игричките си и въпреки това при втората и среща с него тя почувства странни чувства на привързаност или нещо непознато за нея, дори я беше страх да изрече думичката която витаеше в главата и, но не беше само това. Тези чувства се бяха появили и когато разбра за Мъри и хафълката. При спомена за момента когато той и изкрещя че има друго момиче тя инстинктивно потръпна. Толкова неща и бяха на главата, че се чудеше с кое да започне първо, но да може би махането на проклятието оглавяваше класацията. Беше сигурна, че при първия и неуспешен опит да го махнат с Мъри, Гиргор бе усетил. Разбира се,че бе усетил, не беше просто някакъв глупав черен магьосник, щом бе успял да и направи това заклинание, сто процента го бе свързал такаче да знае във всеки един момент какво става с него и така в момента тя тръпнеше от страх да не се засекът. Бе сигурна, че той изобщо няма да е доволен от нейното своенравие, но и той трябваше да е наясно, че не може просто така да я затваря и да бъде само негова, трябваше да си я заслужи а не да я мами със заклинания.
На Мракон-Али нямаше почти никой, но един човек привлече вниманието и. Беше облечен целия в черно и ужасно много приличаше на Григор, за части от секундата докато той се обръщаше към нейната посока, тя успя да се скрие зад стената на един магазин и все пак явно не беш достатъчно бърза
- Вече можеш да излезеш! Знам че си тук! - провикна се той, а кръвта в момичето моментално замръзна - Да не си мислеше, че няма да усетя жалкия ти опит да махнеш знака. Та аз ти го сложих!- продължи да вика той, но тя все още нямаше сили и смелост да се покаже пред него. Да си навлече гнева на един от най-издирваните черни магьосници, защо не? Когато явно той разбра, че тя няма да се покаже сам реши да отиде при него. Сините и очи се впиха в него, а остата и се беше залепила сякаш с лепило неспособна да се отвори. По лицето му нямаше и следа от мъжът в къщата, нито една следа напомняща и за някаква милост или доброта. Отново беше станал чудовище готово да я разкъса..

-Казах ти, че се опитам да го махна-най-накрая си отвори устата- Не можеш да ми го прииняваш, не е честно. Аз не ти държа сметка какво правиш, аз съм просто едно свободно момиче искащо да се радва на живота си, а той не е твоя собственост. Нямаш право да ми го причиняваш- гласът и трепереше леко, но пък и звучепе по-обедително отколкото си мислеше, че ще е. Само това и липсваше той да знае колко уплашена бе в момента..

Веднага щом кафявите му очи срещната тези на красивото русо момиче , той скръцна с зъби от гняв и проговори.
- Ти не разбра ли,че си моя а?! Няма свобода за теб,
ми принадлежиш ми курво малка!
Той се приближи към нея и я удари с шамар през красивото и лице силно с ръка.След това я хвана за косата и я задърпа към една тъмна тясна пътечка зад един магазин.Те едвам успяваха да вървят по нея защото стените се опираха от двете им страни в раменете им. Лицето на Елодия бе опряно в една задънена стена от където изход нямаше.Надупи я хубаво и започна бързо да я разсъблича оголвайки хубавото и дупе.След това смъкна черния си панталон и извади от там надървения си кур който беше с изпъкнали вени по него, по цялата му дължина.Дебелото топло парче потъна дълбоко в ануса на ученичката и той почна яростно да я чука със силни и дълбоки тласъци.
- Сега ще получиш хубав урок! - задъхано рече той докато я пореше диво отзад пиритскайки тялото си всеки път щом навлизаше целия в нея.

ЗЗъбите и затракаха от удъра, а езика и облиза долната и устна усещайки желецния вкус на кръвта си. Тялото и започна да трепери от гняв, от яд и страх. В този момент разбра колко бе сгрешила, че се забърка с него. Трябваше да бяга още когато го видя в гората или поне когато отиде в дома му, трябваше да си хване някое добро момче като Мъри, което просто щеше да я обича и никога не би и посегнало, но не тя трябваше да намери най-лошия от най-лошите . Може би когато я прибият почти до смърт тя щеше да се усети и да престане да се забърква с такива хора. Григор я дърпаше навътре в уличките и тя започваше да се чуди какво е намисли да прави с нея, дали щеше да я прибие до смърт или да и тръсне още някое проклятие докато не се побърка и незнае на кой свят е..Блъсна я напред, а лицето и се удари в стената, в която я опря. Усети болката по скулите си почти моментално. Явно утре, ако оживееше щеше да я е срам да ходи където и да е било навън. Никой не трябваше да я вижда така иначе щеше да загуби славата си, но защо мислеше за нея точно сега? Ръцете му я държаха в здрава хватка и колкото и да се опитваше да се измъкне от него неуспяваше. След секунди усети големия му, пулсиращ член в нея. Невероятно как нещо което преди и беше носило толкова наслада, в момента и носеше само болка. Огледа се за минаващи хора, но толкова навътре в уличките на Мракон-Али разбира се никой не се разхождаше.. Григор я тласкаше силно и при всеки негов тласък главата и се удряше в стената причинявайки и болка, дори китките и вече започваха да я болят от хватката му. Елодия изстена едва чуто молейки го да спре, но това само го накара да забърза темпото си. За първи път изпитваше болка от секса и за първи път ужасно много искаше това нещо да приключи искаше колкото се може по-бързо той да я остави намира и тя да се прибере в стаята си..

Притискаше си цялото тяло плътно в нея и дишаше в ухото й докато тласкаше целия си член дълбоко в нея силно и все по-бързо с всяка изминала секунда.Стисна й китките докато главата и се удряше отново и отново в стената я той я оправяше отзад както бе надупена.Възнамеряваше да й покаже с кого се бе захванала и как никога нямаше да я пусне да бъде далеч от него.Това бе урок който не бива да забравя за да знае,че с него не бива да се играе. Григор заръмжа като див звяр в ухото на синеочката карайки тялото й да подскача и тресе леко при всеки един негов мощен тласък.
- Мммм , че си тясна малката ми! - с дрезгав глас промълви той като сърцебиенето му се ускори.
Нямаше и следа от любовна игра миловидни жестове.Беше станал звяр, същинско чудовище и за това Елодия си беше напълно сама виновна като го провокираше с нейното си поведение.

Писъците и кънтяха в уличката примесени с молби да спре. В нормални условия не би имала нищо против това той да я чука, но в момента се чувстваше като долнопробна курва, а събитията от изминалите дни очевидно я бяха повредили, защото бе започнала малко по малко да мечтае за любов. В момента дори не можеше да си представи как е могла да мисли, че този мъж е способен на това чувство, явно още от раждането му го бяха изтръгнали и се бе превърнал в чудовището което е сега. Що за промяна бе това, един ден бе ми с нея, а наследващия щеше да я убие само, за да си начеша крастата. Вече съжаляваше и че не бе потърсила помощ от баща си. Да, той определино щеше да знае как да и помогне, но нали трябваше да бъде голямото безстрашно момиче. Щом се измъкнеше от тук, ако разбира се успееше, защото вече се съмняваше какво ще му хрумне на лудата глава определено щеше да отиде при баща си. Не искаше да има нищо общо с този тип вече, всъщност единствено искаше да го убие, или да му измисли страдание по-лошо и от смъртта. Беше си играл със сърцето и и го беше разбил, трябваше да се измъкне, да стисне зъби докато той приключеше с нея и след това да се изправи по-силна отвсякога готова за отмъщение.
Гласът му шареше по кожата и и тя потръпваше от отвращение, как е могла да изпитва наслада от това животно подяволите? Толкова ли долу беше паднала..

Виковете й отекваха из цялата уличка й звучаха така все едно я колят кое у би всяка възбуда и желание у него да прави каквото и да е с нея.След като извади члена си от нея и бързо си дигна гащите и се приведе.Изпуфтя силно някак си сърдито.Какво му ставаше?Защо не можеше просто да я изнасили какво в гората в началото?Или се бе отегчил от нея или май изпитваше чувства към момичето.Осъзна се докъде е стигнал и се намръщи още повече като разбра,че с невръстни магьоснички не бива да се занимава.
- Ъм такова.......извинявай! - едвам измрънка той под носа си и с магическата си пръчка замахна и почна да шепне някакви думи.
Секунди по-късно няма и следа от знака , а Григор прибра магическата си пръчка обратно в джоба си.
- Ето свободна си! Доволна ли си вече? - изрече безраслично той като изпуфтя отново и обръщайки й гръб си тръгна без дори да я погледне в очите и да й каже "Сбогом!".
Побърза колкото се може по-бързо сда се махне от уличката и съотвено от магазините на Мракон - Али.

» След 2 дни, улица "Диагон-Али";
» След месец/Ребека и Финик
» След около месец в спалните на момичетата
» Твърда игра е куидичът. Брутална! Но скоро никой не е умирал. Някой току изчезне, но се връща до месец - два. [Ади и Монтгомъри, след няколко месеца]
» Следв месец и половина в една гора край Великобритания

След месец на улица Мракон - Али

След месец на улица Мракон - Али

Similar topics

Similar topics