Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Statistics
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22434 мнения in 1533 subjects

Share | 
 

 Ирис Куин

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Ирис Куин
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Ирис Куин   Пон Дек 15, 2014 4:01 pm

Име: Ирис Куин (Iris Quinn) (Ирис- цветето ; Куин- от ирландски "мъдър" )
Години: 15

Кръв: Мъгълокръвна 

Семейство: Малко братче- Конър; Майка- Роуз; Баща- Дейвид. Баща ѝ е бил ирландец, а майка ѝ- великобританка. Всички са мъртви.

Лик : Emma Watson 





Характер:
Уф, характер. Сложно нещо. Ирис е доста особена персона. Мистериозна. Непредсказуема. Недоверчива. И доста саркастична. Не, че има кой да чуе тези "мили" коментари, все пак тя избягва да общува с хората. А ако някой случаен човечец я заговори...всичко зависи от първите пет секунди: в този интервал от време тя минава през всички варианти как диалога би се развил според това дали отговора ѝ е саркастичен, мил или класиката: приключващ напълно темата. Засега единствената компания на която се наслаждава е котката ѝ и книгите. Ах, книги. Нейното спасение. В тях намира удоволствие, развлечение, разбиране и много, много истина. Досега не е срещала някой толкова привързан към тях колкото самата нея. А дали има нещо хубаво в характера ѝ? Може би. Вече не е останал никой, който да знае. За да може да разтопиш леда, който тя усилено продължава да застудява, трябва да си доста търпелив, издръжлив или специален. Защото чак тогава тя става истинската Ирис...кой знае, може би ще се окаже по-различна, от колкото на пръв поглед?




История: Двайсет и осми януари. Красив, зимен ден. Децата се замерят със снежни топки, възрастни - бързащи за работа - поспират, за да се насладят на бялата приказка. Семейство Куин решиха да отидат на вилата си в планината за деня, по случай рождения ден на единствената дъщеричка. След няколко часа пътуване, през което тя и малкото ѝ, шестгодишно братче подскачаха от нетърпение, най-накрая стигнаха. Всичко бе както миналия път- малка, но уютна къщичка с двор и сега замръзнало басейнче. Без дори да чакат позволение, малчуганите бързо изтичаха до вратата и зачакаха родителите си да отключат. След като това се случи майка им и баща им седнаха на двата фотьойла пред камината, която запалиха, а дечицата седнаха пред тях. "Искате приказка, нали?" попита Дейвид. Те кимнаха енергично. Мъжът въздъхна с усмивка, стана, взе една от прашните книги на рафта, върна се и я отвори. "Това е едно поверие от нашите предци" започна той. Рожденичката не обичаше ирландските поверия, но баща ѝ ги разказваше по такъв начин, че няма как да не се насладиш. "Ала по-специално. То се чете на единайстия рожден ден на всяко едно момиче, в чийто вени тече ирландска кръв. " "Значи то е специално за мен!" отвърна весело малката. "Да, точно така. Специално за теб, Ирис." обади се и майка ѝ. "Хайде де, кажи я!" изгуби търпението си Конър. И мъжът започна. Заразказва за едно поверие което гласи за момиче, което винаги разчитало на късмета си и го изхарчило през първите си единадесет години. Затова ужасяващо проклятие се вдигнало над нея...всеки, който заобича, да умре. 'Затова не харесвам тези поверия' помисли си Ирис. "Поуката е да не разчитаме само на късмета, защото по някое време той свършва, нали?" попита момичето, когато разказа свърши. Родителите ѝ се усмихнаха и кимнаха с глави. "Колко умно момиче си имаме" възкликнаха те. А малкия имаше най-забавна реакция: "Аз нали също ще имам специално поверие? А и то ли ще бъде толкова тъжно?" Всички се засмяха, но изведнъж звук от два изстрела прекъснаха всичко. 
Първи. Втори. Хората, седящи върху фотьойлите бавно паднаха. После се чу детски писък. Едва-едва, малката Куин погледна настрани, с ококорени очи и видя, как малкото ѝ братче я вика. "КАКО! КАКО! " Ала дори да беше способна да реагира, щеше да е късно. Трети. Едрия мъж, хванал братчето ѝ дръпна спусъка и малкото му телце тупна на земята, правейки още една алена локва. Убиеца се обърна към нея, приготвяйки се да довърши работата. Четвърти. Ала не.
Изведнъж нещо връхлетя върху лицето му и той падна на земята. Оказа се бяла като утринен сняг сова, която сега бе кацнала на коляното на момичето. Ирис забеляза, че пред нея стои подгизнало в кръв писмо, адресирано до нея от "Хогуортс Училище за Магия и Вълшебство"
Нямаше и седмица и последната Куин беше пратена при "любимия" ѝ роднина- лудата ѝ баба, която не издържа и месец и почина от инфаркт. Така рижавокоската се оказа в дом за сираци, в който мрази всичко и всички. За писмото никой не знаеше. А как тогава се озова в Хогуортс? Тя не знае. Дали е любопитна? Може би, някъде дълбоко в нея. Но истинския въпрос бе, как така цялият ѝ свят се превърна в ад за толкова малко време...Точно като в ирландско поверие. 
 
Допълнително:
Страда от хемофобия (страх от кръв) . Засега единственото същество на земята, способно да я накара да се усмихне е дебелия ѝ, рижав котарак Малък Принц (да, като от книжката Малкия Принц). 


РП:
След като слезнаха от шумния влак, децата зяпнаха със зейнали усти училището. Само едно момиче беше метнало набързо един поглед и после обратно завря нос в книгата си. Не би си признала, но архитектурата я впечатли силно. Тръгнаха напред към сградата и изведнъж (или поне така ѝ се стори, понеже не откъсна поглед от тухлата в ръцете си) се озоваха в една огромна зала с четири маси. "Слидерин- зелената, Хафълпаф- жълтата, Рейвънклоу- синята и последно- Грифиндор, червената. " изреди си ги наум Ирис. Някаква жена, стояща до столче с шапка отгоре ѝ, се провикна:

- Андерсън, Андро да дойде!- момчето се качи с надменна физиономия и седна. Настана кратко мълчание и шапката се провикна:
- СЛИДЕРИН! - зелената маса изкрещя и заръкопляска от възторг. "Колко са шумни..." помисли си Куин. След известно време, прекарано в четене, дойде и нейният ред.
- Куин, Ирис! - мъгълокръвната затвори книгата и бавно и спокойно закрачи към даденото място. Нямаше за къде да бърза. Сложиха ѝ шапката и залата изчезна. 

"  Виждам, преживяла си доста..." в отговор тя кимна. " И не си от разговорливите." тя отново кимна. "Жалко, а така хубаво щяхме да си поговорим..Е, твоя воля. Да започваме!  Ако можехте да направите отвара каква би била? "
- Мъдрост. Не, че ще е истинска, но както и да е.
" Права си, права си. Какво искаш да знаеш за историята?"
- Мъдростите. Все пак те са най-важни. 
" Какво най-много искате да учите в Хогуортс?" 
- Всичко. 
" Има четири бокала пред вас.От кой ще изберете да отпиете?"
- Тайнствена черна течност,която блести като мастило и изпуска изпарения които причиняват странни видения...все пак не всичко е такова, каквото изглежда.
" Я, някой реши да каже повече от нужното! Добре, ами за кое същество най-много би искала да учиш?"
-...духовете?
" Каква дарба би искала да имаш?"
- Не искам да съм невидима, все пак вече съм. За сила да не говорим. Не обичам да общувам с хората, какво пък остава да им чета мислите. Значи да говоря с животните. Биха ме научили на много.
" Интересно....Опишете характера си с няколко изречения."
- Ами...не обичам да говоря много с останалите, предпочитам да съм сама с книгите и котарака си. Въпреки това обичам да научавам нови неща, стига да са интересни. Недоверчива съм. Не знам защо, което е странно, обикновено знам всичко за себе си. И...ами, смятам се за умна. Може би единствената ми поносима черта.
" Е, сега последния и най-важен въпрос: Къде би искала да отидеш?" 
Ирис леко повдигна шапката, колкото да огледа залата. Един ѝ бе достатъчен, за да реши. Грифиндор са много шумни и енергични, там не ѝ е мястото. Слидерин не са особено по-тихи, а там сигурно ще ѝ се подиграват за какво ли не, а на нея не ѝ се занимава. Хафълпаф са мили, но като я видят сигурно ще се опитат да я успокоят, а тя не се нуждаеше от това. Остана само един дом, където смяташе, че ще ѝ е добре.
- Рейвънклоу.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
The Sorting Hat
Разпределителната шапка
Разпределителната шапка
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Ирис Куин   Пон Дек 15, 2014 4:57 pm

Казваш, че книгите са твоето спасение?Хм... знам къде ще се чувствам добре в такъв случай. Рейвънколу ще е твоето спасение, а не книгите. Там надявам се ще станеш една идея по - уверена и ще си намериш добри приятели.


Одобрена и добре дошла   smiley


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 

Ирис Куин

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: Your character, your life :) :: Създаване на герой-