Време беше да видя новото място. Все пак току що ме бяха наели, а и исках да проверя нещо в гората. Станах рано и излязох. Магипортирах се в Хогсмийд и реших да намина през "Трите метли" за по един бирен шейк. Поръчах си ги и видях един познат. По-скоро колега от отбор "Вие-Знаете-Кой". Седнах при него, защото ме повика и кимнах с глава.
- Той ми повери задачата да ти кажа-изръмжа мъжът и ме погледна изпод вежди.
- Не спирай- отвърнах студено и безмилостно.
- Трябва да се докажеш пред него, момче. Иска да убиеш еднорог и да пиеш от кръвта му. Толкова чисто създание. Приемаш ли предизвикателството или не?- попита човека и се обърна към мен. изглеждаше ужасно. Беше си нахлупил капа и беше със старо палто, което тук-таме беше проядено от молци. Дъхът му миришеше на чесън и застояло, а пък зъбите-отвратително жълти. Беше брадясал и миришеше на фекалии и урина. Потръпнах.
- Приемам и още как-отговорих.
- Направи го още днес.
- Не приемам заповеди от стари смъртожадни. Знаеш, че си на моя територия и знаеш, че мога да те издам точно веднага- заплаших го и го погледнах студено. Лицето ми беше безчувствено и гледаше безмилостно.
Старецът се засмя и извади пръчката си.
- А ти знаеш ли, че за половината от бързината ти твоя Черен знак ще лъсне?
Обърнах му гръб и излязох от заведението. След около 5 минути вече бях в гората и търсех еднорог. Най-сетне го открих.
"Толкова чисто....Кръвта му....Мрак"- някакви думи шептяха в ума ми-"Ужасно дело....престъпление". Не ми пука. Всичко ще направя за него. Замахнах и след малко еднорога беше повален. Започнах да пия от кръвта му. Чувството беше ужасно и страхотно по едно и също време. Усещах как се преизпълвах с живот. Изведнъж чух нещо бързо да профучава зад мен и бързо си сложих маската. Оказа се една жена. Носеше черна мантия с избродирания герб на "Хогуортс". Заклинанието фучеше към мен.
- Протего!- креснах и то рикошира към близкото дърво, оставяйки само трески след себе си.- Авада Кедавра!
Зелената светлина избухна от върха на пръчката ми и се насочи право към сърцето и'. Но, За Бога, тя беше прекалено бърза. С един скок избегна проклятието и запрати ново към мен. За част от секундата очертах огромен щит, лъскав, но мрачен, който отби заклинанието.
- Ще танцуваме ли?-попитах с насмешка.

Не биваше да се разсейва. Не трябваше. Но това, което видя под качулката я накара да изпадне в тотален ужас. От кога смъртножадни ставаха преподаватели? При това по Вълшебство? ОТ КОГА?! На това ли беше способен новият директор на "Хогуортс"?! Жанел оставаше все по разочарована.. Преди подборът на професори беше много по-строг и стриктен. Не всеки ставаше преподавател. Но Кристиан Озера развали цялата система създадена от МакГонъгъл.  От както дойдоха на власт Озера и онази, русата, Афродита Найт, много неща се промениха. Вече нищо не беше същото. Не беше такова каквото го помнеше..
А Жанел Лий определено заслужаваше орден "Завеян човек". Майка й често казваше, че я веят ветрове на бял кон. И беше права. По дяволите.
Секунди по-късно Джекъб МакКуин се беше развързал. Не успя да я удари по нежното лице, но успя да я изблъска. Запрати я в едно от дърветата. Отговорничката на "Хъфълпаф" стисна устни от болка и тихо простена. Беше си натъртила рамото. А гората лумна в безпощадните пламъци на огъня. Какво му беше виновна Забранената гора, че я нараняваше така? Не стига, че нараняваше природата, ами разваляше домовете на безброй същества. Тя усещаше, чуваше виковете на обитателите на местността. Хиляди малки крачета тупуркаха по земята, бягащи от разрастващия се огън. Защо го правеше?!
- А сега кой ще се смее последен?!
Лий замръзна. Вцепени се. Едва-едва успя да преглътне тежката буца, която беше заседнала в гърлото й. Цялата се разтрепера. Нямаше нищо по-страшно от това, което й се случваше в момента. Изблъска пръчката от ръката й, след което насочи своята към лицето й.
Грубият му глас отекна наоколо. "Нека да довършим започнатото".. Колко познато и колко непознато. Ама този само "Авада Кедавра" ли знаеше?! Значи е много тъп, много незнаещ и нереално малоумен. Ега ти. Не само Кристиан Озера се излагаше с избора си. Том Ридъл също. Лол. Точно от него най-малко го беше очаквала. Но както е казало човечеството - очаквай неочакваното. 
Лъчът зелена светлина проблясна в ярък контраст с огнените езици. Тя отново го избегна, обвивайки ръцете си около врата му. Беше прибягала до отчаяни мерки. Стегна рязко хватката си. Отново я блъсна, хвана пръчката си. Насочи я към нея. Пак. Не пак. Отново! Пак отново.
- Само "Авада Кедавра" ли знаеш, смъртножаден?! - изсумтя Жанел. - Планктон. Ти си един планктон....
Не че знаеше каква е кръвта му, де. Но просто в момента не знаеше какво говори.
- Няма да останеш ненаказан! Не можеш да ме убиеш! Ти си един слабак. Една кръгла нула! Ти си нищо!
С пръст отмести пръчката му от лицето си. Изправи се и се изтупа. Погледна го право в очите. Колко смело от нейна страна. Но беше отвратена. Въпреки всичко.

п.с. - какво въобще пиша?! хд