❝
"I know what it’s like to want to die. How it hurts to smile. How you try to fit in but you can’t. How you hurt yourself on the outside to try to kill the thing on the inside."


Да стоиш на ръба на пропастта и да гледаш надолу е все едно казваш, че се предаваш и си готов да скочиш. Но си готов да скочиш не защото искаш да се самоубиеш, а защото в теб се таи малката надежда, че на някой може да му пука за теб и да е там долу, за да те хване. Но накрая осъзнаваш, че си достигнал лимита и си готов да направиш всичко, за да направиш живота си поне малко по-интересен. Готов си да дадеш живота си, за да не живееш в този ужасен свят. Но какво можеш да направиш, освен да накараш хората, които те презират, макар и да не знаят кой си всъщност, да се радват. Да се радват за това, че са спечелили войната срещу едно "жалко" подобие на човек, макар да си същия като тях. Макар и външно различни, костната ви структура е напълно еднаква. Чувстваш се като една развалина, която никой не иска и всеки презира.
Животът на Джулс, никога не е бил лесен. Веднага след като се родила, майка й я дала за осиновяване, тъй като била "прекалено млада и не можелиада гледа своята грешка". Попаднала на добро семейство или поне така мислила в началото, след като я осиновила прекрасна двойка. Мъжът се оказал наркодилър, а майката проститутка. И двамата не обръщали внимание на проблемите на детето си, а веднага щом малката Делингър пораснала започнали да я използват за слугиня. Историята на Модерната Пепеляшка, според повечето хора, които познавали семейството и брюнетката.

-Джулс! Джулс! Покажи се! - противният, мазен глас на "баща" й се разпростря из празната къща. Нямаше и помен от червенокоската. Сякаш се беше изпарила. - По-добре се покажи и няма да страдаш ... много. - той заплашваше ли я? Заплашваше "детето" си? Така ли бяха третирани всички деца или тя беше някакво изключение?
Госпожица Галаван стоеше свита в килера и не смееше да издаде какъвто и да бил звук. Това беше денят, в който щеше да напусне Ада. Това беше денят, в който щеше да се превърне в независима млада дама, независима и неподвластна на когото и да било.

Не след дълго се почука на входната врата и мъжа я отвори. Срещу него стоеше двуметров, брадясал "клошар". Дилъра стоеше и го гледаше. Не знаеше какво да каже. Лесно можеше да му тегли една и да го застреля. Никой нямаше да разбере, че е изчезнал поредния бездомник.

***
Животът на Джулс в Хогуортс беше като в Рая. Естествено имаше си своите лоши страни, но тя не им обръщаше особено внимание. Подминаваше ги. Падаше и се изправяше.
Беше в дома на Слидерин. Очакваше, че всичко ще е като по мед и масло, че ще я приемат, но повечето я отритваха. Това не й пречеше, защото можеше по-лесно да бъде себе си. Истинското си аз, а не това, което претендираше, че е пред онези.