Име:Симрона Владиков
Години:21
Кръв:
чистокръвна
майка-Симона,баща-Раун
Семейство:
рода и е стриктен към спазването на линията чиста и към спазването на магъосническите традиции.Рода "Владиков е един от най-големите привърженици на черната магия в Румъния.
Лик:Dakota Faning
Снимка
Владеете ли черна магия:
Да
Смъртожаден ли сте:
Да
Работа:
Никога не й се е налагало.
Характер:
Привидно Симрона е тиха и спокойна.Но тя само се преструва на такава,защото има нещо по-мрачно в нея,на което тя рядко дава глас.Жаждата й за човешка кръв всъщност вътрешно я изкарва от релси.В битки това наистина й помага,но всъщност е като проклятие.Затова и не допуска никой до себе си от страх да не го нарани,а всъщност досега никой не й е бил нужен освен самата нея.Живота й я е направил такъв.Предвид състоянието си тя излиза само нощем.Колкото и кораво и мъжко момиче да е ,всъщност дълбоко в себе си жадува за някой с който да споделя времето си.Което щеше и без това да е безкрайно на тази Земя.Не обича досадниците и разговорливите,а хората на действието.Най-голямата й страст са черните изкуства,по които я запалват още от съвсем малка.
История:
Родом семейството й е от Румъния,където живее до 21 годишна възраст.Смъртожадните я привличат още като ученичка,точно преди завършването й.Винаги е знаела че ще се присъедини към тях,това е било чест за всеки член на семейството й.Докато не се случва инцидент,който променя живота й завинаги-вампир я напада й я превръща.Отритната от семейството си,тя решава да замине в чужбина,където се присъединята към смъртожадните там.Те нямали нищо против с вампиризма й,напротив.И тя не била единствената.Завързала за пръв път истинско приятелство с момче,като нея.Той и станал ментор и й помогнал да научи всичко,което трябва да знае.А за тъмните магъосници,тя станала изключително ценен кадър и се радвали да я имат в редиците си.
Допълнително:
-усеща чувствата на хората;
-много е невъздържана и устата;
-обича да е в центъра на събитията и да се проявява като лидер.
РП:
Беше тиха нощ.Нямаше дори вятър който да разнася миризмите на човеците и да поклаща клоните на дърветата.Неподвижната гледка беше в идилия с мен-застанала също неподвижна в средата на улицата,очакваща.Очаквах пристигането на моят добър приятел Тайсън,с когото щяхме да излизаме на лов.И жертвата вече бе уточнена,мястото и времето на действоето.Г-н Деларю,многоуважаван член на Министерството,а също и върл защитник на мъгълокръвните щеше да го отнесе.Мислеше да прокарва закон според който да се разкрие съществуването на магъосническия свят пред нищожните мъгъли.Още гърмят думите,написани от него във вестника в ушите ми:*Те трябва да знаят за съществуването ни,да им бъде оказвана помощ от наша страна... Да не се крием,ами да излезем на светло и да им бъдем приятели*.
Нямаше как да не съм съгласна че трябва да излезем наяве,но да им бъдем приятели..това съвсем не беше начина.И Деларю съвсем скоро ще разбере ефекта на думите си.Мъгълите винаги щяха да са долу в калта.Аз и Тайсън щяхме да източим всяка капка кръв от безполезното му тяло,точно както ни бяха заръчали.
---------