„Поредната година  Хогуортс за някои.За мен щеше да е последната.Щеше да е трудно.Големи надежди.Големи разочарования.За тези години Хогуортс се превърна в мой дом и  не можех да си представя живота ми, когато завърша.Ако трябва да бъда честна…малко се страхувах.Исках да видя какво още може да ми предложи живота,но част от мен просто се страхуваше.Естествено останалата част от мен  нямаше да позволи нещо подобно да й попречи.Щях да изкарам ТРИТОН.Щях да се справя с всичко,което щеше да ми поднесе.”
Някои неща наистина щяха да й липсват.Нирвана Харли  седеше на перон 9¾ съвсем сама.Просто наблюдаваше останалите ученици.Лица,които щеше да гледа цяла година,но може би след това нямаше да види отново.Кой знае..съдбата можеше да ги срещне.
Няколко познати лица минаха покрай не я поздравиха.Нира си спомни за първата си година в Хогуортс.Как бе разпределена в Грифиндор.Всичките тези емоции от първата година.Беше..незаменимо.Скоро щеше да затвори тази глава от живота си и да продължи напред.
Тогава тя видя познато лице.Анабел Марс.Грифиндор.Нира познаваше своите хора.
-Здравей.-Нира се обърна към  Анабел и почти се усмихна.-Остават ти още две години в Хогуортс, нали? Късметлийка си.
Нира обичаше много неща в това училище,но най-много обичаше Грифиндор.Пътят й я беше отвел по стъпките на по-големият й брат Себастиан.А семейството й се гордееше с нея

С баща ми изязохме на перона и аз го погледнах. С намек да тръгва. Знаех, че искаше да ми помогне за куфара, но честно казано вече не бях дете, а и не исках случайно да засечем сестра ми и майка ми и да направим панаир. След като той си тръгна аз се насочих към влака, за да си потърся свободно купе. Огледах се и видях Нирвана, седмокурсничка от Грифиндор.
-Хей, здрасти.
-Здравей. Остават ти още две години в Хогуортс, нали? Късметлийка си.
-Ами да... Може би... - Обичах Хогуортс, но донякъде исках да изляза навън... В истинския живот. А и само от мисълта колко тежки изпити ми предстояха, ми се отщяваше изобщо да се кача на този влак. Чух познат глас наблизо и се обърнах. На няколко метра зад мен стоеше сестра ми и виждах как към нея се приближава майка ми. Просто страхотно. - Хайде да се качваме, искаш ли? Предпочитам да избегна тази среща. - Не знаех дали Нира знае историята на семейството ми, така че приемах, че може да се наложи да давам обеснения, въпреки че повече грифиндорци бяха свикнали да гледат как със сестра ми се подминаваме. Качинхме се във влака и посочих едно от купетата.
-Тук? - Усмихнах се и продължих. - Как мина лятото?

Две години.Наистина бяха много повече от това,което оставаше на Нирвана.Това успя  да я натъжи,но само за момент.Не биваше да съжалявам за нищо.Беше прекарала най-хубавите си години в Хогуортс и щеше да прекара още една.Все пак беше повече от нищо.Това щеше да е нейната година.
Нира последва Анабел във влака, защото тя очевидно се опитваше да избегне срещата със сестра си.Тя не зададе въпроси, защото реши,че няма да е добра идея.Повечето грифиндорци бяха наясно със случая на сестрите Марс.Сигурно беше трудно да избягваш някой, когато живеехте в един дом,но това не беше нейна работа.Не беше напълно наясно с цялата ситуация,но  щом ставаше дума за семейство…тя не се месеше.
След като се качиха във влака намериха едно празно купе, където се настаниха.Нира обичаше дългите пътувания  с приятна компания.Естествено..не винаги имаше този късмет,но се надяваше този път пътуването й да е по-спокойно от минало годишното,но щом ставаше дума за нея..нищо не беше спокойно.
-Мина.Щом не са ме изключили от Хогуортс значи е минало добре.- Тя си припомни лятото,което я накара да се усмихне съвсем леко.-Забърках се в неприятности,но предполага се,че нещата ще се оправят щом най-после се върнем в училище.Ами ти?
Обикновено много неща се случваха през лятото.Някои просто криеха какво са правили, а други се хвалеха с това, което им се е случило.При Нира имаше по малко и от двете.Беше прекарала бурно лято,но за някои неща просто трябваше да си замълчи.

До голяма степен се радвах, че ми се налагаше да разказвам отегчителната ни семейна история. Облегнах се назад в купето и се загледах през прозореца. След няколко часа зад тези прозорци щеше да се стъмни и да се окажа на най-приказното място.
-Моето лято... Ами баща ми ме помъкна с него в министерството с идеята да ме убеди да работя в неговия отдел, когато завърша... - Усмихнах се криво. - Е така разбрах, че куидича може да бъде скучен. - Не знах какво толкова да разкажа за лятото, всъщност беше доста скучно. - Прекарах почти целото лято в Продъдения котел или на Диагон-Али. С Флориан Фортеско дегостирахме нови мелби, тайно се промъквах да правя магии, защото там където има толкова много магьосници трудно ще докажат, че съм аз. Все пак... Нямам търпение вече да се прибера в замъка. Хубаво ми е вкъщи, но все пак... Нищо не може да се сравнява с Хогуортс. А и храната ми липства.. - Баща ми така и не успя да се научи да готви. Винаги много се стараеше, но просто беше отчайващ случай. По-често ядяхме нещо готово или аз правих нещо. За щастие моите опити бяха доста по сполучливи от неговите. Погледнах Нира и се усмихнах.
-А ти в какви неприятности успя да се забъркаш, че чак говориш за изключване. - Това си беше сериозно нещо.

*ох съжалявам не успях да измисля нещо....