Всички бяха на закуска. Днес бе просто един спокоен съботен ден. Поне така започна.
 Обичах да идвам през това време в гората, защото нямаше никой. Винаги седях под едно и също дърво и четях книга. Прилича повече на Рейвънклоу да прави така, но бе един от редките моменти, в които ми се отдаваше възможност да бъда на спокойствие. Понякога просто мислех или гледах към небето. Опитвах се да не заспивам, което беше доста трудно.
 Днес отново бях насочила поглед нагоре. Беше слънчево и от на моменти някой облак хвърляше сянка. Както винаги, не се появи никой и се надявах да си остане така.
 По едно време чух шум, идващ откъм пътеката и се изправих. Дълбоко се надявах това да не е някой, който 'просто' се разхожда.