ИЗТРИТИ

ИЗТРИТИ

СЪОБЩЕНИЯ
Уроците започват на трети септември в 23:30 минути в класната стая.Уроците предадени досега са изтрити.
-Професор Гелърт Ридъл

Влязох в часа по астрономия,защото трябваше да заместя професор Старк.Когато влязох в кабинета извяадих си пръчката си и една стара тетрадка и стара книга.След това дойдоха учениците затова отидох до дъската и там се изписа следното
Професор Гелърт Ридъл-Заместник учител по астрономия
След като го написах започнах да говоря
-Здравейте ученици.Аз съм заместник учителя ви по астрономия и ще замествам за кратко докато не се върне учителя ви професор Антъни Старк.Сега за този предмет не са ви дали в списъка учебници а и не ви трябват защото мисля че няма да пише всичко подробно и добре обяснено.Сега този срок ще се занимаваме с основните небесни тела,а другия срок с историята на астрономия.Сега днес ще изучим какво е астрономията като наука.
След това взех пръчката си и почуках с нея докато се записваше урока.

                                                      Увод в астрономията

Астрономия (от гръцки език: αστρο-νομία — „закон на звездите“) е наука, изучаваща небесните тела и явления извън пределите на земната атмосфера като звезди, планети, комети, галактики и реликтовото излъчване. Обект на изучаване от страна на астрономията са образуването и развитието на Вселената, нейната еволюция, както и физическите и химическите свойства на небесните тела и техните движения.
Астрономическите наблюдения предоставят важна информация, позволяваща потвърждение на фундаменталните теории във физиката като общата теория на относителността. Теоретичната астрофизика от друга страна има за цел обяснение на астрономическите явления като например избухването на свръхнова.
Астрономията е една от най-древните науки, използващи научния метод още по времето на Древна Гърция. Задълбочени и систематични наблюдения са били извършвани дори по рано. (виж археастрономия) В исторически план наблюдения, извършени от астрономите-любители са допринесли в значителна степен за извършването на важни открития, като астрономията до ден днешен остава една от малкото съвременни науки, при които любителите играят важна роля, особено при откриването и изучаването на краткотрайни явления.
Съвременната астрономия не бива да бъде бъркана с астрологията — лъженаука, според която човешката съдба бива диктувана от позицията на небесните тела.

След това отидох при учениците и казах
-Сега ще отидем на най-високата кула и там ще ви науча да работите с телескопа.
След това отидохме към Астрономическата кула

Влязох в класната стая,където щях да имам отново час по астрономия.Професорът им още не се бе върнал и затова още бях в училището.Когато влязох учениците ме чакаха и часът започна.
-Здравейте ученици.Предния път изучавахме астрономията като наука.Днес обаче ще изучим история на астрономията.Реших да се отклоня малко от годишния план,но това не е важно затова да започваме.Моля извадете лист и пергамент.

                                            тема:История на астрономията
В древността астрономията се е ограничавала с наблюденията и предсказването на движенията на видимите с просто око тела. Аристотел смята, че Земята е центъра на Вселената и че всички небесни тела се въртят около Земята по кръгови траектории.
Според древни индийски текстове, индийските астрономи са познавали 27 съзвездия, свързани с движението на Слънцето и допълнителни 12 зодиакални поделения на небето. В Древна Гърция астрономията се развива, като бива въведена системата за определяне на видимата величина на даден небесен обект.
През 500 пр. н. е. индийският астроном Ариабхата построява математичен модел на въртящата се около оста си Земя и разглежда движенията на планетите около Слънцето. Това е може би най-ранния известен хелиоцентричен модел.
Класическата астрономия е един от основни седемте предмета, изучавани в средновековните университети.
В Европа по времето на Ренесанса Николай Коперник предлага хелиоцентричния модел на Слънчевата система. Трудът му бива доразвит от Галилео Галилей и Йохан Кеплер. Галилео пръв използва оптичен телескоп за наблюдение на небесни обекти. Кеплер първи описва точните закони на движение на небесните тела в Слънчевата система по елиптични орбити около Слънцето. Исак Нютон пък формулира теорията на всемирното привличане, извеждайки теоретично законите на Кеплер, и полага основните на небесната механика. Нютон също построява първият действаш рефлекторен телескоп.
Впоследствие е открито, че звездите представляват далечни тела извън Слънчевата система. С навлизането на спектроскопията бива установено, че те представляват далечни звезди, като цяло сходни със Слънцето, но с разнообразна температура, маса и размери. Едва през 20 век е открито, че Млечният път е обособен като отделна група от звезди, както и, че са налични множество други звездни образувания (галактики). Открито е и, че Вселената се разширява, като всички галактики се отдалечават една от друга, подобно на точките на повърхността на балон който бива надуван, само че в триизмерното пространство на Вселената.
Съвременната астрономия открива множество екзотични обекти като квазари, пулсари, блазари и радиогалактики. На базата на множество наблюдения са изградени физически теории, обясняващи някои от тези явления, като например теорията на черните дупки и неутронните звезди. Физическата космология постига значителен напредък през 20 век с теории като тези на Големият взрив, космическата фонова радиация, законът на Хъбъл и нуклеосинтезът на Големият взрив.

След 20 минути когато си го записаха заговорих
-Така.Знам,че урокът е много дълъг и труден за научаване,но аз ще ви кажа как най-лесно да си учите уроците.Направете си планче си го разделете на точки.Така най-лесно може да си учите уроците.Това е за днес.Свободни сте.

Влязох в часа по астрономия,където ме чакаха учениците.След като си оставих папката на катедрата,извадих един тебешир и заговорих
-Здравейте ученици.Днес започваме да разглеждаме учените,които са се занимавали с астрономия.Днес ще изучим първия учен,който е живял Преди  Христа и е издал своя теория.Осфен учен от днес ще използвам понятието астроном,а вместо теория ще използвам понятието теза,а може и двете.Днес ще се запознаем с учения Аристотел.Запишете заглавието и пишете всичко от дъската

                                                           Аристотел


Аристотел (на старогръцки: Ἀριστοτέλης, [aristotélɛːs]) е древногръцки философ и учен, един от най-големите гении на Античността и е наричан "Баща на науката". Ученик на Платон и учител на Александър Македонски, Аристотел е сред малкото личности в историята, изследвали почти всяка тема, достъпна за своята епоха. В науката той изучава анатомия, астрономия, география, геология, зоология, метеорология и физика. Във философията той пише за естетика, етика, икономика, метафизика, политика, психология, реторика и теология. Занимава се още с образование, чуждоземни обичаи, литература и поезия. Съчиненията му са на практика енциклопедия на древногръцкото познание.Както и при много други личности от Античността, сведенията за живота на Аристотел са ограничени и много подробности остават спорни или неясни. Писаните през Античността биографии често са спекулативни и съвременните изследователи приемат за безспорни само част от сведеният в тях. Аристотел, чието име означава „най-добра цел“, е роден през 384 година пр.н.е. в древногръцкия град Стагира на Халкидическия полуостров, откъдето идва прозвището му Стагирит. Баща му Никомах (fl.: 375 пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III. Майка му се казва Фестия, дъщеря на лекар от град Халкида, клерухия на Атина на остров Евбея. Той има брат Аримнест и сестра с името Аримнеста.Сведенията за детството на Аристотел са оскъдни, но се предполага, че прекарва известно време в македонския царски двор. Баща му умира, когато той е още дете, и негов настойник става Проксен от Атарней, съпруг на сетра му Аримнеста.Първоначално Аристотел е обучаван от Проксен, а когато става на около осемнадесет години, заминава за Атина, където продължава обучението си в Академията на Платон и остава там близо две десетилетия. Той напуска Атина около 347 година пр.н.е. - според традицията защото е недоволен от Спевсип, наследник на Платон начело на Академията, но е възможно да заминава и още преди смъртта на Платон, опасявайки се от антимакедонските настроения в Атина. Връзката между възгледите на Аристотел и Платон е предмет на спорове. Докато някои изследователи смятат философията на Аристотел за постепенно евлюирала от възгледите на Платон, други я смятат за напълно несъвместима с правилното разбиране на платонизма. След като напуска Атина, Аристотел отива, заедно с Ксенократ, при своя съученик Хермий, тиран на град Атарней в Мала Азия. През този период той пътува с Теофраст до остров Лесбос, където двамата изследват местната флора и фауна. В Атарней Аристотел се жени за Пития, осиновена дъщеря или племенница на Хермий, от която има дъщеря, също наречена Пития.Малко след смъртта на Хермий през 343 година пр.н.е. Аристотел напуска Атарней и по покана на македонския цар Филип II става учител на сина му, бъдещият Александър Велики, който тогава е на 13 години. В Македония той оглавява царската академия и преподава не само на Александър, но и на други благородници, сред които и бъдещите царе Птолемей и Касандър. Не са запазени достоверни сведения за отношенията между Аристотел и Александър. Според някои автори Аристотел окуражава бъдещите източни завоевания на Александър, а отношението му към света е силно етноцентрично. Той съветва ученика си да бъде „водач за гърците и деспот за варварите, да гледа на първите, като на приятели и роднини, а да се отнася към вторите, като към зверове или растения“.^[11] Други изследователи подчертават несъвместимостта между възрастта, характера и възгледите на двамата и отхвърлят каквото и да е взаимно влияние между тях.^[10]През 335 година пр.н.е. Аристотел отново е в Атина, където основава своята Ликейска школа, където преподава в продължение на 12 години. По това време умира съпругата му Пития и той живее с нейната бивша робиня Херпилис и вероятно има с нея син Никомах (ок. 325 пр.н.е.), който е философ, ученик на Теофраст и Аристип и пише „Етика“ в шест книги и коментари към книгите по физика на баща си. Според някои източници има връзка и с бъдещия филолог Палефат. Смята се, че по време на своя престой в Атина между 335 и 323 година пр.н.е. Аристотел съставя много от своите съчинения. Той пише множество диалози, от които са оцелели само отделни фрагменти. Запазените до днес текстове са главно трактати, повечето от които първоначално не са предназначени за публикуване, а да служат като помощно средство при преподаването. Най-значимите сред тях са „Физика“, „Метафизика“, „Никомахова етика“, „Политика“, „За душата“ и „Поетика“.Освен че работи в почти всяка област на познанието по това време, Аристотел има значителен принос към повечето от тях. В природните науки той изучава анатомията, астрономията, географията, геологията, ембриологията, зоологията, метеорологията и физиката. В областта на философията пише за държавно управление, естетика, етика, икономика, метафизика, психология, реторика и теология. Изучава също образованието, чуждестранните обичаи, литературата и поезията. Сборът от неговите съчинения представлява своеобразна енциклопедия на древногръцкото познание, като според някои изследователи Аристотел е последният човек в историята, който е знаел всичко, което е можело да се знае по неговото време. В края на живота си Александър Македонски е обхванат от подозрения за заговор срещу себе си и отправя писмени заплахи към Аристотел. Философът публично изразява пренебрежението си към претенциите на Александър за божественост, а неговият родственик Калистен е екзекутиран за измяна. Според разпространена в Античността легенда, Аристотел има връзка с внезапната смърт на Александър, но за това няма надеждни доказателства. След смъртта на Александър през 323 година пр.н.е., в Атина се засилват антимакедонските настроения и Аристотел става една от техните жертви. През 322 година пр.н.е. той е обвинен, че не почита боговете и заминава за имението на майка си в Халкида. Заявява, че няма да позволи атиняните да прегрешат два пъти пред философията, намеквайки за смъртната присъда на Сократ. По-късно през същата година той умира от естествена смърт в Халкида.Аристотел оставя завещание, в което иска да бъде погребан до съпругата си, а за главен изпълнител на волята си оставя своя ученик Антипатър.  Школата му продължава съществуването си, като по негово желание старият му приятел и ученик Теофраст заема ръководното място.

След като минаха 20 минути в писане аз заговорих
-Така.Както виждате този урок е дълъг затова няма да ви давам домашна.Както днес така и до края на годината.Довиждане