По време на учебната година.

Щом преподавателя оповести края на часа, Алекзандър грабна със светкавична скорост учебника от дъбовия чин и се изстреля като стрела през оранжерията, запътил се обратно към замъка. Момчето мразеше билкологията. Винаги му е била противна, пък и никога не е намирал смисъл от знанията относно цветята и растенията. Знаеше тук-там някое друго зелено израстъче на Природата майка, което предизвиква халюцинации, парализа, загуба на зрение и т.н. , но никога не е проявявал интерес към тях. Може би факта, че ненавижда този предмет бе свързан с това, че половината част от семейството му приживе отглеждаха купища храсти, цветя, дървета и всеки път, когато се събираха, на където и да се обърнеше ставаше свидетел на разгорещени дебати относно кой вид растение е по - добър от другия.
- Проклета билкология. Дано оранжерията да се запали! - изруга тинейджъра, крачейки с бързи крачки по зелената трева на игрището, където се провеждаха игрите по Куидич. По инстинкт, момчето сграбчи пръчката си, представяйки си как се промъква вечерта и прави едно от онези негови любими заклинания, предизвикващи огън, експлозия и разпръснати парчета от даден материал.
- Внимавай къде ходиш! - в момент на пълно заплесване по нереални мечти и фантазии, Хартроу блъсна с рамо един от съучениците си от Рейвънклоу, крещейки насреща му. Въпреки че момчето със сини одежди и тъмна коса нямаше никаква вина, слидеринеца бе насъбрал твърде много негативни емоции в себе си, които просто чакаха да бъдат отприщени.
- Заобиколен съм с идиоти!! - презрителният поглед на близо метър и деветдесет гигант, разгледа минаващите покрай него ученици и с походка излъчваща "Аз съм много повече от вас" встъпи в пределите на училището.
В замъка гъмжеше от познати и не чак толкова познати лица. Послушникът на змията продължаваше с надменната си походка, насочил се към задния двор, където трябваше да срещне своя приятелка. Да! Той също имаше приятели, въпреки че те бяха сравнително малко и срещите им бяха доста редки. Това бе един от малкото моменти, в които близнаците не се движеха в комплект. Говорейки за Амилия и Алекзандър като чифт, Алек съзря сестра си в дъното на коридора, отправила се към следващия си час. Двамата срещнаха погледите си, при което кимнаха поздравително. Колкото и да бе изнервен, Ей винаги променяше изцяло настроението си, когато е с Мия. Въпреки кавгите им, двамата се държаха един за друг, не позволявайки на когото и да е било да ги нарани по какъвто и да е начин.
- Преподавателя по билкология е пълен идиот! - Але се закова на място пред великолепната си съученичка по дом Елодия. Момичето го стрелна със зорките си синьо-сиви очи, съгласявайки се с думите му.

-Говори ми-завъртя очи тя- Защо му е на баща ми да ме кара да уча мъгълознание. Това е най-ужасния предмет в цялото училище, би трябвало да ни учат как да ги измъчваме, а не да ме карат да ги харесвам, мразя всичко свързано с тях. Нищожества-гневеше се тя. Беше минал поредния и час по мъгълознание, в който с професора се караха за предмета. Професора я мразеше, тя го мразеше, само баща и беше сляб за тази омраза явно.- В билкологията поне може да научиш за някое растение, което да нанася щети, а не учиш какво правят мъгълите в свободното си време. М!мка им!- е в ума и се въртяха много по-цветущи думички, но реши да си ги спести.- Какво стана в часа по билкология, че си толко ядосан. Мога да ти помогна, ако искаш да си го върнеш на онзи идиот, ще бъде удоволствие за мен и без това има едно заклинание, което наскоро научих и искам да използвам- Алекс беше един от малкото хора, с който Лоди се разбираше. Той беше красив, беше чистокръвен, беше от слидерин, също обичаше да се гаври с хората като нея и точно като нея повечето ученици го отбягваха. Какво по-хубаво от това, бяха си паснали още в началото.- Ако питаш мен изобщо не трябва да си губим времето с това училище. Безполезно е, едва един процент от глупостите, който учим тук са нещо ново и полезно. Трябва да направят ново частно училище за елита на магьосническия свят, където да има само чистокръвни разбира се.

- Просто се омъжи за мен! - въпреки че не бяха близнаци или какъвто и да е вид роднини, двамата с Лоди споделяха почти еднакво мислене. Пасваха си идеално. Беше изключително странно обаче, че двете със сестра му не се понасяха. Всеки път се караха, мятаха си гневни погледи, карайки Алек да избира с коя кога да прекарва времето си. Явно не осъзнаваха колко много си приличат всъщност.
- Нищо не ми е направил идиота му с идиотите. Просто говори толкова бавно, провлачено и през две секунди си забравя мисълта. Нямам намерение да получавам знания от някаква дърта шафрантия. - гнева на слидеринеца растеше с всяка следваща дума. Идеше му да запрати някакъв вид огнена енергия по най - близкото нещо, в което успее да се прицели.
Тъмноокият младеж почеса наболата си брада с една ръка, а с другата продължаваше да стиска магическата си пръчка. 'Пръчката със собствен характер', както обичаше да я нарича. Парчето дърво просветна няколко пъти под натиска на пръстите, вкопчили се в нея и след миг изпусна електрически заряд по цялата си дължината, карайки мускулите на ръката на Хартроу да се разхлабят. Приличаше на нещо като защитен механизъм, който се проявяваше дори, когато някой друг се опита да я почувства в ръцете си. Последния път накара косата на Мия да настръхне, в опит да направи номер на брат си, като скрие пръчката му някъде из общата стая.
- Нямам търпение да завърша, за да се разкарам от това училище и да се преместя в някой престижен магьоснически колеж, където да ме научат на нещо смислено! - от крещенето на възпитаника на змията няколко от учениците, минаващи наоколо, побързаха да напуснат задния двор, знаейки репутацията на кървавия близнак. Поне това му беше хубавото на всички тези слухове около цялата тази драма.
- И какво, за Бога, е тази простотия мъгълознание?! Толкова се радвам, че не се налага да я посещавам! - Але седна на един от циментовите зидове, поставяйки цялата тежест да пада върху ръцете,подпрени назад. Бюфорд свъси вежди на един от грифиндорците, които всъщност ненавиждаше и замахна леко с пръчката си, мърморейки нещо на латински. След няма и миг, обувките на конкретния 'лъв' започнаха да пушат и отскачат от земята, карайки собственика им да се мята като луда крава насам - натам.

Ел се засмя, на предложението на мамчето, макар и на шега

-Хах, иска ти се, не си достатъчо добър да заместиш собствената ми прелест от длъжността на мой партньор. И защо просто не го подпалиш след като толко те дразни нали обичаш огъня, ами действай де. Какво толко ще се случи ще бъдеш наказан?! Голямата работа, а даже може и никой да не разбере, че си бил ти. Ще обвиним някой първокурсник, който още не си знае силата, че е бил толкова глупав да направи грешно заклинание...има толкова начини. Виж на мен как винаги ми се разминава. - О да, Ел лесно се ядосваше и често без да му мисли запращаше заклинания по ученици, че дори понякога си позволяваше и да си изкарва яда върху някой преподаватели, който толкова ги беше страх от нея, че си мълчаха.- Още една година и ще се махнем, издържахме цели шест, ще я издържим и тази, а и с нашата репотация, не мисля че ще имаме проблем...-Ел видя че момчето извади пръчката си и прослед погледа му, обувките на някакъв грифиндорец пламнаха и момчето изглеждаше толкова стреснато и изплашено, че сигурно се беше и изпуснало, което предизвика смеха на момичето- Ако знаеш само колко те обичам, умееш да ме развеселяваш дори когато съм доста набрала.Хайде да се поразходим. Взех една будила уиски от колекцията на баща ми и ако искаш може да я споделя с теб- Смигна му тя. Още в трети курс Елодия беше открила още един голям свой порок, а именно алкохола, неината голяма страст, всъщност рядко се разхождаше из територията на замъка без алкохол в кръвта си. Толкова му беше свикнала, че трябваше доста да се налива за да се напие, а сега определено и се искаше да се позабавлява с приятеля си, но предпочиташе да са някъде далеч от всичките тези малки изродчета, които обикаляха двора...-къде е сестра ти и всъщност как така не те е спряла да дойдеш при мен-подметна тя, ах онази негова сестра, как не можеше да я издържа, беше толкова...вбесяваща.

- Нямаш си и на идея от колко време не съм вкусвал алкохол! - Алекзандър и алкохола преди вървяха ръка за ръка. Постоянно се наливаше, излизаше по барове или просто взимаше някое от бутилките на баща си, които държеше в офиса и изпиваше цялото количество за отрицателно време. Но след като правителството и най - вече мутрите, които се грижеха за него и сестра му, навлязоха в живота им, алкохола стоеше на челна позиция в листа "Топ десет неща, които нямате право да правите." . В него бяха включени и неща като "2. Без никаква магия!" , "8. Никакво размотаване навън след десет часа" , 5. Без телепатични комуникации между близнаците" . след като обаче видяха, че Амилия и Алекз не могат да спрат контактите си чрез мисли, хората, които отговаряха за тях повикаха един от онези висшите магьосници, които им направи блокиращо заклинание, с което освен, че не можеха да чуват мислите на другия, техните собствени бяха толкова хаотични, че е чудо как са останали живи след бомбардировките, случващи се в умовете им.
- Да се омитаме в забранената гора. - Алек отръска глава и за секунди стана съвсем различен човек. Нещо в Елодия го караше да става много по - зъл, отколкото всъщност беше. Когато е с нея, слидеринеца не се интересуваше какво прави, на кого ще навреди, как ще реагира директора, когато разбере за някое негово произшествие.
Дори, за да покаже, че е загърбил предпазливостта и всички онези забрани, които тегнат над живота му всекидневно, Ей замахна отново с пръчката си, като този път целеше да запрати някой от учениците в съседната стена, което се и случи. И все пак, Бюфорд знаеше, че няма как да бъде набеден, заради купищата възпитаници, насъбрали се в двора. Всеки можеше да го е направил. Особено първокурсник, загубил контрол над силите си, както бе споменала и Лоди.
- Сестра ми ли ? Тя, ами .. - Алекзандър се спря за секунда, завъртя очи няколко пъти, сякаш търси някакво просветление и продължи:
- А, ами тя е в час по пророкуване.

Колко забавнобе да прекарва времето си Алек, бяха страхотна комбина и очевидно точно в момента бяха в еднакво настроение. Алекз беше изпратил момчето в стената и с това привлече доста внимание, разбира се никой не знаеше кой е извършителя. Малкия суполанко се строполи на зематя след удъра и децата започнаха да му се смеят. Хм, дали пък Елди не трябваше да продължи шоуто. Извади пръчката си и с нея посочи земята под момчето, тя се разтресе и от нея се появиха дебелите корени на едно от близките дървета, те порастваха все повече и повече, с един замах на пръчката си тя накара корените да започнат да се увиват около момчето, първо бяха краката му, после ръцете. Беше приковат към стената и не можеше да мърта. Започна да вика за помощ, но никой не му помагаше, децата само се смееха. Един корен си проби стремглаво път нагоре и стигна до врата на момчето където започна да се увива, а после направи и здрава примка. Дам, точно така, момчето вече не викаше за помощ, нямаше сили, лицето му беше почервеняло, започна да кашля и правеше опити да си поеме въздух, но безуспешно. Учениците вече бяха спряли смеха си, вече трескаво се оглеждаха кой е причинителя и когато забелязаха вдигнатата пръчка на Елди, всички притаиха дъх, някой дори избягаха към училището. Да тя беше известна сред почти всички ученици и никой не искаше да и се изпречква доброволно пред очите, а сега дори беше с Алекз, което ги правеше още по-опасни. Ел не откъсваше очи от момчето, размишляваше дали да го убие или да остави жалкия му живот намира, когато чу гласа на момчето до нея

-Елди, хайде не се заслужава- ах, Алекз беше малко по-здравомислещ от нея, той добре знаеше, че няма да е в нейна изгода да убие момчето след цялото това шоу, щеше да си има проблеми.

-Пфф, този път ти се размина хлапе, но да знаеш следващия път едва ли ще съм толко мила- Пепеливосините и очи стрелваха сведкавици към момчето, ръката и замахна настрани и корените отпуснаха свойте хватки и не след дълго изчезнаха. Момчето се свлече на земята, беше се хванало за врата си и се опитваше да възвърне нормалното си дишане, от очите му течаха сълзи, едно непознато момиче се пристраши да отиде при него и да му помогне, но когато видя погледа на Елди веднага се отдръпна, отсвоя страна пък Ел се усмихна доволно, хвана за ръка Алекз и каза:

-Хайде да вървим към гората и да отваря най-накрая този приятел, че гърлото ми крещи за него вече.

Алекзандър съзря яростта и непоколебимостта в очите на Лоди. Знаеше, че това бе нищо в сравнение с нещата, на които бе способна. Именно опасността и куража, преливащи от цялото й съществуване, привличаха толкова много Алек . Харесваше му вкуса на опасността, чувството на адреналин, каращ съзнанието му да се замъгли. Лека, налудничава усмивка, издаваща самодоволство, накара устните на младежа да се разширят леко, прехапвайки долната, а очите му инстинктивно се свиха, изгубвайки се в далечината.
- Хайде, остави го. Не си заслужава. - напротив. Бюфорд изгаряше от желание да види как живота ще напусне скелестото тяло на малкото хлапе. Хареса му гледката на гърчещо се момченце, борещо се с всички сили за последна глътка кислород.
Странното чувство, надигащо се от корема му, чак до гърдите, накара Але да потръпне. Изпитваше нещо ново, нещо непознато. Знаеше, че му харесва. Сърцето му започна да бие учестено, а адреналина и задоволството накараха същността му да засияе.
- Тея са откачени! Прибирайте се! - шушукането, идващо иззад гърбовете на слидеринците предизвика още по - голяма еуфория в младежа. Може би Елодия бе свикнала на тези неща, но за първи път Алекз хареса това, че хората го наричат луд, че се страхуват от него. Органа, в гърдите му започна да изтласква кръв още по - бързо, а походката му стана по - уверена от всякога. С отдалечаването им от замъка, всичко затихна. Вече ги нямаше онези пискливи гласове на първокурсниците, нито погледите, прогарящи дупки в телата им, които честно казано липсваха на Хартроу.
Още с влизането в забранената гора, въздуха се промени - стана по - студен, някак по - мрачен.
- Добре, че си имаме с какво да се сгреем . - пошегува се тъмнокосият млад мъж и почеса брадата си.
- Хайде, отваряй го. - двамата се насочиха към вътрешността на гората. Сякаш знаеха какво търсят и къде отиват. Кървавия близнак бе посещавал на няколко пъти гората със сестра си, но винаги с цел да изплашат някого или да се скрият от нещо. За първи път Алекзандър влизаше, за да пие. Още щом крака му стъпи на тъмната част от замъка, дълбоко в себе си той знаеше, че това място ще бъде все по - често посещавано от него.

Елди знаеше перфектен начин да се сгреят и още как, толкова топло щеше да им стане, че нямаше да усещат студ дълго време, но засега щеше да седи безучастна, ценеше приятелството на момчето и незнаеше как ще реагира на иначе лекото и поведение...да тя беше свикнала да има всяко момче и почти всяка вечер да бъде с различни, но това някакси и се струваше различно. Той не бе момче което после щеше да захвърли като мършаво коте и ще гледа с усмивка на лицето, когато момчето усъзнае че е било захвърлено. От друга страна това тооолкова много щеше да ядоса сестра му, че направо си стуваше риска.

Забранената гора беше нейното място и нищо тук не я притесняваше, но знаеше че Алекз не идваше тук толкова често като нея, затова любопитно следеше изражението на лицето му, зарадва се когато заразлика от другите момчета той не трепна и затова го поведе още навътре, където хептем нямаше никой и където беше сто процента сигурна ще изненада момчето когато видеше зелената полянка с птички и цветенца. Малко хора знаеха за нея, защото малко хора имаха смелостта да навлизът толкова навътре, но мястото си заслужаваше. Беше някак идилично, кръглата полянка, заградена от черните дървета имрака на гората.

По пътя тя отвори бутилката и отпи голяяма глътка от отлежалото уиски

-Суперр баща ми знае, какво да пие- подаде бутилката към Алкез- Хареса ти нали- момчето я погледна, сигурно се чудеше за какво говори- Да гледаш как измъчвам момчето, болката му, страха в очите на другите. Невероятно е, да знаеш че ги държиш всички в едната си ръка и само да извадиш пръчката и те се разтреперват.- Бутилката отново се оказа в ръцете на Ел и тя отпи пак и пак и пак- Бях втори курс, тъкмо завършила първи де, лятната ваканция, бяхме в имението ни и имахме гости. Отидох до кабинета на баща ми и тогава, ами тогава за първи път видях убийство, баща ми беше убил уже негов приятел. Дълго гледах трупа който се беше свлякъл на земята и някак си ми харесваше, болката се беше запечатала в очите му, можех да я усетя, а баща ми се държеше сякаш е съвсем нормално нещо. От тогава и аз се научих да изтезавам суполанковците и да се наслаждавам. Още не съм убила никой де, както знаеш, но и това ще стане скоро, много скоро- Незнаеше защо говори така пред него, сигурно беше от това че е покачила леко градусите.- И ти ще станеш като мен, много скоро. Веднъж вкусил силата и славата, лесно ще се оплетеш в мрежите и.-Усмихна му се- Е..., харесва ли ти- тя посочи полянката пред тях-или предпочиташ мрака-повдинга вежди въпросително към него.

Слидеринеца пристъпваше бавно, крачка по крачка, докато зорките му изкрящи очи попиваха всичко наоколо. Бе запленен от красотата и мистичността на Забранената гора. За първи път я посещаваше посред ден, а светлината, прокрадваща се едва-едва през гъстата растителност, падаше точно на перфектното място. Тук-там играеха от онези мрачните светулки,готови да се впият в плътта ти, смучейки всичко в теб, докато не паднеш мъртъв на земята. Капчици от сутришната роса все още натежаваха на големите, зелено-сини листа с лилав контур. Всичко изглеждаше така магическо, толкова мистериозно. Точно това, което харесваше Алек. Чувстваше магията на гората. Сякаш тя му говореше. Всичко бе прекрасно!
- Хареса ти, нали ? - Але веднага разбра за какво става дума. В ума му изплува изражението на гърчещото се момче, борещо се за живота си. Страха в очите му, червените белези по врата - всичко изглеждаше така реално в ума му.
- Ако го беше убила щеше повече да ми хареса. - Хартроу не усети от къде се взе израза му. Да, той наистина си го помисли, но нямаше намерение да го изрича на глас. Щеше да замаже истината с някаква второстепенна лъжа, но не, директно си призна. И въпреки това, не се почувства гузен. Двамата с Елодия дори продължиха да вървят така устремено към мястото, на което слидеринката го водеше.
Бутилката скъп алкохол попадна в ръцете на Алек. Момчето стисна здраво стъкленицата за гърлото й и отпи голяма глътка. Течността се стече ужасно бързо през цялото му тяло, прогаряйки всичко по пътя си. Хареса му. Хареса щипещия вкус, каращ езика му да изтръпне.
- Знаеш моята история. Няма да те отегчавам отново с нея. - отвърна на свой ред малката 'змия' след като чу историята на съученичката си.
На няколко крачки от шестокурсниците се разкри прекрасна гледка на зелена трева, пеперуди, кръжащи около нея и слънчевата светлина, удряща директно върху райското кътче. И все пак, бледата кожа на младежа не понасяше директната слънчева светлина. Лъчите пареха по кожата му.
- Мрака .. - отвърна Алекзандър, прехапвайки инстинктивно долната си устна, след което отново отпи голяма глътка от спиртовата течност, която на секундата прегоря организма му.

-Това е моето момче-чу се да казва Елди, което веднага я накара да се смути, да помисли си го, но не беше усетила кога го и изрече. Поклати бутилката, за да замаже полужението и се надяваше Алекз да не се усети за какво го каза, от друга страна се радваше, че и той предпочиташе мрака. Топлата му пелерина, която я обгръщаше и създаваше спомени за домашен уют, home sweet home. - Нямаше как да го убия, не и сега. Чакам перфектния момент за първото ми убииство- и го знаеше. От малка си представяше как първата и истинска жертва ще е когато поиска да се присъедини към смъртожадните. Да..можеше да убие много хора преди това и веднага щяха да я приемат, но това беше нейната малка сантименталност. Елди намери един дънер и се настани на него. За мик се замисли, че всъщност е странно да намери тук дънери, кой режеше дръвета от тази част на горрата подяволите, но на кой му дремеше. Бутилката вече беше малко под средата и момичето съжали, че не взе със себе си още една, ей така за всеки случай. Свали чантата си от раменете си и започна да търси нещо, не след дълго усмивката цъфна на лицето и

-А ето го, занех, че е тук, че къде ще тръгна без алкохол в чантата- Подметна малкото шишенце на земята-Ей така да си имаме допълнително.-Явно отлежалото уиски си казваше думата, защото на момичето започваше да и става доста веселичко и дори леко лигаво. В продължение на няколко минути двамата просто пиеха и не убелваха дума. Разбира се Ел наруши тишината първа

-Знам историята ти, но от сестра ти нямаш много време за мен, така че какво прави последните седмици, скъпи мой...приятельо-попита тя като някой от думите и се преплитаха с другите и май фъфляше но не беше сигурна, а още преди момчето да е отговорило тя скокна от дънера и започна да се върти в кръг с разперени ръце, а после и запя, точно като стара алкохоличка

Oh, the weather outside is frightful

But the fire is so delightful

And since we've no place to go

Let it snow, let it snow, let it snow

Ах, когато изтрезнееше сигурно много щеше да се самонаказва за изпълнението на тази мъгълска песен, но сега я изпълваше с щастие и това и стигаше. Пръчката отново се озова в ръцете и, но този път не за да изтезава някой, ами за да завалят снежинки, малки бели снежинки които падака по нея и при допира с тялото и веднага се стопяваха. Беше и толкооова забавно, че не искаше да спира и съвсем забрави, че всъщност не е сама.

Двамата шестокурсници вървяха целеустремено, обикаляйки местността, сякаш бяха на екскурзия. Алекзандър разглеждаше, възхищаваше се и правеше снимки с ума си. Всичко изглеждаше прекрасно . Сякаш бе излязло от някоя фантастична книга, където подобно място като това се ползва за свещена земя. В ума на Хартроу изникна картината от познатата му книга "Проклятието". Тинейджъра си спомни за красивото русокосо момиче, което тичаше в непрогледната гора, бягайки от преследвача си. Сламата и мъглата, разпрострели се навсякъде превръщаха съня й в ужас. Капките кръв се сливаха мигновено с почвата, а зелените й, кристални очи замръзваха от брулещия вятър. Виктория тичаше към някаква къща ,с надежда, че ще намери подслон, убежище, дори спасение...Короните на зелените борове закриваха всичко като с наметало от иглички и клони..
Алек отново отпи от отлежалия алкохол, който за пореден път прегори устната му кухина, трахеята и вътрешността на коремните стени. Болката беше някак сладка, опияняваща. Хареса му това, че за миг забравяше за другите си проблеми и намираше утеха в спиртната течност. Течност, така чиста, толкова плътна и все пак, така опасна. Слидеринеца вдигна до полезрението бутилката и разклати съдържанието й, след което отново наведе към себе си стъкленицата и отпи звучно. Капка уиски се спусна по крайчето на устата, парализирайки долната му устна. Стотици иглички започнаха да се забиват по цялата му уста, което доведе до механичното прехапване на 'болното' място.
Ей внимателно изслуша историята на приятелката си, след което облегна гърба си върху гигантския дънер. Отсеченото дърво бе с размерите на огромен камък. По гладката му повърхност се редяха различни по големина пръстени, изобличавайки възрастта на растението. Хартроу внимателно проследи един от обръчите с пръст, след което отправи погледа си към облаците, които приличаха на различни животни.
- Ей така, да си имаме допълнително. - Елодия захвърли малкото, черно шише на земята, което издрънча глухо при удара с почвата. Алкохола явно бе достигнал до съзнанието на Лоди, тъй като лигавото поведение и непрекъснатото й смеене не бяха най - характерни за нея. Да, тя беше забавна. Да, обичаше да се смее, но не и по този начин.. имаше нещо различно сега. Девойката след секунди скочи на крака и започна да пее някаква песен, създавайки снежинки над себе си.
Алекзандър изправи отново тялото си до седнало положение, когато усети как погледа му се замрежи за секунда, а ръката му загуби равновесие,намирайки утеха в набраздената, дебела кора на дънера, по повърхността на която растеше мек,тревист мъх. Явно уискито достигаше и до него. Нямаше да трае много преди той също да се присъедини към танците.
Тъмнокосата красавица започна да препява, но на една определена част от песента забрави текста, което доведе до мърморенето й под носа. В отговор на това, Алек прихна в смях,разкривайки правилно подредените си зъби.

Алкохол+продължително въртене, направо убийствено добра комбинация. Елди усещаше тялото, сякаш беше чуждо, главата и се рееше насам натам, а вътрешностите и искаха да се оттървът от алкохола по най-бързия начин..кофти работа като цяло. Рядко някой можеше да види момичето така да отпуска края, ама наистина наистина рядко, а днес дори нямаше причина, нито беше ядосана, нито беше хипер щастлива от нещо. Оу, странно гаделичкане се разпростря по тънките и като солетки краченца, започнаха да треперят и не след дълго поддадоха, а момичето се озова на земята. Красивото и лице се нацупи в недоволно гримаса.

-Амааа, какво стана-изхленчи тя-защо паднах-всъщност на земята и се стори доста удобно и тя си легна спокойно на тревата под нея. Постоя си известно време така, после реши, че достатъчно време се е правила на клоун и предпочете да си тръгне-Хей, Алекз, ще ми помогнеш ли да стигна до общата стая-Опита се да направи бейби фейс, но беше сигурна, че не и се е получил както трябва

Алекзандър не бе осъзнал кога толкова бързо бе свършил алкохола. В лявата си ръка държеше празното шише, което провери за пореден път дали наистина няма нищо в него, а в другата - малката бутилка, която Елодия бе извадила от чантата си.
Слидеринците сякаш се надпреварваха кой ще изпие по - бързо алкохола, но състезанието им се превърна в кой по - бързо ще се напие. Колкото и да не му се вярваше Хартроу започна да губи контрол над зрителния си орган. Всичко започна да му се вижда двойно, дори на моменти тройно. Цялата земя се въртеше, а момчето бе подпряло ръце на дънера, в опит 'да не изпадне от планетата' .
-Хей, Алекз, ще ми помогнеш ли да стигна до общата стая- като истински кавалер, Алек вдигна неуверено глава, стъпи плавно и здраво с двата крака на почвата и тръгна към своята приятелка. На втората крачка младежа загуби контрол над тялото си и леко залитна на една страна, но бързите му реакции, въпреки уискито и другата спиртна напитка, му позволиха да се задържи, кръстосвайки крака. Тук е момента да се спомене, че колкото и да пиеше, Ей никога не е изпадал до такава ситуация, че да не може да мисли трезво. Да, мислите му започваха да бушуват, препитайки се, карайки мисълта му да тече по - бързо, но винаги е успявал да се справи. Сега не беше изключение. Като истински мъж щеше да помогне на съученичката си, като я прибере до общите спални. Заставайки обаче на сантиметри от нея, погледа на близнака се спря директно на красивите й пепеляво-сини очи. Блестящи и изящни, сякаш разкриващи душата й. Очите му механично се стрелнаха и към устните й, след което без да мисли, Алекзандър прехапа своите. Без много да се вайка, тинейджъра допря устните си до тези на Лоди, заключвайки ги в страстна целувка. Напълно необислена и случайна. Никога не е предполагал, че ще го направи.
В момента, в който двамата се отделиха един от друг, сякаш нещо бе фраснало 'змията' по главата, карайки го да изтрезнее на минутата. Дори и с бистър ум, тъмнокоското отново понечи да целуне слидеринката, като внимаваше наболата му брада да не й дращи.

Първата целувка е черешката на тортата,

след това следва хапването.

Дали беше въображение от алкохола или беше истина, Елди не можеше да определи в този момент, но беше хубаво, наистна хубаво. И леле този, човек очевидно знаеше как да побърква момичетата за няколко секунди. Елди преплиташе езика си с него отново и отново и изобщо не искаше да спира. Не знаеше какво е накарало момчето да го направи, дали алкохала или обмислена идея, нп беше много доволна. Ръцета и се плъзнаха по тениската му, сякаш това е най-нормалното движение за тях и сякаш мястото им беше точно там. И друг път беше докосвала момчето, но този път при допира на тялото и моментално се наелектризира. Една, две секунди и ръката и се вече бе под тениската му, опипвайки стегнатото му тяло.

-Нещо против да я сваля?-попита тя, докато за секунди бяха откъснали устните си, за да си поемат глъдка въздух и без да чака отговора тя махна блузата. Сега беше свободна да се наслади на перфектно оформените му мускули и с очите си, а гледката наистина си заслужаваше. Ръцете и обгърнаха тялото на момчето, а устните им отново се бяха сляли в едно.

Устните им се сключваха едни в други, a телата им пулсираха, огрени под лъчите на парещото слънце. Ръцете на Елодия, така нежни и галантни, се впиха в гърба на Алекзандър, оставяйки му любовни белези. Момчето простена леко, обърна слидеринката с гръб към него и страстно започна да целува врата й. Ръцете му преминаха през цялото й тяло, като миг след това сграбчиха горната й дреха и я разкъса на малки парчета. Кожата на Лоди, толкова мека, така гореща , караше всичко в Хартроу да крещи от удоволствие. Всеки негов допир предизвикваше у нея по - дълбокото й забиване на нокти в гърба му.
Алек нямаше обяснение за държанието си. Всичко му изглеждаше като някакъв еротичен сън, от който за сигурност не искаше да се събужда. Може би ускито си правеше номера с умовете им, но двете змийчета не можеха да откъснат лапи един от друг. Бяха като истински влечуги - омотани един в друг.
Але прихвана Елди през кръста, вдигайки я във въздуха, като на свой ред тя уви бедра около ханша му. Алекс започна бавно да плъзга пръсти през топлата й плът, достигайки до сутиена й, който махна веднага, щом докопа закопчалката. Целуна я. Целуна я страстно. Момичето прехапа леко ухото му, което накара всичко в него да пощурее. Обичаше грубите игри. Не си падаше по онези, дето просто галят. Искаше я сега. Тук и веднага. Близнака тръгна към отсечения дъб и просна тялото на красавицата с изкусителни уста върху грубата му повърхност. Качвайки се отгоре й, тъмнокоското махна на момента колата от дънките си и се спусна да обхожда тялото й с устни, приклещвайки нейните ръце в страни със своите.

Точно от това инаше нужда Елди, страста я беше завладяла изцяло. В нея се бе появила животинската и страна, която искаше да бъде задоволена тук и сега, не искаше да се занимава с ненужни игрички, а и беше с едно от най-секси момчетата в училището така че нямаше какво да се размотава. Ръцете и обхождаха божественото му тя, усните и играеха с неговите, като понякога зъбите и докосваха плътните му устни и ги защипваха. Алекз съблече и останалите и дрехи и тя остана да лежи на дънера напълно г*ла, докато той се бореше със свалянето на дънките си. С всяка част от тялото си Елди усещаше лекия ветрец, който подухваше в гората и това я наелектризирваше още повече, беше полудяла от в*збуда и не искаше да чака повече, можеше да се закълне че и момчето усещаше същото и той не можеше да търпи вече.. Три, две, едно и играта започна, дори и във въображението и не можеше да си го представи толкова хубаво, просто това бе съвършената наслада. Усещаше въздишките му, дъха му, който се разпростираше по кожата и и я караше да трепери. И все пак колкото и да беше хубаво, тя не обичаше да се оставя да бъде водена, предпочиташе тя да определя правилата. За няколко секунди се беше преобърнала и сега той лежеше под нея да дънера, а тя започна своя танц върху тялото му...

Движенията, ласките, лекия полъх и влажността, носеща се из въздуха, прокарваха електрически ток по иначе нагорещените тела на Слидеринците. Алекз и Елодия се движеха в синхрон, докато лапите на грамадното момче обхождаха цялото й тяло. За миг, тялото на Хартроу се преобърна, озовавайки се с гръб, приклещен към грубата вътрешност на дървото. Цялото изящно тяло на девойката започна да се движи по цялата дължина на мъжеството му, сменяйки ту бавно, ту забързано.
Алек прехапа устни, обвивайки ханша й с ръце. Коремните му мускули започнаха да се свиват конвулсивно, докато цялото му тяло се наелектризираше. Малко капки дъждец попаднаха върху горещата му кожа, което го накара още повече да изгуби контрол. С двете си длани, момчето започна да движи приятелката си по - бързо и по - бързо. Искаше да се слеят до край. Искаше да са толкова близко един до друг, че да няма и сантиметър разстояние от снагите им .
Въпреки че се бе огънал под хипнотичните движения на Елди, Ей нямаше да позволи да бъде командван още дълго. Хартроу зае отново доминантна позиция, сменяйки позата. Той вдигна тялото на тъмнокосото момиче, слагайки я на раменете си. Щом започна играта си с език, той почувства как пръстите на слидеринката се заровиха в косата му.

Елди беше имала много момчета, да, но това беше най-хубавото и попадение може би. Алекз беше от нейната порода, точно като нея не се оставяше да бъде воден и това правеше играта им още по-сладка. При всеки негов тласък тялото и се гърчеше от наслада, искаше го още и още, никога да не спира. Ако можеше постоянно да е в нея щеше да е най-доволна. Момчето ту забързваше, ту забавяше темпото, за да я накара да полудее под натиска на тялото му. Ноктите и се забиваха дълбоко в гърба му, дори усещаше някаква течност, но не можеше да разбере кръв от отдраното или просто пот беше. Ел опита отново да вземе надмощие, но подяволите тъпия дънер явно не беше чак толкова голям, двамата се строполиха на земята, но и това не ги спря, за нещастие на Елди, тя все още беше отдолу и то още по-силно приклещена от тялото на Алекз. Дъждът продължаваше да вали и да разкалва мястото покрай и под тях, но те не отдаваха знаечение и на това, макар и да бяха толкова мръсни сякаш са се въргаляли в кочина. Алекз забърза темпото и сякаш искаше да разкъса вътрешностите и, той тласкаше все по-навътре и навътре, виковете на Елодия отекваха из цялата гора...

Тласъците бяха пламенни, страстни и бързи. Телата им се движеха в синхрон, пламнали изпод жарта, образувала се от нагорещените им души. Щом капките дъждец докоснеха парещите им кожи, дим се вдигаше до небесата. Алекз полудяваше от ноктите на приятелката си, които разрязваха гърба му като с нож. От повърхностните рани се стичаха капчици кръв, които се сливаха по пътя си с ръмежа. Момчето хареса усещането на блъскащите се тела едно в друго, на опияняващия аромат, разнасящ се из въздуха от косата на Елодия. Обожаваше допирите й, начина, по който движеше цялата си фигура. Полудяваше при вида на формите й, които изучаваше внимателно с пръсти, устни и език. Движенията им се забързваха все повече. Стоновете, пъшканията и забитите нокти предизвикваха първичното в слидеринеца да се покаже на повърхността. Той забиваше мъжеството си все по - силно и по - надълбоко. Хареса му. Не искаше да спре.
Хартроу не успя да усети кога се бе претърколил, но гърба му вече опираше в гъделичкащата, мокра трева, която нежно ближеше раните му. Чувстваше се толкова развратен, голям лъжец, за дето използва момичето, колкото да утоли нуждите си, но в момента това въобще не го интересуваше. Наслаждаваше се на момента, без да иска да спре. Нямаше да спре. Можеше да кара още доста време, стига събеседничката му да не се измори.

Опитвайки се да направи нещата някак си по - романтични, вместо вулгарни, Але взе магическата си пръчка, насочи я към въздуха и около телата им заиграха малки светулки, наподобяващи светлини на ламби, а звъка на люлеещите се клони, се превърна в мелодия за ушите им.

» 5 години по-рано, в началото на учебната година
» След 15 години, Хогуортс, Откриването на учебната година
» Две седмици след началото на учебната година I'm not ashamed of that what I've done (April and Aphrodite)

По време на учебната година.

По време на учебната година.

Similar topics

Similar topics