Alexander Beaufort Hartrowe | FC: Douglas Booth | Pureblood | 16 y/o| Family : parents - dead, sister - Amilia

Колкото и ненормални неща да се случваха в живота на Амилия и Алекзандър Хартроу, семейството им бе доста обикновено и нормално, в преносен смисъл на думата. Нещата обаче за миг се промениха. Всичко се промени. Животът им премина в съвсем различна крайност. Преди 22 август, тогава дванадесет годишните близнаци получаваха постоянната обич на родителите си под формата на различни подаръци, скъпи и излишни почивки из света, практикуването на магия извън пределите на обозначеното за това място. Като цяло, живота им беше идеален. Е, разбира се, двете черни овци на семейството не обичаха да ги командорят много-много, винаги се караха с родителите си. Не минаваше ден без кавги в къщата на Хартроу. И все пак, всичко за миг изчезна, сякаш някой ги бе проклел. Да научиш за смъртта на родителите си и то на рождения им ден, и те самите да са обвинени като главни заподозряни, не бе подаръка, който двете малки деца си бяха поръчали. След този порочен и ужасен ден за цяла Англия, за дето са загубили знатни и уважавани хора от обществото си, нещо все едно пречупи Мия и Алекз. Нещо, което ги промени до основи. Тъмнокосото момче с очи в кафяв цвят, единственото, с което се различаваше от сестра си, започна да се държи надменно. Характера му изцяло се промени. Вече не бе онова усмихнато момче, което караше всеки насреща да изпита приятното чувство на забава, на умиление. Алекзандър таеше злоба, ненавист към половината свят и непукизъм към абсолютно всичко. Единствено бе готов да пожертва дори самия себе си, ако Амилия е в опасност. Тя бе единствения човек, за който той бе готов да поеме едно от непростимите заклинания. Единствения жив роднина, за когото би убил дори, ако се наложи. По идеално изразената му лицева структура, почти никога не се мяркаше усмивка. Винаги изражението му издаваше безразличие, дори ненавист, ако някой съумееше да се загледа. Въпреки че почти нямаше такива хора, след като целия свят бе започнал да ги избягва, сякаш бяха носители на чума.


Няколко години по - късно:
- Омръзна ми от уплашените физиономии и онея две мутри, които ни следват навсякъде. Предполагам трябва да се чувстваме поласкани, че цял свят ни знае кои сме , какво сме, какво сме направили, или по - скоро не сме направили. - Алекзандър блъсна дървената врата, която удари малкото звънче окачено отгоре й, оповестявайки присъствието им.
- Къде е глупавия старец. Нямам намерение да го чакам.. Трябва да мина по глупавата улица още триста пъти и да видя физиономиите на някакви си олигофрени, които ще ни изгледат, сякаш сме унищожили всичко добро в света - търпението не бе една от добрите черти на тинейджъра. Искаше да излезе възможно по - бързо от глупавия магазин и като цяло да се махне от Лондон, да се качи на влака и да отиде в Хогуортс, където им бяха обещали безопасност и спокойствие, което означаваше пълен контрол над действията им.
 
- Ваш ред е г-н Хартроу. - старецът се усмихна плахо, опитвайки се да скрие страха в очите си и премина на мъжката страна от двойката близнаци.
- Хайде да те видим, АлекЗче. Кой знае какъв прът ще ти се падне . - Амилия започна да се закача с брат си, натъртвайки на З-то в имто му, с цел да го разконцентрира, за да може тя да има по - хубава пръчка.  Въпреки постоянните бъзици, съпровождащи ежедневието им, двамата не можеха един без друг. Пазеха се взаимно.
Г-н Оливандър нареди няколко пръчки пред огромният за годините си младеж, оставяйки всичко в ръцете му.
Тъмнокоското явно искаше той сам да определи коя да е пръчицата му, тъй като внимателно оглеждаше всяка една от тях, отделяйки тези, които не му харесват на пръв поглед.
- Тази ще е! - заяви на висок тон, пълен с решителност и грабна пръчката. В мига, в който парчето дърво бе обгърнато от големите ръце на Алекзандър, тя започна да се топи, стичайки се по ръката му.
- Твърде слаба... Може би.. нее, или пък .. - старецът явно искаше да каже нещо, но по всичко личеше, че хич не му се нрави.
- Пробвайте тази .. - заяви несигурно Оливандър и подаде някаква пръчка, която държеше опакована на близкия шкаф до него, точно от мястото, от което бе и пръчицата на Амилия.
- Пръчицата е близнак на тази на сестра Ви. Точно като вас. Създадени са от една и съща сърцевина. Би трябвало да стане. - Красивия магически предмет проблесна при допира си с Хартроу младши. Той я хвана здраво в ръката си, позволявайки на силата й да се влее във вените му. Алекзандър се опита да замахне, в опит да изпробва силата на пръчката си, но точно преди да помръдне вятър се изви в залата, карайки няколко от кутийките да паднат от рафтовете, на които се намираха. Земята под кракта им се разлюля за секунда, а щом и ламбата падна, разбивайки се на пода, всичко утихна.
- Близнаци при близнаци. - прошепна тихо магазинерът и започна да опакова другата двойка роднини.
 
Перон 9 3/4:
- Вижте, кървавите близнаци! - Това наистина ли са те?! - И те ли ще учат в Хогуортс? Искам вкъщи! - шушуканията започнаха още щом близнаците Хартроу стъпиха във влака. Знаеха , че това ще се случи. Очакваха го, но това никак не намаляваше болката, която изпитваха всеки път щом чуеха названието, с което ги наричаха всички останали.
- Поне се отървахме от грамадните,трикрилови гардероба - Амилия визираше охраната, която ги следеше непрекъснато и въпреки че не ги съпътстваха в огромната машина, двамата мъже стояха на гарата и внимателно проследяваха движението на близнаците.
- "Няма свободни купета" - едно от прекрасните неща, които споделяха Мия и Алекз бе способността да комуникират чрез умовете си, без да се налага да казват и думичка. Проблемът в момента и на двамата обаче бе, че нямаше къде да седнат. Знаеха, че където и да се настанят ще бъдат нежелани.
- В дъното. По - хладно е! - Алекзандър направо започна да блъска сестра си напред, запътвайки се към последното купе, което при пристигането на гарата в Хогуортс, щеше да е първо.
- Вътре вече седяха две момчета и едно момиче, на тяхната възраст, които не изглеждаха враждебно настроени. През ума на Хартроу премина мисълта, че тук ще открият приятели, че това е мястото, на което трябва да бъдат. Е ,да , ама не. За жалост, веднага щом влязоха, останалите се изправиха без да създават много шум с пребледнели лица и излязоха от вагона, оставяйки близнаците сами, очевидно за целия път до замъка.
 
Голямата зала:
- Алекзандър Хартроу!
- "О, супер! Нямам търпение, направо. умирам си. " - момчето изпъшка умствено, карайки сестра му да се засмее и закрачи с мудни стъпки към столчето, върху което седеше огромна, оръфана шапка. Щом вехторията застана плътно на главата му, стария парцал заговори:
1.Ако можехте да направите отвара каква би била
- Сила - изтреля механично, въпреки че всичко в него крещеше СЛАВА.
 2.Какво искаш да знаеш за историята
- Нищо. Достатъчно съм си умен. - изпуфтя Алекзандър, който срещна строгия поглед на директора си, което го накара да добави едва доловимо:
- Смелите хора
3. Какво най-много искате да учите в Хогуортс
- Всички тайни на замъка - в душата на тийнейджъра винаги се е таяла онова странно желание да знае всички мрачни тайни на света. Чувстваше се привлечен към мрака.
4.Има четири бокала пред вас.От кой ще изберете да отпиете:
- Златна течност, която е нещо си и нещо си прави по стаята - въобще не се интересуваше какви светлинки има по стаята, как блести, какъв вкус има и такива неща. Опитваше се да отговори колкото се може по - бързо, за да се свърши с тая глупост.
5.За кое същество най-много бихте искали да учите:
- Духове
6.Каква дарба бихте искали да имате.
- да съм невидим. Ще ми послужи, за сигурност.
7.Опишете характера си с няколко изречения
- Най - големия ти кошмар. Ще те разкъсам на парчета, ако не побързаш. - погледа на страшния директор отново срази Хартроу, който отново изпуфтя и добави : Непукист, не ми пука колко си стара, ако се наложи ще те унищожа.
8.В кой дом бихте желали да бъдете?
- Вкъщи.. Добре, де.. Слидерин.