-Кат, с удоволствие бих се присъединила към танца ти, но не съм сигурна дали ще се получи с тази рокля...
Анеля се изправи криво-ляво, като успя да запази равновесие и се дотътри до сцената. Роклята не й пречеше за бързината, но я караше да бъде предпазлива и затова приличаше на пингвинче или някое друго тромаво животинче, щом стъпи на сцената, а това впечатление се засили, когато и тя, тананикайки си, направи няколко танцувални стъпки, преди да реши да се завърти за драматизъм и да се блъсне в един декор.
-Ще се поупражнявам. - заяви тя, правейки се на разсеяна, едва сдържайки смеха си.
И после започна магията. Първата магия, декора. В някой големи мъгълски театри също можеше да има хубав успешен декор, но това, което се появи на сцената...Леле.Беше истинска част от градче и човек лесно можеше да се обърка, че това вече не е Хогуортс, а някой неизвестен град с неизвестни улички от преди два века.
За около минута Ан занемя. Беше толкова реално. Наистина. Определено тази пиеса щеше да се получи. Оставаше само те да си свършат работата.
Анеля зае мястото си до входа на една истинска-забележете, напълно истинска!- аристократична къща, красива и пълна с удобства, и след като и тя се поклони, реши, че е време да остави Анеля Денвърли назад и да се превърне в Лейла Мосини. Така и направи.
Вдигна високо брадичка и събра цялата гордост, която имаше, прибави към нея тази и на богатото известно момиче, което определено имаше всичкото право да има високо самочувствие, и се постара да го изрази. Беше се поровила за информация за живота тогава и искаше да представи младата и неопитна Лейла като истинска самоуверена и достойна девойка. Харесваше много героинята си и искаше да я направи неповторима, не само заради историята и живота й, ами и заради характера и самата нея.
И така, погълната съвсем от героинята си, малката наивна Лейла, Анеля тръгна към фонтана пред къщата, играейки замислена. Почуди се как да запознае двете героини. И и хрумна. Заобиколи фонтана и се понесе по главната улица, оглеждайки с истински интерес витрините- магията я бе изненадала с цялата си тази автентичност. Имаше дори вестници от времето на героите по павилионите, покрай които минаваше.
Катя стоеше на ъгъла между две улици, а Анеля просто се приближаваше към нея. Спря точно на павилиончето, което приличаше нещо като каляска без колела, и взе един от вестниците. Хартията бе стара и вестникът бе изключително автентичен. Когато бе истинската пиеса, на павилиончето щеше да има актьор, с които да говори и които да я поразпита за семейството й, да й пожелае приятен ден и да й каже, че новините днес са особено интересни.
После седна на пейката на две крачки от павилиончето, покланяйки се на познатата госпожа, която щеше да седи в другия край. И после щеше да отвори вестника.
И щеше да види новината.
В момента във вестника имаше произволни новини. Наложи се да извади магическата си пръчка и с един замах да открие търсената сюжетна линия.
Сър Марио Белоси, деветнадесет годишният хлапак, на когото родителите й са обещали ръката й и имат уговорка за брак още откакто играха на криеница в градината зад имението, е известен с любовта си към куртизанките и честите му визити с тях в някоя тайна гостилница.
Идеално. Щяха да го поизгладят и готово, ето как Лейла щеше да стигне до решението да отиде при красивата руса куртизанка, която вижда в мига, щом се изправя и хвърля ядосано вестника. Искаше да сподели внезапната си идея с Катя, но й хрумна, че ще е по-интересно и яко да го изиграе.
И след миг тя беше само Лейла. Случващото се не беше идея, беше част от живота й, живота на една тъжна и щастлива едновременно аристократка.
Стана и метна вестника ядосана. После впери тревожен поглед в далечината и потрепери.Не можеше да е истина. Знаеше, че не трябва да вярва на всяка клюка, но пък колкото и да не й се искаше да признае, Марио наистина бе способен на това. Той обичаше промените, а и тя не знаеше почти нищо от това как си прекарва свободното време. Едва ли двадесет и четири часа беше на лов или в имението на баща си, но тя повече не знаеше. Стоя с ръка, прикрила устните си, отворени объркано, и след това с трепереща от ярост и вълнение ръка, се наведе и издърпа страницата, която я бе докарала до този нервен изблик. Вдигна я, стисна я така, че хартията се прокъса и се огледа. Погледът й зърна русото момиче в оскъден тоалет, което стоеше на ъгъла отсреща. Куртизанка. Може би една от девойките, която бе забавлявала нейния любим.
Лейла не беше сигурна какво изпитва към Марио. Познаваше го от девет годишна. Сега беше на седемнадесет, почти осемнадесет. Бяха станали най-добри приятели като деца, а от две години поддържаха нещо като романтична връзка. Не знаеше дали е сериозна, но след толкова дълго познанство, общи мигове и дори уговорен брак, да, естествено, че имаше чувства към него. Беше приела, че е нейн. Но очевидно това бе просто илюзия.
Събра цялата си смелост и лудост в нея, а те бяха допълнително подсилено от гнева и изненадата, и пресече улицата, мъкнейки тежката си официална рокля след нея.След миг се спря право пред непознатото момиче, принудено да продава самата себе си, за да живее. И честно казано би предпочела да е на нейно място. Ако не друго, те поне имаха свобода.И можеха да се забавляват. Тя не можеше. Никога не се бе забавлявала истински. О, питате, какво по-забавно от един изискан бал с пълни откачени старци, високомерни възрастни и мълчаливи младежи?Всичко, всичко.
-Здравей, госпожице. - поздрави Лейла с извънредно равен глас. Стоеше на крачка от момичето и я гледаше право в очите. Сини очи. Игриви. -Вижте това. - вдигна страницата, поизглади я и я показа пред лицето на русокоската. - Тази новина ме подтикна да дойда тук. И не ми пука какво мислят другите и какво мислиш ти, и дали е редно. Искам да ми кажеш всичко, което знаеш за тези като теб. И да ми помогнеш. Защото... - Лейла до преди секунди нямаше представа какво ще е това изречение. И после разбра. -... защото не искам да го загубя.
Тя обичаше Марио. По дяволите, обичаше го и искаше той отново да си върне интереса към нея. Да я види в друга светлина. Много по-дива.
Беше й писнало да е скучното момиче с многото пари. Момичето, чиито личен живот са само семейството, баловете, и изисканите вечери с десет допълнителни човека и момчето, което обича.Искаше да живее истински, да обича истински. Да бъде истинска. Да се прероди.
Пое си дълбоко въздух и този път премисли следващите си думи. Следващият си ход. Първия ход към новия й живот.
-Какво ще кажеш да отидем някъде на по питие и да поговорим? Моля те. Ако трябва ще ти платя.
И Лейла се усмихна.
![По-добре не поглеждай назад. По-добре си мисли, че всичко винаги завършва щастливо. - Кинг. [ Екатерина и Дмитрий, Анеля и Адам, Том и Ейнджъл] - Page 4 1fpiy](https://2img.net/h/i.imm.io/1fpiy.jpeg)
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.
![По-добре не поглеждай назад. По-добре си мисли, че всичко винаги завършва щастливо. - Кинг. [ Екатерина и Дмитрий, Анеля и Адам, Том и Ейнджъл] - Page 4 7516007M](https://2img.net/h/prikachi.com/images/7/7516007M.png)
![По-добре не поглеждай назад. По-добре си мисли, че всичко винаги завършва щастливо. - Кинг. [ Екатерина и Дмитрий, Анеля и Адам, Том и Ейнджъл] - Page 4 358qej6](https://2img.net/h/oi57.tinypic.com/358qej6.jpg)
![По-добре не поглеждай назад. По-добре си мисли, че всичко винаги завършва щастливо. - Кинг. [ Екатерина и Дмитрий, Анеля и Адам, Том и Ейнджъл] - Page 4 Tumblr_m7qv8rqn0q1rbpj07o1_500](https://2img.net/h/25.media.tumblr.com/tumblr_m7qv8rqn0q1rbpj07o1_500.gif)
