Ад, ах как обичаше тази дума. Бе толкова ... жалка. Плоска. Глупава. Досущ като народа който го заобикаляше. Но разбира се нищо от всичко това не можеше да се отнася за русото момиче стоящо на близката поляна, което галеше своя черен дракон.
Устните на Риведнж бяха извити в усмивка, злобна и подигравателна. Бе сигурен, че ще се сдобие с това което иска, с това от което има нужда. Дракон.
Наблюдаваше момичето от известно време, още от преди да се сдобие с яйцето. Знаеше, че тя упорито бе търсила драконови яйца по Диагон - али и други места. И не бе открила. После незнайно как се сдоби с едно малко черно яйце, което след време се излюпи и се превърна в малката топка люспи която сега бе в скута и. Ядеше мишки, пиеше конят с кокоша кръв, храната необходима на малките дракончета, и се опитваше да лети и да бълва огън. Смешна гледка за сега, но Рив знаеше, че това черно нещо ще стане машина за убиване някой ден. И той го искаше за себе си.
Бе се скрил зад няколко храсти и един голям камък. Наблюдаваше ги отстрани. Достатъчно близо бе да чуе как русокоската говори ласкаво на своя любимец. Чуваше и как дракона ръмжи доволно. Вятърът развяваше косата му, но той не му обръщаше внимание. Очите му бяха впити в жертвите му. Бе осъзнал, че това което иска не може без своята ... майка. Затова и щеше да му се наложи да вземе русокоската със себе си, нещо което не желаеше кой знае колко, но пък в цялата работа имаше един плюс - тя бе секси, а за Ривендж на този свят нямаше - може би - нищо по - хубаво от една красива и сексапилна жена. Разбира се тези които сами идваха при него далеч не му доставяха удоволствие, той обичаше да си играе с храната. Предпочиташе да му се дърпат, да го гледат лошо ... просто предпочиташе грубата игра. И бе сигурен, че момичето с дракона ще се съпротивлява, ако не за свое добро то за доброто на своето изчадие. Но накрая щеше да се предаде, като всички.
- Виж ти , виж ти ... - излезе от скривалището си мъжът, извади цигара и я запали. Издиша димът към нея. - Не е ли малко опасно да стоиш тук с този дракон просто ей така? Наоколо обикалят доста мъгъли, мила.
Единствената опасност, кой е той и какво иска, се четеше в очите му. Просто тялото му бе отпуснато, спокойно, а усмивката му сега бе чаровна и привлекателна. Само опасния блясък в очите му доказваше, че Риведнж е намислил нещо, което нямаше да бъде в полза на никого другиго.