- Jane.Грифиндор
 Брой мнения : 5 Точки : 7 Reputation : 0 Join date : 26.07.2014  | | Заглавие: Марисол Джейн Морт { Сола } Чет Юли 31, 2014 7:30 pm | |
|  Марисол Джейн Морт / 16 години / чистокръвнаСемейството на Сола, ако изобщо може да го нарече такова, са трима души на кръст. Колко точно са нея хич не я интересува, а дали са живи – още по – малко.
Баща и, някога служел на Черния Лорд, а сега гниещ на няколко метра под студената земя, чистата му кръв – пропиляна.
Майка и – невероятно красива жена с прелестни очи, дала сърцето си и деляща леглото си с мътнород.
Втория и баща, мътнорода, вече далеч не е с майка и зареди красотата или умът и, а зареди прекрасната и дъщеря, а именно Марисол.
Брат и , единствения когото обича, безследно изчезнал от години. Той обаче винаги ще си остане в сърцето на малкото момиче, независимо колко ледено ще става то.
Семейство или ад, наричайте го както искате, но Сола няма намерение да ги търпи повече, да не говорим пък да живее с тях.   През всичките тези години сърцето и вече е станало на лед.
Болка сякаш от кинжали пробиваше сърцето и всеки ден ... докато не реши, че повече няма да усеща.
Спряла е да допуска хората близо до себе си, може да им се усмихва, но това няма да означава нищо.
Ласкавите думи не и действат, далеч не са това което иска, далеч не са това което може да я „спаси“.
Понякога се държи ужасно с хората, но това е част от нея. Замръзналата и злобна същност се отразява в очите и, движенията и... мислите и.
Нейн недостатък е това, че първо действа, а после мили. Дразни хората понякога с държанието и, особено с тази нейна „невръстна“ част. Твърдят, че е просто едно дете. Твърдят, че не знае нищо за живота, твърдят много неща и нищо от тях не е вярно.
Сола знае прекално много за живота, знае прекалено много за себе си, за света който я заобикаля. Иска да се промени, опитва се, но леденото и сърце е твърдо и непоклатимо. Дали обаче ще се намери някой който да го размрази по някакъв начин, само бъдещето ще покаже .... дотогава на пръв поглед миловидната Марисол ще омайва и наранява хората, без всъщност да го цели.  Родена е на скромния 15 ноември в Барселона. Сола е латиноамериканка, във вените и тече огнена кръв, а характера и показва , че с нея шега не бива.
Семейството и е било просто мечта, до време. Баща и е бил верен на Черния Лорд, винаги е обичал Черните изкуства, давал е всичко за тях. Включително и живота си. Докато Марисол е била малка тя често го е чакала да се завърне от поредната „работа“ , докато веднъж на прага не се появяват група смъртожадни и не заявяват, че той просто няма да се върне .... майка и обаче не изглежда хич съсипана, месец по – късно в живота на малкото момиче навлиза един мътнород, който заема ролята на нейн баща.
В годините които Сола расте нищо не и пречи, освен този проклет мътнород. Първоначално той е с майка и, зареди красотата и, зареди любовта която получава от нея , но щом малката и дъщеря пораства неговия светоглед се променя и той започва да гледа на своята „дъщеря“ по съвсем различен начин. Това вбесява Марисол, колкото и да се опитва да каже на майка си за погледите на втория си баща, за това какво прави в моментите когато нея я няма, майка и не иска да повярва, дори не чува. Обръща гръб на дъщеря си, твърде заслепена от любовта си по човек който дори не изпитва същото към нея. ...
На единадесет Сола бива приета в Хогуортс, тогава всичко все още в живота и е нормално, до колкото може да бъде нормален един живот на магьосник. Всички там виждат промяната в нея, как от милото усмихнато момиче в четвърти курс тя става Ледената Кралица, за която никой не е достоен. А всъщност страхът да допусне някого до себе си я управлява. Не иска да бъде наранена, по какъвто и да е начин, защото всичко което и се е насабрало за толкова кратко време я е унищожило отвътре.  - Когато чуете името си излезте напред. - каза жената с островърхата шапка пред тях. Усмихваше се чаровно на учениците докато разгъваше пергамента който държеше. Започна да изрежда имена, а притежателите им минаваха напред, сядаха върху дървеното столче и старата Шапка ги разпределяше в някой от четирите дома на училището за вълшебство и магия „Хогуортс“.
- Марисол Джейн Морт. - промълви жената и тъмнокоската се изниза от тълпата. На лицето и се четеше притеснение. В нейното семейство имаше хора от къде ли не. Баща и някога е бил Слидеринец, майка и пък беше Грифиндорка. Как всъщност къщата им в покрайнините на Лондон се държеше, един Бог знаеше. Баба и пък е била горда Рейвънклоулка, а дядо и скромен Хафълпафвец. От всичко по много. Може би разбирателството с другите домове бе в кръвта и? Надяваше се.
- Ако можехте да направите отвара каква би била – попита шапката когато се озова върху главата на момичето.
- Сила. - отговори простичко то. Предпочиташе мъдрост и слава да придобие сама , а любовта искаше да е истинска , а не някаква жалка имитация с помощ от любовен елексир.
- Какво искаш да знаеш за историята? - бе зададен и вторият въпрос на Шапката. Този път момичето се замисли. Накрая с усмивка на лице изрече своя отговор.
- Мъдростите.
- Какво най-много искате да учите в Хогуортс? - попита пак Разпределителната Шапка. Сола прехапа устна. О как искаше да изучава всичко, което и бе изброено, но реши, че ще даде три отговора. Въпроса бе кои.
- Трансфигурация, Летене с метла, Всичко за магическите създания. - прецени, че точно това желание най – много.
- Има четири бокала пред вас.От кой ще изберете да отпиете? - нов въпрос, ново мислене. Тук обаче две отпадаха автоматично. Черната течност хич не я привличаше, а и тя бе момиче, все още не бе жена за да бъдат диамантите най – добрите и приятели.
- Гъста лилава напитка излъчваща приятна миризма на шоколад и сливи.
- За кое същество най-много бихте искали да учите:
- Кентаври. - отговори на поредния въпрос. Отново се чудеше над отговорите, но определено искаше да узнае повече за Кентаврите. Те бяха толкова интересни същества с техните загадки за планетите... жалко обаче, че никога не можеше да получиш точен отговор от кентавър.
- Каква дарба бихте искали да имате.
- да говорите с животните. - като почти всяко момиче и дете Сола обичаше животните. За жалост обаче все още си нямаше животинка.
- Опиши се с няколко изречения дете и ми кажи в кой дом би желала да бъдеш? - запита шапката в главата и.
- О! Ами ... любознателна съм. Искам да науча всичко за магията, но ... ами понякога съм страхлива признавам. И все пак за мои приятели ще направя всичко, а някой ден ще стана велика магьосница. Не се съмнявам в това. Макар, че мама ми казва, че понякога съм много зла и никой няма да иска Аврор или Министър като мен ... освен, ако не си оправя характера. Иначе не знам в кой дом се виждам, в моя род има от всичко по малко.
Детето се усмихна и зачака реакцията на шапката.Лик: Marie Avgeropoulos |
|
The Sorting HatРазпределителната шапка
Брой мнения : 186 Точки : 193 Reputation : 3 Join date : 17.08.2013 | |
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.
