Семейство: Баща - Джаспър Грей Тинли. Чистокръвен магьосник, родом от Ирландия.
Майка - Лидия Иванова. Чистокръвна магьосница, родом от България. Напуснала съпруга и сина си веднага след раждането. Причини - неизвестни.
Жива баба - Алберта Тинли, от страна на баща му. До седем годишна възраст живее с нея и баща си в Ирландия, докато бизнесът на баща му не се разраства до толкова, че двамата се местят в Лондон, оставяйки Алберта на произвола на съдбата.
Живи баба и дядо - Мария и Стефан Иванови от страна на майка му. Никога не ги е срещал.
Чичо Кейлъб Тинли и леля Даян Тинли, по настоящем живеещи с петте си деца в Шотландия.

Характер:
Изпълнен със затаен гняв към света и себе си, Фред далеч не е повърхностния и безгрижен тип, за който се представя. Създава впечатлението на усмихнат и енергичен младеж, с огромна амбиция да се издигне. Амбиция, която не го спира пред нищо и никого. Готов да смаже всяка съпротива, която съдбата изпречи на пътя му, младежът се уповава на вродения си интелект и будния си ум, създавайки и чертаейки планове за бъдеще, в което ще постигне всички свои цели.
И в действителност, дейната и амбициозна натура на Фредерик е тази, която го дърпа напред, но тя е просто част от онова, което се крие под безгрижната му усмивка. Носенето на  майсторски създадена маска според тъмнокосия е единственият начин да сложи бариера между гнева си, себе си и околния свят. Всеизвестен факт е, че е горделив, безразсъден и често създава неприятности, а понякога, когато е в лошо настроение, обича да тормози и играе неприятни шеги на други ученици. Далеч не е прилежен, старателен или съвестен, що се отнася до писането на домашните си. Не намира смисъл да пише страници и страници с разсъждения относно прилагането на дадена магия. Предпочита практическото приложение на магията във всичките й форми, включително и забранените такива.
Арогантен е чертата, която истинската му същност отразява и в маската и Фред не е склонен да откаже дуел или предизвикателство, защото смята, че превъзхожда противника си по правило. Не е коравосърдечен и не се занимава с по-слаби от него, защото смята, че няма нищо особено в това да надделееш над по-слаба личност от теб. Предпочита да подбира противниците си, така че да са му равни и дори да го превъзхождат. Заради горделивостта си е ял бой и е бил унижаван не един или два пъти, но младият Тинли винаги се изправя от земята и продължава напред, привидно научил урока си.
Фреди е и от хората, за които няма черно и бяло - всичко е разлято в сивата палитра и стига до поиска, човек може да намери добро обяснение и причина зад всяко тъмно дело. Или нечисти намерения зад всяко добро.

История: Семейство Тинли имат репутация и са познати сред два типа магьосници. Преди обяд, в магазина им на Диагон-Али се събират едни от най-уважаваните отварители, които търсят редки и скъпи съставки за отварите си. След залез, в малко магазинче на Мракон-али, идват всякакви магьосници, търсещи забранени съставки за ... свои собствени цели. Бизнесът е доходоносен и от провинциален събирач на билки, господин Тинли се издига до уважаван гражданин на Лондон.
Историята на семейството е също позната на мнозина. Запленен от екзотичната красота на българката Лидия Иванова, току-що завършила Дурмщранг черна магьосница, Тинли живее с нея, докато тя не ражда единственият им син и не изчезва по неизвестни причини. Така малкият Фред е оставен при баща си, който по онова време живее със старата си майка в Ирландия. Седем години той изгражда своя бизнес, докато най-накрая не идва в Лондон.
По-нататък, нещата са ясни. Фред прави първата си магия, полуава писмото си от Хогуортс и отива да учи там. Макар и далеч не сред отличниците, той има завиден талант за отварите и в сферата на трансфигурацията. Израства като буйно, енергично, самовлюбено и арогантно хлапе, което обича нещата да стават по неговия начин. С годините се научава да прикрива избухливостта си и да я пренасочва в по-градивни занимания. Общителен, но далеч от лоялен, той обича да поддържа всички вратички отворени, за да може да извлече полза от всичко и всички. Последните две-три години се включва в нелегалния бизнес на баща си, когато се връща у дома в Лондон и познава доста съмнителни типове, черни магьосници и дори смъртожадни.

Допълнително: Запален фен на куидича е и не пропуска мач. Знае всички отбори в света и е един от най-големите фенове на Българския национален отбор по куидич. Никой не знае, но от известно време се опитва да открие майка си, засега без особен успех.

РП:
Усети нещо мокро в обувките си.
Чудесно! Няма що! По навик прокара едната ръка през влажната си коса и остави един тъмен кичур зад ухото си. Беше едва от два дни в Лондон, но дъждът беше спрял само преди десет минути, оставяйки зад себе си огромни локви, като тази, в която малкият Фреди беше нагазил. Лешниковите очи на малкото момче, по онова време едва седем годишно, оцениха щетите по обувките, заключвайки, че ще се наложи да му се купят нови.
Но такива нямаше да получи, разбира се.
Силно перване през тила го накара инстинктивно да вдигне глава. Баща му го изпревари за секунди и застана заплашително извисявайки се като великан над малката фигурка. Студените му очи, досущ като тези на сина му, повториха действието на Фред и господин Тинли изсъска недоволно. Ръката му се вдигна, за да нанесе поредно перване през рошавата главица на детето, но група хора се показаха от съседния ъгъл и той се задоволи просто да хване яката на сина си и да го задърпа след себе си като чувал, докато ядосано мърмори:
-  Никога не гледаш къде ходиш! Преди година ти ги купих и ти вече ги съсипа! Няма да получиш нови обувки, докато не се научиш да цениш и пазиш това, което вече имаш!
Фред не беше очаквал и друго. Знаеше репертоара наизуст. Беше свикнал и знаеше, че старецът не се шегува и наистина няма да му купи нов чифт обувки, въпреки всички пари, които имаше. О, да, семейство Тинли не бяха бедни. Всъщност бяха далеч от бедни, но старият Тинли беше скъперник, който къташе и спестяваше всеки спечелен кнут. Вероятно се дължеше на факта, че беше започнал от дъното и знаеше какво е да нямаш нищо, но неговото се израждаше в грозна черта на характера, заради която семейството му търпеше какви ли не лишения. В началото малкият не обръщаше внимание, но напоследък започваше да се чувства все по-недоволен и дори ядосан от държанието на баща си. Все повече и повече не понасяше тирадите и изпълненията на стареца си. Все повече и повече му се искаше някак да отговори на целия тормоз.
Двете фигури продължиха да се движат сред локвите на Диагон-али, насочени към малкото апартаментче, което мистър Тинли беше наел за двамата. Под него се намираше и малкия магазин за редки растения и отвари, който всъщност се беше превърнал в печелившия бизнес на семейството. Фред се опитваше да поддържа бързата скорост на баща си, но неравната улица затрудняваше малките му крачета и той се препъваше кажи-речи на всяка крачка. Това не пречеше на баща му и той продължаваше да го влачи, докато малкото момченце най-накрая не се препъна сериозно и падна близо до една локва. Дланите му пулсираха от болката, а коленете не го държаха. Цялата му роба беше измърсена и изкаляна, а косата му тънеше в пълен безпорядък. Господин Тинли не закъсня и секунда по-късно вече се беше надвесил над сина си и беше започнал да му вика.
Помощ.
Очите го боляха.
Спри.
Слепоочията също запулсираха.
Моля те.
Ръцете му неволно се свиха в юмруци.
Татко.
Устата му пресъхна.
Гневът му, подхранван от несправедливостта, която търпеше постоянно, се лееше като огнена лава по стените на ума на детето. Фред не разбираше какво става. Просто искаше всичко да спре. Баща му да млъкне. Да му купи обукви. Да му купи хубава вечеря. И всички хора да спрят да ги зяпат. Очите му се вдигнаха от земята и се спряха на близкия магазин за метли. Господин Тинли не спираше да вика и да го обижда. Лавата се лееше. Гневът. Изведнъж светът замря за секунда и Фред загуби представа какво върши.
 -  Сприии!
Крясъкът на малкото детенце изпълни полупразната Диагон-али и всички хора застинаха, но не за дълго, защото изведнъж метлите от магазина се разхвърчаха на всички страни и започнаха да ги преследват, табелите над магазините затракаха, а вратите им започнаха да се опитват да затиснат клиентите.
Какво се случи после, Фреди помнеше много ясно. След първоначалната еуфория от прилива на сила, тъмнокосият се върна в предишното си примирено състояние, очаквайки този път баща му да го пребие, заради подобно изпълнение. Но вместо това, господин Тинли се разсмя и когато метлите се успокоиха, му купи най-бързата заедно с чифт куидични обувки.
По случай първата магия на Фреди.