Ейнджъл - едно прекрасно име принадлежащо на едно прекрасно момиче. Тя е мила, добра, умна, красива, чаровна. Милостивия и характер обаче често я предава. Кара я да страда и да се чувства виновна. И въпреки това в повечето време малкото момиче върви с усмивка на лицето, помага на който с каквото може и си живее живота. Простия си и съвсем обикновен живот.

Родителите и са били убити от черни магьосници, а самата Ейнджъл е отгледана от роднини, които обаче не могат да и помогнат с магията тъй като въпросната и роднина е безмощна, а съпругът и - мъгълокръвен. И все пак те са мили с русокоската. Нямат свои деца и я отглеждат като дъщерята която винаги са искали, но така и не са успели да имат. А Ейнджъл ги счита за свои родители.
И двамата са изключително горди когато от Хогуортс пристигат пратеници за да обяснят на родителите как стоят нещата. Леля и като безмощна е чувала разбира се за Хогуортс, но чичо и - никога. Но той остава безкрайно очарован от това училище, от предметите които то предлага, и бъдещето което неговата Ейнджъл ще има. И така на първи септември преди цели седемнадесет години, малкото ангелче минава през магическия перон и не след дълго се озовава в Хогуортс.

Още първия ден, още с пристигането си замъкът успява да я омае. Огромен, величествен замък с прекрасни покрайнини. А залата в която бяха въведени учениците бе направо ... приказна. Имаше пет дълги маси - едната бе за Слидерин, другата за Грифиндор, третата за Рейвънклоу, четвъртата за Хафълпаф и петата за учителите. Последната бе на подиума в края на залата и от там Ейджъл знаеше, че има добър изглед към масите на учениците. Но това което привлече вниманието и бе таванът, бе като небето което се виждаше през прозорците навън. А наоколо във въздуха се рееха един куп свещи, а на лицата на насядалите около масите се виждаха усмивки и любопитство. Те обаче знаеха какво ще стане, за разлика от момичето отгледано от мъгълокръвен и безмощна. Бе чувала приказки как една шапка разпределя учениците в кой от домовете да отидат, но русокоската бе скептично настроена срещу това ... докато не видя шапката поставена на малко столче пред масата на учителите.. И след малко платът запя. Звучна песен, криеща толкова много в себе си. След като песента приключи учениците наоколо избухнаха в аплодисменти, някои дори подсвиркваха, други даже викаха. Но една жена приведе в ред всичко, само като ги погледна.
- Хайде сега, наредете се тук. - тя посочи празното място пред себе си, разгъна един дълъг пергамент и започна да чете имена. Първото дете което седна на столчето отиде в Рейвънклоу докато русокоската се взираше смаяна в шапката. Притесняваше се все повече и повече докато чакаше своя ред, който не след дълго дойде. Тя седна на столчето, а кафявата шапка падна над очите и.
- Ако можеше да направиш отвара каква би била тя дете? За любов или пък слава? Защо не пък за мъдрост или сила?
- Хм...ами сила.
- Какво искаш да знаеш за историята? Мъдростите може би? Добрите дела, смелите хора? Великите дела?
- Добрите дела ме интересуват най - много като че ли.
- А какво най - много искаш да изучаваш тук? - давайки предположения изрече шапката. Момичето се замисли, облиза устни.
- Трансфигурация и всичко за магическите създания.
- Добре, добре ... представи си, че имаш четири бокала пред себе си от кой ще отпиеш?  - момичето се усмихна като си представи самите чаши, течностите в тях и миризмите им докато ги описваше шапката.
- Този с лилавата течност. Звучи вкусно.
- За кое същество най - много би искала да учиш от следните? Таласъм, дух, кентавър или върколак?
- Ами .. кентаврите. Изключително интересни същества са според мен. - бе чела няколко книги в които главните герои бяха кентаври. Разбира се те бяха притежание на магьосническия свят и бяха купени от Диагон - Али, та в тях пишеше само истина за тези същества, но те винаги бяха обвити в някаква мистерия ... и Ейнджъл искаше да научи всичко за тях.
- Опиши характера си мило дете.
- Хм ... леля ми казва, че съм много чувствително и състрадателно дете, но чичо ми казва, че съм истинско природно бедствие. Обичам приятелите си. Не ги разграничавам на чистокръвни и смесени или мъгълокръвни. Обичам даже и безмощните, не разбирам какво лошо има в тях. О и много обичам да чета, обичам и животните. Хм ... любознателна съм, но по - скоро предпочитам да изживявам приключенията сама от колкото да чета за тях, но понякога нещата вървят ръка за ръка зареди голямото ми въображение... Това е.
- А в кой дом би желала да бъдещ?
- Честно казано не знам. Стига хората там да са приятни, мили, добри и.. общо взето като мен. Искам да си намеря приятели, нещо което не ми се вярва, че ще стане в Слидерин зареди това което успях да чуя за този дом... , но вярвам, че вие ще знаете къде ще ми е най - добре.

И след тази нощ Ейнджъл сякаш стана част от замъка. Живота и на магьосница бе започнал, магиите влизаха в главата и и излизаха от пръчката и. Книгите бяха неизменна част от нея, както стана и с нейния фенек - Бризингър, често наричан на кратко Бриз.
Леля и и чичо и бяха по - щастливи от всякога, което важеше и за малкото момиче. Просто живота и нямаше как да стане по - хубав ..., но винаги можеше да тръгне на зле. Нещо което тя не искаше. Затова желаеше и като завърши да стане Аврор въпреки всички си други желания, просто повече от всичко искаше да предпази тези които обича, както и всички останали.

-FC: Ashley Benson