Кристоф Нот / 33 / Чистокръвен / Семейство - Мъртво / Владее черна магия / Работата му се състои от онези "Другите професии" заради които най-често се оказват зад решетката и не само.





Характера на Кристоф е един своеобразен коктейл. Състъвен от жизнен опит, чутото и видяното, за някои до някъде изгубен разсъдък, понякога оптимистичен а понякора реалистичен клонящ към песимизъм поглед върху света. И постоянното умение за преобразяване. Вобще живота му може да се характеризира като един театър, с разиграващи се действия понякога бурно а понякога доста скучно и обикновенно. Дали целият този театър се отразява с полза за него решете вие ( цялата полза и вреда която може да се съдържа в това да си изгубил семейството си, лявата си ръка, в това да си черен магьосник по съвместителство и смъртожаден постоянно опитващ се да запълни празнотата вътре в себе си.) А самият той в този театър е естественно актьор, персонажа способен да променя поведението си, отношението си към света. Според хората пред него. Според това дали е нужно да си искрен пред тях или всъщност това даже напротив е абсолютно излишно. Вътре в мъжа постоянно се борят две половинки - тази на майка му и тази на баща му. "Доброто" и "Злото". Въпроса е коя ще вземе връх.

В историята му ще се опитам да не се вдавам в подробности. Кратко, ясно и по същество. И ще започна естественно от самото начало. Родителите на Кристоф. Госпожа Нот и господин Нот. Две противоположни личности въплъщения на "Доброто" и "Злото". Госпожа Нот, магьосничка от едно обикновенно магично семейство. Господин Нот, естественно чистокръвен черен магьосник. Госпожа Нот умира при раждането на малкият брат на Кристоф. По времето на всичко онова с възраждането на Волдемор Крис ходи в Хогуортс като ученик от дом Слидерин. Баща му - смъртожаден по времето на Сами Знаете Кой винаги намира време и за двамата си сина, но бива убит още преди знаменателната дата когато Хари Потър убива "злото". И така преди още момчето да успее да завърши училище той и брат му остават сираци. Брат му го взимат от министерството в детски дом за магьосници, от където не след дълго на Кристоф получава писмо, че брат му е мъртъв. Но никой не му казва как, защо и дори не му позволяват да види тялото на брат си. Завършвайки училището, съсипан, обвиняващ министерството във всичко което е възможно, нуждаещ се да се изхранва той започва да обира жилищата на работниците на министерството. Това приключва когато той става на 22, защото един смъртожаден се занимава с много по-сериозни неща. И все пак до своите 33 години той не става толкова умел в убиването и измъчването на мъгъли и магьосници, колкото в това да борави ловко и хитро с не забранените магии и да намира всичко което му е нужно. Всичко което му е нужно, но само в физически вариант.


В бара беше тихо, празно и не много уютно. Както и много тъмно. Помня как преди доста време го открих, подминавайки всичките шумни места завивайки от една улица на друга. И от тогава идвах само тук, особенно щом имам нужда да остана сам. Тук нямаше кой да досажда, дори бармана беше мълчалив, изключително мълчалив. Всъщност цялото си свободно време прекарвах в това тихо и спокойно място. Вярно другият вариант беше библиотеката изгубила също доста посетители на последък. Но аз предпочитах да поседя тук и да пийна нещо. Пък и изглежда, че избора на алкохол не отстъпва на рафтовете с книги.
Погледнах към бармана който все така спокойно, мълчаливо и с професионализъм разливаше напитките по чашите.
- Уиски с лед? - Поглеждайки към мен попита той.
Това което поръчвах всеки ден. Всеки божи ден. Но не помагаше, нищо не помагаше. Погледнах към ръцете си които бях подпрял на бара. Е всъщност как ръцете, ръка и...безжизнена имитация свята винаги по един и същ начин. Поклатих отрицателно с глава.
- Вода, просто вода. - произнесох аз и бармана се отдалечи с кимване.
Сякаш случайно докосвайки ме по рамото, на високия стол до мен седна някакъв мъж или по скоро старец? В тази тъмнина не можеше да се различи. Но добре си личаха онези черти на лицето, които се образуват с години и то само при хората които наистина знаят от живота. Но се виждаше и че мястото му не е тук. Не в този бар. Или този бар не е като за него. Преместих поглед от него върху чашата с вода, която току що донесе бармана. Извадих кутийка от джоба на якето си. Затворих очи и бавно вдишах. Извадих едно малко бяло хапче, изпратих го в устата си и отпих от водата.
- Защо си приспиваш тялото? - Тихо почти шепнешком, сякаш крадейки се промълви мъжа до мен. - Тялото ще приспиш, душата - не. Така или иначе вътре всичко ще изгори. А така ще стане само по лошо.
Завъртвах бавно чашата с вода, без да откъсвам очи от проблясващата течност вътре.
- Да дишам не мога, да спя не мога, да пия също вече не мога. - Стиснах чашата така, че чак крайчетата на пръстите побеляха. Не знам от къде знаеше какво ми има, усещаше или просто беше нацелил? Но и не ми пукаше. Изпитвах странно доверие към него. Не, просто за нищо вече не ми пукаше.
- За какво ти е това? Да излъжеш Съдбата ли искаш? Тя - съдбата е по умна от всички ни.
- На всичко съм готов! - Обърнах рязко глава и погреднах непознатия право в очите. - Разбирате ли? На всичко!
- Аз - разбирам. Ти - не! - Непознатият стана и бързо си тръгна. Сякаш не е и бил тук. Отново се наведох.
- Знае той...нищо не знае! - Мернах злобно мястото на което бе седял мъжа преди малко. Изпих останалата вода в чашата оставих някакви пари върху бара, пъхнах ръце в джобовете и побързах да излезна. Чуствах се още по странно от преди. На пръв поглед странен разговор, но... От къде този непознат знае толкова за мен... Знае точно какво вече от години ме терзае, какво толкова правя и в този бар всеки, абсолютно всеки ден. Да не ме беше следил? Всъщност какво следене всеки ден на едно и също място. Отворих рязко вратата, студеният вятър имах чуството че се е пробрал до костите ми. Загърнах се повече с якето и стъпих в тъмнината на ноща. Но този разговор впусна в мен нещо, нещо което до сега не съм познавал...



П.п. Може ли да ми смените ника на Кристоф Нот ?