Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 7 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 7 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Statistics
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22434 мнения in 1533 subjects

Share | 
 

 Апартаментът на Нимфадора ( Том и Дора )

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Том Бръкли
Черен магьосник
Черен магьосник
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Апартаментът на Нимфадора ( Том и Дора )   Пет Юли 11, 2014 9:35 pm

Том бързо бе напуснал министерството. Бе получил пръчката си на изхода и веднага се бе насочил към апартамента на Дора. Дължеше ѝ го. Все пак тя му бе спасила задника, поне можеше да ѝ окаже това внимание. 
Знаеше адреса. Бе идвал в този дом не веднъж или два пъти. Том бързо се ориентира из улиците на Лондон и скоро бе пред голяата жилищна кооперация. Апартаментът бе на последния етаж, а гледката, която се разкриваше от него, бе убийствена. Мъжът взе асансьора и търпеливо изчака минутката возене. 
"Глупави мъгълски боклуци" - мислеше си Том. 
Щом стигна до горе, той отвори вратата. Едва не се сблъска със стара жена, водеща куче.
-Внимавай, жено! - реагира остро Том и я изблъска от пътя.
-Грубиянин! - отвърна жената, но Бръкли вече ѝ бе обърнал гръб. 
Изчака я да се качи в движещата кабинка, след което извади пръчката си и с едно тихо "Алохомора" се вмъкна в апартамента.
Още от вратата забеляза, че жената не бе изневерила на стила си. Беше направила няколко промени, но повечето неща бяха точно по начинът, по който Том ги помнеше. Огромният хол съдържаше голяма маса, заобиколена от кожените фотьоели и диван. Бе направила перфектния смес между мъгълското и магьосническото. 
Бръкли направи обиколка из стаите. Някъде виждаше промени, на друго място се оставяше на спомените. Нямаше как да отрече, че точно тази част от живота му е била добра... даже не добра, перфектна. Но пък той не бе забравил и какво бе станало след това. 
Тези мисли помрачиха настроението му и той се върна в хола. На секнцията пред него забеляза рамка със снимки. Наведе се към нея и ги загледа. Бяхя типичните магьоснически фотографии - движеха се. На някои от тях се виждаше лицето на Дора, махащо насреща, на други бе тя, а покрай нея тичаше вълк. Зад всички обаче имаше една друга, захлупена. Том тъкмо искаше да посегне към нея, когато чу отварянето на вратата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Нимфадора
Магьосник
Магьосник
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът на Нимфадора ( Том и Дора )   Съб Юли 12, 2014 9:27 pm

Дора поговори с някои от заседателите, после в кабинета си и със така наречените свидетели като им благодари за това което направиха за нея или по - скоро за Том. И накрая след като излезе от министерството се магипортира от една тъмна уличка. Озова се на последния етаж на красива сграда пред своята така позната врата. Надяваше се любопитните и съседи да са си по легнала или по терасите, а не да стоят на шпионките да гледат кой влиза и кой излиза постоянно. Помнеше как един от по - възрастните веднъж и бе направил направо забележка за това, че водела мъже в апартамента си... , та кой бе той да и казва такова нещо? Е Дора просто му се бе усмихнала и се бе прибрала, впускайки се в обятията на своя мъж ... или по - точно бивш приятел, и най - точно Том.
- Том? - изрече тя, но това, че Делгадо веднага тръгна към всекидневната и подсказа, че мъжът е тук. След като той бе живял с нея известно време, доста голяма част от съседите и се бяха променили. На етажа имаше три апартамента, нейния, на една стара дама и нейния съпруг и вече един празен. В празния преди живееше един противен мъж от когото Нимфадора тръпки я побиваха, особено ако се засичаха някъде из блока, например в асансьора. Но той се бе изнесъл и бяха останали само жената и мъжът и, същия онзи мъж който бе говорил на Дора за мъжете, пфу!
- Какви ги вършиш? - тя влезе във всекидневната и скръсти ръце пред гърдите си, а вълкът застана до нея. - Ако не бях аз съдия днес, защото другия бе болен като нищо щеше да отидеш в Азкабан рабираш ли ме? Азкабан... от там и да искам не мога да те измъкна Том. Защо изобщо правиш това? Ако имаш нужда от нещо мога да ти помогна, знаеш че бих го направила ... не искам отново да стоя на тръни и сърцето ми да се къса защото при една грешна дума ще ти дадат доживотна ... макар, че никой нормален не би изкарал и месец там. Независимо, че дименторите вече нямат такива права каквито имаха, но както виждаш днес също някой умник бе довел няколко от тези противни същества...
Дора потръпна, а в очите и се четеше притеснение, но не смееше да пристъпи напред. Не знаеше как ще реагира той. След всичко случило се между тях.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Том Бръкли
Черен магьосник
Черен магьосник
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът на Нимфадора ( Том и Дора )   Нед Юли 13, 2014 2:09 am

Том се сепна щом видя вълкът на вратата. Вместо да го нападне обаче, той просто стоеше и го гледаше. Секунда след това до него се появи и Дора. Изглеждаше леко притеснена. Том дръпна ръката си от снимките и се обърна към нея. Чудеше се какво да каже.
- Какви ги вършиш? - започна Дора и му спретна една от своите тиради. 
Том най-чинно я изслуша. Остави я да каже всичко. След това просто се приближи към нея, хвана я за ръцете, погледна я в очите и каза само двете думи, в които се опита да вложи всичко.
-Благодаря ти! 
За момент се замисли. Харесваше му отново да държи ръцете ѝ, да гледа в очите ѝ. Но след секунда се сепна и я пусна, след което се обърна. Може би не биваше да прави това.
-Нека не търсим причината за всичко това, Дора, знаем, че няма да е приятна и за двама ни...
Бръкли започна да се разхожда из стаята. Делгадо бавно се приближи към него и подуши крака му, след което силно се отърка. Том се наведе и го почеша зад ушите, като така си спечели приятно ръмжене. 
-Добро момче... Порастнал е много от последния път, в който го видях.. - каза мъжът и се усмихна на Дора. 
-Виж, не искам да ти се натрапвам... наистина ти благодаря за помощта и съм ти длъжник. Знаеш как да ме намериш ако имаш нужда от мен... все пак, ти си шефът..
Том се засмя. Беше готов да си тръгне, но същевременно толкова много искаше да остане. 
След като постоя секунда повече, Том погледна за последно Дора и тръгна към изхода... и усети дърпане. Явно някой не бе съгласен той да си върви.
-Делгадо!
Вълкът бе захапал крачолът на Бръкли и го гледаше тъжно право в очите. 
-Явно някой не иска да ме пусне... - каза Том и се засмя.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Нимфадора
Магьосник
Магьосник
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът на Нимфадора ( Том и Дора )   Пон Юли 14, 2014 6:10 pm

Дора се взираше в него, но не смееш да продума. Том заяви, че ще си ходи и, че съжалява ... и само това? Благодари и, и нищо друго. И просто поиска да си ходи, оставяйки я там да се взира като идиот в него, а вътрешно се разкъсваше.
Вълкът захапа магьосника за крака и това сепна жената. Първоначално леко се притесни, макар, че Делгадо никога не бе нападал никого и все пак в този миг се притесни, че ще направи нещо на Том. Но нейното бебче просто искаше новодошлия да остане още.
- Е двама на един сме, оставаш. - заяви магьосницата и му се усмихна леко. Протегна ръка напред, но после я отпусна. Не искаше да го притиска, не искаше да го плаши. Бе му причинила достатъчно болка, не искаше да го наранява повече, но тук идваше и факта, че той също я бе наранил. И погледа и неволно се плъзна из стаята спирайки се на една картина която бе обърната така, че нито Дора или който и да е да може да я вижда, нито силуетите вътре да виждат нея или някого другиго.
- Гладен ли си? Предполагам да. - и магьосницата изчезна в кухнята. Вместо обаче да хване да готви, тя просто седна на един от по - високите столове около бар плота и се загледа в него. В очите и пареха сълзи, сърцето и просто се късаше, душата и крещеше от болка. Искаше Том тук, но нещо и подсказваше, че няма да е лесно да живее с него отново. - Какво ти се хапва Том?
Провикна се тя и видя как вълкът идва при нея. Погали го по главата като почна да го чеше по вратът, а животното досущ като питомно куче - в каквото явно се бе превърнал - затвори очи и се остави на приятните ласки. След малко се свлече на пода, легна по гръб и вдигна крака. Обичаше да го чешат и по корема, а това накара Нимфадора да се засмее. Да, нейното куче ... пазач.

Пп: Извинявай, че е толкова кратичко >.<
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Том Бръкли
Черен магьосник
Черен магьосник
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът на Нимфадора ( Том и Дора )   Пон Юли 14, 2014 11:18 pm

- Какво ти се хапва Том?
Да, Бръкли щеше да остане. И да, не само той го искаше. Четеше го в очите на Дора. И странно защо, това го направи щастлив. Усети онова старо чувство на пеперудки в стомаха. Беше толкова чуждо, толкова не на място.
-Не искам да те затормозявам, Дора, каквото приготвиш за себе си - това ще хапна и аз. -  отговори Бръкли и се усмихна.
Свали мантията си и я метна на единя фотьоел в хола. Пръчката му също тупна секунда след това. И в мига, в който го направи, се почувства изключително свободен. Сякаш всичко бе по-леко, света бе по-добър.
"Томас, какво ти става, по дяволие?" - мислеше си той. 
Отиде и седна на стола до нея. Тя обаче бе извърнала глава, не го поглеждаше.
-Дора, добре ли си? 
Том прокара ръка по врата ѝ, обръщайки лицето към себе си. В очите ѝ имаше сълза. 
-Хей... 
Том леко повдигна брадичката ѝ така, че да се изравни с неговата и я погледна в очите. После с другата ръка нежно я погали по лицето, избърсвайки сълзичката, която вече се бе стекла до средата на бузата.
-Аз съм тук... - прошепна той и се усмихна. 
На нейното лице грейна същата такава. Том я хвана за ръката и я придърпа към себе си, след което я прегърна. Постоя така за секунда и започна да говори. Гласът му бе по-скоро шепот, излизайки толкова неочаквно, че мъжът дори се стресна.
-Днес, щом те видях... не знам, помислих си, че си призрак... че всичко това е някакъв сън. След като ти си тръгна, мислех, че никога повече няма да те видя. И тази мисъл... тя ме побъркваше, Дора. 
Неволно я притисна по-силно към себе си. 
-И днес сякаш всичко това се стопи. Всичкото усилие, което полагах, за да те забравя... всичко това бе напразно, защото ти отново стоеше пред мен, отново погледът ти проникваше в очите ми, отново усещах аромата ти. Докато седях на онзи стол в министерството, спомените ме заливаха като вълни. И знаеш ли кое бе странното, Дора? Нямаше нито един лош. Всички те бяха толкова добри, толкова скъпи, че можех да отблъсна хиляди дементори. 
Ръката му се спусна надолу, за да погали лицето ѝ, след което го обърна към себе си, за да можеше да я погледне в очите.
-А сега... сега съм тук, Дора... отново... и отново те прегръщам, отново говоря с теб... чувствам се толкова... 
Не довърши. Не знаеше какво да каже. Просто седеше, държейки я в прегръдките си, и я гледаше. А до тях Делгадо бе облегнал глава на лапите си и премрежено наблюдаваше...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Нимфадора
Магьосник
Магьосник
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът на Нимфадора ( Том и Дора )   Чет Юли 17, 2014 6:06 pm

Дора се сгуши в него без да продумва. Не можеше да му каже нищо, защото имаше чувство, че ще му се развика независимо милите думи които той изричаше. Та той и бе изкарал ангелите там в съда. Като нищо можеха да го пратят в Азкабан, да го оставят на дименторите в съда, да го отведат после и при другите в затвора. Може да го убият и направо ... вече някои вместо да дават присъда като престой в Азкабан използваха непростимите проклятия. Дора в момента искаше да премахне точно това като закон, но в министерството винаги имаше индивиди които правеха нещо зад гърбът и.
- Имаше късмет. - изрече накрая и се дръпна от него, изтри сълзите си и въздъхна. Тежка въздишка. Пое си и голяма глътна въздух отново. Думите му и действаха като камшик, но той не го знаеше. Не знаеше каква болка и причинява като ги изрича, но Нимфадора знаеше, че него го боли още повече. Защото тя го бе изритала като мръсно куче, или по - скоро го бе изхвърлила като боклук, защото тя никога нямаше да изхвърли едно куче.
- Отново, отново, отново ... - изрече и поклати глава за да го спре като вдигна ръка. Изправи се и се отдалечи облягайки се на един от шкафовете близо до мивката. Гледаше към земята и облизваше устни. Обмисляше думите си. Отново щеше да го нарани, а лошото бе, че този път не можеше да го пусне ей така .. без да е сигурна, че той няма да прави повече такива неща които да го пращат в министерството. - Всичко между мен и теб приключи, Том. Отдавна. Нямам намерение да вадя старите чувства от прахта, за да разбия сърцето ти отново и да наранявам себе си. Знаеш, че те харесвах и още е така. Но никога не съм те обичала по този начин ... пределно знаеш, че сърцето ми принадлежи на друг ...
"На друг... който съм виждала точно веднъж в живота си" , довърши на ум Дора и поклати глава. В очите и запариха нови сълзи, но тя ги преглътна. Просто не искаше той да си тръгва ... не искаше да пострада. Не знаеше каква глупост може да направи отново, особено сега. След краката надежда и всичко останало. В министерството се бе изкушила и бе докоснала устни до неговите, но съвсем за кратко. Даже съвсем мимолетен допир ... дори не можеше да се нарече целувка, но Господ и е свидетел, че и се искаше да задълбочи нещата.
- Не искам да си ходиш. Не искам да те изгубя отново, но не мога и да те имам така както те имах преди. Не мога да си го позволя, а ти не можеш да имаш мен ... - изрече тя. - Искам да останеш тук няколко дни, винаги можеш да идваш тук. Ако имаш нужда от мен винаги можеш да ме потърсиш. Не искам да се занимаваш с тези черни магии повече. Моля те... и.. и все пак се съмнявам, че ще ме послушаш за всичко това затова, ако отново попаднеш в съда, кажи, че искаш да говориш с мен преди да те изправят пред съдебните заседатели....
Да, Дора бе нарушила закона измъквайки го ей така от приближаващия го затвор, и бе готова да го направи отново.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Том Бръкли
Черен магьосник
Черен магьосник
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът на Нимфадора ( Том и Дора )   Чет Юли 17, 2014 8:45 pm

Дора се отдръпна от мъжа и започна да говори. А всяка дума бе тежка като камък. Всяка дума бе по-ужасна от хиляди целувки на дементори. Тя го съсипваше. Отново. Бавно, пеперудките, които усещаше, се смениха първо с тъга, а после - с гняв. Той се изправи рязко, блъсна чашата, която стоеше на плота, и се разкрещя.
-Тогава защо ме извика тук?? Защо го направи, Нимфадора? Какво искаш от мен? 
Обърна се и блъсна с юмрук един от високите столове до него.
-Съсипа ме веднъж, направо ме сравни с земята. И сега какво? Просто даваш празни надежди. 
Ръката му отново полетя към близкия шкаф, удряйки ваза, която се разби на парчета, щом удари земята. По кокалчетата му имаше кръв, а малко по-нагоре - порезна рана от стъклото. Но на него това не му пукаше. Яростта и мъката го заслепяваха, а гневът го изолираше от болката. 
Делгадо изръмжа, събуден от изведнъж избухналата тирада, след което се стрелна и застана пред Дора, готов да я защитава. Глупаво куче! Колкото и да бе ядосан, Том нямаше да я нарани. 
-Разкарай се от очите ми, мръсно псе! - кресна Том, щом Делгадо издаде нещо като лай срещу него. 
Не го интересуваше, че Дора може да се обиди заради отношението му към кучето. Тя вече го бе обидила достатъчно.
-Защо въобще се появи днес? Не биваше въобще да ми помагаш, мога да се оправям и сам. Не искам помощта ти, Нимфадора. Не искам състраданието ти. 
Гласът му грохна, гърдите му се движеха усилено, опитвайки се да наваксат изпуснатите вдишвания и издишвания, а сърцето биеше лудо. По земята вече капеше кръв. 
Томас погледна ръката си, след което изруга и се запъти към хола. Махаше се от тук. Прекоси коридора с две крачки и грабна пръчката си. Мантията заряза. Не му пукаше. Блъсна една табуретка, докато минаваше покрай нея, с след това тресна и вратата. 
-Поканите ти нямат стойност за мен, не ме кани. Не искам да те виждам повече, нито имам нужда от твоята помощ за каквото и да било.  Остави ме да си живея живота. Ние вече не сме от една и съща страна. Ако пак се срещнем, то ще е с пръчки в ръка и нека Бог ми е свидетел, че няма да проявя милост. 
Том виждаше, че Дора говори нещо. Думите ѝ обаче бяха изолирани от ушите му. Отказваше да ги чуе. Независимо от това какво щеше да каже тя, всичко бе ясно. Тя просто го бе разбила отново. За последен път.
-Сбогом, Нимфадора. - каза Том и изчезна през вратата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Нимфадора
Магьосник
Магьосник
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът на Нимфадора ( Том и Дора )   Чет Юли 17, 2014 9:30 pm

Думите и го вбесиха. Той започна да крещи и да чупи всичко което му попаднеше пред погледа. Дали, ако Дора бе останала до него щеше да се разгневи така? Или щеше да удари нея, като "предмет" който е най - близо.
Делгадо скочи да я защити и Том се развика на него. До преди малко галеше кучето, а сега му крещеше. Е бе в правото си да е ядосан, но защо си го изкарва на Делгадо, като Дора бе виновна? Точно тази мисъл се въртеше в главата на жената.
- Том... Том... - опита се да каже нещо Дора, опита се да го повика и да го накара да мисли трезво, но това нямаше как да стане докато той крещеше и се опитваше да си тръгне. Остави мантията си и взе пръчката си и просто изчезна. Тя тръгна след него, а вратата се тръшка точно пред лицето и. - Стой тук.
Нареди тя на кучето, взе пръчката си която бе в палтото и и тръгна след него. Магипортира се на първия етаж чувайки стъпките по стълбите. Том бе бесен и това се долавяше в походката му. Цяло чудо, че не бе решил да счупи всеки един прозорец в блока.
Видя го как слиза, изражението му бе изкривено от ярост и болка. Сърцето и се разби, за хиляден път. Застана точно на стълбището, така че единствения начин той да мине щеше да бъде през нея. Разбира се мъжът можеше да я хване и да я премести и с една ръка, но Дора нямаше да му се даде толкова лесно. Извади магическата си пръчка и я насочи към него. За първи път правеше нещо такова в такава близост до мъгъли. Бе сигурна, че скоро любопитните съседи ще излязат да разберат какво се случва.
- Том! - изрече тя. - Просто не ме разбираш .... искам те, но не мога да ти дам това което искаш. Не мога да ти дам любов том. Не те заслужавам, никога не съм те заслужавала!
Преглътна буцата която изведнъж се появи в гърлото и, очите и бяха като водопад, но тя не допускаше сълзите и да прелеят. Тялото и сигурно скоро щеше да почне да се тресе.
Чу как Делгадо вие от апартамента и, но нямаше какво да направи по въпроса точно сега. Трябваше да спре Том и да се върнат горе.
- Нека се качим горе, моля те ... - започна тя като леко свали пръчката, но бе в готовност да го нападне, ако той използваше някоя магия. Стига разбира се да не прибегнеше до някое от забранените проклятия, тогава щеше да е трудно ... , но и иначе нямаше да и е лесно на Дора. Тя никога не би могла да го нарани по този начин, защото го бе унищожила по друг ... и то два пъти.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът на Нимфадора ( Том и Дора )   

Върнете се в началото Go down
 

Апартаментът на Нимфадора ( Том и Дора )

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: And some more ... :: Друго :: Минало-