След "грандиозното" ми цопване във фонтана(Слава на Мерлин, бях сама и не се нарадвах на зрители) гледах да не се излагам пред останалите. Според мен, първи курс е най-важен от всички. Вярно,  в трети избираш допълнителните предмети, които да учиш, в пети са изпитите за СОВА, а пък в седми е последната ти година и взимаш ТРИТОН, но все пак...Все пак в първи се разбира кой-какъв е. Кой е глупав и непохватен, кой е умен и схватлив, кой е смотан, забавен, гаден и мил. Или накратко- всеки си изгржда собствена репутация. В мъгълското училище винаги съм се оправяла- имал съм приятели, съответно и врагове, но тук...Тук е различно. Цял един нов свят. Смешно е да го казвам, живяла съм в този "свят" до седем годишна...Но тогава почти не съм ходила на магични меата, така че, няма какво да го броя... Важното бе, че трябваше да внимавам като каква ще се представя. Искам да съм себе си, но онова, по-добро и забавно "мен".  А ако не ме приемат такава...Е, ще бъде неприятно.
Вървях безцелно по коридорите. Къде можеше да отида...? Без дори да се усетя се шмугнах в една от класните стаи. Вървях толкова бързо, че дори не забелязах момичето, което тръгна да върви срещу мен(предполагам, за да седне на някой от предните чинове) , че се блъснахме. Две секунди. Имах две секунди да реша какво да направя- да ае държа като гадна слидеринка, като повечето или да се извиня за нехайството и да й помогна да стане. Отупах си мантията, станах и подадох ръка на   момичето. То бе от Грифиндор, първокурсничка- като мен. Имаше права, дълга, червена коса. Честно казано, обичам такива коси. Изглеждат наистина красиво.
- Извинявай, дори не те забелязах! Между деугото, аз съм Сирена Сънсет, приятно ми е.