Име: Сирена "Сиси" Сънсет.

Години: 16 


Кръв: Смесени. Магьосник- баща. Мъгъл-майка.

Семейство: Майка ѝ се казва Лилия Андерсън и е мъгъл. Баща ѝ е магьосник и името му е Ричард Сънсет. Единствено дете.


Лик : Dianna Agron 





Характер:  Инат. Инат, инат и пак инат. Това е едно от най-лесно забележимите ѝ черти. Не обича да става друго, освен нейното, особено стигне ли се до това какво ТЯ трябва да прави. МРАЗИ да я лъжат в очите. Лъжи тип шегички не са кой знае какво, но става ли дума за нещо истински важно, то тогава става лошо. Импулсивна-рядко има време да обмисли действията си, защото вече ги е направила. Въпреки всичко, обича да прави номера на приятелите си. Я някоя жаба в леглото, я на някой "случайно и незнайно как" да му изчезне някоя вещ... На лицето ѝ често е онази нейна саркастична усмивка и повдигната вежда. Буйна и мрази да не прави нищо. Ако някой ѝ каже "Стой тук и не прави нищо" ще експлодира първите няколко мига на безнадеждни опити за стоене на едно място, а после- ще рови из стаята, ще се ослушва какво става наоколо и каквото въобще ѝ изникне в русата ѝ главица. НЕ ПОНАСЯ да я наричат "Блонди"  и да намекват, че е глупава, защото е руса.  Би направила всичко което е по силите ѝ, за да помогне на приятел. Не понася да ѝ нарушават личното пространство. Обича музиката, да чете ИНТЕРЕСНИ книги и да е с приятелите си.

История: Когато е била малка, Сиси преживяла нещо, което никога не ще забрави. Нещото, заради което надали някога отново ще изпита онази радост на рождения си ден. Преди девет години, когато Сирена била на седем, с баща ѝ Ричард Сънсет излезли на разходка по случай рождения ѝ ден. Както се разхождали, те решили да навлезнат в близката гора. Постояли малко, говорили си, играели на криеница...типичното баща-дъщеря време. Мръкнало се и те решили да се приберат при майка ѝ, Лилия. Но...изведнъж пред тях изкскочила сянка. Нощта била тъмна и непрогледна, луната била скрита зад облаци, гръмотевици раздирали небосвода а звездите не се виждали. В такава тъмнина, никой не би успял да види каквото и да било. А и всичко било станало толкова бързо. Толкова бързо, че малката русокоска дори не успяла да разбере точно какво е станало, преди да чуе зловещия крясък...."АВАДА КЕДАВРА!" ...след това последвало писък на мъжки глас. Глас, който тя познавала чудесно. Същия глас, който бе бдял над люлката ѝ заедно с нейната майка. Глас, който никога повече нямала да чуе. Чуло се силно "туп" и до краката на момиченцето се озовало лишеното от живот тяло на Ричард Сънсет. Преди дори самата Сиси да разбере, краката ѝ се раздвижиха и тя хукна да бяга, колкото сила има. Не, дори повече. А последното, което бе видяла, преди да почне да бяга, бе осветеното от светкавица лице на онзи коварен магьосник, лишил я от родния ѝ баща. Мръсна, сива коса, черни очи като дълбоки ями и...и кръвожадна усмивка. Докато Сирена тичаше, тя се спъна в един корен и падна. Следващото, което видя, бе лицето на майка ѝ, обляно в сълзи. Нито една от тях не можа да каже нищо. Просто плачеха. На следващата сутрин, във магьосническите вестници се озова мъртвото тяло на баща ѝ. "РИЧАРД СЪНСЕТ-МЪРТЪВ!КАКВА Е ПРИЧИНАТА?" "ОЩЕ ЕДНА ЖЕРТВА!НО КОЙ Е ВИНОВНИКА?" и какви ли не други... Всички бяха разпитвали малкото момиченце милиард пъти какво се е случило и кой е бил магьосника, погубил баща ѝ. Тя отново и отново трябваше да преживява тази нощ. След седмица всичко се изясни. "Колко бързо разбират всичко, тези жълти, клюкарски вестници...А най-жалкото от всичко е, че го правят за пари. Не ги интересува дали това което отпечатват е истина или не. Ако се печели- ще се напише" - това си помисли Сиси, след като разбра, че вече всичко е излезнало наяве. Мъжът, убил Ричард бе бивш смъртожаден, който някак си успял да убеди всички, че бил под контрола на проклятието "Империус". Някак си, г-дин Сънсет разбрал, че това е лъжа и намерил доказателства за това. А за тези доказателства, платил и с живота си. Не се мина и месец и хванаха избягалия смъртожаден и го натикаха в Азкабан. Сигурно си мислите, че сега Сирена иска отмъщение. Не. Онзи дори не заслужава да умре. Заслужава да изгние в Азкабан, без никой да се опита да го освободи или убие.
  След всичко това, докато не навършила единадесет години, Сиси живяла с майка си в мъгълския свят. Така и се научила да разбира мъгълите и да не ги презира.


Допълнително: Сиси има котка на име Аура. И ОБОЖАВА ВАФЛИ! :3

РП: 
   Сиси кълчеше пръстите си както никога досега. Беше толкова развълнувана, цялата кипеше толкова от енергия, че направи ѝ идеше да се разкрещи и експлодира, защото трябва да стои на едно място и да не мърда, докато чака да разпределят останалите. "ХАЙДЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!!!!!!" -мислеше си тя. Понеже се усети, че замалко не го е казала на глас, тя взе, че си захапа косата. Децата почнаха я гледаха странно и да я сочат, но нея не я интересуваше особено много. Та, Мерлин да го вземе, сега щеше да разбере за кой дом е и щеше да се обучава да стане магьосник! Но не това ЧАК толкова я побъркваше. Освен чакането, тя така и не бе разбрала КАКВО ТОЧНО ТРЯБВА ДА НАПРАВИ! Всички си слагаха тази раздърпана шапка и изведнъж тя изкрещяваше дома им. Но надали всичко е така. Да не би вътре, в главата си да се биеш с нещо или те изпитват, като на контролно? "О, не, само не контролно...та аз почти нищо незнам, от седем годишна живея в света на мъгълите..."-помисли си Сиси. Тъй като, ако продължава в този дух, можеше да си изяде косата, тя я пусна, отново започна да си кълчи пръстите и да се оглежда кой къде е бил разпределен. Децата с които бе във влака бяха в Грифиндор. Е, без онова умно момиче, което както и се очакваше, е попаднало в Рейвънклоу. Видя кой е на стола в момента и на лицето ѝ се появи кисела физиономия. Там седеше онова дете, което ѝ се отваряше все едно му е длъжна. Тя го бе бутнала съвсем леко и НАПЪЛНО случайно и изведнъж почна да ѝ крещи как можело такова нещо. "Надуто перко."-това бе мнението ѝ. Изведнъж, сякаш след години, се чу:
- СИРЕНА СЪНСЕТ!
Сърцето на момичето затуптя толкова бързо, все едно бе тичала километри без почивка. Русокоската шумно преглътна и бавно се качи, отиде до столчето, повдигна шапката и въпросително погледна професора, извикал името ѝ. След като получи едно укоражително кимане, тя седна на столчето и сложи шапката, която ѝ бе толкова голяма, че изведнъж всичко потъна в мрак. Но това ѝ се хареса- имаше чувство за уединение, сякаш е само тя....и шапката.
- Хе-хей, по-спокойно, не хапя. -прошепна ѝ истински развеселена шапката.- Просто ще ти задам някои въпроси...- "О, не, ужас, тест..." В отговор на мислите ѝ Сиси получи просто едно леко кискане. 
- Добре, започваме. 
1.Ако можехте да направите отвара каква би била?
- Любов.


2.Какво искаш да знаеш за историята

- Великите дела.


3.Какво най-много искате да учите в Хогуортс

- Летенето с метла.


4.Има четири бокала пред вас.От кой ще изберете да отпиете:

- Образувана като пияна сребриста течност която блести като диаманти.  

5.За кое същество най-много бихте искали да учите:

- Определено върколаци.

6.Каква дарба бихте искали да имате.
- Да говоря с животните.

7.Опишете характера си с няколко изречения
- Инатлива, много борбена и импулсивна. Не понасям лъжи, често съм саркастична и изключително любопитна. Буйна съм, а може би най-лошите ми качества съм, че съм горделива и понякога устата.

8.В кой дом бихте желали да бъдете?
- Там, където никога няма да скучая, където винаги ще има какво да правя...Или накратко, там където принадлежа. Това е важното.