Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 3 Гости

PR

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 6:05 pm
Статистика
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22553 мнения in 1536 subjects

Share | 
 

 White as the driven snow

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Корделиа Верласкес
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: White as the driven snow   Съб Май 31, 2014 8:08 pm

               Име:Корделиа Флорентина Верласкес|Години:24|Лик:Nastya Zhidkova



Кръв:
Чистокръвна до мозъка на костите си ... древна фамилия с дълбоки корени и безброй фамилни традиции

Семейство:
За съжаление точно тази фамилия има прекалено много проблеми. Скарани братовчеди, лели със злобни котки пазачи и такива, които просто са вълци едининаци, така че тук могат да бъдат упоменати само майката и бащата на нашата нежна особа.
Леда Верласкес - майка 
Фабио Верласкес - баща

Предмет по който искате да преподавате:
Заместник по Отвари


История:

От къде да започна?

Началото би било скучно. Едва ли съществува някой, който иска да знае как майката на Корделиа е пъхтяла часове наред, докато това проклето бебе не се появило на бял свят. Да отбележа била е доста тежко бреме - 475 грама. 

Може би няколко думи за семейството?

Звучи уместно.

Семейство Верласкес, не толкова известни, не толкова благородни, но пък с големи претенции. Твърди се, че някой от прадедите бил важна особа в двореца на Мeдичите и това е причината всички от този род да са с високо вдигнати брадички, горди и крайно самодоволни. Мислят се за важни клечки и предпочитат да живеят в големи имения, дори и да не могат да ги поддържат. Класата е важна, жалко, че с нея идва и невероятната упоритост, с която се славят. Ето защо и повечето клони на родословното дърво дори не подозират едни за други. Разъкасни по света Верласкес живеят в малки кръгове и гледат да не поддържат здрави роднински връзки.

Ето сега ще посетим един разклон на този род. Състои се от трима човека и не смятам да губя време да ви говоря за майката и бащата на Корделиа, а директно ще премина към нея.

Албинос е. По дяволите странна е. Ама много, а ако я видите в някоя бурна нощ може и да стреснете. Вечер да видиш подобно създание едва ли е приятно. На мен лично би ми изправила косата. За разлика от тази странна външност вътре се крие едно много мило и прекрасно същество, което бавно бе започнало да се затрива от лицето на земята.

Всичко започна още в първи курс. Кора бе свикнала да я отбягват, за това дружеше само с родителите си, може би защото само те я приемаха като нормална. Е, разбра, че тези двамата не са достатъчни и момичето още от деня, в който разбра, че ще ходи на училище си обеща, че ще си намери поне стотина приятели. Доста амбициозно, а беше толкова ентусиазирана и вярваше в себе си... Представете си как мечтите ѝ бяха разбити на хиляди малки парчета, а след това стъпкани от краката на Слидеринците. Да. Тя влезе в Слидерин. Явно от тогава е таяла в себе си заложби, но по онова време Рейвънклоу бе желания от нея дом. Все пак почти цялата рода притежаваха сини шалчета, защото голяма част от самочувствието, което имаха Верласкес се уповаваше на усмствените им заложби. Корделиа явно не ги притежаваше и шапката отреди да е далеч от желания дом. 

Представете си тези малки дяволчета как я бяха подлудили. Години наред тормоз, които бяха активирали точно онзи необратим процес, който подтикна белокосата към черната магия. Тя искаше да си отмъсти и мотивацията не закъсня. Тя не се стараеше, не обичаше да чете и общо взето предпочиташе да не привлича внимание (макар да бе някак неизбежно), но амбицията да стане най - добрата от най - добрите я накара да се заеме с училището сериозно. Историята не я влечеше, нито пък музиката, но часовете, където се използваха магии, заклинания, отвари и т.н. преоткриха у нея талант, който по - късно разви чрез легилимантика и оклумантика, способности, които използваше в полза на смъртожадните.

След напускането на училището не бе нужно много, за да я открият. Те я приеха такава каквато е и въпреки че я използваха, Корделиа бе щастлива. Беше получила семейството за което бе мечтала. Тя бе заобградена от хора, които не я гледаха странно, по простата причина, че там нямаше никой нормален. 


Характер:

Проблемен. Просто проблемен характер. Малко хора имат нервите да се разправят с тази твърдоглава госпожица, а и малко предявяват желание да го сторят. Така де, външният ѝ вид малко или много отблъсква добронамерените, приятелски настроение същества, които щеше да е добре Кора да притежава в живота си. Вероятно, ако поне една особа, която има добро сърце, се бе поинтересувала от тези студени очи, тази личност щеше да има реалния потенциал първо - да влезе в Грифиндор и второ - да стане аврор.

Съдбата е странно нещо, а и различния набор от избори в живота води по различни пътеки, като не всички вещаят добро и чист пример за това е нашата госпожица. Макар на пръв поглед да излъчва невинност, чистота, непорочност и други така нежни за езика епитети, които бихте свързали с белия цвят, то нашето момиче въобще не бе такава отвътре. С годините вътре в нея се бе активирал един доста неприятен процес. Тя бавно и славно започна да прогнива, да се превръща в нещо грозно и така отвратително, че хората спряха дори да я поглеждат и точно това я убиваше.

Малка и ранима бе когато самотата бе изострила агресията вътре в нея и цялото това напрежение бе образувало едно кълбо от нерви, което подтикваше притежателката си към постъпки, които ѝ бяха непривични. Очакваше се да приеме упорството, което се предаваше в рода и най - вероятно това бе една от много причини семейство Верласкес да е така разпръснато. Освен упоритост се бе появила и амбицията и още в пети курс нашето момиче предяви желание да се занимава с забранени магии. Тогава само четеше за тях, изучаваше как да се предпазва, но в нея се бе появило и желанието да ги използва, за да наранява. Самотата и апатията бяха така съсредоточени върху Кора, че я побъркваха и тя бе бясна на цели свят и искаше да го разруши. 

Е, поне се събра с още хора със сходни интереси, които я повлякоха стремглаво надолу. За няколко години това момиче придоби смелост, лукавост и способности, за които никога не бе подозирала. Ламтяща за сила, желаеща само и единственото чуждото нещастие, тя не бе спряна навреме, но откри, че все още имаше нещо светло в погълната от мрака душа. 

Точно преди да убие човешко същество осъзна, че освен агресията в нея се криеше и една останала капка доброта и любов. Последната ѝ слабост. Единственото нещо, което бе останало, за да може да се нарече човек. Тя не можеше да убива, не можеше да гледа кръв или да тормози хора, както правеха повечето смъртожадни, но умееше друго. Заради факта, че бе отцепена от хората Корделиа се бе научила да наблюдава хората, да ги анализира ... да ги разбира. Беше се научила как да използва думите и знаеше къде да почеше и къде да удари, а това умение бе ценно, жалко, че го бе придобила по най - трудния начин.

Живота е борба и оцеляват най - силните.


РП:

Беше се разположила в огромно червено кресло, което я поглъщаше и побутваше към страната на сънищата, когато дървата в камината изпукаха. Потръпна, но клепачите ѝ бяха така натежали, че един толкова прост звук не можеше да провокира каквато и да е реакция. Ето защо се чу още едно пукане, последвано от още едно, а след това и от прочистване на нечие гърло. 

Виждате ли?

Ако не, то тогава трябва да се вгледате по - добре, за да видите лицето, което сякаш бе отпечатано върху цепениците. 
Женско ли бе, или мъжко, бе трудно се разбере, но огромните му очи бяха вперени в дремещата госпожица. 
- Корделиа! - плътен, силен глас я накара да подскочи. Бели кичури се пръснаха във въздуха и онези огромни мътни сини очи се отправиха към призрачното лице в камината. Личеше ѝ, че е уморена, все пак сън не я бе хващал от няколко дни, тъй като трябваше да се концентрира над задача си, за която няма да говоря сега, така че нека се върнем на належащия проблем, който чукаше на вратата.
- Кажи. - момичето потърка разсеяно очите си и широко се прозя като краля на джунглата. Всъщност дори лъв би ѝ завидял.
- Имам работа за теб. - избоботи странното същество и се чуха няколко пукания от дървата вътре, хвръкнаха няколко искри и ако друг човек би сметнал тази картинка за чудата, то това бе същото все едно да се използват мобилни телефони. 
- Тъкмо приключих една и искам почивка.
- Да знам, но мисля, че ще ти допадне. - чертите на лицето бяха трудни за различаване, което личеше от объркването с пола, но усмивката, която изобрази съществото там не можеше да се сбърка. Бе лукава, толкава ехидна, че можеше да плувне в мазнотия и това събуди интерес у дамата. Тя се поизправи и зае делова поза, сякаш ще извършва някоя важна сделка. - Виждам, че събудих интереса ти. - положителното кимване накара усмивката да грейне още по - силно, а огънят в камината се засили. - Уредихме ти работа като учителка в Хогуортс. Ще тормозиш малки твари.
- Да! Приемам! - Корделиа скочи нетърпеливо от комфортното кресло и потрепваше от нетърпение. Искаше да се изстреля и да започне да трови животите на учениците още сега. Веднага. На секундата. Щеше да си го върне. Годините тормоз щяха да бъдат отмъстени Все още помнеше фамилиите на децата, които я тероризираха, когато бе малка, ето сега бе време да си го върне на техните деца. Усмивка разцъфна на лицето ѝ и започна да се хили идиотски. - Кога започвам? 
- Още утре. Само че не се захласвай много, отиваш там, за да придобиеш информация. Елизабет готви нападение.
- В това съм спец. 
- Прекалено самодоволна си на моменти. Внимавай да не те хванат. 
- Разчитайте на мен.
- Ето това исках да чуя.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
The Sorting Hat
Разпределителната шапка
Разпределителната шапка
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: White as the driven snow   Нед Юни 01, 2014 9:53 am

Странен човек си ти.Странна личност,която играе странна роля.Но щом си решила да вземеш поста на Учител явно имаш нещо на ум.И все пак внимавай по кой път поемаш.



Одобрена и добре дошла  smiley 


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 

White as the driven snow

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: Your character, your life :) :: Създаване на герой-