Днешният ден беше  отреден за посещение в Хогсмийд. И Рок, както и много други ученици от различни курсове, съответно на различна възраст не пропусна да се възползва. Затова се приготви, което се състоеше да смени блузата си с малко по-дебела, защото все пак навън си беше студено и вместо белите маратонки сложи тъмно кафявите ботушки и тръгна. Когато пристигна първо просто се разхождаше по уличките. А те бяха пълни с народ. Първо от възпитаниците, а и някои учители на училището по вълшебства и магии Хогуортс, към които спадаше и той. Второ жителите на селото, а може би имаше и магьосници от други места, дошли на гости или по работа. И трето течеше усърдна подготовка за наближаващия Хелоуйн известен още като "Ден на Вси Светии" или както някой магьосници го наричаха "Деня на Хари Потър" Рок предпочиташе и използваше първите два варианта. А "Вси светии" беше празник, на който хората слагаха различни чудновати костюми. Нашият герой вече имаше такъв, щеше да се облече като драколак, т.е върколак, но с криле на дракон, обаче празникът и посещението в селото бяха идеални поводи да попълни значително оределите си запаси от торови бомбички  и фойерверки. И затова се насочи към магазинчето на Звонко. От там освен набелязаното си взе и няколко пушещи и водни картички. Първите се разпадаха на дим щом веднъж ги отвориш, а вторите те изпръскваха с вода. След това влезе в сладкарницата и там се почерпи с парче плодова торта и чаша топло мляко с какао. И като добавка се запаси с шоколадови жаби. И накрая реши да се прибира. Влезе в малкото дворче на замъка,  а вятърът рошеше черната му коса и в този момент някой се блъсна в него.
 - Няма за какво - усмихна се Рок на падналото на земята русо момиче на неговата възраст, само че от Хапълпаф и й подаде ръка да стане. - Надявам не се удари сериозно.

Русокосата хафълпафка кача, че е  добре, тоест не се беше ударила и се представи. Казваше се Ади.
 - Аз пък съм Рок. - на свой ред се представи чернокосият грифиндорец  докато двамата съвипускници се ръкуваха запознавайки се (Впрочем вашият летописец, тоест аз, е на мнение, че правилната дума може би е длануване, защото все пак в такава ситуация хората си стискат един на друг дланите) - На мен също ми е приятно - усмихна се.
 Помисли си очевидното, че току що е направил ново запознанство. И че освен това вероятно се е сдобил с нещо много ценно. С нов приятел. По - точно приятелка. Да, да помня, че не би могъл да се кандидатира за титлата "Мистър Общителност". Нито "Мистър Разговорливост" или "Бързо ново другарче" Обаче пък, както и аз ще ви напомня, не стоеше и в срещуположния край. А момичето изглеждаше лъчезарна личност. Тя започна да му задава въпроси.
 - Леле - засмя се момчето. - Мислех, че аз съм любопитен. Дай малко по - бавно. - Да наистина. Ако се вземе предвид известният израз и това, че символът на училищния му дом бе лъв, а неговият личен покровител - снежен леопард известен още като барс, а  и двете животни принадлежаха към същото котешко семейство трябваше ли да е такъв? От друга страна се казва "смел като лъв" А храбростта и любопитството доста често вървят ръка за ръка.  Ами беше си и точка.
 - Имам костюм - реши да отговори на въпросите отзад напред. - Празнувам "Вси светии" стига   настроението ми да не е твърде кофти - направи това уточнение. А неговото настроение рядко беше такова, но пък тогава имаше моменти, в които е по - добре да не си край него. Особено влошилите му го. - И се връщам. Ами ти в коя посока си - попита я на свой ред.

Тя също се връщаше от Хогсмийд, а навън времето започна да се влошава и влязоха в общата зала. Там нямаше кой знае колко хора. Повечето изглежда бяха или в селото или в училищните си домове или пък вършеха други техни си работи. Рок се усмихна, когато момичето предложи да отидат до едно от местата , което повечето или поне много ученици, без значение дали са магьосници или мъгъли избягваха освен ако не им се налагаше, но той лично намираше за доста интересно и често посещаваше. Библиотеката. Вярно, че не знаеше дали и в другите училища е така, обаче тинейджърите са си тинейджъри. 
- Обичам да чета - каза грифиндорецът и двамата се запътиха в тази посока. Очевидно с Ади имаха поне един общ интерес. А дали имаха и други? Е, отговора на този въпрос тепърва предстоеше
 - В разрешената или забранената секция? - пошегува се момчето по пътя малко преди да стигнат до целта си. Да, тя въобще не изглеждаше от тези ученици, които биха разлиствали забранени книги, за разлика от него, обаче нищо не пречеше да попита. Или, както казах да се пошегува. 
 Влязоха в библиотеката и малко по-късно си намериха свободна маса. Рок задържа стола на хафълпафката, докато седне, а после седна и той.