Външен вид :Студенина. Това излъчваха очите на Анна. Загубили бяха отдавна онзи блясък, който придаваше човещина на момичето. Бяха загубили искрата на живота. Очите, те издаваха всички тайни нали, а Аннабеше момиче с много такива, но за тях по-късно. Вглеждаш се в тях и забелязваш, толкова нюанси на зеленото, сливащи се един в друг. Спускаш се надолу и там виждаш, прекрасни скули, малко и късо носле...и устните и. Плътни и бледо розови, като долната устна, беше малко по-голяма от горната, както при повечето хора. Чертите и бяха така чувствени, така идеални. Тялото и беше съвсем нормално за момиче, изглеждащо на крехките 17 години. Косата на Анна се стигаше до кръста. Тъмна и блестяща като слънцето. Имаше малък контраст между мраморно бялата и кожа и тъмната й коса. Беше като изваяна скулптура. Тъничък кръст, разкошно закръглен ханш и дълги крака. Стилът и на обличане, говореше за това, колко ексцентрична беше всъщност.

Характер : Първото впечатление, което създава Анабел е за едно не особено добре настроено към другите, момиче. Самовлюбена, жестока.. с една дума - кучка. В действителност наистина е такава, но не е чак толкова зла, за колкото я представят другите. Истинската й по-добра страна е потисната надълбоко в нея и Анабел се старае да не я показва. Дълбоко в себе си мисли, че това ще я направи слаба и никога не се отдава на емоциите си, освен ако не са лоши и с тях е придружено желанието да убие някой. В редките случай когато греши, никога не се извинява, нито признава че е в грешка. Тя винаги е правата, независимо от всичко и не би се примирила да си признае пораженията, които почти не съществуват. Да се извини е под нивото й, а за нея това граничи с унижение.Чувствата й са притъпени до крайност.Предпочита да се затвори в себе си отколкото да разкрие черната си душа пред някой. Погълната е изцяло от мрака. Сякаш е създадена от мрака. Не зачита нищо и никого и убива на ред. Държанието й по време на разговор се различава доста от другите. Използва доста често сарказъм.

История : Всеки от нас носи в себе си нещо, от което не може да се отрече, дори то да ни кара да вием от болка и да призоваваме смъртта. Такива сме и това е. Като в старата келтска легенда за птичката с трън, забит в гърдите, която излива в песен сърцето си и умира. Защото не може иначе - нещо отвътре я тласка. А ние, хората, съзнаваме, че ще сгрешим, още преди да го сторим, но макар да познаваме себе си, пак не можем да променим съдбата си, нали? Всеки от нас пее своята песен, убеден, че по-прекрасна светът не е чувал. Нали виждаш? Сами си забиваме тръните и даже не се питаме защо. Търпим болката и си втълпяваме, че си заслужава. Родителите ми правеха огромни жертви за своята страна - вярваха в нея,макар дълбоко в себе си да знаеха,че всичко така или иначе щеше да бъде загубено. Промяната винаги е неизбежна. сегашната промяна настъпи прекалено бързо,прекалено неусетно.Не осъзнавахме колко голяма заплаха ни грози въпреки,че с месеци седеше на прага на вратите ни ,а ние бяхме слепи за нея. Просто не можехме да допуснем,че нещо може да наруши мирът на нашата уредена планета. Аннабел е родена в Бристол, Англия, Макар и двамата и' родители да били американци. Когато майката на Анна била бременна в седмия месец с нея, избягала от Калифорния където живяла със съпруга си - добър човек, гледащ да осигури всичко необходимо за своята женица и бъдещото им отроче. Работел по дванадесет часа дневно, за да изкарва допълнително пари, за да има Анна всичко което и' е нужно след като се роди. Но както казах майката на Аннабел избягала от всичко това , благодарение на новите си най - добри приятели - алкохлът и дълбоката чаша. След като родила Анна , майка и' я дала за осиновяване, е не буквално дала по - скоро изоставила в някой от по - забутаните квартали в Бристол , знаейки че все някой че я намери и ще се смили. Но това естествено станало след може би дни скъсване от рев и дори не приютили бебето. Донесли му одеалце и го нахранили и оставили отново на произвола на съдбата, докато благодарение на мизерния квартал пълен с наркомани и проститутки се навъртали и доста ченгета и тези дадени ченгта открили бебето и веднага съобщили на "социални грижи", където се погрижили за малката Анна . Настанили я в дом за деца лишени от родителски грижи, проучвайки майка и' и баща и'. От социалните обаче не се свързали с бащата, мислели че щом бебето е изоставено значи е по съгласие и на двамата родители, колкото и жестоко да звучи. Трябваше за всичко да се оправя сама, сама да се труди, дори като по - малка била единственото дете което нямало играчки защото не изкарвала пари, за да си купи, а начините тогава са били или да проси или да се продава, а тя определено не била съгласна на нито едно от  двете или изобщо на някакви сходни вариянти. Не разбрала, че семейството и' всъщност е от Калифорния, разбрала името на майка си, а също и това на баща си. Скоро не разбрала, че майка и' починала точно няколко месеца преди Анна да разбере за нея, причината както може и сами да се досетите бе алкохолът, който я провали и заради който заряза и прекрасната си дъщеричка, а що се отнася до бащата на Аннабел след нейното изоставяне той започнал да се занимава с незаконен бизнес и това го направил доста трудно откриваем за нея или за който и да е било изобщо, но блондинката съвсем не загубила надежда и продължила с търсенето си, решена че ще го намери. И един ден тя го намерила но с лоша новина , че е мъртъв . Така Анна остава напълно сама и  започва да тренира борба за да се предпазва но една вечер бива отвлечена и изнасилена след това живота й остава пълна черна дупка . Записва се в училището за магьосници като разбира що за човек е всъщност и тук живота й става много по-различен но тя се променя коренно . В последствие разбира , че има братя и сестри .

Одобрена и добре дошла