Latest topics | » Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]Съб Авг 13, 2016 2:22 pm by Екатерина Дейвидс-Муур» Разпределение (РП)Вто Апр 05, 2016 9:16 am by Джон Картър » Разпределителен тестПет Апр 01, 2016 7:07 pm by Джон Картър » Заети ликовеЧет Мар 17, 2016 3:10 pm by Вивиaнa Гровънър» Before 1 week Сря Яну 20, 2016 11:15 am by Рок Хауърд» Търся си семейство,приятели,врагове,etc...Пон Яну 18, 2016 12:03 am by Рок Хауърд» Спам на воля :)Пон Дек 28, 2015 10:20 am by Афродита Найт» №007Сря Ное 11, 2015 10:50 am by Liam Shadow » Liam ShadowСря Ное 11, 2015 10:30 am by Liam Shadow |
Точки на домовете |
- 320
- 1340
- 1280
- 780
|
Кой е онлайн? | Общо онлайн са 27 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 27 Гости :: 1 Bot Нула Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm |
Статистика | Имаме 423 регистрирани потребители Най-новият потребител е Sandwich
Нашите потребители са написали 22572 мнения in 1538 subjects
|
|
Полезни неща за новодошлите и не само:
|
| | Лондон, преди няколко години | |
| Автор | Съобщение |
---|
Paint.Преподавател
Брой мнения : 10 Точки : 15 Reputation : 1 Join date : 01.09.2013 | Заглавие: Лондон, преди няколко години Вто Сеп 03, 2013 7:19 pm | |
| Нямах особено работа през това лято. А и в света на мъгълите всичко ми се струваше глупаво и безполезно. Сякаш нарочно сами усложняваха животите си. Ето например съседът ми от апартамент 3Б. Стои до полунощ, заради поредния трагичен епизод от латиноамериканския си сериал. Спи до шест сутринта, когато отново пуска телевизора, за да не изпусне друг учудващо „различен” сериал. Кой ли изобщо знае... може би не разбирам цялата концепция за човешки живот. Но според скромното ми проучване по Толстой, Достоевски и някой, наречен Стивън Кинг и Дъглас Адамс, дори самите хора не могат да разберат смисъла на живота си. Липсва ми магьосническия свят. Липсва ми всяка трошичка магия, всяка клонка на Плашещата върба, всеки безполезен лист хартия, който някога учениците са ми предавали. Установих, че не мога да живея като мъгъл. Не мога. Не ме карайте! Това, което мъгълите наричат „утеха” аз намирам в рисуването. В началото беше почти ежедневно драскане по салфетките в закусвалнята и ресторанта. След седмица видях уличен художник, който правеше портрети на минаващите през него хора. Застоях се, колкото да разбера какво прави. Предполагам той е запалил искрата до една степен. На следващия ден намерих голям, стар скицник, два сиви молива и си набелязах пейка в парка. През онази седмица това беше „моята пейка”, колкото и глупаво да звучи някой да притежава бездомна пейка. Това им е хубаво на пейките и кучетата по улиците – никой не може да ги притежава. И все пак мисля, че точно тази пейка не би имала нищо против да я притежавам. Поне за седмица. Следващото ми местонахождение и място на моментно творчество бе „Галерията на изкуствата”. Невероятно място. Обстановката е тиха, спокойна, особено когато вечер сме само чистачът и аз. Още едно наблюдение: мъгълите имат странни представи за изкуство. Техните картини не се движат. Ама изобщо. Не си мислете, че ви заблуждавам – отидете и сами вижте. Наричат картините си „гениални” и „о, какво чудо!”. Графиките, които рисувам с мъгълски моливи също не се местят. Почти забележително, бих казал. Странно е, но ми харесва. Кара ме да се чувствам като изследовател в индианско племе... Третото ми и сегашно местонахождение е до фонтана на центъра. Невероятна архитектура, това поне мога да им го призная. На тази сцена се местя между самия фонтан, две-три пейки и стъпалата към камбанарията, така че все още нищо не притежавам и нищо не притежава мен. Освен скицника ми, разбира се. Мисля, че той открадна една част от видимо скрития ми дух измежду страниците си.Днес съм на стъпалата. Времето е приятно. Подухва вятър, особено по обяд, затова съм с черното палто, което намерих в апартамента си и сплескана тъмна шапка. Работа върху една птица на листата. Искам да я накарам да полети, но тя като че ли предпочита да си стои на клоните на нарисуваното ми дърво. Не мога да я разбера. Нито пръстите си. Сякаш всеки има мнение, което може да бъде чуто, освен аз самия. |
| | | Имоджен ПотсПреподавател
Брой мнения : 8 Точки : 10 Reputation : 0 Join date : 02.09.2013 | Заглавие: Re: Лондон, преди няколко години Сря Сеп 04, 2013 10:38 am | |
| След дългите години, прекарани в горещите южноамерикански страни, където климата почти целогодишно беше топъл и влажен и горещините достигаха неописуеми висоти, които измъчваха дори и през нощта, лондонското лято, беше като рай за мен. Не обичах лятото. Никога не съм го обичала. Или поне не обичам точно това лято, което другите хора обичаха. Горещо, с типичния летен зной, температури превишаващи нормалното. Но освен че не го харесвах не го намирах и за здравословно. Предпочитах лета като тези, които английския климат предлагаше. Не много горещи, разбира се с типично влажни, които вечер изискваха носенето на връхна дреха. Типичен английски климат. Ще си кажете, че е странно, но харесвах тази черта на Острова и я намирах за чаровна. Беше средата на това прекрасно лято. Училището беше във ваканция. Липсваше ми, но не исках да заминавам толкова рано, затова се върнах в Лондон, където да изчакам с нетърпение приближаването на новата учебна година. Почти бях свикнала с живота на мъгълите и малко от нещата от техния свят ми се виждаха странни. По- големият проблем беше, че бях свикнала всичко да се върши чрез магия, от само себе си, и имах проблеми с използването на някои от вещите им. Е, добре поне, че не оставаше много до началото на новата учебна година. Едва ли не броях дните до нея с нетърпение. Мислите ми бяха заети точно с нея, докато се разхождах из центъра, където мъгъли и гълъби се разхождаха нервно върху каменните плочки. Минавах покрай фонтана, където една групичка шумни младежи се бяха настанали и обсъждаха бурно резултата от вчерашния футболен мач, а малко по надясно от тях усамотен със скицника си седеше малко по- възрастен мъж, загледан в рисунката върху белия лист. - Прилича на една от тези, които видях, докато бях в Бразилия- чух собствения си глас най- неочаквано. Но приликата с една от онези малки, шарени птички, които прелитаха из горите в Бразилия ме възхити. Не можех да видя лицето на мъжа. Гледах скицата, през рамото му и стоях зад него, облечена в дългият, черен шлифер, поставила ръце в джобовете си. - О, извинете. Не исках да ви прекъсвам- все пак не беше възпитано да прекъсваш някого в процеса му на творене. Знаех колко неприятно понякога можеше да бъде. Направих няколко ситни крачки и застанах с лице към мъжа. - Прекрасна е- не можах да сдържа възхищението си от красивата рисунка и му се усмихвах. Погледът ми срещна този на мъжа. Изпитвах странното чувство, че го познавам, но не можех да бъда сигурна. След почти десет години извън Англия лицата на познатите му сигурно се бяха променили. |
| | | | Лондон, преди няколко години | |
|
Similar topics | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |