Урок № 1 - Експекто Патронум
Първият урок на Бребгъри със шести курс приключи и то много успешно, като по чудо. Следващият час в който щеше да влезе е този на седми курс - най-шумният, най-превъзбуден.. Всеки е бил на това място, сега трябваха да си избират с какво да се занимават след като Хогуортс вече нямаше да бъде техен дом. Алексей трябваше да подходи по-добре с тях, да се държи като равен и да се опитва да ги разбира.
През часовете имаше почивки, за да може учениците да се преместят по кабинетите си, а учителите да се подготвят за следващите уроци. Преподавателят по Вълшебства пък отиде в Голямата зала да се подсили или по-точно нахрани. Храната му даваше сили. А и през това време си събираше мислите на едно. По негово време, дори не толкова далеч, нямаше толкова талантливи и бързо схващащи нещата деца.. А сега, обясниш им нещо, покажеш го и те го правят..
***
Този път подранил Алекс беше седнал на стола зад бюрото си и наблюдаваше един по един как магьосниците влизат и се настаняват на местата си, без дори да кажат нищо. По погледите им си личеше, че те поне знаят че имат нов учител.
Когато стаята се запълни и последният ученик затвори вратата на кабинета професора стана от мястото си, извади магическата си пръчка и докосна дъската с нея. След минута се появи ясно написано и с големи букви неговото име.
- Добър ден, седмокурсници! Виждате името ми на дъската, приятно ми е. Сега ще започна с обичайното - аз съм новият ви учител, тази година ви е много важна, за това искам много добре да ме слушате и да внимавате в часовете. Както казах и на предишния курс, уроците при мен винаги са с практическа част - ръкопляскаха му, а това го изпълваше с енергия - Учебник при мен не е задължителен, а само да записвате на пергаментите си най-важните неща. Като за начало нека всеки си каже името, бързо запомням. - всеки един от момчетата и момичетата се изредиха и казаха името, тонът им беше нормален към леко притеснен, с лека доза уважение.
- Днес ще изучаваме едно много важно заклинание, а именно това за призоваването на патронус, името на заклинанието е Експекто Патронум. Чували сте за него, сигурен съм. Важното при призоваването на всеизвестния патронус е това за което си мислите, а то трябва да е щастлив спомен. Всеки има спомен, при който само да се сети и усмивката му се появява на лицето. Това е може би най-известното и мощно защитно заклинание, познато на магьосническия свят. С него получаваме защита от диментори или смъртници. Заклинанието е класифицирано като безобразно напреднала магия и дори много добри магьосници се затрудняват при нея. Направеният патронус може да се получи в две форми - материална и нематериална. Нематериалната може да се каже, че е като вятър в синьо бяла светлина, тя може да задържи настрани един диментор, но не и да го унищожи. Докато материалната, по-сложна форма е във форма на животно, описващо характера на човека и може да се промени в зависимост от това какво се случва в живота на притежателя. Тъмните души почти никога не успяват да направят това заклинание и биват изяждани от нещата, които излизат от пръчката. Сега нагледен пример за патронус, моля следете внимателно. - учениците впериха поглед в него. Алексей стана от мястото си, отиде отпред на бюрото и извади пръчката си. Насочи я срещу тавана и направи плавно движение, изричайки заклинанието. От пръчката започна да излиза тъй наречената положителна енергия - покровител. Придоби формата на лисица и започна да обикаля из стаята и накрая се върна в пръчката. Учениците бяха изумени.
- Сега сте вие, ако не го направите от първия път - за което съм сигурен, не се безпокойте дори велики магьосници не са успявали. Нека практиката започне СЕГА! - чиновете се разместиха, а седмокурсниците започнаха да размахват пръчки. Почти никой не успя от първия, втория, третия път, а от по-далечния. Някои успяваха, други не. Брегбъри ги насърчаваше да мислят за най-щастливият си спомен, тогава нещата се получаваха. Минаха се двадесет минути и професорът прекрати всички заклинания.
- Благодаря на всички, бяхте невероятни. Много сте талантливи. Ами, какво друго да ви кажа, че няма да имате домашна работа и, че искам да се упражнявате. До следващият път! - след което излезе от стаята, отново с топли чувства от проведеният си час..